№ 11417
гр. София, 30.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20221110136306 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Предявен е иск с правно основание чл. 108 от ЗС от Ц. А. Б. срещу К. А. С. за
признаване за установено по отношение на К. А. С., че Ц. А. Б. притежава ½ ид.ч. от
правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор № ********** по КК и КР на
гр. София, находящ се в **********; и на 1/2 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор
№********* по КК и КР, на ***********, заедно с построената в него сграда с
идентификатор №*********.1 по КК и КР на гр. ********, и осъждане на К. А. С. да
предаде владението върху същите имоти, а като правна последица от това съдът да отмени
Нотариален акт (НА) за собственост на недвижим имот по давностно владение №22, т. III,
рег. №8888 по нот. дело №306/11.10.2020 г., НА за собственост на недвижим имот по
давностно владение №4, т. IV, нот. дело №466/12.12.2019 г., и НА за собственост на
недвижим имот по давностно владение №83, т. I, нот. дело №39/26.02.2021 г.
Ищецът твърди, че притежава 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху имот с
идент. № ********** по силата на договор за продажба от 1993 г., а върху имот с идент. №
*********, съгласно договор за дарение от 24.12.1992 г. Пояснява, че праводателите-
родители на ищеца са запазили пожизнено правото на ползване върху имотите, както и че
останалите 1/2 ид.ч. от всеки имот е прехвърлена на ответника. Твърди, че е собственик на
сграда, находяща се в имота в гр. София, ж.к. *********, ул. „*******“ №14, на основание
договор за дарение от 26.04.1974 г. Посочва, че живее и работи в чужбина, но годишно по
няколко пъти посещава имотите, като майка й живяла на втория етаж на жилищната сграда
до 21.01.2017 г. Твърди, че през 2019 г., когато ищецът посетил имота в **********,
установил, че са настанени трети лица, които не пазели вещта. Ищецът уведомил и възразил
за това на ответника. Последният заявил да не се притеснява, защото всичко, което се прави
е за благото на семейството. През м. май 2022 г. ищецът Ц. Б. е уведомен от сестра й Е., че в
жилището на ет. II се самонастанило неизвестно лице. След като посетил имота се
установило, че е оставено в безпорядък. Ищецът констатирал, че по отношение на
процесните имоти са сключени редица договори и пояснява, че през 2018 г. К. С. се
разпоредил с 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху имот №********* по КК и КР, на гр.
София (**********) с договор за замяна на недвижим имот с движима вещ, обективиран в
1
НА №95, т. III, рег. № 2623, нот. д. №455/01.08.2018 г. на Нотариус Й.Л., сключен със С. Й.
Б.. На 21.06.2019 г. с Нотариален акт за дарение на недвижим имот №48, т. III, рег. №2519
по нот. д. №419/2019 г. К. С. дарява на Н. А. В. 1/20 ид.ч. от правото на собственост върху
имот с идентификатор № ********** по КК и КР на гр. София (***********), а на
24.06.2019 г. с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №51, т. III, рег.
№2529, нот. д. №422/2019 г., прехвърля на Н. А. В. 9/20 ид.ч. от правото на собственост.
Твърди се, че за притежаваните от ищеца 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху имот №
********** по КК и КР на гр. София (**********), ответникът е признат за собственик ,
съгласно констативен НА за собственост на недвижим имот по давностно владение №22, т.
III, рег. №8888 по нот. дело №306/11.10.2020 г. За притежаваните от ищеца 1/2 ид.ч. от
правото на собственост върху имот №********* по КК и КР, на гр. София (**********),
ответникът е признат за собственик, съгласно НА за собственост на недвижим имот по
давностно владение №83, т. I, нот. дело №39/26.02.2021 г., а по отношение на сграда с
идентификатор №*********.1 по КК и КР на гр. София, е признат за изключителен
собственик с НА за собственост на недвижим имот по давностно владение №4, т. IV, нот.
дело №466/12.12.2019 г. Ищецът поддържа, че правото на собственост не е придобито по
давност от ответника поради липса на предпоставките по чл. 79, във вр. чл. 69 от ЗС.
