МОТИВИ към
присъда по НОХД 448/20г на ОС - П.:
Обвинението
срещу К.В.В. ***, е за престъпление по по чл. 304а във връзка с чл. 304 ал.
1 от НК, във вр. с чл. 18,ал. 1 от НК.
Подсъдимият К.В. Величко е
обвинен в това, че на 06.09.2020 година, в с. П., на ул. „******“, е
направил опит да даде подкуп, представляващ парична облага - пари на стойност
/двадесет/ лева, /1 брой банкнота с номинална стойност от 20,00 /двадесет/ лв.,
със сериен номер – БП 7133943/ на длъжностни лица, полицейски органи – Й.К.Й.,
на длъжност младши автоконтрольор II степен към Районно управление - П. при
Областна дирекция на МВР - П. и С.Т.Г., на длъжност старши полицай в група ****към Районно управление - П. при Областна дирекция
на МВР - П., за да не извършат действие по служба, а именно: да не изпълнят
служебните си задължения при разкриване на нарушение по ЗДвП и да не
предприемат действия за съставяне на акт за установено административно
нарушение по чл. 137a ал.1 от ЗДвП, че е управлявал моторно превозно средство,
без да използва обезопасителен колан, с който моторното превозно средство е
оборудвано, като деянието е останало недовършено, поради независещи от дееца
причини.
Подсъдимият В. се признава за виновен по предявеното му
обвинение.
Производството
по делото протече по реда на Глава Двадесет и седма НПК - съкратено съдебно
следствие - по чл.371, т.2 НПК след като при предварителното изслушване на подсъдимия В.,
същият призна изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се събират
доказателства за тези факти.
Прокурорът поддържа обвинението
така, както е повдигнато с обвинителния
акт. Сочи, че събраните доказателства по делото по недвусмислен начин сочат, че
подс. В. е предложил пари на длъжностно лице, полицейски служители, за да не извършат действие по служба, а именно: за да не съставят АУАН във връзка с
установено административно нарушение по
чл. 137a ал.1 от ЗДвП, като деянието е останало недовършено по
независещи от дееца причини.
Прави искане наказанието на подсъдимия да се
определи при условията на чл. 58а, ал. 4 и при условията на чл. 55 от НК, като в тази връзка сочи, че предвид
липсата на минимум в предвиденото наказание, следва да му бъде наложено
наказание пробация при задължителните две пробационни мерки.
Защитникът на подсъдими адв.А. –
А., не оспорва, че подсъдимият е виновен по предявеното му обвинение, като
пледира спрямо същия да бъдат наложени двете задължителни пробационни мерки в
предвидения от закона минимален срок..
В
правото си на лична защита и последна дума подсъдимият В. се присъединява към
казаното от защитника му.
Съдът, като обсъди и съобрази в
тяхната цялост събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства и
доказателствени средства, доводите и възраженията на страните, при съобразяване
с разпоредбите на чл. 301 от НПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
На
06.09.2020г. около 10.00 часа, свидетелите Й.К.Й., младши автоконтрольор II
степен и С.Т.Г., старши полицай, и двамата служители към РУ- П. при ОД на МВР –
П., изпълнявали служебните си задължения в с. П. обл. П.. Спрели за проверка
л.а. ****“ с рег. № ****, управляван от Г.Т..
В този
момент по улицата в с. П. подс. К.В.В. управлявал л.а. „****, без поставен
обезопасителен колан.
Свидетелите
Й.К.Й. и С.Т.Г. забелязали нарушението и спрели за проверка автомобила.
В хода
на проверката било установено, че водач на автомобила е подс. К.В.В. ***. На подсъдимия
било обяснено, че ще му бъде съставен акт за извършено административно
нарушение по чл. 137а ал. 1 от ЗДвП. За целта свид. Й.Й. отишъл до патрулния
автомобил, седнал на предна дясна седалка, за да състави съответния АУАН. В
същия момент до патрулния автомобил се приближил подс. К.В., пресегнал се през
прозореца и оставил на таблото една банкнота от 20 лева и казал „Това е да се
почерпите с колегата ти.“, след което поискал да не му се съставя акт.
На
всичко това свидетели станали С.Т.Г. и водачът на другата кола Г.Т..
Свид. Й.Й.
веднага извикал колегата си свид. Г., който поставил белезници на подсъдимия,
след което докладвали за случилото се в ОДЧ и запазели местопроизшествието до
пристигане на дежурна група.
На
място пристигнала дежурна оперативно - следствена група, която извършила оглед
на място, за което бил съставен протокол от 06.09.2020г. с фотоалбум към него.
По време на огледа като веществено доказателство е иззета една банкнота с
номинал 20.00 лева и сер. № БП 713 3943.
На
място бил съставен и АУАН № 942/06.09.2020г. за нарушение на чл. 137а ал.1 от ЗДвП извършено от К.В.В. ***.
Разпитан
по досъдебното производство, подсдимият К.В.В. се е признал за виновен, като се
е възползвал от правото си да не дава обяснения.
От приложеното по делото актове за встъпване
в длъжност и длъжностни характеристики, се установява че към 06.09.2020г. Й.К.Й. е назначен на длъжност младши
автоконтрольор II степен към Районно управление - П. при Областна дирекция на
МВР – П., а С.Т.Г. е назначен на длъжност старши полицай в група ****към Районно управление - П. при Областна дирекция
на МВР – П.. На 06.09.2020 двамата са изпълнявали вменените им по закон задължения, т.е. и двамата са действали в качеството на
длъжностни лица като полицейски орган по смисъла на чл. 93 т. 1 б „а" от НК и чл. 304а от НК.
По доказателствата:
Съдът
прецени внимателно обясненията на подс. В. и показанията на разпитаните по делото
свидетели Й.Й. и С.Г., както и писмените и веществени доказателства и
доказателствени средства поотделно и в тяхната съвкупност.
Обяснения на подсъдимия
Обясненията на
подсъдимия са доказателствено средство съгласно чл. 115 НПК, но и средство за защита, което упражнява по свое усмотрение. Законодателят
го е освободил от задължението да говори истината. Затова, достоверността им се
оценява на общо основание поотделно и в съвкупност с данните от другите
доказателства и доказателствени средства.
Подс.К.В. не оспорва обвинението и
изразява съжаление за извършеното от него.
Свидетелски показания
Св.Й. и Г. в показанията си
подробно сочат как са се развили действията от момента, когато са спрели
подсъдимия за проверка, до момента, в който подс. В. се пресегнал през
прозореца и оставил на таблото една банкнота от 20 лева и казал „Това е да се
почерпите с колегата ти“.
Съдът прие, че показанията на
св. Й. и Г. са непротиворечиви и взаимно
допълващи се, подкрепящи се от писмените и веществени доказателства с оглед на
което бяха изцяло кредитирани.
Писмени доказателства
Всички
писмени доказателства, съдържащи се в ДП, бяха прочетени и включени в
доказателствения материал по делото на основание чл.28 НПК, а именно: Уведомително писмо, Протокол за
оглед на местопроизшествие от 06.09.2020г. с фотоалбум към него, АУАН №
942/06.09.2020г., 2 бр. актове за встъпване в длъжност, 2 бр. протоколи към
тях, 2 бр. Формуляри за изготвяне на длъжностна характеристика, свидетелство за
съдимост, характеристична справка, декларация за семейно, материално положение
и имотно състояние, протокол от 15.09.2020г. за предаване на ВД.
Видно от длъжностните характеристики, прочетени и включени в доказателствения материал по
делото, св.Й.Й. и С.Г., към момента на
извършване на деянието са полицейски органи по смисъла на чл. 304а от НК.
От правна страна:
При установената фактическа обстановка и след преценка на всички
доказателствени материали по делото, съдът достигна до следните правни изводи:
При
обсъждането на въпросите по чл. 301 от НПК, съдът прие ,че обвинението срещу подс. В.
е доказано по несъмнен начин с оглед разпоредбата на чл. 303 ал. 2 от НПК,
поради което той беше признат за виновен в осъществяването на обективните и
субективни признаци на престъпният състав по чл. 304 а от НК във вр. с чл. 304
ал. 1 от НК, във вр.чл.18,ал. НК .
От
обективна страна подс. В. е направил опит да даде подкуп – пари, една
банкнота от 20 лева, на длъжностно лице, а именно полицейските органи – младши
автоконтрольор II степен и С.Т.Г. - старши полицай, и двамата служители към РУ-
П. при ОД на МВР – П., за да не извършат действие по служба, а
именно: да не му съставят АУАН по чл.137а ал.1 от ЗДвП, че е управлявал
л.а. „**** без поставен обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила.
Деянието е останало във фазата
на опита. Желаният от подсъдимия резултат не е настъпил, тъй като полицейските
служители Й.Й. и С.Г. не са взели банкнотата. Подс.К.В., като даващо подкуп лице е започнал изпълнителното
деяние по преустановяване на фактическата си власт върху облагата в стремеж
последната да премине във фактическата власт на длъжностното лице и по този
начин да го мотивира да преустанови започната проверка, което обосновава
наличието на формата на изпълнителното деяние „даване" на подкуп.
Това е
така, защото, за да е довършено деянието по чл.304а, вр. чл. 304, ал.1 от НК е
необходимо предоставения дар или облага да бъдат получени от длъжностното лице,
а в конкретния случай от страна на полицейските органи липсва каквото и да е
действие по приемане предмета на престъплението, напротив, св.Г. е поставил белезници на подс В., след което е
докладвано за случая в ОДЧ и е запазено местопроизшествието до пристигане на дежурна група. В случая е
безспорно, че към момента на извършваната полицейска проверка, св.Й. и Г. ,
действали в качеството на полицейски служители първия на длъжност младши автоконтрольор II
степен към Районно управление - П. при Областна дирекция на МВР - П., а свидетеля Г. е изпълнявал длъжността – старши
полицай в група ****към Районно
управление - П. при Областна дирекция на МВР - П. и по смисъла на чл. 93, т. 1, б. "а"
от НК са
длъжностни лица,имащи правомощието
да състави АУАН. Предложеният дар
–1 бр. банкнота с номинал 20 лева,
е за да не извърши
действие по служба, а именно да не му съставят АУАН за нарушение на по чл.137а ал.1 от ЗДвП, че е управлявал лекия
автомобил без поставен обезопасителен колан, с който е оборудван .
