Решение по дело №3937/2019 на Административен съд - Пловдив

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

              

      

№ 514                                                 25.02.2020     година                            град Пловдив

             

 

                     В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Административен съд-Пловдив, XXIV състав,в публично съдебно  заседание на дванадесети февруари   през две хиляди и двадесета година в състав:

 

 

                                                  Председател:ДАРИНА МАТЕЕВА

 

                                                         Членове: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ  

                                                                         АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ

                                                                        

                                                                         

                                                                      

при секретар К.Р. 

и с участието на прокурор Костадин Паскалев

като разгледа докладваното от  съдия  Д.Матеева  КАН дело № 3937 по описа  за 2019 год., за да се произнесе съобрази следното:

 

 

 

   Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.    

 

Образувано е по касационна жалба на „ИНДУСТРИЪЛ ФУУД“ЕООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление : гр.Пловдив,бул.“Пещерско шосе“№82,ет.2,офис 1,представлявано от *** Т.Д.И.,със съдебен адрес:***,офис 10,чрез адвокат И.М. против Решение № 2021/05.11.2019 год., постановено по АНД № 5486/2019 год., по описа на Районен съд - Пловдив, ХХІІІ - ти н.с., с което е потвърдено  Наказателно постановление № 442329-F472621/13.06.2019г. на Началник Отдел „Оперативни дейности” в ЦУ на НАП гр. Пловдив, с което на „ИНДУСТРИАЛ ФУУД“ ЕООД е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 200лв. за извършено нарушение по чл. 86, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗДДС.

По подробно изложени доводи в касационната жалба се иска от настоящия касационен състав отмяна на процесното решение, като неправилно и незаконосъобразно,издадено при  неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила -касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 ,т.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН.

Ответникът по касационната жалба –ТД на НАП-Пловдив, редовно и своевременно призован за съдебно заседание,представя писмен отговор и поддържа,че жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена,а първоинстанционното решение потвърдено като правилно и законосъобразно.Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лева съгласно Закона за правната помощ.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. 

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

          Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна ,за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално ДОПУСТИМА.

       Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред  Районен съд – Пловдив  се е развило по жалба на „ИНДУСТРИАЛ ФУУД“ ЕООД против  Наказателно постановление № 442329-F472621/13.06.2019г. на Началник Отдел „Оперативни дейности” в ЦУ на НАП гр. Пловдив, с което на „ИНДУСТРИАЛ ФУУД“ ЕООД е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 200лв. за извършено нарушение по чл. 86, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗДДС.

Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че дружеството-жалбоподател като регистрирано по ЗДДС лице и в качеството си на доставчик по облагаеми доставки с получатели физически лица-търговия от обект за бързо хранене не е начислило в законоустановения срок  от 01.01.2019г. до 14.01.2019г. вкл.дължимият ДДС за месец декември 2018г. в размер на 504,41 лв.ДДС е начислен със закъснение  през данъчен период м.01.2019г.Нарушението е открито на 05.02.2019г. при извършена оперативна проверка  в обект-заведение за бързо хранене Good food,находящо се в гр.Пловдив, ул.“Пещерско шосе“№30.

 За констатираното  нарушение на касационния жалбоподател, бил съставен АУАН, като не са направени възражения в срока за това по чл.44 ал.1 от ЗАНН

Въз основа на съставеният АУАН е издадено и обжалваното наказателно постановление.

         Районният съд   е потвърдил НП.

 

 

 

 

За да потвърди НП, решаващият състав е формирал извод за извършено изпълнително деяние в рамките на повдигнатото обвинение, съответно приложение на санкционната разпоредба  спрямо установеното нарушение и липса на допуснати съществени нарушения на производствените правила, водещи до отмяна на наказателното постановление.

Касационният състав на Административен съд-Пловдив намира, че така постановеното решение е правилно.

Правилно е преценено от въззивния съд,че при съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени предвидената форма и процесуален ред, като констатиращият и санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН - за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН - за НП,както и че п 

 

 

 

ри издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 2 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.

Настоящата касационна инстанция намира за правилни фактическите установявания, както и правните изводи, касаещи квалификацията на установените факти, направени от първоинстанционния съд, като счита, че същите са основани на задълбочен анализ на събраните в хода на пълно и всестранно проведено съдебно дирене, доказателства.

Районният съд правилно е приел, че установената фактическа обстановка обосновава изводите за правилност на констатирано нарушение на чл.86,ал.1,т.2 и т.3 от ЗДДС -регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като:1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред;2. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период.

Безспорно е установено,че „ИНДУСТРИАЛ ФУУД“ ЕООД не е начислило следващия се по осъществени от дружеството доставки , за данъчен период м.12.2018г. и то в законоустановения срок от 01.01.2019г. до 14.01.2019г.Сторило е това със закъснение през данъчен период м.01.2019г.Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател, поддържани и пред въззивната инстанция,че липсва дата на нарушението.В настоящия случай изпълнителното деяние  е извършено чрез бездействие   и съгласно константната съдебна практика,задълженото лице изпада в нарушение от деня,следващ деня,в който правомерно е могло да извърши своето задължение,а именно от 15.01.2019г.

Неоснователни са и доводите,че неясно е формулирано нарушението,като   следва да се посочи, че в АУАН, така и в оспореното НП, в достатъчна степен са индивидуализирани мястото, датата, времето, начина на извършване на нарушението и самоличността на извършителя. В тази връзка въз основа на тях може по категоричен начин да бъде установено точното деяние на жалбоподателя, както и обстоятелствата, при които е осъществено. Тоест безспорно се установява деянието и извършителя, поради което и не може да се приеме, че е налице нарушение на процесуалните правила или нарушаване правото на защита на жалбоподателя.

По всички  тези оплаквания първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, които се споделят от настоящия съдебен състав и преповтарянето им е излишно -   чл.221, ал.2, предл.второ  от АПК.

Тъй като нарушението е  за неначислен ДДС  в срок и това е сторено от дружеството-жалбоподател през следващия данъчен период,то и административнонаказващият орган е приложил привилегирования състав на наказващата норма,а именно чл.180,ал.1 във връзка с ал.3 от ЗДДС.Съгласно чл. 180, ал. 3 от ЗДДС - "При нарушение по ал. 1, когато регистрираното лице е начислило данъка в срок до 6 месеца от края на месеца, в който данъкът е следвало да бъде начислен, глобата, съответно имуществената санкция, е в размер 5 на сто от данъка, но не по-малко от 200 лв., а при повторно нарушение"- не по-малко от 400 лв.

Съответно на закона и данните по делото е ,че не е налице основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН в конкретния случай, защото нарушението не разкрива по-ниска степен на опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от същия вид.

С оглед изложените съображения съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

С оглед очерталия се изход на делото, в полза на ответната администрация, съгласно чл.63, ал.5 от ЗАНН, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП), респективно по реда на чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП),или 80 лева. 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК и чл.63,ал.5 от ЗАНН, Административен съд-Пловдив

 

 

                                                                                                                       

Р     Е     Ш     И :

 

 

 

 ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2021/05.11.2019 год., постановено по АНД № 5486/2019 год., по описа на Районен съд - Пловдив, ХХІІІ - ти н.с.

ОСЪЖДА „ИНДУСТРИЪЛ ФУУД“ЕООД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление : гр.Пловдив,бул.“Пещерско шосе“№82,ет.2,офис 1,представлявано от *** Т.Д.И.,със съдебен адрес:***,офис 10,чрез адвокат И.М. да заплати на Национална агенция по приходите-гр.София юрисконсултско възнаграждение в размер на 80/осемдесет/лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

 

 

 

 

                                                       

  ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                   

                                                                                        2.