РЕШЕНИЕ
№ 40
гр. Пловдив, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Добринка Люб. Калчева
като разгледа докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20235000600002 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава двадесет и първа от НПК.
С Присъда № 78/22.11.2022 г. по НОХД № 1214/2022 г. на Пловдивския
окръжен съд подс. М. Р. К. е признат за виновен, в това, че на 19.08.2021 г. в
гр. *, при условията на продължавано престъпление, без надлежно
разрешително е държал с цел разпространение и е разпространил
високорискови наркотични вещества, както следва:
- в гр. * на ул. „*“ е разпространил на И. Т. К. от гр.* високорисково
наркотично вещество – амфетамин с нето тегло 1,31 грама със съдържание на
активен компонент амфетамин 8,1 тегловни %, на стойност 39,30 лева.
- в гр. *, в жилище на бул. „*“ № *, ет.6 и в себе си е държал, както
следва: амфетамин с нето тегло 61,69 грама и съдържание на активен
компонент амфетамин 16,8 тегловни % на стойност 1 850,70 лева, амфетамин
с нето тегло 9,578 грама и съдържание на активен компонент амфетамин 14,5
тегловни % на стойност 287,34 лева, марихуана с нето тегло 1,007 грама и
1
съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 4,2 тегловни % на
стойност 6,04 лева;
- в преден ляв джоб на панталон е държал цигара - смес от марихуана и
тютюн с нето тегло 0,464 грама с активен компонент ТХК 3,9 тегловни % на
стойност 2,78 лева, като общата стойност на високорисковите наркотични
вещества е 2 186,16 лева, съгласно Приложение № 2 на член единствен от
ПМС № 23 от 29.01.1998 г. за определяне цените на наркотични вещества за
нуждите на съдопроизводството, поради което и на основание чл. 354а, ал.1,
пр.1 и пр.2, вр. чл.26, ал.1, вр. чл. 58а, ал. 1 и ал.5 от НК, вр. чл. 373, ал.2 от
НПК е ОСЪДЕН на ЕДНА ГОДИНА И ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода
и ГЛОБА в размер на СЕДЕМ ХИЛЯДИ ЛЕВА.
На основание чл.66, ал.1 от НК е ОТЛОЖЕНО изпълнението на така
наложеното на подсъдимия М. К. наказание лишаване от свобода за
изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в
законна сила.
На основание чл.59, ал.2, вр. ал.1, т.1 и ал.2 от НК е ПРИСПАДНАТО
от така наложеното наказание на подсъдимия К., времето през което е бил
задържан, считано от 19.08.2021 г. до 23.08.2021 г., като един ден задържане
се зачита за един ден лишаване от свобода.
На основание чл.354а, ал.6, вр. чл.53, ал.2, б.“а“ от НК е ОТНЕТ в полза
на Държавата остатъкът от наркотичните вещества, изпратени на ЦМУ, отдел
НОП, които да се унищожат след влизане на присъдата в сила.
Съдът се е произнесъл и по въпроса за веществените доказателства,
като е постановил една част от тях да се върнат на подсъдимия М. Р. К., а
другата част да се унищожат като вещи без стойност, след влизане на
присъдата в сила.
На основание чл.189, ал.3 НПК подсъдимият М. Р. К. е осъден да
заплати по сметка на ОД на МВР – гр. *, направените на досъдебното
производство разноски в размер на 257,15 лв.
В жалбата на подсъдимия М. К., подадена чрез неговия защитник адв.
Н. С. от АК –* се изтъкват доводи за несправедливост на постановената
присъда, тъй като наложените наказания са силно завишени и не отговарят на
целите, заложени в чл.36 от НК. В тази връзка се иска изменението на
2
присъдата като се намали наложеното наказание лишаване от свобода до
минималния предвиден в общата част на НК размер, както и да не се налага,
кумулативното наказание глоба. В представените допълнителни изложения се
твърди, че неправилно е игнорирано като смекчаващо обстоятелство това, че
още от първоначалния момент на разследването подс. К. е оказал съдействие
на полицейските служители за разкриване на престъплението, като при
разговора с тях си е признал, че има наркотични вещества и в апартамента му.