От
субективна страна подсъдимият е действал умишлено, тъй като е съзнавал
обществено опасния характер на деянието си, предвиждал е неговите обществено
опасни последици и е искал тяхното настъпване.
По тази причина е предложил дара от 20 лева на
съставителя на акта за административно нарушение Подсъдимият е съзнавал длъжностното качество на лицата, към
които са били насочени неговите действия, съзнавал е че могат да настъпят
негативни последствия за него, ако спрелите го полицейски служител изпълнят
своите задължения. Същевременно със своите действия той е целял да мотивира
длъжностното лице - полицейски орган, да не изпълни своите служебни задължения
и да не му състави АУАН.
Престъплението
не е довършено, тъй като полицаите св. Й. и Г. не са приели дара, поради което
е налице довършен опит по смисъла на
чл.18, ал.1 НК
Подс. В. , като
лице даващо подкуп, е започнал изпълнителното деяние, като е преустановил
фактическата си власт върху облагата в стремеж последната да премина във
фактическата власт на длъжностни лица, което обосновава наличието на формата на
изпълнителното деяние „даване“ на подкуп, което деяние, обаче, както вече се
посочи е останало във фазата на опита, поради независещи от него причини. В случая е налице опит за даване на подкуп, както обосновано и законосъобразно е приело
обвинението и този извод се прави от
интерпретация на нормата на чл. 304, ал. 1 от НК. Съгласно нея
формите на изпълнителното деяние на активния подкуп могат да се изразят в предлагане,
обещаване или даване на дар. Те от своя страна съответстват на формите на
изпълнителното деяние на пасивния подкуп /чл. 301 от НК/ - приемане на предложение или обещание
за дар или приемане на дар. Докато първите форми "предлагане" и
"обещаване" на даване на дар могат да се извършат мълчаливо,
прикрито, с недомлъвки или с конклудентни действия, то даването на дар изисква
извършването на конкретни фактически действия, посредством които даващият дара
го предоставя във фактическа власт на получаващия.
При опит към "даване на подкуп"
е достатъчно даващият го да е наясно за какво дава подкупа, като мотивиращо
средство на длъжностното лице. С това субективната страна е осъществена. В този
смисъл е решение № 134/07.03.2013 г. по н.д.№ 239/2013г. – трето НО ВКС.
Независимо,
че се касае за сума от 20 лева, съдът намира, че е неприложима нормата на чл. 9
ал. 2 от НК. Това престъпление е насочено срещу дейността на държавните органи,
чиято функция е установяването на административни нарушения и престъпления, като целта му е да се мотивират
полицейските служители да не изпълняват своите отговорни служебни задължения.
По наказанието:
При
индивидуализация на наказанието, следва да се отчетат степента на обществена
опасност на деянието и на дееца, подбудите и други смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства.
По
отношение на дееца, съдът отчита, че се касае за млад човек, неосъждан и без
данни за противообществени прояви, което се установява, от приложената по
делото характеристична справка.
Като
смекчаващи отговорността обстоятелства се отчетоха чистото съдебно минало на
подсъдимия, положителните му характеристични данни, както и обстоятелството че
има три деца, за които се грижи и на които дължи издръжка.
Отегчаващи
отговорността обстоятелства не се установиха.
Съвкупната
преценка на всички изложени по-горе фактори, доведе съдебният състав до извода,
че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, че деянието е
с по ниска степен на обществена опасност от характерните за този вид
престъпление, че предвиденото в закона най-леко наказание в случаят се оказва
несъразмерно тежко, поради което са налице предпоставки за прилагане
разпоредбата на чл. 55 от НК.
С оглед
гореизложеното, съдът счита, че на подс. В. следва да се наложи наказание при
условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ и ал. 3 от НК, като му се наложи
наказание „Пробация“ без да се налага наказанието „Глоба“.
С оглед
изложеното, на подсъдимия следва да се наложат първите две предвидени в чл.
42а, ал. 2 от НК пробационни мерки – „Задължителна регистрация по настоящ
адрес“ при периодичност на явяване два пъти седмично и „Задължителни периодични
срещи с пробационен служител“, като всяка една от тези пробационни мерки се
наложи за минималния предвиден в закона срок от 6 месеца
Съдът
счете, че така определеното наказание е достатъчна степен съответно на
извършените от подсъдимия деяния, като същото ще изиграе, както своята
превъзпитателна и предупредителна роля по отношение на подсъдимия, за да
коригира противоправното си поведение, така и за постигане на останалите цели
на наказанието, визирани в чл. 36 от НК .
Вещественото доказателство – 1 бр. банкнота с номинал 20.00 лева със сериен
номер – БП 7133943, намираща се на съхранение при домакина на ОСлО при ОП П., следва да се отнеме в полза на
държавата на основание чл. 307 а НК.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
Окръжен съдия: