№ 3126
гр. София, 13.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Яна Борисова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20231100500150 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 21.09.2022 г. по гр.д. № 27153/2021 г., СРС, ГО, 177
състав е осъдил Университетска многопрофилна болница за активно лечение
и спешна медицина „Н. И. П.“ ЕАД, ЕИК **** и адрес гр. София, бул. ****,
да заплати на С. Г. И., ЕГН ********** със съдебен адрес гр. София, ул.
„****“ № ****, офис 8 сумата от 1000 лева - допълнително възнаграждение,
за работата му на първа линия с пациенти с доказан Коронавирус за периода
от 01.05.2020 г. до 31.05.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 17.05.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, като е
отхвърлил така предявения иск за сумата от 6000 лева и за периода от
01.06.2020 г. до 30.11.2020 г. като недоказан. Осъдил е УМБАЛСМ „Н. И. П.“
ЕАД, ЕИК **** да заплати на адвокат Г. Н., адвокат от САК на основание чл.
38, ал. 2 ЗАдв., вр. чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от 114,29 лева-адвокатско
възнаграждение съобразно с уважената част от иска. Осъдил е С. Г. И., ЕГН
********** да заплати на УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД, ЕИК **** на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 145,71 лева-юрисконсултско
възнаграждение съобразно с отхвърлената част от иска. Осъдил е УМБАЛСМ
1
„Н. И. П.“ ЕАД, ЕИК **** да заплати на Софийски районен съд сумата от 50
лева - държавна такса.
Решението е обжалвано с две въззивни жалби:
С въззивна жалба вх. № 220866/18.10.2022г. от ищеца С. Г. И., ЕГН
**********, с адрес: гр.София, СО, ж.к.“****, чрез пълномощника по делото
адвокат Г. Н. от САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. „****“ № ****, офис 8
в частта, в която съдът е отхвърлил така предявения иск за сумата от 6000
лева и за периода от 01.06.2020 г. до 30.11.2020 г., с мотиви изложени в
жалбата. Твърди се, че съдът е допуснал процесуално нарушение, като не е
задължил ответната страна да представи в оригинал оспорените от ищеца
документи, а именно графиците за м.април, май, юни, юли септември,
октомври и ноември 2020 г., справка за екипи работили с пациенти с Ковид
19 за месеците април, май, юни, юли септември, октомври и ноември 2020 г.
Поради това се иска събирането им на основание чл.266, ал.3 ГПК, като
ответната страна да бъде задължена да представи в исканите документи в
оригинал или официално заверен препис от същите. Сочи се още, че
постановеният съдебен акт е необоснован. Представените по делото графици
не съдържат подпис, имена и данни на изготвил, като същите представляват
частни свидетелстващи документи и като такива те притежават единствено
формална доказателствена сила/ по см. на чл.180 във вр. с чл.178, ал.1 от
ГПК/ и не притежават материална такава-те не доказват констатираните в тях
права и задължения за ищеца, а единствено факта на писменото изявление и
неговото авторство. По делото не са представени платежни документи,
доказващи на кой служител съгласно графиците е заплатено полагащото се
възнаграждение от 1000 лв. за месеца. Предвид липсата на представени по
делото документи, от които да произтича, че на ищеца не се дължат
претенидраните от него суми за работа на първа линия, не може да се приеме,
че те не се дължат. Моли се решението да бъде отменено в обжалваната част
и да бъде постановено ново, с което да бъде уважен изцяло предявеният иск,
като бъдат присъдени и направените разноски за двете съдебни инстанции.
Моли се да бъде допуснат един свидетел при довеждане, който с показанията
си да установи на каква позиция е работил ищецът през процесния период и
какви са били задълженията му, както и дали е посрещал и съпровождал
2
пациенти с Ковид-19.
Въззиваемият „УМБАЛСМ Н.И. П.“ ЕАД, ЕИК ****, с адрес:
гр.София, бул.“****, чрез пълномощника по делото юрисконсулт В.В.