При извършеното претърсване и изземване е заявил, че откритите в
квартирата му вещи са негови, видно от протоколите за разпит на св. С., св. И.
и св. Ц.. Впоследствие преди привличането му като обвиняем в обясненията
си е описал и съдействал отново за разкриване на престъплението като е дал
информация за снабдяването си с наркотичните вещества. Не се отрича, че
след привличането му като обвиняем се е възползвал от правото си да не дава
обяснения, но това не следва да се тълкува в негова вреда, защото не се е
отразила на разследването. В този смисъл и оказаното пълно съдействие би
следвало да се третира като изключително смекчаващо отговорността
обстоятелство по смисъла на чл.55 от НК, което не е било отчетено от съда.
Не са съобразени и показанията на св. К.а по време на съдебното следствие,
която е дала добри характеристични данни за подсъдимия и сведения, че
същият е добродушен и наивен, като преди случая е живял с момиче с
криминални прояви, което е възможно да има съпричастност към
инкриминираните наркотични вещества. Липсва фактологичен анализ и на
съдържанието на показанията на полицейските служители, което сочи на
липса на мотиви и допуснато съществено процесуално нарушение. Накрая се
твърди, че съдът неправилно е преценил като отегчаващо обстоятелство
немалкото количество наркотични вещества, тъй като това е залегнало в
квалификацията на деянието и съгласно чл.56 от НК не следва да се отчита
повторно.
В съдебно заседание, представителят на Апелативна прокуратура –
Пловдив изразява становище, че подадената жалба е неоснователна. Според
него с оглед на проведеното съкратено съдебно следствие, на основание
чл.58а, ал.1 от НК, на подс. К. е било определено едно справедливо наказание.
В тази връзка предлага присъдата да бъде потвърдена, а жалбата на защитата
оставена без уважение.
3
Подсъдимият К. се явява лично и със своя защитник – адв. С.. Заявяват,
че поддържат подадената жалба по изложените в нея съображения с искане да
се измени присъдата и при условията на чл.55, ал.1 и ал.3 от НК да се намали
наложеното несправедливо наказание лишаване от свобода и отмени
наложеното наказание глоба, тъй като не е било отчетено наличието на
посоченото, изключително смекчаващо отговорността обстоятелство.
Апелативният съд, след като изслуша становищата на страните и се
запозна с материалите по делото, намира за установено следното:
Делото е било образувано пред Окръжен съд – Пловдив по внесен
обвинителен акт срещу подс. М. Р. К. за извършено престъпление по чл. 354а,
ал.1, пр.1 и пр.2, вр. чл.26, ал.1 от НК.
В съдебно заседание подс. К. се е признал за виновен и е отправил
искане, подкрепено от неговия защитник - адв. С., делото да се разгледа по
реда на чл.371, т.2 от НПК, т.е. за провеждане на предварително изслушване
на страните и съкратено съдебно следствие по реда на Глава 27 от НПК.
Първоинстанционният съд е допуснал разглеждането на делото по този
ред, като на основание чл.372, ал.4, вр. чл.371, т.2 от НПК е установил, че
направеното от подс. К. самопризнание се подкрепя от събраните на
досъдебното производство доказателства и е обявил, че ще го ползва при
постановяването на присъда, без да събира доказателства за фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Настоящият състав на Апелативен съд - Пловдив счита подадената
жалба, както и допълнителните изложения към нея за неоснователни по
следните съображения :
Фактическите положения и правните съображения, включени в
предмета на доказване по делото, с които е обоснована от Пловдивския
окръжен съд съставомерността на инкриминираното деяние са правилни и
законосъобразни.
След внасянето на обвинителния акт в съда, в съдебно заседание, при
даване ход на делото по общия ред, поканен да даде обяснения, подсъдимият,
в присъствието на своя защитник е решил да признае изцяло описаните в
него факти и се е съгласил да не се събират други доказателства. В този
смисъл е направено искане делото да протече по реда на чл.371, т.2 от НПК.
