Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2020
г., гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД, Дванадесети
състав, в публично заседание на пети февруари две хиляди и двадесета година, в
състав:
СЪДИЯ:
Д. НЕДЕВА
при секретаря Светлана С., като
разгледа докладваното от съдия Д. Недева адм. дело № 2128 по описа на съда за
2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба на
К.И.К.,***, против
Ревизионен акт № Р-03000318004991-091-001/06.03.2019 г. на органи по приходите,
в частта потвърден с Решение № 121/24.06.2019 г. на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Варна, с който са
определени задължение за данъци както следва: данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ
(годишен и авансов данък по ЗДДФЛ като ЕТ) за 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015
г. и 2016 г., всичко в размер на 2 099.19 лв.-главница и 655.01 лв.-лихва и в
частта, с която е изменен същия РА и са определени задължения за данъци, както
следва: данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 3 761.34
лв.-главница и 2 234.09 лв.-лихви и са установени задължения за данък по чл.
48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2012 г., в размер на
2 629.34 лв.-главница и 1 561.72 лв.- лихва.
В жалбата се релевират доводи за
незаконосъобразност на издадения ревизионен акт, в оспорената част, поради
допуснати процесуални нарушения и такива на материалния закон, с оглед на което
се претендира неговата отмяна. Сочи се, че
са неправилни изводите на органите по приходите, относно получени суми от
продадени движими вещи, придобити в резултат от наследяване, както и лични вещи
на жалбоподателя, в това число и подаръци, които не използва. Жалбоподателят поддържа, че е
неправилен извода на органите по приходите, че така описаните вещи, с оглед
броя им, сочат на извършвана търговска
дейност, както и извода в частта на определената данъчната основа и данъкът за
получените средства. Оспорват се и посочените разходи в РА, които са направени
за издръжката на жалбоподателя.
В съдебно заседание жалбоподателят,
чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и отправя искане за неговата
отмяна с присъждане на сторените по делото разноски съобразно представен
списък. Счита за недоказани твърденията досежно извършвана от жалбоподателя
търговска дейност и предвид изричните разпоредби на Търговския закон, който
определя, в какво се състои търговската дейност. На следващо място счита, че органите по
приходите установявайки сами налични парични средства върху последния не
ревизиран период, преди 2012 г. неоснователно изключват тези суми от
последващите изчисления, свързани с установяване на приходите и разходите на
жалбоподателя и, съответно установяването на данъчните задължения.
Ответникът – директорът на Дирекция „ОДОП“ – Варна при
ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. По съществото на
спора отправя искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна и присъждане
на юрисконсултско възнаграждение в размер на 677.26 лв. Твърди, че жалбоподателят
е осъществявал търговска дейност и е получил изрично посочените суми в
ревизионния акт.
В административната преписка се съдържат
доказателства, че лицето е закупувало предмети, с цел търговия и ремонт на
други такива, за да могат да бъдат продадени. Тезата, че тези предмети са били
наследство от неговия баща не се подкрепят от доказателствата по делото, не е
подадена и декларация по чл. 32 от ЗМДТ. За първи път в хода на съдебното
производство се прокарва тезата, че лицето е имало пълномощно да продава от
работилницата на баща си предмети и инструменти.
Моли, да не бъдат кредитирани показанията на
свидетелите, тъй като същите са близки роднини, от едно домакинство с
жалбоподателя. В показанията на свидетелите липсва конкретика какво точно и
кога е продавало лицето и свидетелите сочат общи факти. В този смисъл счита, че
следва да се вземе предвид и доказателствата за продажби, които са в електронен
вид към административната преписка.
Счита, че оспорената ССчЕ не следва да бъде
кредитирана, тъй като в заключението са приложени в комбинация два метода,
единия от който вече не се използва, а именно на паричния баланс. На следващо
място, поддържа писмено становище, в което изрично е посочено кои средства, по
какъв начин са взети от органа по приходите, като посочените от вещото лице
суми не се доказват от събраните по делото доказателства.
След като разгледа оплакванията, изложени в
жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на
задължителната проверка по чл. 160 ДОПК, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Началото на ревизионното производство е
поставено с възложена ревизия с обхват данък върху доходите на физическите лица
- Данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2012г. и 2015г. и
Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, за периода от 01.01.2012г. до
31.12.2016г., на основание Заповед за възлагане на ревизия № Р-03000318004991-020-001/23.08.2018г.,
изменена със Заповед № Р- 03000318004991 -020-002/30.11.2018г. В срока по
чл.117 от ДОПК бил издаден Ревизионен доклад № Р-03000З18004991-092-001/11.01.2019г.,
в който са били обективирани фактическите констатации, установени в хода на
производството, и направените от органите по приходите правни изводи по
приложението на материалния закон. В срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК не е постъпило възражение срещу констатациите на
РД.
Ревизионното производство е приключило
с издаден РА № Р-03000318004991-091-001/06.03.2019 г. на органи по приходите. РА е оспорен по реда на чл. 152 от ДОПК, като с
решение № 121/24.06.2019
г. директорът на дирекция „ОДОП“ –
Варна при ЦУ на НАП го е потвърдил в частта, с който са определени задължение за данъци както следва: данък по чл.
48, ал. 2 от ЗДДФЛ (годишен и авансов данък по ЗДДФЛ като ЕТ) за 2012 г., 2013
г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г., всичко в размер на 2 099.19 лв.-главница и
655.01 лв.-лихва и го е изменил в останалата част като са определени задължения
за данъци, както следва: данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на
3 761.34 лв.-главница и 2 234.09 лв.-лихви и са установени задължения за
данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2012 г., в размер на 2 629.34 лв.-главница и 1 561.72
лв.- лихва.
