№ 107
гр. К., 08.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мария К. Дановска
Членове:Кирил М. Димов
Невена К. Калинова
при участието на секретаря Петя Хр. Михайлова
като разгледа докладваното от Кирил М. Димов Въззивно гражданско дело №
20245100500103 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 95/23.02.2024 г., постановено по гр.д. № 1428/2023 г. по
описа на РС – К., са отхвърлени предявените от С. Я. П., с ЕГН **********, с
адрес: гр. К., квартал „В.“ ул. „А. м.“ №17Б, против ОД на МВР - К.,
представлявано от Директора старши комисар Щ. М-, с адрес: гр. К., бул.“Б.“
39, осъдителни искове за заплащане на сумата в размер на 2 160 лева,
представляваща левовата равностойност за неосигурена храна, която
ответникът в качеството си на работодател е следвало да осигурява
ежемесечно на ищцата в качеството й на служител на МВР за периода от 18
месеца, считано от 03.10.2021 г. до 03.04.2023 г., на основание чл.181, ал.1, във
вр. с чл.142, ал.1 от ЗМВР, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 04.10.2023 г., до
окончателното й плащане, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като
неоснователни. Със същото реешение С. Я. П. е осъдена да заплати на ОД на
МВР- К., сумата от 150 лева, представляваща направените по делото разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
1
Недоволна от така постановеното решение е останала въззивницата С.
Я. П., представлявана от процесуалния си представител - адв. В. П., който го
обжалва като неправилно поради нарушение на материалния закон и
необоснованост. Сочи се, че С. Я. П. от 18.04.2005 г. до 03.04.2023 г. , в
продължение на близо 18 години, служила на военизирани длъжности и като
държавен служител в ОД на МВР - К.. До 01.02.2017 г. същата служила като
държавен служител в органите на МВР и заемала длъжност „старши експерт“
(КАО) в сектор „Координация, административно и правно обслужване и
човешки ресурси“ към отдел „Административен“ при Областна дирекция на
МВР- К.“- по ЗМВР. По делото не било спорно, че до 01.02.2017 г. държавният
служител от органите на МВР С. П., на основание чл.181, ал.1 от ЗМВР, във
връзка с чл.4 от Наредба № 8121з-773 от 01.07.2015 г. за условията и реда за
осигуряване на храна или левовата й равностойност на служителите на
Министерство на вътрешните работи /обн.ДВ, бр.52 от 2015 г./, ежемесечно
получавала левовата равностойност на полагащата й се храна, в размер на 120
лева. Ежегодно размерът на левовата равностойност на храната се определял
със заповед на министъра на вътрешните работи. Левовата равностойност на
храната в размер на 120 лева се изплащала ежемесечно, заедно със заплатата
на държавния служител - след изтичането на съответния календарен месец.
Със заповед рег. № 8121 К-665/03.02.2017 г. на министъра на вътрешните
работи, на основание чл.9 от ЗДСл и § 69 от ПЗР към ЗИДЗМВР /ДВ , бр.81
от14.10.2016 г./, считано от 01.02.2017 г. С. П. била назначена за държавен
служител, на длъжност „старши експерт“ в сектор „Координация,
административно и правно обслужване и човешки ресурси“ към отдел
„Административен“ при Областна дирекция на МВР-К.“. В месечната заплата
на държавния служител С. П. не била включена левовата равностойност на
храната, която е следвало да й бъде осигурявана на основание чл.181, ал.1 от
ЗМВР и, която следвало да бъде изплащана на всички служители на МВР по
смисъла на чл.142, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ЗМВР. Със заповед рег. № 8121 К-
3330/03.04.2023 г. на Министъра на вътрешните работи е било прекратено
служебното правоотношение на държавния служител С. П., поради налагане
на дисциплинарно наказание “уволнение“, считано от 03.04.2023 г. За периода
от 03.10.2021 г . до 03.04.2023 г., в продължение на една година и 6 месеца (18
месеца) на държавния служител С. П. не била осигурявана ежемесечно и не
била изплащана левовата равностойност на полагащата й се храна, в размер на
2
2160 лева. Застъпва се становището, че левовата равностойност на храната в
размер на 120 лева, полагаща се на служителите на МВР, не е част от
заплатите им, тъй като тя се е полагала и се е давала ежемесечно за храна, или
за нейната равностойност. Съответно, левовата равностойност на храната на
служителите от МВР в размер на 120 лева ежемесечно не е влизала в брутните
им трудови възнаграждения, не се е облагала с данък общ доход и върху нея не
са се начислявали и удържали осигуровки. По същество тя представлявала
един вид ваучер, служещ за получаване на храна или нейната левова
равностойност от държавния служител от органите на МВР. Поради това
счита, че основната месечна заплата в размер на 1510 лв. на държавния
служител С. П., определена със заповед рег.№ 8121 К-665/03.02.2017 г. на
министъра на вътрешните работи, не е включвала левовата равностойност на
ежемесечно полагащата й се храна, в размер на 120 лева, която следвало да й
бъде осигурена на основание чл.181, ал.1 от ЗМВР и по смисъла на чл.142,
ал.1, т.1, 2 и 3 от ЗМВР. Моли съда да отмени решението на
първоинстанционния съд и да осъди ОД на МВР - К. да заплати на С. П. за
сумата в размер на 2160 лева, представляваща левовата равностойност на
полагащата й се храна за периода: 03.10.2021 г. - 03.04.2023 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда до
датата на издължаването. Претендира разноски. В съдебно заседание
поддържа въззивната жалба в писмена молба, с която представя списък на
разноските и писмена защита.
Въззиваемият ОД на МВР - К. не е представил отговор на основание
чл.263, ал.1 от ГПК. В съдебно заседание, представляван от процесуалния си
представител - ю.к. С. Ч., оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Излага съображения по същество в представена писмена защита. Претендира
разноски в представен списък на разноските.
Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото
доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от въззивника,
констатира:
Въззивната жалба е допустима, подадена е в срок от лице, имащо правен
интерес от обжалване, а по съществото разгледана е неоснователна.
Решението на РС - К. е валидно и допустимо, като не са налице
основания за обезсилването му като недопустимо или обявяването му за
3
нищожно.
Първоинстанционното исково производство е било образувано по
предявен иск за заплащане на дължими суми за храна. Ищцата твърди, че на
основание чл.181, ал.1 от ЗМВР за процесния период не са й били заплащани
дължимите суми за храна от ответника.
Ответникът оспорва иска, като сочи, че за ищцата е приложим
специалният ЗДСл, а не ЗМВР, поради което на същата не се дължат суми за
храна.
От фактическа страна не се спори, а и при съвкупна преценка на
събраните доказателства по делото се установява, че въззивницата С. Я. П. е
била държавен служител в ОД на МВР - К. от 04.03.1997 г. до 03.04.2023 г.,
когато е прекратено служебното й правоотношение поради налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“. Със заповед № 8121К-665/01.02.2017
г. на Министъра на вътрешните работи С. Я. П. е била назначена за държавен
служител на длъжността „старши експерт (КАО)“ в сектор „Координация,
административно и правно обслужване и човешки ресурси“ към отдел
„Административен“ при Областна дирекция на МВР-К.“, респ. същата е
имала статут на държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.2 от ЗМВР.
Не е спорно и обстоятелството, че за периода от 03.10.2023 г. до 03.04.2023 г.
на въззивницата не са начислявани и изплащани парични суми за храна.
Разпоредбата на чл.181, ал.1 от ЗМВР предвижда, че на служителите на
МВР се осигурява храна или левовата й равностойност. Алинея 3 на
цитираният текст (в редакцията от ДВ бр. 60 от 2020 г., в сила от 1.08.2020 г.),
сочи, че на служителите по чл.142, ал.1 и 3, които извършват дейности,
свързани със специфичен характер на труда, за което се полага безплатна
храна, се осигурява левовата й равностойност. Редакцията на алинея 3 на
същия текст от ДВ бр. 97/2017 г., предвижда подобна уредба, предписвайки,
че за извършване на дейности, свързани със специфичния характер на труда на
служителите по чл.142, ал.1, т. 1 - 3 и ал. 3, се осигурява безплатна храна. От
логическото и систематично тълкуване на тези разпоредби може да се направи
извод, че левовата равностойност на безплатна храна се осигурява на всички
служители на МВР, работещи по служебно или трудово правоотношение,
които обаче извършват дейности, свързани със специфичен характер на труда.
Функцията и предназначението на безплатната храна е да неутрализира
4
вредното въздействие от специфичния характер на труда, изпълняван от
съответните служители на МВР. Служителите по чл.142, ал.1 и 3 от ЗМВР,
които извършват дейности, свързани със специфичен характер на труда, за
което се полага безплатна храна, се определят от приложимата към процесния
период Наредба за определяне на условията и реда за осигуряване на левовата
равностойност на полагащата се безплатна храна на служителите на
Министерството на вътрешните работи за извършване на дейности, свързани
със специфичен характер на труда, и осигуряване на левовата равностойност
на ободряващи напитки на служителите на Министерството на вътрешните
работи, полагащи труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч. (обн. ДВ бр. 62 от
14.08.2015 г., в сила от 14.08.2015 г., изм., бр. 21 от 9.03.2018 г., в сила от
9.03.2018 г., бр. 77 от 1.10.2019 г., в сила от 1.10.2019 г., изм. и доп., бр. 69 от
4.08.2020 г., в сила от 4.08.2020 г.; отм. с Решение № 7741 от 19.08.2022 г. на
ВАС на РБ - бр. 3 от 10.01.2023 г., в сила от 10.01.2023 г.). В случая по делото
липсват данни въззивницата да изпълнява дейности, свързани със специфичен
характер на труда, за което се полага безплатна храна, поради което на същата
не се дължи левовата равностойност на безплатната храна.
Предвид изложеното, решението на първоинстанционният съд е
правилно и като такова което следва да бъде потвърдено. При този изход на
делото в полза на въззиваемия се дължат разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лв. за въззивна инстанция.
Ето защо и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 95/23.02.2024 г. по гр.д. № 1428/2023 г. по
описа на РС – К..
ОСЪЖДА С. Я. П., с поС.ен адрес гр.К., кв.“В.“, ул.“А. м.“ № 17Б, с
ЕГН **********, да заплати на ОД на МВР- К., бул.“Б.“ № 39, разноски за
въззивна инстанция в размер на 150 лв., представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,
ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6