№ 344
гр. Бургас, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря МАРИЕТА Б. ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20212120205644 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 - 63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. АТ. ИВ., ЕГН **********, срещу Електронен фиш за
налагане на глоба серия К № 4083249 на ОД МВР - Бургас, с който за нарушение на чл. 21 от
ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, на жалбоподателя е
наложено наказание глоба в размер на 400 лв.
Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като незаконосъобразно.
Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява в съдебно заседание, за него се явява
адв. Г. Ст. от БАК, който поддържа жалбата и моли за отмяна на ЕФ.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител.
По делото е изразено писмено становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 24.10.2020 г., в 12:31 часа, в гр. Бургас, на път III-906, км. 64+435, до Керамика -
Бургас АД, в посока от ПВ Север към разклона за кв. Черно море, техническо средство за
контрол на скоростта - TFR1-M644, засякло и заснело движещ се в указаната посока със
скорост от 90 км/ч лек автомобил Шкода Фабия с рег. № *****, при максимално
допустимата скорост за движение от 50 км/ч. Въпросното нарушение било записано на файл
с наименование "Клип 23510". Заснетият автомобил бил собственост на жалбоподателя Д.
АТ. ИВ.. Установено е, че скоростта следва да се счита на 87 км/ч (след приспаднатия
толеранс от 3 км/ч в полза на водача) или с 37 км/ч над разрешената скорост.
Бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба, с който за нарушение на чл. 21 от
ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 ЗДвП, на жалбоподателя било
наложено наказание "Глоба" в размер на 400 лева.
Техническото средство - TFR1-M510, към датата на заснемане на нарушението било
годно и калибрирано, видно от приложените по делото удостоверение за одобрен тип
средство за измерване и протокол от проверка.
1
За използваното мобилно техническо средство бил съставен надлежен протокол по
реда на чл. 10 от Наредба 8121з-832/12.05.2015 г.
По делото е представена декларация от жалбоподателя /л. 18/, в която е посочил, че
на 24.10.2020 г., в 12:31 часа, въпросното МПС е било управлявано от друго лице - Р.М. от
Грузия. Към декларацията е приложено и свидетелството за управление на МПС /л. 20-21/.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното
производство, които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от
ЗДвП - изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство,
снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложените
по преписката снимки.
От правна страна:
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП. По делото липсват
доказателства за надлежно връчване на въпросния ЕФ на жалбоподателя. За да се прояви
фактическият състав по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН и да се приеме, че е налице редовно връчване,
е необходимо не просто нарушителят да не е намерен на посочения адрес, но и същият да е
променен, и новият му адрес да е неизвестен. Следователно за да се приложи чл. 58, ал. 2 от
ЗАНН не е достатъчно инцидентното неоткриване на лицето на посочения от него адрес, а
следва да се установи, че той трайно не пребивава на този адрес. Във връзка с установяване
на извършен опит за връчване на процесния ЕФ по делото е представена докладна записка
/л. 11-гръб/, в която е отразено, че св. Ж. - служител в 05 РУ при ОД на МВР-Бургас, е
посетил адреса в гр. Б., к-с З., ******, но не е открил адресата, както и че е провел
телефонен разговор и адресатът е отказал да получи фиша. Според настоящия съдебен
състав обаче фактът на това еднократно посещения на адреса не може да се приеме за
отговарящо на изискванията на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. В процесния случай дори липсват и
доказателства къде е търсен адресата, в кой вход и апартамент, събрани ли са данни от
съседи, оставяно ли е съобщение /визитка с телефонен номер, длъжността и кой го търси/ и
къде. От проведения в съдебно заседание разпит се установи, че свидетелят няма спомен за
връчване на фиша. Няма данни да е бил канен в управлението за връчване на фиша, респ.
няма категорични данни, че е разговаряно по телефонна именно с адресата. Освен
докладната записка по делото не се ангажираха доказателства за извършване на други
действия по откриване на нарушителя. Нещо повече, електронният фиш не е бил връчен на
жалбоподателя и при посещението му в КАТ - Бургас за получаване на удостоверението на
л. 3 от делото. С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че в конкретния случай
неправилно АНО е приложил фикцията по чл. 58, ал. 2 от ЗАНН и неправилно е приел, че
ЕФ е редовно връчен на жалбоподателя. В случая, доколкото жалбата е подадена в 14-
дневения срок от първото узнаване за наличието на издаден ЕФ (удостоверението е издадено
на 10.12.2021 г., а жалбата е подадена в съда на 16.12.2021 г.), то съдът намира, че жалбата
срещу ЕФ е подадена в срок.
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване
акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш
2
съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния
номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното
средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока,
сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се
утвърждава от министъра на вътрешните работи. Съгласно разпоредбата на § 6, т. 65 от ДР
на ЗДвП, автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол, работещи
самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или
отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: стационарни – прикрепени към земята и
обслужвани периодично от контролен орган; мобилни – прикрепени към превозно средство
или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. В конкретния случай,
видно от протокола за проверка и удостоверението за одобрен тип средство за измерване,
мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение "TFR1-M" е
автоматизирано техническо средство по смисъла на закона.
На следващо място следва да се посочи, че легална дефиниция на понятието
"електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в §
6, т. 63 от ДР на ЗДвП и съгласно които ЕФ е електронно изявление, записано върху
хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна
система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
технически средства или системи. Видно от приложения по делото фиш, същият е издаден
от компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП
задължителни реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на това основание. Посочено е, че
същият е издаден от ОД на МВР Бургас, като компетентността на наказващия орган
произтича по силата на закона – териториалната структура на МВР, на чиято територия е
установено нарушението. В ЕФ точно е посочено мястото на извършване на нарушението,
отразено е обстоятелството, че в този участък важи забрана за движение с по-висока от 50
км/ч скорост, както и точната измерена от АТС скорост. Посочена е също така и разликата
между засечената и разрешената скорост - 37 км/ч, като коректно е приспаднат в полза на
нарушителя толерансът от 3 км/ч, който представлява допустимата техническа грешка при
измерването на скоростта. Представен е и задължителния в случаите на ползване на
мобилна АТСС протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредбата, посредством който се установява
мястото на извършване на контрола, посоката на движение на контролираните МПС,
ограничението на скоростта, мястото на пътния знак за ограничение, автомобилът на който е
поставено мобилното АТСС и др.
Въпреки това съдът счита, че в случая неправилно АНО е определил субекта на
административното наказание. Разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП предвижда
административнонаказателна отговорност за собственика или за този, на когото е
предоставено моторно превозно средство. Съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП в 14-дневен срок
от получаването на електронния фиш собственикът заплаща глобата или предоставя в
съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно
средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4
за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира. Целта на
тази разпоредба е да се създадат механизми, които да позволят в крайна сметка да бъде
наказан извършителят на нарушението, а той е водачът на автомобил към датата и часа,
когато е констатирано нарушението.
В конкретния случай, по делото не се ангажираха доказателства за връчване на
процесния ЕФ на жалбоподателя, не се установи по безспорен начин и същият да е отказвал
3
получаване на ЕФ. Липсват доказателства за връчване на препис от ЕФ и при посещение на
жалбоподателя пред КАТ - Бургас при подаване на заявлението за извършване на нужната
му справка за нарушения, респ. при получаване на удостоверението на л. 3 от делото.
Поради което и съдът намира, че жалбоподателят обективно не е могъл да спази
процедурата по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП и единствената му възможност да се защити срещу
издадения ЕФ е била в хода на съдебното следствие, ангажирайки доказателства за това, че
друго лице е управлявало автомобила на процесното място, дата и час. Видно от
представената декларация и свидетелство за управление на МПС, към датата и часа на
нарушението - 24.10.2020 г., в 12:31 ч., ползвател на автомобила е бил Р.М. от Грузия, а не
жалбоподателят Д.И.. Поради неспазване на процедурата по връчване на ЕФ
жалбоподателят е бил лишен от възможността в 14-дневния срок да подаде писмена
декларация с посочване на лицето, което е управлявало автомобила, с оглед на което и
единствената възможност, която остава за него е да я представи пред съда и/или да ангажира
други доказателства. С подаването на декларацията по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП и
съпътстващите я документи, съдът намира, че в настоящия случай е оборена предвидената
от законодателя в нормата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП презумпция за отговорност на
собственика на МПС, поради което следва да се приеме, че жалбоподателят не е извършил
административното нарушение за което е издаден електронния фиш, респективно същият
следва да се отмени.
С оглед на изхода на спора, разноските следва да бъдат присъдени в полза на
жалбоподателя. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено
обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на
санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. По делото е представен
договор за правна защита и съдействие, съгласно който договореното и заплатено
възнаграждение за процесуално представителство на жалбоподателя е 300 лв. В конкретния
случай, доколкото адвокатското възнаграждение е определено в минималния размер, то
направеното възражение за прекомерност се явява неоснователно. Поради което в полза на
жалбоподателя следва да се присъдят разноски в претендирания размер от 300 лева, които
следва да бъдат заплатени от ОД на МВР - Бургас.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 4083249 на ОД МВР -
Бургас, с който за нарушение на чл. 21 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1,
т. 4 от ЗДвП, на жалбоподателя Д. АТ. ИВ., ЕГН **********, е наложено наказание глоба в
размер на 400 лв.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - гр. Бургас да заплати на жалбоподателя Д.
АТ. ИВ., ЕГН **********, съдебно-деловодните разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен
съд - Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4