Ответникът не оспорва, че с ищеца са придобили по 1/2 ид.ч. от правото на
собственост върху поземлените имоти, на осн. договор за продажба и договор за дарение.
Оспорва твърденията, че ищецът всяка година е пребивавал в страната и се грижел за
имотите. Поддържа, че след като заминал през 1992-1993 г. за Германия, там живее
постоянно, а в България е пребивавал не повече от 10 пъти -на почивка, никога не е живяла
или ползвала имотите, като за първи път е посетила вилата в гр. ******** лятото на 2022 г.
След смъртта на баща им през 1996 г., ответникът повече от 20 г. владее имотите, вкл.
изградените в тях постройки, и етажа на сестра му в кв. *********. Поради това през 2019 г.
предприел действия за заснемане на имотите. Сочи, че триетажна сграда в гр. ******** е
построена от него, със знанието на ищеца, и се грижел за майка им, а поради това и сестра
му казала, че имотът там трябва да остане за него. Заявява правото на собственост върху
сградата в имота в **********, освен на основание придобивна давност и по силата на
саморъчно завещание на наследодателя Н. С.а. С допълнително становище, постъпило в
срока за отговор на искова молба, навежда възражение за придобивна давност по отношение
на всички спорни имоти. Под евентуалност по иска за претендираните 1/2 ид.ч. от поземлен
имот с идентификатор №********* по КК и КР, на гр. София (**********), заедно с
построената в него сграда с идентификатор №*********.1 по КК и КР на гр. София,
ответникът прави възражение за право на задържане по чл. 72, ал. 3 от ЗС до изплащане на
сумата от 120 хил.лв., представляваща стойност на изградената къща.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, по
свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори, а и от Удостоверение за наследници изх. №УГ01-820/30.01.2017 г.,
издадено от Столична Община, се установява, че Н. М. С.а, починала на 21.01.2017 г., е
оставила наследници по закон – три деца, от които страните по спора Ц. А. Б. и К. А. С.. Не
се спори, че страните са придобили правото на собственост върху процесните поземлени
имоти от родителите им А. И. С. и Н. М. С.а, както следва:
Съгласно Нотариален акт за продажба на недвижим имот №111, т. LLLXVI, дело
№33815/28.12.1993 г. на I Нотариус при СНС, Ц. А. Б. (с моминско фамилно име С.а) и К.
А. С. придобиват по ½ ид.ч. от правото на собственост върху недвижим имот – дворно
място, с пл. №186, находящо се в м. „*********-едропанелна“, гр. София, цялото 550 кв.м, в
кв. 221, понастоящем Поземлен имот с идентификатор №********** по КК и КР на гр.
София, находящ се в *********, като продавачите са запазили пожизнено и безвъзмездно
правото на ползване върху имота. Ищецът Ц. Б. се легитимира и като собственик на жилище
на ет. II от триетажна сграда, находяща се в Поземления имот с идент. №********** по КК
и КР на гр. София, съгласно Нотариален акт за дарение №95, т. VIII, дело №1436/26.04.1974
2
г.
Съгласно Нотариален акт за дарение на недвижим имот №76, т.LLIV, дело
№22256/24.12.1992 г. на I Нотариус при СНС, К. А. придобива от А. И. С. и Н. М. С.а ½
ид.ч. от правото на собственост върху недвижим имот, представляващ неурегулирано
дворно място, пл. 1334 кв.м, с пл. №26 от кад. л. Б-16-4-Б по неодобрения КП на гр. София,
кв. „*********“, в.з. „********“, като дарителите запазват пожизнено правото на ползване
върху имота, понастоящем Поземлен имот с идентификатор №********* по КК и КР на гр.
********, находящ се в **********, м. „********“.
Съгласно Нотариален акт за дарение на недвижим имот №78, т.LLIV, дело
№22258/24.12.1992 г. на I Нотариус при СНС, Ц. А. Б. придобива от А. И. С. и Н. М. С.а ½
ид.ч. от правото на собственост върху недвижим имот, представляващ неурегулирано
дворно място, пл. 1334 кв.м, с пл. №26 от кад. л. Б-16-4-Б по неодобрения КП на гр. София,
кв. „*********“, в.з. „********“, като дарителите запазват пожизнено правото на ползване
върху имота, понастоящем Поземлен имот с идентификатор №********* по КК и КР на гр.