оспорва въззивната жалба. Претендира разноски за въззивното производство
във вид на юрисконсултско възнаграждение.
С въззивна жалба вх. № 245816/11.11.2022 г. от ответника „УМБАЛСМ
Н.И. П.“ ЕАД, ЕИК ****, с адрес: гр.София, бул.“****, чрез пълномощника
по делото юрисконсулт В.В. в осъдителната част на съдебното решение , а
именно в частта, в която ответникът е осъден да заплати на С. Г. И., ЕГН
********** със съдебен адрес гр. София, ул. „****“ № ****, офис 8 сумата от
1000 лева - допълнително възнаграждение, за работата му на първа линия с
пациенти с доказан Коронавирус за периода от 01.05.2020 г. до 31.05.2020 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 17.05.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и в частта на присъдените
разноски с твърдението, че съдебното решение е необосновано, постановено
в противоречие с материалния закон и в нарушение на съдопроизводствените
правила. Сочи се, че съдът неоснователно не е счел за доказателства
представените от работодателя графици за работа от м. април 2020 г. до м.
ноември 2020 г., поради това, че същите „не носят подпис на съставилото ги
лице“. Представените графици за работа на санитари в Мултипрофилно
спешно отделение/МСО/ са изготвени от ст. медицинска сестра А., подписани
са от нея, съгласувани са с ръководител Мултипрофилно спешно отделение д-
р Д.Д. (подписани от последната) и утвърдени с печат на изпълнителния
директор, върху който печат фигурира името му (проф.д-р А.Б., д.м.) Тези
графици, съставени от старшата сестра на МСО, представляват частни
документи. Те не са оспорени по предвидения в закона ред и съдът
неоснователно не ги е взел предвид и обсъдил като доказателства по делото.
Въпросните графици доказват, че С. И. е работил в Мултипрофилно спешно
отделение, а не в CoVID отделение. От друга страна, в определение на съда
от 13.09.2021 г., въпросните графици са приети като доказателства по делото,
поради което съдът, на основание чл. 164, ал. 1,т.5 от ГПК не е допуснал
исканите от ответника гласни доказателства. В тази връзка възниква въпросът
дали представените графици са доказателства по делото или не са и ако не са,
на какво основание не са допуснати исканите от ответника гласни
3
доказателства за един свидетел при довеждане за изясняване на
обстоятелствата къде точно е работил ищецът и дали същият е бил в CoVID-
отделения за периода от май до ноември включително. Съгласно чл.9 от ГПК,
съдът осигурява на страните равна възможност да упражняват предоставените
им права. Първоинстанционният съд е допуснал свидетел на другата страна,
който не е бил на работа през процесния период, а не е допуснал искания от
ответника свидетел. Предвид допуснатото от първоинстанционния съд
съществено процесуално нарушение, довело в крайна сметка до неправилност
на постановеното решение, моли_в производството пред въззивната
инстанция пропускът на първоинстанционният съд да бъде поправен като
бъде допуснат до разпит при режим на довеждане един свидетел, който да
установи фактите къде точно е работил ищецът и дали същият е бил в CoVID
-отделения за периода от май до ноември включително.
По делото са представени от ответника списъци на екипи, работили в
CoVID -отделения, за които съдът е направил необоснован извод, че от
подписа не става ясно дали същите са подписани от длъжностно лице или
служител към ответника. От доказателствата по делото става ясно, че
списъците носят подписа на изпълнителния директор проф.д-р А.Б., д.м.
Идентичността на подписите е видна както от представената от ищеца
заповед № 2/04.01.2021г. за прекратяване на трудовото правоотношение, така
и от представената от ответника длъжностна характеристика на ищеца. И
двата документа са подписани от проф. д-р А.Б. и са идентични с този на
утвърдените от същия изпълнителен директор списъци.