В хода на ревизионното производство е било установено, че К.И.К. е местно физическо лице, по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ, с постоянен
адрес в РБългария. Заличен в Търговския регистър като ЕТ "Стил-К.К.",
ЕИК ********* и е едноличен собственик на капитала на „Естел груп“ ЕООД с адрес
за кореспонденция: гр.Варна, ул. "******" № ***. Физическото лице е
самоосигуряващо се в едноличното дружество за ревизирания период.
В хода на ревизионното производство било установено,
че за ревизирания период 01.01.2012 г. - 31.12.2016 г. жалбоподателят К., като
физическо лице е извършвал продажба на различни по вид стоки, доставяни на
клиентите чрез куриерска фирма „Еконт Експрес“ ООД. Получените доходи от
наложен платеж за 2012г. били установени в размер на 596,73 лв. (27 бр.
пратки); за 2013 г. в размер на 5840,75лв. (282 бр. пратки); за 2014г. в размер
на 4905.00 лв. (241 пратки), за 2015г. в
размер на 10806.74лв. (49 бр. пратки) и за 2016г. в размер на 10695.17лв. (426
бр. пратки). По отношение на продадените стоки, в представена декларация с вх.
№ 32859- 5/28.11.2017г. /л.155-158/, жалбоподателят посочил, че продадените
през „Аукцион БГ“ предмети и вещи и имущество са наследени от фамилията му лични вещи и стоки за бита, които
не са антики. Подробно е посочил източниците на наследените вещи. В писмени
обяснения с вх. № 51295-1/05.11.2018г. /л. 3227-359/ допълнително било
посочено, че през периодите е закупувал стари предмети /пощенски картички,
медали, значки, пощенски марки, с клеймо или без - излезли от употреба/, с цел
"допълване на серии и придобиване на колекционерска и продажна
стойност". Декларирал, че общата първоначална стойност на продадените вещи
е в размер на 18 500 лв. и че за 5406,28 лв. е закупил резервни части /л.384/.
С оглед горното бил направен извода, че за периода
от 01.01.2012 до 31.12.2016 г. К.К. е извършвал самостоятелна търговска дейност
по занятие, която няма инцидентен характер. Сключените от него сделки са
определени като търговски, по чл.1 ал.1 от ТЗ съгласно чл.286, ал.2 от ТЗ,
независимо от качеството на лицето, което ги извършва.
Констатирано било, че за извършените продажби били
получени суми от наложен платеж и пощенски парични преводи, като жалбоподателят
не е декларирал извършване на стопанска дейност в качеството си на търговец, не
е декларирал приходи и разходи от тях и не е платил към бюджета дължимите от него
данъци.
Органите по приходите приели, че
са установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, тъй като до започването
на ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по
декларация, както и наличие на укрити приходи, поради което било изготвено, на основание
чл. 124, ал. 1 ДОПК уведомление връчено на 27.11.2018 г., с което задълженото лице било уведомено, че основата
за облагане с данъци ще бъде определена по предвидения в чл. 122-124 от ДОПК
ред. Връчени били и уведомление по чл. 17, ал. 1, т.2 от ДОПК № Р-0З000З18004991-139-001/22.11.2018г.
и ИПДПОЗЛ изх. № Р-03000318004991-040-002/22.11.2018г. Изискани било
представяне на декларации, по реда на чл. 124, ал. 3 от ДОПК за всяка от
ревизираните години, като били приети с протокол вх. № 51295-2/12.12.2018г.
Представени били и допълнителни обяснения, с които задълженото лице изразило
несъгласие с посочените от органите по приходите основания за прилагане на
особения режим за облагане.
След извършен анализ на относимите към ревизираното
лице обстоятелства, по чл. 122, ал. 1 т.1 и 2 от ДОПК била формирана данъчна
основа по чл. 122, ал.2 - ал.4 от ДОПК, както следва: За 2012 г. - Финансов
резултат /облагаем доход/ 248,24 лв.; За 2013 г. - Финансов резултат/облагаем
доход/ 2446,56 лв.; За 2014г. - Финансов резултат/облагаем доход/ 2095,37 лв.; За
2015г. - Финансов резултат/облагаем доход/ 4633,10 лв.; За 2016г. - Финансов
резултат/облагаем доход/ 4571,24 лв. Върху така определената данъчна основа по
чл. 122, ал. 4 от ДОПК, била приложена ставка 15% и установен дължим данък
върху дохода, както следва: за 2012 г.- 37,24 лв.; за 2013 г. - 366,98 лв., за
2014г. - 314,31 лв., за 2015г. - 694,97 лв. и за 2016г. - 685,69 лв. със
съответните лихви за забава.
След извършена съпоставка на получените доходи и
извършените разходи за всяка от ревизираните години, било констатирано, че
извършените разходи съществено превишават размера на декларираните приходи,
доходи и получени средства през 2012г. Горепосочената съпоставка е обективирана
в табличен вид в РД, за ревизирания период /за 2012г./, включва следните
доходи, разходи и налични парични средства в началото и в края на отчетния
период:
-Налични
парични средства в брой в размер на 0.00 лв., доколкото за 2011г. е налице влязъл
в сила Ревизионен акт № Р-03000317008440-091- 001/07.06.2018г., с който е
установено, че към 31.12.2011г., К.К. не е имал разполагаеми парични средства в
брой.
-Налични
парични средства в банкови сметки: За 2012г. е било установено начално салдо 22
497,73 лв. и крайно салдо - 23 751,40 лв.
-Доходи
от стопанска дейност като ЕТ: установен е бил доход в размер на 596.73 лв. от
продажби на вещи чрез „Еконт”, посочени на ред 4 от таблицата.
-Необлагаеми
доходи - от продажба на недвижим имот в размер на 950.00 лв., посочени на ред 9
от таблицата.
-Други
източници на средства - дарения, наследство и др. - получени лихви по сметки от
„УниКредит банк”- 114,48 лв., посочени на ред 11 от таблицата.