4
Въз основа на това, първоинстанционният съд законосъобразно е решил
да разгледа делото по особените правила на Глава 27 от НПК, като е
установил, че направеното самопризнание от подс. К. се подкрепя от
събраните на досъдебното производство доказателства. Същите са
достатъчни за изясняване на основните обстоятелства, свързани с предмета на
доказване за авторството и начина на извършване на деянието и с
определение е постановил, че ще ги ползва при постановяването на съдебния
си акт. Накрая въз основа на тях е произнесъл и осъдителна присъда спрямо
подс. К. за извършване на престъпление по чл. 354а, ал.1, пр.1 и пр.2, вр.
чл.26, ал.1 от НК.
Окръжният съд, правилно е приел за установено от фактическа страна
въз основа на събраните по делото доказателства следното:
Подсъдимият М. К. е роден на 15.11.1990 г. в гр. *, с основно
образование, неосъждан и работещ.
През месец август 2021 г. подсъдимият К. живеел на квартира с
приятелката си Д. А. в гр.* на бул. „*“ № , ет.6.
Подсъдимият К. закупувал амфетамин от гр.* за сумата от 7 лева, като в
апартамента на бул. „*“ държал електронни везни, с които разпределял
наркотичното вещество в различни дози. Свидетелят И. К. познавал К. от
около 5-6 години и знаел, че той употребява и разпространява наркотични
вещества. През тези години подсъдимият му осигурявал различни количества
наркотични вещества, а от около 2-3 години свидетелят редовно си купувал
от него амфетамин по 10-15 лева за грам.
На 19.08.2021 г. св. К. отново си взел около 1 грам амфетамин от
подсъдимия, но вместо пари му дал едно „мачете“ и 4 броя пици.
Впоследствие около 17:15 часа на същата дата свидетелят отново се свързал
по телефона с К. и го попитал дали е „айляк“, което според уговорката
трябвало да означава, дали разполага с амфетамин за продан. Подсъдимият
отговорил утвърдително и свидетелят се запътил към дома му на бул. „*“ с
велосипеда си. Срещнали се в пряка пресечка на булеварда на ул. „*“, където
подсъдимият предал на К. едно пакетче с амфетамин, което не било заплатено
от свидетеля, понеже смятал да го почерпи в замяна с бири.
Междувременно, разпространителската дейност на К. станала
достояние на органите от *РУ при ОД на МВР гр.*, като на 19.08.2021 г. към
5
18:30 часа било организирано наблюдение на адреса, на който същият
пребивавал. Полицейските служители С. С., П. И. и Б. Ц. го забелязали да
излиза от дома си и да се среща със К. на ул. „*“. Служителите приближили
подсъдимия и свидетеля, легитимирали се и на въпроса им, дали някой от
двамата държи забранени вещи, К. отговорил, че има малко количество
амфетамин, а К., че има цигара с марихуана. Двамата били задържани, като
при разговор с полицейските служители К. заявил, че намиращият се в него
амфетамин му е предоставен от подсъдимия, който от своя страна им
разказал, че в апартамента на бул. „*“ № * държи амфетамин и марихуана.
Организирано било претърсване в жилището на К., като при
пристигането на полицейските служители, единият от тях - св. И. бил
пресрещнат от друга клиентка на подсъдимия през последната година и
половина - свидетелката Н. Б.. Тя го попитала, дали той е човекът, който
подсъдимият изпраща по повод на уговорената между тях три часа по-рано
поредна доставка на амфетамин.
При извършеното претърсване в дома, обитаван от подсъдимия на
горепосочения адрес, били открити и иззети: от пластмасова кутия с надпис
„Нукрема“ бяла бучка с неправилна форма увита в жълт найлон,
представляваща амфетамин; бял полиетиленов плик съдържащ бяло
прахообразно вещество - амфетамин; син полиетиленов вързоп със зелено-
кафява тревиста маса-представляваща марихуана; два броя електронни везни,
по които имало следи от марихуана и амфетамин; прозрачен полиетиленов
плик със сини ленти в горния край, съдържащ зелено-кафява тревиста маса-
марихуана.