В тежест на ищеца по делото е да докаже, че същият е извършвал пряко
„дейностите по наблюдение, диагностика и лечение на пациенти с доказан
Коронавирус.” /чл.1,ал.3 от договора сключен между Министерство на
здравеопазването и „ УМБАЛСМ Н.И.П.” ЕАД за финансиране по проект
BG05M90P001-1.009-0001 “Подкрепа на работещи в системата на
здравеопазването в условия на заплаха за общественото здраве от COV1D-19”
за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG05M90P001-
1.099 защита на населението от заплахи за общественото здраве, причинени
от пандемични кризи,./ Според показанията на свидетеля М., ищецът е имал
съприкосновение с болни от COVID-19, но не се установява от същите тези
показания, че ищецът е извършвал дейностите по наблюдение, диагностика и
4
лечение на пациенти с доказан Коронавирус. Това са извършвали санитарите
в COVID- отделенията. Ясно е, че санитарите не могат да извършват
дейностите по диагностика и лечение на пациенти, поради липса на
квалификация, а дейността по „наблюдение“ предполага продължителен
процес с болни от COVID-19, а не еднократно действие. От показанията на
свидетеля се установява, че стриктно е спазвана хигиената „след всеки болен,
комплектът специални дрехи се е свалял, слагал се в чувал и се хвърлял в
специални контейнери“. Следователно, противоепидемични мерки са били
взети на най-високо ниво, а за всички в болницата е задължително носенето
на маски. Счита за неоснователно да се кредитират показанията на свидетеля,
с които се твърди, че след като е бил направен тест за COVID, задължение на
санитарите е да го карат до всички кабинети. Първо, не става ясно до кои
кабинети трябва да се кара пациентът, тъй като на пациентите се правят
изследвания в така наречения Триаж за ковид и не се разхождат по
кабинетите, и второ карат се само пациенти, които не могат да се придвижват
самостоятелно, като повечето пациенти, които са много зле, се карат в
противошокова зала, а за ищецът въобще няма данни по делото да е бил там.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на
първоинстанционния съд и да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от въззиваемия/ищец С. Г. И.,
ЕГН **********, с адрес: гр.София, СО, ж.к.“****, чрез пълномощника по
делото адвокат Г. Н. от САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. „****“ №
****, офис 8, в който оспорва същата. Претендира разноски
Съдът намира, че и двете въззивни жалби са подадени в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и са процесуално допустими.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на
правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
5
От фактическа страна:
Предявени са искове от С. Г. И. срещу УМБАЛСМ „Н.И.П.“ ЕАД с
правно основание чл.128, т.2 КТ, вр чл.13, ал.1, т.4 от Наредба за структурата
и организацията на работната заплата/Наредбата/ за осъждане на ответника да
заплати сумата от общо 7 000 лв., представляваща неизплатено допълнително
възнаграждение за работата на ищеца като „санитар на първа линия срещу
Ковид 19 за периода от 7 месеца - от м.май 2020г. до м.ноември 2020г., вкл.,
по 1000 лв. месечно, ведно със законната лихва върху главниците от
завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, както и
направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, в който
оспорва предявените искове по основание и размер.
СГС констатира следното:
По делото е безспорно, а и от представената и неоспорена от страните
длъжностна характеристика се установява, че ищецът е бил служител при
ответника на длъжност „санитар“ за периода от 12.10.1998г. до 04.01.2021 г.,
че на 13.03.2020 г. на територията на Република България бе обявена
извънредна епидемиологична обстановка, че на ищеца от ответника са
изплатени 1000 лева, с посочено основание „Допълнително възнаграждение
COVID 19 M3“, видно от представен препис-извлечение от банкова сметка на
ищеца. Представен е препис от Договор за финансиране по проект за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ за работещи в системата на
здравеопазването в условия на заплаха за общественото здраве от COVID- 19
(л. 40 до л. 44 от делото). Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора финансирането
включва и разходи за допълнителни трудови възнаграждения, съгласно
Кодекса на труда, на лицата, пряко ангажирани е изпълнението на преките
дейности по проекта. Съгласно чл. 1, ал. 3 от договора условие за
получаването на тези средства е персоналът, който може да отчита лечебното
заведение, ато в зависимост от броя на приетите пациенти, е
определзадължително да е извършвал пряко дейностите по наблюдение,
диагностика и лечение на пациенти с доказан Коронавирус, ки и
максималният брой служители - медицински и немедицински персонал.