-Получени
парични заеми в размер на 27 002.44 лв., разплатени с кредитна
карта.
-Разходи
за издръжка и живот.
Установени
били разходи в размер на 28799.86 лв., в т. ч. плащания по кредитна карта -
27002.44 лв. и покупки от „Еконт експрес“ -1 797.42лв., посочени на ред 14 от
таблицата.
-Комунални
разходи по фактури от доставчици в общ размер на 283.44лв., /нотариална такса-
фактура № 20675/ 19.09.2012г./, посочени на ред 15 от таблицата.
-Разходи
за придобиване и подобрение на имущество във връзка с имот № 290071, находящ се
в с. Здравец, общ. Аврен, обл. Варна - в размер на 16 520.00 лв., посочени на
ред 16 от таблицата.
-Платени
суми по задължения към трети лица - заеми, лизинг и др. - вноските по кредитна
карта на К.К. в размер на 16 957,44 лв., посочени на ред 20 от таблицата.
-Разходи
за платени данъци, осигурителни вноски, такси и др. публични задължения общо в
размер на 2462.67 лв., в т. ч. за ЗОВ в размер на 1 314,46 лв.; банкови такси -
230.10 лв., МДТ - 918.31 лв., посочени на ред 23 от таблицата.
-Разходи
за застраховки, охрана и др. - 2411.00 лв., вноски в „Граве Живото застраховане”
от банкова сметка *** „Асет банк” АД. На основание чл. 19, ал. 1 от ЗДДФЛ, при
формиране на данъчната основа на лицето са били приспаднати 10 на сто от
направените разходи за застраховка живот.
Определената данъчна основа, по чл. 122, ал. 2-4 от ДОПК, за облагане на установените доходи, представляващи превишение на
разходите над приходите за 2012г. била установена в размер на 37613.43лв.
Върху така определената данъчна основа, по чл. 122,
ал. 4 от ДОПК, била приложена ставка 10 % и установен дължим данък върху дохода
за 2012 г. в размер на 3761.34 лв. със съответните лихви за забава.
В хода на административния контрол горестоящият
административен орган директорът на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП
възприел фактическите установявания и достигнатите въз основа тях изводи от
органите по приходите и е потвърдил издадения РА, в частта на определени задължение за данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ
(годишен и авансов данък по ЗДДФЛ като ЕТ) за 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015
г. и 2016 г., всичко в размер на 2 099.19 лв.-главница и 655.01 лв.-лихва и изменил
същия РА като определил задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2012
г. в размер на 3 761.34 лв.-главница и 2 234.09 лв.-лихви и като били
установени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2012 г., в размер
на 2 629.34 лв.-главница и
1 561.72 лв.- лихва.
От заключението на ССчЕ се установява, че сумите
80233,48лв. - наличност на парични
средства към 01.01.2011г.; 72412,81лв. - получени приходи, доходи и финансирания
през 2011г. и 114 428,91лв. - извършени
плащания през 2011 г., включват,
както парични средства в брой, така и такива по банкови сметки, поради което
вещото лице сочи, че
в РА/РД не е направен подробен анализ на всяка една от описаните суми според
начина на плащането. При анализа на движението по банковите сметки в РА/РД са
взети предвид само наличностите към 01.01.2011 г. и към 31.12.2011 г., а трансформацията на
паричните средства от такива по банка в такива в брой и обратно не е изследвана с оглед
взаимовръзката на тегленията/ вноските на парични средства с
разходите/приходите. Вещото лице сочи, че сумата
38 217лв., изчислена като = 80233,48 + 72412,81 - 114428,91, не представлява наличност на парични
средства, а изменението на паричните средства в рамките на годината. Съгласно
методиката приложена в РА/РД , това изменение се съпоставя с наличностите към
31.12.2011 г. и при тази съпоставка се установява съответствие/несъответствие
на изменението с наличностите. При анализ на паричните средства в брой на К.К.
за 2011 г. и с допълнение, че през 2011 г. са изтеглени и суми в брой чрез АТМ
от банковите сметки (които не са посочени изрично като дати и суми), вещото
лице сочи, че органа по приходите е приел, че паричните средства в брой са
достатъчни, за да покрият вноските по банковите
сметки, с които са захранени депозитни сметки и са погасени задължения по ипотечен
кредит , поради което паричната наличност в брой към 31.12.2011г. е приета за
0,00лв. От банкови извлечения по сметки на К. от Уникредит Булбанк АД и
Интернешънъл Асет Банк АД, експертизата изготвя справка за изтеглените и
внесените по банковите сметки суми за периода 01.01.-31.12.2011г. описана в Констативната част, като крайна рекапитулация
сочи: всичко изтеглени от банкови сметки суми в брой
-13066,10лв.; всичко внесени суми в брой по банкови сметки - 46859,88лв. При
анализа на констатациите в горепосочените РД и РА за 2011 г. експертизата
констатира, че описаните комунални разходи по фактури, издадени от Н-с Т.В.и
Н-с Ж.Т.общо на стойност 248,20лв. са платени в брой, тъй като по изследваните
банкови сметки не се установяват плащания към тези доставчици по банков път. Въз основа на изготвения анализ на движението по банковите
сметки за изтеглени и внесени суми в брой с посочен вносител К.К. и
констатациите за платени комунални разходи в брой, експертизата изчислява
паричната наличност в брой за периода 01.01. 31.12.2011г., в размер на
53087,87лв. и при последващите изчисления експертизата използва сумата
53087,87лв. като налични парични средства в брой към 01.01.2012г. Вещото лице
сочи, че така поставените задачи се отнасят до изготвяне на паричен поток в
брой за 2012г., при който да се определи паричната наличност към 31.12.2012 г.