Във * РУ при ОД на МВР * бил извършен обиск на К., при който в
панталоните му били открити и иззети 1 брой саморъчно свита цигара с
размер 10 см., съдържаща зелено-кафява тревиста маса-смес от тютюн и
марихуана; 14 броя банкноти с номинал от 50 лева, 23 броя банкноти с
номинал от 20 лева; 4 броя банкноти с номинал 10 лева и 2 броя банкноти с
номинал 5 лева - общо 1 210 лева, както и мобилен телефон „HUAWEI”.
За иззетите вещества от дома и панталоните му К. заявил, че са
амфетамини и марихуана, които държи с цел разпространение, електронните
везни използвал за разпределяне на амфетамина на дози, които продавал на
цена 10-12 лева, в зависимост от клиента, а парите били оборот от
6
продажбите му. Според заявеното от К. марихуаната, намерена в дрехите му,
била предназначена за изпушване заедно с К.. От последния бил иззет
получения от подсъдимия амфетамин, за държането на което срещу свидетеля
било инициирано досъдебно производство, прекратено поради
малозначителност на деянието му.
Видно от заключенията на физико-химичните експертизи /л.54-55, л.63
от ДП/, вкл. по писмени данни на откритото и иззето у св. К. вещество
/приложено по друго ДП/, същото е амфетамин с нето тегло 1,31 грама със
съдържание на активен компонент амфетамин 8,1 тегловни %, а намерените в
апартамента на К. вещества представляват амфетамин с нето тегло 61,69
грама и съдържание на активен компонент амфетамин 16,8 тегловни %,
амфетамин с нето тегло 9,578 грама и съдържание на активен компонент
амфетамин 14,5 тегловни % и марихуана с нето тегло 1,007 грама и
съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 4,2 тегловни %.
Откритата в джоба на панталоните на подсъдимия цигара, представлява смес
от марихуана и тютюн с нето тегло 0,464 грама съдържа активен компонент
ТХК 3,9 тегловни %.
Стойността на наркотичните вещества, според ПМС № 23 от
29.01.1998г. за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството, възлиза, както следва: амфетаминът с нето тегло 1,31 гр.
със съдържание на активен компонент амфетамин 8,1 тегловни % - на
стойност 39,30 лева, амфетаминът с нето тегло 61,69 гр. и съдържание на
активен компонент амфетамин 16,8 тегловни % - на стойност 1 850,70 лева,
амфетаминът с нето тегло 9,578 гр. и съдържание на активен компонент
амфетамин 14,5 тегловни % - на стойност 287,34 лева, марихуаната с нето
тегло 1,007 гр. и съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 4,2
тегловни % - на стойност 6,04 лева, а сместа от марихуана и тютюн с нето
тегло 0,464 гр., съдържаща активен компонент ТХК 3,9 тегловни % е 2,78
лева, като всички наркотични вещества са на обща стойност 2186, 16 лева.
Обосновано първостепенният съд е приел, че деянието е установено от
обективна и субективна страна по безспорен начин от направените от подс. К.
самопризнания в съдебно заседание при условията на чл.371, т.2 и приети от
съда по реда на чл.372, ал.4 от НПК. Последните се подкрепят и от събраните
на досъдебното производство гласни, писмени и веществени доказателства и
7
доказателствени средства, съдържащи се в показания на свидетелите Н. Б., И.
К., С. С., П. И. и Б. Ц., заключенията на изготвените химически експертизи,
протоколите за доброволно предаване, за претърсване и изземване, ведно с
фотоалбуми /л.28-35 от ДП/, протокол за обиск и изземване с фотоалбум
/л.40-45 от ДП/ и приобщените с тях веществени доказателства, справка
съдимост /л. 16 от ДП/, писмо до ЦМУ-* /л.58 от ДП/, заверено копие от
протокол за доброволно предаване /л.59 от ДП/, характеристична справка
/л.17 от ДП/, протокол за оглед на веществени доказателства /л.79/, приемо-
предавателен протокол /л.95 от ДП/.