********, находящ се в **********, м. „********“.
От Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение №22, т.
III, рег. №8888, дело №306/11.10.2020 г. на Нотариус с рег. №340 на НК, се установява, че К.
А. С. е признат въз основа на обстоятелствена проверка по чл. 537, ал. 2 от ЗГП за
изключителен собственик на Поземлен имот с идентификатор №********** по КК и КР на
гр. София, находящ се в *********.
От Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение №4, т.
IV, рег. №13267, дело №466/12.12.2019 г. на Нотариус с рег. №340 на НК, се установява, че
К. А. С. е признат въз основа на обстоятелствена проверка по чл. 537, ал. 2 от ЗГП за
изключителен собственик на Сграда с идентификатор №*********.1, разположена в
Поземлен имот с идентификатор №********* по КК и КР на гр. ********, находящ се в
**********, м. „********“.
От Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение №83, т.
I, рег. №1742, дело №39/26.02.2021 г. на Нотариус с рег. №340 на НК, се установява, че К. А.
С. е признат въз основа на обстоятелствена проверка по чл. 537, ал. 2 от ЗГП за собственик
на ½ ид.ч. от Поземлен имот с идентификатор №********* по КК и КР на гр. ********,
находящ се в **********, м. „********“.
От Наказателнo постановлениe №VII-41/28.09.1983 г. на РНС „Девети септември“ –
София, се установява, че А. И. С. е глобен за извършено строителство на масивна сграда,
изляти основи с размер 10х12 м и струпан строителен материал; а с Наказателно
постановление №III-15/16.07.1984 г. за строеж на масивна сграда без одобрен архитектурен
проект и строително разрешение, с размер 10х12 м, построена до първа плоча с височина
2,60 м. През 1985 г. на А. И. С. е съставен АУАН за строеж на гаражи и I етаж – вила 100
кв.м.
Разпитани св. Б.А., св. Р.Б., св. Ю.Б., св. Й.М., св. Д.Д., св. В.Б., св. К. А., св. Б.В., св.
Е. С.а, установяват, че Ц. Б. живее и работи в чужбина от 2002 г. Тя всяко лято се връща в
България и посещава необезпокоявано двата имота. От 2009 г. насам е правила ремонт на
притежаваното от нея жилище на ет. II от триетажната сграда в кв. *********, където до
смъртта си живее майка й. През 2022 г. ищцата разбрала, че на етажа й се самонастанило
неизвестно за нея лице, а когато го посетила то било в безпорядък. През 2021 г. дворът е
окосен и почистен, тъй като не е поддържан „от 20 години“ (така св. Д.) Установяват за
вилата в кв. „*********“, м. „********“, че е построена около 1986-1993 г., на три етажа, със
собствен труд и средства на бащата на Ц. и К. – А. С.. Отв. Кр. С. след 1992-1993 г.(тогава
бил в чужбина) се включил в строителството на вилата, като помагал на баща си, а след
смъртта му – заедно с майка му и сестрите продължавали да посещават имота, в т.ч. да се
извършват допълнителни строителни работи. Вилата (сграда с идент. №*********.1) е
посещавана за отдих от ищцата, а преди смъртта на майката на страните, и заедно с нея и
отв. К. С.. Изяснява се, че към 2010 г. е в окаяно състояние – мръсно, разхвърляно,
3
потрошени мебели; а последните 4-5 г. се обитавала от наематели, вкл.използвана за
укриване на бежанци.
Съдът възприема показанията на свидетелите за достоверни, тъй като преценени по
правилото на чл. 172 от ГПК, са последователни и житейски логични, и не се установиха
противоречия и заинтересованост от изхода на делото, освен по отношение на някои
обстоятелства, изнесени от св. Д., св. Б., св. С.а за това, че изключително отв. К. С. е
изградил вилата. Съдът намира, че това не отговаря не обективната действителност и се
опровергава както от писмените доказателства-коментираните наказателни постановления,
така и от останалите показания на свидетели. Анализирани заедно и поотделно, съобразно
правилата на житейската и формална логиката, дават основание на съда да приеме за
доказано, че строежът на вилата в гр. ******** е наченат от бащата на Ц. и К. и завършен
преди неговата смърт през 1996 г.; приема за достоверно, че отв. К. С. е участвал при
надстрояването на вилата, но това той е сторил не за себе си, действайки с намерение, че
строи като изключителен собственик на сградата, а се касае за семейна помощ и изпълнен
нравствен дълг към родителите. Не може да бъде надеждна опора за изводите на съда
съобщеното от св. Д., че на ищцата е отказан достъп до имота в кв. ********* от ответника
при проведени телефонни разговори, тъй като е без конкретика за времето на тяхното
провеждане, а при съвкупната преЦ. на гласните доказателства съдът счита, че има индиции,
че тези разговори са водени след като ищцата е разбрала, че ответникът се е сдобил с
констативни нотариални актове, с които отрича неините права в съсобствеността. Ето защо
съдът приема за доказано, че в период от 10 г. и от 2002 г. насам ищцата, макар да живее в
чужбина, нито се е дезинтересирала от имотите си, нито ответникът е манифестирал
непоколебимо, че не зачита правата на сестра си. Следва да се отбележи, че ако се приеме за
достоверно, че значителен период от време – 20 г., както съобщава св. Д., че спорното
дворно място в кв. ********* не е поддържано, то се поставя въпроса с какви точно
действия ответникът е обективирал, че го счита за собствено, доколкото следва да се грижи
за имота, с оглед на тезата за упражнено давностно владение. Не се твърди и не се доказа
друго, поради което съдът намира, че ищцата е разполагала с ключ за всеки имот и не е
ограничаван достъпа.
Изложеното дава основание на съда приеме, че спорните поземлени имоти по силата
на договора за продажба от 28.12.1993 г. и договори за дарения от 24.12.1992 г. са станали
съпритежание на Ц. Б. и К. С., като всеки един е придобил по ½ ид.ч. от правото на
собственост. Отв. К. С. се разпорежда със своите ½ ид. ч. от правото на собственост върху
Поземлен имот с идентификатор №*********, с договора за замяна от 01.08.2018 г., а по
отношение идеалните части на ищцата се легитимира през 26.02.2021 г. като собственик на
основание придобивна давност.
Правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по друг
начин, предвиден в закон, съгласно чл. 77 от ЗС.
По давност, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗС, вещното право върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на десет години.
Предполага се, че владелецът държи една вещ като своя, докато не се докаже, че я
държи за другиго, съгласно чл. 69 от ЗС. Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно
решение № 1/06.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК, презумпцията по чл. 69 ЗС
се счита за оборена, ако основанието, на което фактическата власт е установена
първоначално – наследство, договор за продажба, договор за дарение, признава такава и на
останалите съсобственици. Това изисква този, който твърди, че е владеел вещта да докаже,
че е променил намерението си само да я държи. Съсобственикът, който сам ползва имота,
съответно упражнява фактическата власт, е владелец само на своята идеална част, и
държател на несобствените му идеални части на останалите съсобственици, освен ако се
установи, че не се съобразява с правата им и владее целия имот изключително за себе си.
По настоящото дело презумпцията по чл. 69 ЗС е оборена, тъй като се установява, че
ответникът К. С. преди да се позове на придобивна давност, има правно основание да държи
имота за другиго-ищеца, тъй като е придобил фактическата власт върху имот на основание
4
договор за дарение, който го легитимира като собственик за ½ ид.ч. За да се приеме, че
ответникът владее само за себе си цялата вещ, е необходимо да обективира намерение да се
свои вещта, като се извършат действия, които да достигнат до знанието на съсобственика-
ищец и да не оставят съмнение за новото намерение да се владее вещта повече от 10 г.(в
този смисъл Решение № 74/24.06.2015 г. по гр.д. № 6277/2014 г., ІІ г.о.). Намерението трябва
да се покаже по явен и недвусмислен начин, с който се отричат правата на другия
съсобственик. Намерението за своене на вещта -добросъвестно или недобросъвестно,
изисква то да бъде обективирано с конкретни фактически действия, за да се установи
фактическа власт и начене владение. По дефиниция владението трябва да е непрекъснато,
самостоятелно, спокойно и явно. Не може да се установи по скрит начин. Трябва да е
доведено до знанието на всеки друг, който би имал претенции спрямо вещта. Съдът отчита,
че в някои случаи е обективно невъзможно да се манифестира промяната в намерението, ако
невладеещият (със)собственик е с неизвестно местоживеене, напуснал е пределите на
страната преди години и не се е завръщал, и не е проявявал никакъв интерес към
съсобствения имот. Според практиката върховната съдебна инстанция, обективирана в
решение по гр. д. № 3991/2016 г., II г. о. на ВКС, решение по гр. д. № 2923/2016 г., II г. о. на
ВСК, състоянието на обективна невъзможност за демонстриране на завладяването е
изключение и не може да бъде прилагано разширително. То се отнася за случаи, при които
лицата или изобщо не се познават, или между тях не съществуват никакви отношения
поради тР. отдалеченост във времето и разстоянието. В настоящия казус не е осъществена
хипотезата на обективна невъзможност за манифестиране ново субективно отношение за
своене на вещта -и за двата имота, от ответника. Страните са поддържали връзка, не са
спорели по въпроса за начина ползване на имота и макар ищецът да е живял в друга
държава, поради семейството и работата си, гласните доказателства непротиворечиво
установяват, че всяка страна е имала знание къде точно пребивава другата. Всички тези
обстоятелства категорично не определят владението на ответника като необезпокоявано и
несъмнено, а това, че е зачитал правата в имуществената общност. По делото не се доказа
пълно и главно ответникът да е установил действия, чрез които да демонстрира намерението
да упражнява за себе си фактическата власт спрямо ид. ч. на ищеца, вкл. на техния общ
наследодател и да отрече правата им за период от повече десет години. Отделно от
изложеното съдът отчита правнорелевантния факт, че родителите на страни, като дарители,
са запазили правото на ползване върху имота до смъртта им. Следователно същите, като
носители на ограниченото вещно право на ползване, са разполагали с правомощията,
включени в съдържанието на правото на собственост – ползване, респ. владението,
получаване на добивите на чуждата вещ, но не и с правомощието да се разпореждат с нея.
Тези правомощия поначало не изключват правната възможност за придобиване на имота по
давност от носителя правото на ползване или от трето лице, допуснато от него в имота. За да
възникне качеството владелец по отношение на имота лицето, претендиращо изтекла в
негова полза придобивна давност, следва открито да демонстрира спрямо собственика
промяна в намерението за своене на имота, за да се обезпечи възможността последният да
предприеме действия за защита на правото си. Ето защо ищецът, притежател т. нар. „гола
собственост“, за да узнае, че имотът е обект на владение от друго лице, последното следва да
предприеме фактически действия, чрез които да отрече правото му на собственост в пълен
обем правомощия, вкл. да се разпорежда с имота. Например, фактът, че ответникът е
обитавал жилището на ет. II в къщата, находяща се в имота в кв. *********, не го прави
владелец, тъй като от една страна е пребивавал там по силата позволените от вещните
ползватели търпими действия, с оглед роднинските отношения и проява за грижа за
семейството между тях, както и по силата на правомощието на притежателя на
ограниченото вещно право на ползване да допуска до имота трети лица. Доказателствата по
делото не установяват момента на установяване на еднолично владение на ответника върху
имота в кв. ********* и по отношение на вилата и дворното място в м. „********“, гр.
********. Ето защо съдът намира, че К. С. не се легитимира като собственик на ½ ид.ч. от
всеки един поземлен имот, на основание изтекла придобивна давност. Следва да се посочи,
че ремонтните дейности, самостоятелното ползване/отдаване под наем, и/или плащането на
5
данъци на имота са действия, израз на задълженията на съсобствениците спрямо общата вещ
по управлението й (извършване на (необходими) разноски за поддържането й). При наличие
на правно основание за упражняване на фактическата власт върху имота, сами по себе си те
не могат да бъдат годни действия, с които да се отрича правото на собственост на ищеца.