експерта изготвя справка за изтеглените и внесените по банковите сметки суми за
периода 01.01-31.12.2012г., подробно описана в Констативната част. При
изготвянето на паричния поток в брой, експертизата се съобразила със следните
констатации: Изчислената по т.1 парична наличност в брой към 01.01.2012г.; Изтеглените
и внесените суми по банкови сметки по т. 2.1; получена от Д.Н. сума в размер
8300лв., поради това, че по банковите сметки на К.К. за 2012 г. не се установява
постъпила такава сума; Установените в РА/РД получени в брой приходи от дейност
като ЕТ( получени преводи от Еконт Експрес) и доходи от продажба на НИ – ½ част
от празно дворно място в с. Кюлевча по НА N 71/17.06.2012г.; Установените
в РА/РД платени разходи в брой за комунални разходи по фактури на доставчици,
платени местни данъци и такси (МДТ) към Община Каспичан и Община Варна, платена
сума за покупка на НИ в с. Здравец по НА N 138/19.09.2012 г.
Относно платената сума за покупка на НИ в с. Здравец експертизата сочи , че
същата следва да бъде в размер ½ от 5200лв., тъй като имота е придобит
по време на брака и е в режим на СИО , независимо че в цитирания НА е посочен
като купувач само К.К.. При последващите изчисления експерта е използвал сумата
52133,83лв. като налични парични средства в брой към 31.12.2012г. В
Констативната част са описани подробно разходите по вид и размер в изготвената
съпоставка за 2012 г в РА/РД в т.ч. по позиция „Разходи за издръжка и живот „
общо в размер 28799,86лв. - Разходи за живот според изтеглените суми по
кредитната карта в Уникредит Булбанк АД - 27002,44лв. + Покупки от Еконт -1797,42лв. Съгласно поставената задача разходите
за живот общо в размер 28799,86лв., които са общо за 5 пълнолетни члена на
домакинството на К.К., вещото лице разпределя за всеки член поравно и за К.К.
1/5 част от описаните разходи или 5759,97лв. (28799,86/5). При изготвяне на
съпоставката за съответствие на стойността на имуществото и направените
разходи, декларираните и получените доходи (наречена в задачата баланс на
касовата наличност), експертизата използва следните данни: В наличните парични
средства към 01.01.2012 г. и към 31.12.2012 г. са включени изчислените
наличности в брой по т.1 и т. 2.2. При анализа на наличностите по банкови
сметки към 31.12.2012 г. експертизата констатира техническа грешка в сбора,
като сочи, че верния е 23742,19лв., а не 23751,40лв. В приходната част са
включени всички установени в РА/РД доходи като същите са диференцирани по начин
на получаване- в брой и по банка. При анализа на РД експертизата констатира, че
са установени получени през 2012 г. суми като обезщетения по банковата сметка в
лева в ИАБ АД общо в размер 126,82лв., които не са включени в изготвената
съпоставка. Експертизата включва тази сума в приходната част. Посочените в
РА/РД суми от лихви по банкови сметки експертизата квалифицира като „Доходи, подлежащи
на облагане с окончателни данъци по ЗКПО/ЗДДФЛ“, а не като „Други източници на
средства - дарения, наследство и др.“ В приходната част е включена и сумата
8300лв. като получени средства от Д.Н.. В разходната част са включени всички
суми установени в РД/РА като същите са диференцирани по начин на плащане- в
брой и по банка. Коригиран е размера на следните разходи: разходи за издръжка и живот в т.ч.
разходи за живот според изтеглените суми по кредитната карта в Уникредит
Булбанк АД, разходи за придобиване и подобрения на НИ покупка на имот в
с.Здравец-1/2 част, платени суми по задължения към трети лица-заеми,
лизинг-вноски по кредитната карта в Уникредит Булбанк АД с посочен вносител К.К..
От горните данни към 31.12.2012г вещото лица констатира, че е налице превишение
в размер 5535,73лв. на сбора на наличните парични средства в началото на
периода и постъпленията за периода над разходите и наличностите на парични
средства в края на периода. Следователно наличностите и получените приходи
/доходи са достатъчни да покрият разходите през периода и да останат наличности
на средства в брой и по банкови сметки и
вещото лице сочи, че не са налице доходи, които не са декларирани от К.К. за 2012 г., поради което не се формира и данъчна
основа за облагане с данък по чл. 48,
ал.1 от ЗДДФЛ за 2012 г.
Заключението
на ССчЕ е оспорено от ответната страна, с възражение, че е изготвена по
неприложим комбиниран метод, чрез който се приемат повече приходи или доходи на
лицето, и по-малко разходи. На следващо място се оспорват констатациите, в
последната таблицата към експертизата (14-15 стр.) посочените цифри, за които
липсват доказателства в преписката, а именно посочените в колона
„салдо-начално“ 53 087.87 лв. доколкото липсват в преписката доказателства
и твърдения от ревизираното лице, че то е разполагало с налични парични
средства в брой. На следващо място се сочи от процесуалния представител на
ответника, че липсват доказателства, за получена сума в размер на 126.82 лв.
посочена в колона „Постъпления по банка“, както и за получени парични суми в
размер на 8 300 лв. посочена на стр. 14 от експертизата (таблица),
отдолу-нагоре, ред 4, в колона „Постъпления в брой“. Липсват доказателства за
разходи за придобиване и подобрения на недвижим имот, за които вещото лице,
приема че те са в размер на 2 600 лв., а не както е приел органът по приходите
5 200 лв. Липсват доказателства за платени суми по задължения към трети лица –
заеми, лизинг и др., че са в размер на 17 747 лв. Сочи, че всяка една сума от
ревизиращите е подкрепена с доказателства, по метода на съпоставка, а не метод,
който е примесен с паричен поток. Ответната страна сочи, че по метода на
съпоставка не се цели да се установи конкретно крайно салдо, а се цели да се
установи дали доходите на това лице са стигнали, за да направи тези разходи.