Представени са и графици за работа към ответника за периода от м. април
2020 г. до м. ноември 2020г. включително. След съпоставяне с оригиналите,
6
изискани от СГС, въззивната инстанция приема, че представените графици за
работа на санитари в Мултипрофилно спешно отделение/МСО/ са изготвени
от ст. медицинска сестра А., подписани са от нея, съгласувани са с
ръководител Мултипрофилно спешно отделение д-р Д.Д. (подписани от
последната) и утвърдени с печат на изпълнителния директор, върху който
печат фигурира името му (проф.д-р А.Б., д.м.) Тези графици, съставени от
старшата сестра на МСО/ били са две според свидетелските показания/,
представляват частни документи и следва да бъдат ценени като такива по
смисъла на чл.180 ГПК, наред с другите доказателства по делото.
Представени са и списъци на екипи, работили с COVID-19 в клиниката по
токсикология за периода от месец април 2020 г. до месец ноември 2020 г.
След представяне на оригиналите се установява, че същите носят подписа на
изпълнителния директор проф.д-р А.Б., д.м. При тези данни, съдът приема,
че те имат качеството на официални удостоверителни документи. От тях е
видно, че името на ищеца не фигурира като част от тези екипи. По делото е
разпитан като свидетел Ц.П. М., бивш служител при ответника. Същият
твърди, че познава ищеца, че работел за ответника до 15.05.2020г., като
санитар. Работата на санитарите в се изразявала в следното: като пристигне
линейката, трябвало да свалят пациентите и според оплакванията им, да ги
насочват към съответния кабинет. Работата на свидетеля не се променила
след настъпване на COVID пандемията и обявяването на извънредното
положение. Ищецът също работел в болницата, също като санитар, всички
санитари били с едни и същи задължения. Редовно работел, не е отсъствал, не
е бил в болнични. Малко след 15.05.2020 г. бил пенсиониран. Санитарите не
знаели дали пристигащите с линейката са били болни от COVID или не. На
място им се правел тест за COVID и трябвало на санитарите да се заплаща
допълнително. Давали им специално облекло за работа, за да не се заразят от
COVID. В болницата нямало специални регламентирани почивки. След като
докарат пациента, му се правел тест за COVID и след като се установи
положителна проба, трябва санитарите да се облекат с предпазни дрехи и да
го закарат до обособено за целта COVID отделение. Санитарите си споделяли
по време на работа, че някои от тях получават допълнително заплащане за
това, че работят в COVID отделение. Когато пристигнела линейка с пациент,
санитарят го поемал и го закарвал до кабинетите и до отделенията, като бил в
пряк контакт с него по всички кабинети. За периода м. май - м. ноември 2020
7
год., свидетелят не помни да е посещавал болницата. Болницата имала два
обособени входа, единия за COVID пациенти и другия за пациенти без
COVID. Не знае да съществува организация, пациенти със съмнение за
COVID да бъдат транспортирани през съответния вход. По договор
санитарите нямали уредени обедни почивки, използвали времето, през което
не са идвали линейки, за да се хранят извън болницата. След всеки болен
комплектът специални дрехи се свалял, слагал се в чувал и се хвърлял в
специални контейнери. След м.май 2020 г. свидетелят се чувал с ищеца, той
му казвал, че продължава да работи в болницата и с COVID пациенти, не
споделял със свидетеля да е взимал допълнително възнаграждение за работа с
COVID пациенти.
От разпитаният във въззивната инстанция свидетел М.П.Т., която и към
момента работи като старша сестра в спешно отделение към УМБАЛСМ „П.“
се установява, че имало организация на работата във връзка с COVID
болните. Още в началото на пандемията, потоците на пациентите от спешно
отделение били разделени на две зони, за да няма контакти с болни от COVID
пациенти. Болните влизали от два входа, единият вход бил обособен към
зоната за пациенти с COVID, които имали грипоподобни оплаквания и били
вкарвани директно в тази зона, която била обозначена на входната врата с
надписи. Към COVID зоната, намираща се отляво и обозначена с червено с
големи надписи имало само един санитар, който се занимавал само с COVID
пациенти, а другите санитари поемали останалите пациенти. Още при самото
влизане на болните и преди разделянето на същите, всички санитари били
подсигурени с предпазни средства, със защитни облекла, маски и очила и ако
се налагало някой от персонала да излезе от съответната зона, то свалял
облеклото, изхвърлял го на съответното място и обличал ново. Тази
организация на работата по прием на пациенти се отнасяла до всички-за
санитарите и за здравните работници. Свидетелката заявява, че графиците се
правят от старшите сестри на спешно отделение „Възрастни“, които са две,
една от които е свидетелката, подписвала графиците. Същата установява, че
само на доброволни начала се определяли санитарите, които са заявили
желание да работят в COVID зоната и те били отбелязвани в графика.
Свидетелката не си спомня ищецът да е изразил желание да работи в COVID
зоната. Функцията на санитарите в спешното отделение е да посрещат
болните на входа. Тези, които не са на самостоятелен ход и имат нужда от
8
придружител, ги поема санитар, който ги придружава до съответния кабинет,
транспортира ги за изследвания, ако се налага. В случай, че пациентът се
хоспитализира, след това го транспортират до съответното отделение или
операционен блок или където трябва. СГС кредитира показанията на
свидетелката като логични, последователни и кореспондиращи с останалите
доказателства по делото, като отчита и обстоятелството, че същата се намира
в ТПО с ответника.
От правна страна:
Съгласно нормата на чл.128, т.2 от КТ, предпоставките за уважаване са
наличие на трудово правоотношение, работникът или служителят да е
извършил работа при работодателя, работодателят да не е заплатил на
работника или служителя в уговорените срокове.
В чл.128 КТ е установено по императивен начин основното задължение
на работодателя да изплаща на работника (служителя) уговореното в
трудовия договор възнаграждение като насрещна престация за
предоставената и използвана работна сила на служителя.
В конкретния казус става въпрос за допълнително трудово
възнаграждение. Допълнителните трудови възнаграждения за разлика от
основната заплата се изплащат за специфични страни на полагания труд,
въздигнати от Кодекса на труда или от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата (ДВ, бр. 9/26.01.2007 г.)Наредбата, приета
на осн. чл. 244, т. 2 КТ. Те са различни видове и всяко от тях се дължи,
доколкото е налице съответното основание, на което даденото допълнително
възнаграждение се дължи от работодателя. Една част от тези основания са
изрично предвидени в КТ и Наредбата, като с колективен трудов договор,
вътрешните правила за работната заплата в предприятието или с
индивидуалния трудов договор, съгласно чл.13 от Наредбата могат да се
определят и други допълнителни трудови възнаграждения. В чл. 13 от същата
е предвидено, че извън случаите на чл. 7 - чл. 12 с колективен трудов договор,
с вътрешните правила за работната заплата и/или с индивидуален трудов
договор могат да се определят и други допълнителни трудови
възнаграждения за: 1) постигнати резултати от труда - текущо, за година или
за друг период, 2) промени в условията на труд с временен характер, които
водят до допълнително нервно-психическо натоварване, и в други условия,
9
увреждащи здравето на работника, 3) участие в печалбата, и 4) други..
Допълнителнито трудово възнаграждение не е част от работната заплата на
служителите, същото е целева награда за извършената работа, което няма
постоянен, а периодичен характер и не се включва в брутната работна заплата
и не се взема предвид при изчисляване на обезщетенията на служителите,
като по делото се претендира именно допълнително трудово възнаграждение
с временен характер. Съгласно договора за безвъзмездна финансова помощ,
такова възнаграждение се дължи само на тези служители-медицински или
немедицински персонал, които са извършвали пряко дейностите по
наблюдение, диагностика и лечение на пациенти с доказан Коронавирус.