Предвид гореизложеното, съдът счита за доказано, че Ц. А. Б. притежава правото на
собственост по ½ ид.ч. от Поземлен имот с идентификатор № ********** по КК и КР на гр.
София, находящ се в **********; и ½ ид.ч. от Поземлен имот с идентификатор
№********* по КК и КР, на ***********, ответникът ги владее без правно основание,
поради което за тях ревандикационните искове са основателни.
По отношение на спорната сграда с идентификатор №*********.1 по КК и КР на гр.
********, тъй като съдът приема, че ответникът не се легитимира като собственик на
сградата по давност, то следва да разгледа второто основание, на което заявява
собственически права – по завещание от Н. С.а. В тази връзка съдът отчита, че не се
установи вилата да е предмет на прехвърлителна сделка от А. и Н. С.и. Не се установява
друго и съдът приема, че съпрузите са притежавали вилата в режим на съпружеска
имуществена общност. При това положение този спорен имот се явява наследство, оставено
на децата им. На осн. чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗН, след смъртта на А. С. през 1996 г.,
вилата се явява съпритежание на неговите наследници, които имат следните квоти: за Н. С.а
общо 5/8 ид.ч. от правото на собственост, от които ½ ид.ч. по силата на прекратената
съпружеска имуществена общност и 1/8 ид.ч. по наследство от съпруга й; а трите деца
придобиват по наследство по 1/8 ид.ч., респ. ищцата се легитимира като собственик по
наследство на вилата за 1/8 ид.ч. След смъртта на Н. С.а и по силата на саморъчно
завещание, оспорено от ищеца и доказано за автентично, съгласно приетото заключение на
съдебна почеркова експертиза, притежаваните от нея 5/8 ид.ч. са преминали в
патримониума на ответника. По тази причина исковата претенция за сграда с
идентификатор №*********.1 по КК и КР на гр. ******** следва да се уважи за 1/8 ид.ч.,
тъй като в този обем се доказа правото на собственост на ищцата, а за останалите 7/8 ид.ч. (с
искова молба и молба уточнение ищцата заявява ревандикационен иск за цялата сграда)
исковата претенция подлежи на отхвърляне.
Правна последица от уважаване на исковете и постановяването на настоящото
съдебно решение, с което се признават собственическите права на ищеца, е да бъде отменен
издадения в полза на отв. К. С. констативен нотариален акт, с който е признато спорното
право с Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение №22, т.
III, рег. №8888, дело №306/11.10.2020 г. на Нотариус с рег. №340 на НК, за ½ ид.ч. от
Поземлен имот с идентификатор №********** по КК и КР на гр. София, находящ се в
*********; изцяло Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение
№83, т. I, рег. №1742, дело №39/26.02.2021 г. на Нотариус с рег. №340 на НК; и Нотариален
акт за собственост на недвижим имот по давностно владение №4, т. IV, рег. №13267, дело
№466/12.12.2019 г. на Нотариус с рег. №340 на НК, за 1/8 ид.ч. от Сграда с идентификатор
№*********.1, разположена в Поземлен имот с идентификатор №********* по КК и КР на
гр. ********, находящ се в **********, м. „********“ (вж. ТР № 178/30.06.1986 г. на ОСГК
на ВС).
Съгласно чл. 74, ал.2 от ЗС, когато собственикът е знаел, че се правят подобрения
върху имота му и не се е противопоставил, правата на недобросъвестния владелец се
уреждат съгласно чл. 72 от ЗС, а именно може да иска за подобренията, които е направил, сумата,
с която се е увеличила стойността на вещта вследствие на тези подобрения. Това увеличение се
определя към деня на постановяване съдебното решение. До заплащане на подобренията и на
разноските той има право да задържи вещта. Ответникът е навел възражение за право на
задържане по отношение на вилата, находяща се гр. ********, кв. „*********“, м. „********“,
представляваща сграда с идент. №*********.1 по КК и КР на гр. ********. Тъй като легитимирани
да упражнят право на задържане са добросъвестния владелец, приравнения на добросъвестен
владелец и недобросъвестен владелец, направил подобрения със знанието и без
противопоставянето на собственика, съдът счита, че възражението на ответника е неоснователно –
не доказа, че е упражнявал фактическата власт с намерение за своене и че вилата е построена от
6
него и със знанието, респ. съгласие на ищцата. Тъй като недобросъвестният владелец няма право
на задържане, то вземания за извършени от него подобрения срещу предявен ревандикационен иск
не могат да се упражнят чрез възражение, а ако са предявени с това процесуално средство, за съда
не възниква задължение да се произнесе по основателността на искането (в който смисъл е и
Решение № 376/12.03.2013 г. по гр.д. № 260/2012, І г.о.); и при неоснователност на същото не се
дължи и държавна такса по чл. 10 от ТДТГПК.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на
съдебни разноски за уважената част от иска за сумата 2599,19 лв. за платени държавни
такси, възнаграждения на вещо лице и адвокат. На основание чл. 78,ал. 3 от ГПК,
ответникът има право на разноски за отхвърлената част – сумата 338 лв. за платено
възнаграждение на вещо лице и адвокат.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. А. С., с ЕГН:**********, с
адрес: **********, че Ц. А. Б., с ЕГН:**********, с адрес: **********, ет.2, притежава 1/2
ид.ч. от правото на собственост върху Поземлен имот с идентификатор №********** по КК
и КР на гр. София, находящ се в гр. София, *********; 1/2 ид.ч. от правото на собственост
върху Поземлен имот с идентификатор №********* по КК и КР на ***********; 1/8 ид.ч.
от правото на собственост върху Сграда с идентификатор №*********.1 по КК и КР на гр.
********, разположена в Поземлен имот с идентификатор №********* по КК и КР на
***********, на основание чл. 108 от ЗС.
ОСЪЖДА К. А. С., с ЕГН:**********, с адрес: **********, да предаде на Ц. А. Б., с
ЕГН:**********, с адрес: **********, ет.2, владението върху 1/2 ид.ч. от правото на
собственост върху Поземлен имот с идентификатор №********** по КК и КР на гр. София,
находящ се в гр. София, *********; 1/2 ид.ч. от правото на собственост върху Поземлен
имот с идентификатор №********* по КК и КР на ***********, и 1/8 ид.ч. от правото на
собственост върху Сграда с идентификатор №*********.1 по КК и КР на гр. ********,
разположена в Поземлен имот с идентификатор №********* по КК и КР на ***********,
на основание чл. 108 от ЗС.
ОТМЕНЯ Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение
№22, т. III, рег. №8888, дело №306/11.10.2020 г. на Нотариус с рег. №340 на НК в частта, в
която К. А. С., с ЕГН:**********, е признат за собственик по давност на 1/2 ид. ч. от
Поземлен имот с идентификатор №********** по КК и КР на гр. София, находящ се в гр.
София, *********; Нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение
№83, т. I, рег. №1742, дело №39/26.02.2021 г. на Нотариус с рег. №340 на НК; Нотариален
акт за собственост на недвижим имот по давностно владение №4, т. IV, рег. №13267, дело
№466/12.12.2019 г. на Нотариус с рег. №340 на НК, в частта, в която К. А. С., с
ЕГН:**********, е признат за собственик по давност на 1/8 ид.ч. от Сграда с идентификатор
№*********.1 по КК и КР на гр. ********, разположена в Поземлен имот с идентификатор
№********* по КК и КР на ***********, на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц. А. Б., с ЕГН:**********, с адрес: **********, ет.2,
срещу К. А. С., с ЕГН:**********, с адрес: **********, иск по чл. 108 от ЗС за признаване
правото на собственост и предаване на владение за 7/8 ид.ч. от Сграда с идентификатор
№*********.1 по КК и КР на гр. ********, разположена в Поземлен имот с идентификатор
№********* по КК и КР на ***********.
ОСЪЖДА К. А. С., с ЕГН:**********, с адрес: **********, да заплати на Ц. А. Б., с
ЕГН:**********, с адрес: **********, ет.2, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата
2599,19 лева – съдебни разноски.
7
ОСЪЖДА Ц. А. Б., с ЕГН:**********, с адрес: **********, ет.2, да заплати на К. А.
С., с ЕГН:**********, с адрес: **********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата 338,00
лева – съдебни разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8