При определяне на крайния резултат не се вземат предвид останалите парични
средства, които се наричат „положително салдо“, тъй като те следва да бъдат
доказани, че са съществували, че лицето е разполагало с тях. Ето защо органът
по приходите е приел, че лицето не разполага с парични средства в брой. Задълженото
лице е нямало подобно твърдение в хода на ревизията, не е посочило, че
разполага с конкретни средства в брой и са взети предвид само тези, които са се
намирали в банковите сметки. Счита, че в началното салдо се вземат предвид
наличните парични средства в брой, както и налични парични средства по банкови
сметки, което представлява салдото-наличните парични средства, с които лицето
разполага, преди постъпленията на парични средства. Вземайки сумите на
жалбоподателят като изтеглени парични средства от банка и трансформирани в
парични средства в брой не е доход, а в експертизата е възприето точно това,
тоест два пъти се вземат като налични парични средства или като доход.
От показанията на св.К. съпруга на жалбоподателя се установява, че през 2012 г. е предоставила
на съпруга си по-голяма сума, тъй като са пазарували с кредитната му карта.
Домакинството им се състояло от 6 човека.
Предоставила е на съпруга си сумата, в размер на 8 300 лв., за захранване
на кредитната му карта. Имали две дъщери, като през 2010 г. по-голямата им
дъщеря се омъжила и ѝ
се родило дете. Всички живеели в техния апартамент. За домакинството, всички са
събирали пари, за заплащане на съответните разходи-ток, вода, храна. Ползвали са
голяма част от средствата, от кредитната карта на съпруга й. След като са събирали
по-голяма сума пари са давали на мъжа й, за да я внесе по сметката на
кредитната карта, с цел покриване на разходите по нея. Съпругът й бил родом от
гр. Р., обл. Враца и родителите му, и дядо му са били железари. Знаела, че е
имал много работилници, където имало много стари железарски инструменти. Съпругът
й колекционирал марки, картички, стари часовници, като впоследствие продавал
тези старинни вещи.
Св.Х. брат на жалбоподателя сочи, че К. ***, а той живеел в гр. П.. Баща му имал
работилница, която се намирала в родния му гр. Р., в която се намирали
множество вещи. Баща му дал пълномощно
на брат му, за да може да продава вещите, които се намирали в работилницата.
Това се случило 2011-2012 г. С брат си не контактували често. В работилницата
имало много предмети-рамки, картини, банциг, дрелки, ъглошлайф, електрожен, ел.
резачка за дърва и т.н.
Св.С.К. дъщеря на жалбоподателя сочи, че живеели в
едно домакинство пет възрастни и едно дете, през периода 2013-2016 г. Четирима
от възрастните работели, без майка й, която гледала детето. Общите разходи за домакинството
се заплащали от всички работещи. Баба й и дядо й имали къща в гр. Р., след като
починали била продадена. След смъртта на дядо й, баща й разпродавал разни
инструменти и други предмети. Свидетелката не може да си спомни по какъв начин
е продавал вещите баща й. Мисли, че ги е
продавал, през интернет-сайтове, но не може да посочи кои конкретно. Нещата от
работилницата се съхранявали в мазата. Цялото семейство живеели на адрес: гр. ****,
ул. „Б.Г.“ № **, вх. *, ап. **, ет. *. Мъжът й имал апартамент в гр. Ш., но не
са живели там.
При така
изложената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, в
срока по чл.156 ДОПК и след изчерпване на възможността за обжалване по
административен ред, поради което се явява процесуално допустима за
разглеждане.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
При
извършване на служебната проверката по чл.160 ал.2 от ДОПК съдът констатира, че
ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него
срок. Ревизионният акт е издаден от органа по приходите, възложил ревизията и
от ръководителя на ревизията, съобразно правилото на чл.119 ал.2 от ДОПК, и
определя задължения за периода, за който е възложена ревизията. Издаден е в
изискуемата форма и в съдържанието му са изложени фактическите и правните
основания за постановяването му, поради което обжалваният ревизионен акт не
страда от пороци, водещи до неговата нищожност. Публичните вземания са
конкретизирани по основание, по размер и по субект. В контекста на изложеното
съдът приема атакувания по съдебен ред РА за съответстващ на законовите
изисквания за форма и съдържание на административен акт. Заповедите за
възлагане на ревизия, РД и РА са подписани от посочените в тях издатели с
квалифициран електронен подпис по чл.13 ал.3 от ЗЕДЕУУ, приравнен на саморъчен
- чл.13 ал.4 от ЗЕДЕУУ. При извършената от съда служебна проверка не бяха установени
допуснати от органите по приходите съществени нарушения на административно
производствените правила, които да обосноват отмяната на РА на това основание.
При преценка съответствието
на ревизионния акт с материалноправните разпоредби, съдът съобрази следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 122, ал. 1 ДОПК органът по приходите може да приложи установения от съответния закон
размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато е
налице едно от следните обстоятелства: по т.1.- до започването на ревизията не
е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация; т.2.-
налице са данни за укрити приходи или доходи; т.3.- когато в счетоводството са
използвани неистински или с невярно съдържание документи; т.4.- липсва или не е
представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото
счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно
облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за
облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са
унищожени не по установения ред; т. 5.- документите, необходими за установяване
на основата за облагане с данъци липсват или са повредени до степен негодни за
ползване; т.6.- данните и сведенията, необходими за установяване на основата за
облагане с данъци, не могат да бъдат получени, тъй като ревизираното лице не е
намерено на адреса за кореспонденция по чл. 28; т.7.- декларираните и/или получените
приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на
безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не
съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.
Съгласно чл.124 ал.1 ДОПК когато установи наличие на обстоятелства по чл.122
ал.1 ДОПК органът по приходите уведомява ревизираното лице, че основата за
облагане с данъци ще бъде определена по предвидения в чл.122 ред и му определя
срок за представяне на доказателства и за вземане на становище, който не може
да бъде по-кратък от 14 дни, като съгласно ал.2 на чл.124 ДОПК в производството
по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл.122
фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното,
когато наличието на основанията по чл.122 ал.1 е подкрепено със събраните
доказателства.