Противно на доводите на защитата, окръжният съд макар и накратко е
взел отношение по въпроса за кредитирането на показанията на разпитаните
като свидетели полицейски служители - С., И. и Ц., които са имали
съпричастност към протеклите процесуални събития и са удостоверили в
дадените показания своите възприятия. Няма пречка за допускането им в
процесуалното качество на свидетели, тъй като те не са извършвали действия
по разследване и са присъствали на проведените такива от съответния
разследващ полицай по смисъла на чл.118, ал.1, т.3 от НПК, т.е. е неотносима
забраната по ал.2 и в тази им част представляват първично доказателствено
средство. Същевременно с това, обаче техните показания по отношение на
дадените обяснения на подс. К. след задържането му и преди привличането
му като обвиняем, удостоверяват неговите извънпроцесуални изявления за
съпричастност към инкриминираните събития, като в тази им част имат
производен характер. Въпреки тази забележка към мотивите, настоящият
състав намира, че след като всичко това не се отрича в направеното
самопризнание от подсъдимия за изложените фактически обстоятелства в
обвинителния акт, няма пречка за кредитирането на показанията на
горепосочените свидетели и в тази им част. Това е относимо и спрямо
приобщените показания на свидетелите Б. и К., депозирани доброволно и след
разясняване на правата по чл.121 от НПК, в които не отричат, че са
закупували наркотични вещества от подсъдимия.
По отношение на показанията на св. С. К. в съдебно заседание,
действително окръжният съд не ги е анализирал. Но следва да се има предвид
и че същите са допустими, единствено с оглед установяването на
характеристични данни по смисъла на т. 8 от ТР. №1/2009г. по т.д. № 1/2008г.
на ОСНК на ВКС. Или в частта им, в която се намеква в жалбата за
8
съпричастност на друго лице към държането на тези вещества, с което
подсъдимият е живеел на съпружески начала и е криминално проявено, не
могат да се явяват несъвместими с вече признатите от К. обстоятелства от
описаната фактическа обстановка в обвинителния акт по реда на съкратеното
съдебно следствие. Макар и тези показания да не са били упоменати в
мотивите към присъдата, реално касаят снемането на положителни данни за
подсъдимия, което в известна степен е съобразено при определянето на
наказанието, като не може да бъде довод за допуснато съществено
процесуално нарушение и да води до отмяната на постановения съдебен акт.
Коректно е посочено, че придобитото наркотично вещество от св. К. е
било приобщено по образуваното срещу него досъдебно производство с
протокол за доброволно предаване, заверен препис от който е приложен и по
настоящото дело. В този смисъл няма пречка същият да бъде ползван като
годно писмено доказателствено средство и в настоящото наказателно
производство. Правилно е преценено, че приложеното по този начин
веществено доказателство е станало предмет на изследване, не само по
другото дело, но и в настоящото производство, защото заключението по
назначената експертиза е изготвено по писмени данни, като видно от
приложените документи, няма съмнение относно идентичността на
изследваното наркотично вещество. Затова и макар част от инкриминираните
вещества - амфетамин с нето тегло 1,31 гр. със съдържание на активен
компонент амфетамин 8,1 тегловни %, да е приобщена по друго досъдебно
производство, събраните по настоящото дело гласни и писмени доказателства
в своята съвкупност, са достатъчни за индивидуализирането на това
вещество, защото няма данни за компрометирането му или за оказано върху
него въздействие, довело до нарушаване на първоначалния му вид и
количество. Поради което е и верен изводът на окръжния съд, че по
настоящото дело е налице безспорна установеност по отношение предмета на
престъплението.
В този ред на мисли, не следва да се възприемат за основателни и
възраженията на защитата за допуснато съществено процесуално нарушение,
тъй като липсва пълен анализ на събраните по делото гласни доказателства от
страна на първостепенния съд, което да се приравнява на липса на мотиви.
Правилно при така описаната в обстоятелствената част на обвинителния
9
акт фактическа обстановка е квалифицирана инкриминираната дейност на
подс. М. К. по основния състав на чл.354а, ал.1, пр.1 и пр.2, вр. чл.26, ал.1 от
НК – за това, че на 19.08.2021г. в гр. *, при условията на продължавано
престъпление, без надлежно разрешително е държал с цел разпространение и
е разпространил високорискови наркотични вещества, съответно:
- на ул. „*“ е разпространил на И. Т. К. високорисково наркотично
вещество - амфетамин с нето тегло 1,31 грама със съдържание на активен
компонент амфетамин 8,1 тегловни %, на стойност 39,30 лева;
- в жилище на бул. „*“ № *, ет.6 и в себе си е държал амфетамин с нето
тегло 61,69 грама и съдържание на активен компонент амфетамин 16,8
тегловни % на стойност 1 850,70лева, амфетамин с нето тегло 9,578 грама и
съдържание на активен компонент амфетамин 14,5 тегловни % на стойност
287,34 лева, марихуана с нето тегло 1,007 грама и съдържание на активен
компонент тетрахидроканабинол 4,2 тегловни % на стойност 6,04 лева, с
обща стойност 2 144,08 лева;
- в преден ляв джоб на панталон е държал цигара - смес от марихуана и
тютюн с нето тегло 0,464 грама с активен компонент ТХК 3,9 тегловни % на
стойност 2,78 лева,
като общата стойност на високорисковите наркотични вещества е 2
186,16 лева, съгласно Приложение № 2 на член единствен от ПМС № 23 от
29.01.1998 г. за определяне цените на наркотични вещества за нуждите на
съдопроизводството.
Безспорно от обективна страна по делото е установено, че на
19.08.2021г. подс.К. е държал в обитавания от него жилищен имот в гр.* на
откритите високорискови наркотични вещества - амфетамин и марихуана,
както и е осъществявал фактическа власт и върху цигарата, представляваща
смес от марихуана и тютюн, която се намирала в предния ляв джоб на
панталона му. На същата дата той е извършил и действия по разпространение
на наркотично вещество амфетамин на свидетеля К..
Действително, наличието на иззетите по надлежния ред наркотични
вещества у подсъдимия и в обитаваното от него жилище, обективира
осъществяваната от него непосредствена фактическа власт върху тях до
прекъсването й от надлежно извършените процесуално-следствени действия
претърсване и изземване в дома му и личния му обиск, с което е реализирал
10
една от формите на изпълнителните деяния по чл.354а, ал.1 от НК - държане
на наркотични вещества.
По отношение на другата част – амфетамина, на процесната дата
подсъдимият е предприел действия по неговото предаване на свидетеля К. /в
замяна на почерпка с бира/, което също представлява акт на разпореждане, с
което е реализирал и друга форма на изпълнителното деяние по чл.354а, ал.1
от НК, свързана с разпространението му.
Подс.К. не е имал изискващото се от закона надлежно разрешително от
компетентните органи за държане и разпространение на високорискови
наркотични вещества.
Амфетаминът и марихуаната са високорискови наркотични средства,
които са под контрол съгласно Единната конвенция на ООН за упойващите
средства от 1961 г., ратифицирана от Р. България в списък № 1, както и в
Приложение № 1 към чл.3 от ЗКНВП, включващо „Растения и вещества с
висока степен на риск за общественото здраве“.
От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл, тъй като е
съзнавал противоправността на извършените деяния, свързани с
разпространението и държането на горепосочените високорискови
наркотични вещества, за което няма нужното разрешение, както и
общественоопасния характер на деянието и пряко е желаел настъпването на
общественоопасните му последици.
Налице е и нужната специална цел за държане на наркотичните
вещества с цел разпространение. Този извод е базиран въз основа на
предприето от подс. К. имуществено разпореждане на наркотично вещество
от този вид спрямо св. К., както и съдържащата се по делото информация за
предходна и предстояща такава деятелност, с оглед на уговорката със св.Б..
В тази връзка е съобразена и съдебната практика, според която за
субективното отношение на дееца към реализираното от него
общественоопасно поведение следва да се съди от всички обективни
обстоятелства, свързани с извършеното престъпление. В конкретния случай,
целта на държането е изведена също от количеството и състоянието на
откритите в дома на К. наркотични вещества, както и от наличието на двете
електронни везни, с оглед подготовката им за продажба.