Касае за допълнително възнаграждение, поставено в зависимост не просто от
полагане на труд, а от извършване на дейности спрямо определена категория
пациенти, тези, за които е доказано наличие на Коронавирус. Налице е
специфика на полагания труд, при която в тежест на ищеца е да докаже, че не
просто е полагал труд като санитар, а че в рамките на упражняването на тази
длъжност е бил в пряк контакт с COVID позитивни лица. От представените
по делото писмени доказателства графици за работа на санитари в
Мултипрофилно спешно отделение/МСО/, изготвени от съответната старша
медицинска сестра и подписани от нея, съгласувани с ръководител
Мултипрофилно спешно отделение д-р Д.Д. (подписани от последната) и
утвърдени с печат на изпълнителния директор, върху който печат фигурира
името му (проф.д-р А.Б., д.м.) се установява, че С. И. е работил в
Мултипрофилно спешно отделение, а не в CoVID отделение. Същото се
установява и от представените списъци на екипи, работили в CoVID –
отделения. По делото са били разпитани свидетели пред първата инстанция и
пред въззивната инстанция. От показанията на свидетеля М. се установява, че
приемът на пациенти е бил така организиран, че санитарите са осъществявали
персонален контакт с всички пристигащи в болницата пациенти, независимо
дали са с доказан Коронавирус или не. След като на пациентите е бил
направен тест и е било доказано, че са положителни за вируса, отново
задължение за санитарите е било, в условията на пряк контакт с пациента, да
го закарат до всички кабинети. Установява се още, че на санитарите е било
предоставяно специално облекло, приспособено специално да ги предпазва от
заразяване с вируса, което облекло е било използвано еднократно, след което
е било изхвърляно на специално обособени за това места. Свидетелят М.П.Т.
10
установява, че функцията на санитарите в спешното отделение е да посрещат
болните на входа. Тези, които не са на самостоятелен ход и имат нужда от
придружител, ги поема санитар, който ги придружава до съответния кабинет,
транспортира ги за изследвания, ако се налага. В случай, че пациентът се
хоспитализира, след това го транспортират до съответното отделение или
операционен блок или където трябва. Още при самото влизане на болните и
преди разделянето на същите, всички санитари били подсигурени с предпазни
средства, със защитни облекла, маски и очила и ако се налагало някой от
персонала да излезе от съответната зона, то свалял облеклото, изхвърлял го на
съответното място и обличал ново.
От показанията и на двамата свидетели се установява, че ищецът
действително е имал съприкосновение с болни от COVID-19, като е бил със
съответното защитно облекло, но не се установява от същите тези показания,
че ищецът е извършвал дейностите по наблюдение, диагностика и лечение на
пациенти с доказан Коронавирус. Това са извършвали санитарите в COVID-
отделенията. Ясно е, че санитарите не могат да извършват дейностите по
диагностика и лечение на пациенти, поради липса на квалификация, а
дейността по „наблюдение“ предполага продължителен процес с болни от
COVID-19, а не еднократно действие. От показанията на свидетелите се
установява още, че стриктно е била спазвана хигиената след всеки болен,
комплектът специални дрехи се е свалял, слагал се в чувал и се хвърлял в
специални контейнери. Следователно, противоепидемични мерки са били
взети на най-високо ниво, а за всички в болницата е било задължително
носенето на маски. Установява се още, че на само на доброволни начала се
определяли санитарите, които са заявили желание да работят в COVID зоната
и те били отбелязвани в графика, подписван от съответната старша сестра.
Така съдът възприема факта на заплатената на ищеца еднократно сума от
1000 лв.