В случая ревизиращият екип в хода на
ревизията е установил наличие на обстоятелства по чл.122, ал.1, т.1 и 2 ДОПК, а именно, че до започването на
ревизията не е подадена декларация, когато задължението се определя по
декларация и са налице данни за укрити приходи или доходи. С оглед изискванията
на чл.124 ал.1 ДОПК е изготвено уведомление до задълженото лице, че поради
наличие на обстоятелство по чл.122 ДОПК основата за облагане за ревизирания
период ще бъде определена по реда на чл.122 ДОПК, което е връчено на
ревизираното лице.
Органите по приходите са установили, че за ревизирания период 01.01.2012 г. -
31.12.2016 г. жалбоподателят К., като физическо лице е извършвал продажба на
различни по вид стоки, доставяни на клиентите чрез куриерска фирма „Еконт
Експрес“ ООД. Получените доходи от наложен платеж за 2012г. са в размер на
596,73 лв. (27 бр. пратки); за 2013 г. са в размер на 5840,75лв. (282 бр.
пратки); за 2014г. са в размер на 4905.00 лв. (241 пратки), за 2015г. са в
размер на 10806.74лв. ( 49 бр. пратки) и за 2016г. са в размер на 10695.17лв.
(426 бр. пратки) След анализ на
събраните доказателства за продажби чрез Еконт Експрес по периоди е прието, че
жалбоподателят извършва дейност по занятие, която няма инцидентен характер и
попада в обхвата на сделките по чл.1 ал.1 ТЗ. В резултат на установеното са
определили За 2012 г. -
Финансов резултат /облагаем доход/ 248,24 лв.; За 2013 г. - Финансов
резултат/облагаем доход/ 2446,56 лв.; За 2014г. - Финансов резултат/облагаем
доход/ 2095,37 лв.; За 2015г. - Финансов резултат/облагаем доход/ 4633,10 лв.;
За 2016г. - Финансов резултат/облагаем доход/ 4571,24 лв. Върху така
определената данъчна основа по чл. 122, ал. 4 от ДОПК, е приложена ставка 15% и
е установен дължим данък върху дохода, както следва: за 2012 г.- 37,24 лв.; за
2013 г. - 366,98 лв., за 2014г. - 314,31 лв., за 2015г. - 694,97 лв. и за2016г.
- 685,69 лв. със съответните лихви за забава.
Установените задължения са в резултат на
ревизия, проведена по реда на чл.122 и сл. ДОПК, поради наличие на хипотезата
на чл.122 ал.1 т.1 и т.2 ДОПК.
От
събраните по делото доказателства се установява безспорно, че жалбоподателят К.
е реализирал продажби на стоки, които са били доставяни до крайния клиент от
куриер, като е получавал плащанията чрез наложен платеж, видно от
предоставените от „Еконт Експрес“ ООД справки в табличен вид. Жалбоподателят не оспорва получаването на
сумите от продажби на стоки чрез „Еконт Еспрес“. Оспорва начина, по който са
третирани тези суми, т.е. като облагаеми доходи, тъй като счита, че получените
суми от продажби на тези движими вещи изобщо не представляват доход, съответно
не се облагат с данък доходите от продажба на имущество, придобито по
наследство.
Безспорно се установи,
че жалбоподателят е извършвал продажба на вещи и е реализирал доход в размерите
за съответните ревизирани данъчни периоди, посочени в РА. Същите се установяват
по безспорен начин от събраните в хода на ревизията доказателства. Видно от
представената от куриерската фирма справка в нея се съдържат данни за подател и
получател, както и за заплатените стоки, а получаването на сумите от продажбата
не се оспорват. Извършените продажби нямат инцидентен характер, същите са
извършвани системно, като предвид и количествата на продаваните стоки тази
дейност следва да се определи като търговска и по занятие по смисъла на чл.1 ТЗ. Предвид обема и броя продажбите, на постъпленията на парични суми от тези
продажби, то жалбоподателят безспорно е извършвал независима икономическа
дейност под формата на продажба на стоки, доходите от която не са декларирани
по надлежния ред. Доколкото
продаваните стоки, не са в количества за лична употреба, то следва извода, че
тези сделки попадат в обхвата на чл. 1, ал. 1, т. 1 ТЗ, а именно покупка на
стоки или други вещи с цел да бъдат препродадени в първоначален, преработен или
обработен вид. В тази връзка разпоредбата на чл. 26, ал. 7 ЗДДФЛ, сочи, че по
реда на ал. 1 - 6 се облагат и доходите от стопанска дейност на физическо лице,
което е търговец по смисъла на ТЗ, но не е регистрирано като едноличен
търговец.
Горното не се опровергава от свидетелските
показания, които са общи, при пълна липса на конкретика за твърдените придобити
по наследство движими вещи. Свидетелите сочат за работилница собственост на
техен родственик, но липсват каквито и да е данни, които да обвързват наличните
в нея вещи и тези продавани от жалбоподателя. Липсват доказателства за подадена декларация по чл. 32 от ЗМДТ за придобито наследство, документи за закупуване/придобиване на вещи,
доказателства за придобито наследство по опис и др. Твърдението от св.Х. за
наличие на пълномощно от баща му, жалбоподателят да продава намиращи се в
работилница вещи не удостоверява техния вид, брой и обем, нито наличните след
смъртта вещи в процесната работилница. В този смисъл показанията на дъщерята на
жалбоподателя св.К., че са съхранявани именно тези вещи в мазата на апартамента
им в гр.Варна съдът намира за изградена защитна теза от лицата, които са
роднини. Възраженията на жалбоподателя, че продадените вещи, по вид и
количества, представляват такива за лична употреба, подарени или наследени, не
се подкрепя от доказателствата по делото.
Предвид това, се налага извода, че вещите, предмет на продажба са
закупувани от жалбоподателя с цел търговия. Правилно органите по приходите са
определили размера на получените доходи по години, отразени в табличен вид в
РА.
В случая констатациите на РА по реда на чл.122 ДОПК се считат за верни до доказване на противното, доколкото наличието на
основанието по чл.122 ал.1 т.1 т.2 ДОПК е подкрепено със събраните
доказателства. В тежест на жалбоподателя е да опровергае фактическите
констатации на органа по приходите в тази част, което в настоящото производство
не е сторено.
Правилно органите по приходите са установили
данъчната основа за облагане, по реда на чл.122, ал. 4 от ДОПК, за извършените
от лицето продажби чрез „Еконт Експрес“. Върху така определената данъчна основа
по чл.122, ал.4 от ДОПК органите по приходи са приложили ставка 15% и
законосъобразно са установили дължим данък върху дохода като ЕТ.
Съдът приема, че правилно с РА са определени
задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на едноличния търговец по реда
на чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за2012г.; 201 Зг., 2014г., 2015г. и2016г. Установена
е данъчна основа за облагане, по реда на чл. 122 от ДОПК, като от разликата
между установените приходи и признатите разходи, е установен размера на
годишния данък за дейността на търговеца по реда на чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ,
както следва:
За 2012г.: Приходи от продажби: 596,73 лв.; Отчетна
стойност на продадените стоки: 336,75 лв. и куриерски такси на Еконт -
11,74лв.; Финансов резултат/облагаем доход: 248,24 лв.; Данък по ЗДДФЛ - 15% -
37,24лв.
За 2013г.:Приходи от продажби: 5 840,75 лв.; Отчетна
стойност на продадените стоки: 3 280,00 лв. и куриерски такси на Еконт: 114,19
лв.;Финансов резултат/облагаем доход: 2446,56 лв.;Данък по ЗДДФЛ - 15% - 366,98
лв.
за 2014г.: Приходи от продажби: 4985,00 лв.; Отчетна
стойност на продадените стоки: 2799,00 лв. и куриерски такси на Еконт: 90,63
лв.; Финансов резултат/облагаем доход: 2095,37 лв.; Данък по ЗДДФЛ - 15% -
314,31 лв.
за 2015г.: Приходи от продажби: 10820,74 лв.;
Отчетна стойност на продадените стоки: 6077,25 лв. и куриерски такси на Еконт:
110,39 лв.; Финансов резултат/облагаем доход: 4633,10 лв.; Данък по ЗДДФЛ - 15%
- 694,97 лв.
за 2016г.: Приходи от продажби: 10695,17 лв.;
Отчетна стойност на продадените стоки: 6007,00 лв. и куриерски такси на Еконт:
116,93 лв.; Финансов резултат/облагаем доход: 4571,24 лв.; Данък по ЗДДФЛ -15%
- 685,69 лв.
Съгласно чл.48 ЗДДФЛ Размерът на данъка върху
общата годишна данъчна основа се определя, като общата годишна данъчна основа
по чл. 17 се умножи по данъчна
ставка 10 на сто. Размерът на данъка върху годишната данъчна основа за
доходите от стопанска дейност като едноличен търговец, както и за доходите от
стопанска дейност по чл.
29а, се определя, като годишната данъчна основа по чл. 28, ал. 2 се
умножи по данъчна ставка 15 на сто.
Съгласно чл. 17 ЗДДФЛ общата годишна данъчна основа е
сумата от годишните данъчни основи по чл. 25, 30, 32, 34 и 36, намалена с предвидените в този закон данъчни
облекчения.
Между страните не е налице спор, че на жалбоподателя
за 2011 г. е издаден влязъл в сила предходен
РА № Р-03000317008440-091-001/07.06.2018г. В хода на това производство е
установено, че са върнати средства от „Естел
груп“ ЕООД на К.К. на 30.12.2010г. в размер на 80129,84 лв. и на 05.01.2011г. - 7000,00
лв. Анализът на доходите и разходите за 2011г., сочи, че към края на отчетния
период - 2011г. не са налице разполагаеми средства в брой.
По делото се установи, че в хода на ревизионните
производства, жалбоподателят представя противоречиви обяснения във връзка с
разполагаемите от него парични средства в брой. От представената от лицето в
хода на ревизията декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК за 2012г. се установява,
че същото в хода на производството не е декларирало налични парични средства в началото на 2012г.
В писмени обяснения, дадени от жалбоподателят на
05.11.2018 г. е посочил налични парични средства по банкови сметки общо в
размер на 33130 лв., в това число: в Уникредит Булбанк по банкова сметка *** - 4800 евро/9388лв.; изтеглени и налични в брой/ разликата от депозит
...29.07.2011г. по сметка ...000002 -13500 евро - 9700 евро/19954 лв.; „Интернешънъл
Асет банк“ АД - по сметка ...978302 -12008 евро/23742 лв. По отношение на
сумата от 4800 евро е установено, че същата е взета предвид като налични
средства по банкови сметки към 01.01. 2012г. Сумата е изтеглена в брой на
05.01.2012г, като на същата дата жалбоподателят К. е внесъл по сметка в
„Интернешънъл Асет банк“ АД сумата от 5400 евро.