11
В заключение при така установената фактология, правилно
инкриминираната деятелност на подсъдимия е възприета за осъществена при
условията на престъпния състав на чл. 354а, ал. 1, пр. 1 и пр.2, вр. с чл. 26, ал.
1 от НК, под две от неговите форми - „разпространение” и „държане с цел
разпространение”. Безспорно отделните деяния, поради обективната и
субективна връзка помежду им са извършени при условията на продължавано
престъпление по чл. 26, ал. 1 от НК, защото представляват единството на две
или повече еднородни прояви, всяка от които поотделно осъществява състав
на едно и също престъпление.
При индивидуализацията на наказанието, настоящата инстанция счита,
че първоинстанционният съд аргументирано, съгласно чл. 372, ал.4 от НПК, с
оглед проведеното съкратено съдебно следствие е определил на подс. К.
наказание при условията на чл.58а, ал.1 – 5 от НК.
За престъплението по чл. 354а, ал.1 от НК са предвидени кумулативни
наказания „Лишаване от свобода“ в размер от 2 до 8 години и „Глоба“ в
размер от 5 000 до 20 000 лв.
Противно на тезата на защитата, намираме за правилно определени
наказанията, съгласно разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК по общите правила
на чл.54 от НК, съобразно наличните смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, като наказанието лишаване от свобода е
намалено с една трета.
В настоящия казус, при извършения анализ от първостепенния съд,
очевидно е налице превес на смекчаващите спрямо отегчаващите
отговорността обстоятелства, което не се оспорва и от страните.
Същевременно с това, обаче противно на становището на адв. С.,
нямаме за подсъдимия наличието на някое изключително или многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства, които са с по-висока относителна
тежест от отегчаващите такива, за да доведат до приложението на другата
хипотеза на чл.58а, ал.4, вр. чл. 55 от НК, т.е. да се намали под
законоустановения праг от 2 години, определеното му наказание „Лишаване
от свобода” и евентуално да не се налага наказанието „Глоба“.
Безспорни смекчаващи отговорността обстоятелства за подс. К. се
явяват отчетените от окръжния съд - чисто съдебно минало и трудова
12
ангажираност, към които може да се добави и добросъвестното му поведение
след задържането му от полицейските органи. Пред тях същият не е отрекъл,
че освен предаденото на св. К. наркотично вещество, има в себе си цигара с
марихуана и държи в дома си други подобни вещества с цел разпространение.
Но последното обстоятелство, вече е било известно на полицейските
служители от * РУ на МВР – *, тъй като още преди срещата му със св. К. /а и
насрочената такава със св.Б./, същите са провеждали наблюдение на адреса му
по пребиваване, от който са имали данни, че осъществява дейността си по
наркоразпространение /отразено и във фактическата обстановка по внесения в
съда обвинителен акт/. Или е било въпрос на време след задържането на подс.
К., с участието на разследващ полицай да се организира и проведе
претърсване и изземване на апартамента на бул. „*“ № *, което е и сторено
при условията на неотложност като са открити и тези наркотични вещества.
Впоследствие при привличането му като обвиняем подс. К. не е давал
обяснения. В този смисъл, направеното от подсъдимия К. самопризнание пред
съда в рамките на процедурата по чл.371, т.2 от НПК, само по себе си не би
могло да се третира впоследствие като допълнително смекчаващо
обстоятелство, доколкото не е спомогнало за разкриване на обективната
истина. Но няма пречка да се приеме като смекчаващо обстоятелство
неговото, първоначално и добросъвестно поведение пред полицейските
органи, макар и да не влече като последица, характеристиката на
изключително такова по своя характер по смисъла на чл.55 от НК, така както
се иска от защитата, с оглед на разясненията, направени в т.7 от ТР.
№1/2009г. по т.д. №8 на ОСНК на ВКС.
Естеството на осъществяваната от подс. К. дейност по
наркоразпространение и обстоятелството, че я е провеждал в дома си, могат
да бъдат охарактеризирани като такива с особено висока степен на
обществена опасност. Правилно са преценени като отегчаващи обстоятелства,
това че престъплението е било осъществено под две от основните му форми,
наличието на немалко количество наркотични вещества, преимуществено от
т. нар. „тежка дрога“, каквато е амфетамина.
В случая отчетеното като отегчаващо обстоятелство немалко
количество на наркотичните вещества, не би могло да се счита, че е залегнало
в квалификацията на деянието и съгласно чл.56 от НК не следва да се отчита
13
повторно, защото повдигнатото обвинение е по основния състав на чл.354а,
ал.1 от НК, а не по ал.2 за големи размери.
Поради тези причини, след отчитане на допълнителните забележки от
въззивната инстанция спрямо дейността по индивидуализация от окръжния
съд, съвсем справедливо на подс. К. е било определено наказание малко над
долния законов праг - в размер на 2 години 6 месеца лишаване от свобода,
което редуцирано с една трета е довело до сравнително благоприятния за
него, привилегирован размер от 1 година и 8 месеца лишаване от свобода.
По отношение на кумулативно предвиденото наказание „Глоба“,
безспорно по аргумент от разпоредбата на чл.58а, ал.5 от НК, на подсъдимия
не се полага да ползва втори път привилегията за редуциране на наложеното
му по-леко по вид наказание „Глоба“, за разлика от предходния нормативен
режим.
Първостепенният съд при определянето на нейния размер се е
съобразил с всички изисквания на чл.47, ал.1 от НК. Балансирано са отчетени
имотното положение, доходи и семейни задължения на подсъдимия, както и
обсъдения вече превес на смекчаващите спрямо отегчаващи отговорността
обстоятелства, като справедливо е наложено наказание „Глоба“ близко до
законовия минимум, но и надвишаващо същия от 7 000 лв.
Правилно е решението на окръжния съд да се приложи института на
условното осъждане по чл.66, ал.1 от НК спрямо подс. К., с оглед на
наложеното му наказание лишаване от свобода до три години и това, че
същият до момента не е бил осъждан. В случая водеща се явява
индивидуалната спрямо генералната превенция, с оглед на добросъвестното
поведение на подсъдимия и изразеното съжаление за стореното.
Същевременно с това, напълно основателно съдът е преценил, че за да се
постигне пълното обезпечаване на ефекта от наказателното въздействие,
следва спрямо подс. К. да се определи изпитателен срок в средния законов
размер от 4 години, по време на който същият би могъл да демонстрира
своето поправяне и превъзпитание.
Законосъобразно, на основание чл.59, ал.1 и ал.2 от НК е приспаднат
периода на предварителното му задържане, считано от 19.08.2021г. до
23.08.2021г.
14
Споделяме изцяло и произнасянето на окръжния съд по отношение на
иззетите по делото веществени доказателства, като наркотичното вещество,
съгласно чл.354а, ал.6 от НК, явяващо се предмет на престъплението, трябва
да се отнеме в полза на държавата и унищожи по надлежния ред, вещите без
стойност – да се унищожат, а 14 банкноти с номинал 50 лева, 23 броя
банкноти с номинал 20 лева, 4 банкноти с номинал 10 лева и 2 банкноти с
номинал 5 лева, както и мобилен телефон марка “HUAWEI”, с посочените
ИМЕЙ 1 и 2 – да се върнат на подсъдимия, тъй като нямат установено
отношение към инкриминираното деяние.
Тъй като подсъдимият К. е бил признат за виновен по повдигнатото му
обвинение, следва да заплати и направените деловодни разноски на
досъдебното производство в размер на 257,15 лв. по сметка на ОД на МВР –
*.
При извършената цялостна служебна проверка на обжалваната присъда,
въззивната съдебна инстанция не установи наличието на съществени
процесуални нарушения.
С оглед на гореизложеното, настоящата съдебна инстанция намира, че
следва да бъде потвърдена постановената първоинстанционна присъда, а
жалбата на подсъдимия К., чрез неговия защитник адв. С. - оставена без
уважение.
Водим от горното и на основание чл.338 от НПК, Апелативният съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 78 от 22.11.2022 г. по НОХД №
1214/2022 г. по описа на Пловдивския окръжен съд.
Решението не е окончателно и подлежи па обжалване или протест в 15
дневен срок от съобщаването пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
15
2._______________________
16