При тези данни, след като взе предвид всички писмени и гласни
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, характера на
работата, организацията по извършване на тестове и специалните условия и
екипировка, въззивната инстанция намира, че ищецът е бил в
съприкосновение с лица с доказан Коронавирус, но това е било еднократно
действие и не обосновава дейността по „наблюдение“, която дейност
11
предполага продължителен процес с болни от COVID-19, каквато имат
санитарите в такова отделение.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции не съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр. 1, пр IІ ГПК
следва да бъде отменено в частта, в която съдът е осъдил „Университетска
многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина „Н.И.П.“
ЕАД, ЕИК **** да заплати на С. Г. И., ЕГН ********** сумата от 1000 лева -
допълнително възнаграждение, за работата му на първа линия с пациенти с
доказан Коронавирус за периода от 01.05.2020 г. до 31.05.2020 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 17.05.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и в частта, в която е осъдил УМБАЛСМ „Н. И.
П.“ ЕАД да заплати на адвокат Г. Н., от САК на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.,
вр. чл. 78, ал.1 ГПК, сумата от 114,29 лева-адвокатско възнаграждение
съобразно с уважената част от иска, както и да заплати на Софийски районен
съд сумата от 50 лева - държавна такса, като вместо него бъде постановено
друго, с което искът за присъдената сума от 1000 лв. бъде отхвърлен.
Присъденото на ответника юрисконсултско възнаграждение от 170 лв.
не следва да бъде променяно, като бъде присъдено изцяло, т.е. С. Г. И., ЕГН
********** следва да бъде осъден да доплати още 24,29 лв. към присадените
145,71 лв.
В останалата част решението следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото и предявената претенция, въззивникът/ищец
следва да заплати на въззивника/ответник направените разноски по делото
във вид на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 21.09.2022 г. по гр.д. № 27153/21 г., в частта, в
която СРС, ГО, 177 състав е осъдил „Университетска многопрофилна
болница за активно лечение и спешна медицина „Н.И.П.“ ЕАД, ЕИК **** да
заплати на С. Г. И., ЕГН ********** сумата от 1000 лева - допълнително
възнаграждение, за работата му на първа линия с пациенти с доказан
12
Коронавирус за периода от 01.05.2020 г. до 31.05.2020 г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 17.05.2021 г. до окончателното изплащане
на вземането, както и в частта, в която е осъдил УМБАЛСМ „Н. И. П.“ ЕАД
да заплати на адвокат Г. Н., от САК на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., вр. чл.
78, ал.1 ГПК, сумата от 114,29 лева-адвокатско възнаграждение съобразно с
уважената част от иска, както и да заплати на Софийски районен съд сумата
от 50 лева - държавна такса, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от С. Г. И., ЕГН ********** със съдебен
адрес гр. София, ул. „****“ № ****, офис 8 срещу „Университетска
многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина „Н. И. П.“
ЕАД, ЕИК ****, с адрес гр. София, бул. **** да заплати на С. Г. И., ЕГН
********** сумата от 1000 лева - допълнително възнаграждение, за работата
му на първа линия с пациенти с доказан Коронавирус за периода от
01.05.2020 г. до 31.05.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 17.05.2021 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА С. Г. И., ЕГН **********, с адрес: гр.София, СО, ж.к.“****,
чрез пълномощника по делото адвокат Г. Н. от САК, със съдебен адрес: гр.
София, ул. „****“ № ****, офис 8 да заплати на „УМБАЛСМ Н.И. П.“ ЕАД,
ЕИК ****, с адрес: гр.София, бул.“****, чрез пълномощника по делото
юрисконсулт В.В. юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция в
размер още на 24,29 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА С. Г. И., ЕГН **********, с адрес: гр.София, СО, ж.к.“****,
чрез пълномощника по делото адвокат Г. Н. от САК, със съдебен адрес: гр.
София, ул. „****“ № ****, офис 8 да заплати на „УМБАЛСМ Н.И. П.“ ЕАД,
ЕИК ****, с адрес: гр.София, бул.“****, чрез пълномощника по делото
юрисконсулт В.В. юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция
в размер на 100 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването преписа на страните.
Председател: _______________________
Членове:
13
1._______________________
2._______________________
14