Съдът не кредитира заключението на ССчЕ, тъй като
същото е изготвено при липсата на доказателства за отразените изводи. Съдът
намира за недопустим комбинирания метод на съпоставка с паричен поток. За
целите на съпоставката се вземат предвид приходи и разходи, поради което
тегленето на парични средства от банковата сметка не е приход, а само
прехвърляне на средства от банка в налични такива в брой, поради което това не
е приход и не следва да намери отражение при извършването на процесната
съпоставка. При извършения анализ на движението на паричните средства по
кредитна карта-BG52UNCR70001500500185, приключило с протокол №
ПФ-03000317000212-073-001/07.06.2018 г., възпроизведен в РА, органите по
приходите са установили, че по сметката са внасяни суми от К.К. в размер на
16957.44 лв. и от Д.К. -10045.00 лв., които са взети предвид при извършената
съпоставка на имуществото. За твърденията, за предоставена от съпругата му сума
в размер на 8300 лв. не са представени писмени доказателства. Св.К. не е
декларирала, че е предоставила парични средства в брой на съпруга си през 2012
г. Изявленията й в тази посока са общи и не сочат кога конкретно е дала тази
сума, кога и как я е събрала, с оглед изявлението й, че е предоставила
по-голяма сума. Отделно с Протокол №ПФ-03000317000211-073-001/07.06.2018г., са
установени приходите и разходите й. След
анализ на приобщените по делото писмени доказателства досежно извършените
плащания от кредитната карта, се установяват внесените парични средства за
всеки един от съпрузите, като видно от РА е изключена сумата от 10045.00 лв. от
съпоставката на имуществено състояние на жалбоподателя, поради, което са взети
предвид само неговите лични вноски в размер на 16957.44лв.
Видно от подадената декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК за 2012г., жалбоподателя не посочва извършени от него разходи за издръжка
и живот. С оглед горното, тези разходи правилно са приети за извършени от него,
независимо че са в полза на лица от домакинството му по смисъла на §1 т.2 от ДР
на ДОПК. Свидетелските показания не опровергават този извод. Св. К. дъщеря на
жалбоподателя сочи от една страна, че общите разходи се заплащали от всички, а
от друга страна свидетелства за това, че майка й не е работила, а е гледала
детето й. Не сочи съотношението на плащаните разходи от нея, съпруга й, респ.
останалите в домакинството. От показанията на св.К. съпруга на жалбоподателя
също не се установи нито, че разходите за издръжка и живот са плащани от друг,
нито, че са разпределяни и в какво съотношение между членовете на
домакинството. В този смисъл съдът не кредитира заключението на ССчЕ в тази
част.
С нотариален акт № 138/19.09.2012г. жалбоподателят е
закупил недвижим имот, находящ в с. Здравец общ. Аврен, стопански двор - земя
0. 638 кв.м. и сграда - 66 м.кв., представляващ ПИ № 290071, за сумата от
5200лв., платени в брой.
Правилно в хода на административното обжалване е
установено, че при определяне на пазарната
цена на процесния обект вещото лице не е работило по нито един от методите
посочени в Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начина за прилагане на
методите за определяне на пазарните цени на министъра на финансите, поради
което, посочената от вещото лице цена на имота не е пазарна цена, по смисъла на
§ 1,т.10 ДОПК. Съгласно чл. 122, ал. 2, т. 4 ДОПК след като не е доказана
пазарната цена на имота, разходите за придобиването му правилно е определена в
размера, посочен в представения нотариален акт за покупко-продажба от
19.09.2012г. в размер 5200лв. Съпругата К. не свидетелства, нито е ангажирала
доказателства, че е предоставила половината от средствата, нито това се твърди
от жалбоподателя К., поради което съдът не кредитира заключението на вещото
лице и в тази част.
Въз основа на установеното правилно решаващият орган
е изменил РА в частта за 2012г., като е определил данъчна основа, по чл. 122 от ДОПК, в размер на 26 293.43 лв., след приспадане на 2411.00 лв. - платена
застраховка живот. Дължимият данък е в размер на 2629.34 лв., а дължимата лихва
за забава - 1561.72 лв., изчислена за периода от 01.05.13г. до 06.03.19 г.,
като съдът възприема констатациите на решаващия орган обективирани и в табличен
вид в решението.
В случая констатациите на
органите по приходите са обосновани със събраните в хода на ревизионното
производство доказателства, а направените въз основа на тях правни изводи са
съответни на материалния закон. С оглед на гореизложеното, съдът намира, че
РА в частта потвърден с Решение №
121/24.06.2019 г. на Директора на
дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ гр. Варна, с който са определени задължение за данъци както следва:
данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ (годишен и авансов данък по ЗДДФЛ като ЕТ) за
2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г., всичко в размер на 2 099.19
лв.-главница и 655.01 лв.-лихва и в частта, с която е изменен същия РА и са
определени задължения за данъци, както следва: данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ
за 2012 г. в размер на 3 761.34 лв.-главница и 2 234.09 лв.-лихви и са
установени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2012 г., в размер
на 2 629.34 лв.-главница и
1 561.72 лв.- лихва е законосъобразен, а
жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
При този
изход на спора и предвид своевременно направеното искане, съдът намира, че на
ответната страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение, в размер на
677.26 лева.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.160 ал.1 ДОПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.И.К.,***,
против Ревизионен акт № Р-03000318004991-091-001/06.03.2019 г. на органи по
приходите, в частта потвърден с Решение № 121/24.06.2019 г. на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Варна, с който са
определени задължение за данъци както следва: данък по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ
(годишен и авансов данък по ЗДДФЛ като ЕТ) за 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015
г. и 2016 г., всичко в размер на 2 099.19 лв.-главница и 655.01 лв.-лихва и в
частта, с която е изменен същия РА и са определени задължения за данъци, както
следва: данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2012 г. в размер на 3 761.34
лв.-главница и 2 234.09 лв.-лихви и са установени задължения за данък по чл.
48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2012 г., в размер на
2 629.34 лв.-главница и 1 561.72 лв.- лихва.
ОСЪЖДА К.И.К.,*** да заплати в полза на Дирекция „ОДОП”-Варна при ЦУ
на НАП сумата в размер на 677.26 лева /шестстотин
седемдесет и седем лева и двадесет и шест стотинки/, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните
пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: