№ 2093
гр. София, 04.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР Н. СЛАВЧЕВ
при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР Н. СЛАВЧЕВ Административно
наказателно дело № 20221110216245 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на В. О. А., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***,
ул. „***“ № 3, срещу Наказателно постановление (НП) № 22-4332-015077 от
11.08.2022 г., издадено от „Началник група“ в Отдел Пътна полиция при
СДВР, с което е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
2000 (две хиляди) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
24 месеца на основание чл. 174, ал. 3, предложение първо от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) за извършено нарушение на чл. 174, ал. 3 от
ЗДвП.
В жалбата се сочи, че наказателното постановление било неправилно.
Оспорват се фактическите констатации на административнонаказващия
орган, като се твърди, че не жалбоподателят е управлявал процесното МПС, а
негов приятел Димитър Велковски, на когото жалбоподателят бил
предоставил личния си автомобил. Твърди се още, че, след като Димитър
Велковски му върнал ключовете, полицейски служител поискал от него да
1
представи документи за самоличност, както и за автомобила. Служителят
поискал да извърши тест за алкохол, което жалбоподателят отказал. Моли
наказателното постановление да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, като поддържа
жалбата. В хода на съдебните прения моли същата да бъде уважена, като
процесното наказателно постановление бъде отменено, като неправилно и
незаконосъобразно.
Въззиваемата страна не е взела отношение по жалбата..
От събраните по делото писмени доказателства, преценени
поотделно и взети в тяхната съвкупност, Съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
На 11.07.2022 г. около 03:20 часа, в гр. ***, по ул. „Цар Освободител“ с
посока на движение от ул. „Сливница“ към ул. „Александър Стамболийски“,
жалбоподателят В. О. А. управлявал собствения си лек автомобил марка и
модел „***“, с рег. номер ***. Жалбоподателят спрял автомобила
непосредствено след кръговото кръстовище на ул. „Александър
Стамболийски“, където при извършена проверка от служители в ОПП при
СДВР - свидетелите С. и Г., установили, че жалбоподателят проявявал
признаци за употреба на алкохол – държал се видимо неадекватно и имал дъх
на алкохол. В 03:30 часа служителите в ОПП при СДВР поканили
жалбоподателя да му бъде извършена проверка с техническо средство Дрегер
Алкотест 7510 OIML, с номер ARSM - 0400, за установяване употребата на
алкохол в кръвта, като жалбоподателят категорично отказал да даде проба.
Бил издаден талон за медицинско изследване № 086356 за МБАЛ „Света
Анна“, в което било посочено, че лицето отказва да му бъде извършена
проверка с техническо средство или тест. Жалбоподателят не дал кръв за
изследване.
Въз основа на така установеното свидетелят Н. С., на длъжност
„младши автоконтрольор“ в ОПП при СДВР, съставил Акт за установяване на
административно нарушение серия GA № 675125/11.07.2022 г., в което
посочил, че с описаното поведение жалбоподателят е извършил нарушение на
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. В срока по чл. 44 от ЗАНН жалбоподателят подал
писмени възражения против съставения му АУАН.
Въз основа на АУАН серия GA № 675125/11.07.2022 г. било издадено и
2
процесното НП, с което на жалбоподателя било наложено наказание „глоба“
в размер на 2000 (две хиляди) лева и „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 24 месеца, на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, като му били отнети
и 12 контролни точки по Наредба № Iз-2539 на МВР за извършено нарушение
на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Установената фактическа обстановка се доказва от събраните в хода на
производството гласни доказателства – показанията на свидетелите С., Г. и
Велковски, както и писмените доказателства - административнонаказателната
преписка, съдържаща АУАН серия GA № 675125/11.07.2022 г.; Писмени
възражения срещу АУАН; Наказателно постановление № 22-4332-015077 от
11.08.2022 г.; Талон за медицинско изследване № 086356 за УМБАЛ „Света
Анна“; Справка картон на водача; Заповед №51 Зз-1990; Заповед № 8121К-
13180; Заповед № 8121 з-1632.
Съдът кредитира показанията на свидетелите С. и Г., които са
незаинтересовани от изхода на делото, а дадените от тях показания са
логични, ясни и непротиворечиви, като същите кореспондират и с наличния
по делото доказателствен материал. Двамата свидетели, при добра видимост и
от неголямо разстояние - около 30 м., лично са възприели, че автомобилът е
бил управляван от жалбоподателя, като същият е бил сам в него, слязъл е от
шофьорското място, а други лица не са слизали и не са се качвали в
автомобила. Свидетелят Г. е видял, че жалбоподателят е управлявал
автомобила, а свид. С. сочи, че единствено жалбоподателят е слязъл от
автомобила и то от шофьорското място. От показанията на посочените
свидетели става ясно и че свидетелят Димитър Велковски е бил в
заведението, намиращо се в близост до спрелия автомобил, а не е излязъл от
автомобила, нито го е управлявал, както твърди жалбоподателят.
Съдът не кредитира с доверие показанията на свидетеля Димитър
Велковски, в частта, в която се твърди, че той управлявал процесното
моторно превозно средство непосредствено преди извършената проверка,
доколкото посоченият свидетел е близък приятел на жалбоподателя, поради
което се явява заинтересован от изхода на настоящото производство. Наред с
това показанията му не се подкрепят от останалия доказателствен материал по
делото, а напротив - от показанията на останалите свидетели и наличните
писмени доказателства се опровергават посочените твърдения на свидетеля
3
Велковски. Съмнение в тезата на жалбоподателя, че той не бил управлявал
процесното МПС всява и противоречието между соченото от него в
писмените възражения срещу акта за установяване на административно
нарушение и изложените в процесната жалба твърдения. В писмените
възражения жалбоподателят твърди, че се е возел на задната седалка на
автомобила, докато в жалбата твърди, че се е намирал в заведението, до което
процесното МПС било спряно.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът,
намира от правна страна следното:
Жалбата се явява процесуално допустима – подадена е от процесуално
легитимирано лице, в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
и е насочена срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол)
административнонаказателен акт.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата. Настоящият съдебен състав, след
извършена служебна проверка по спазването на процесуалните правила
относно компетентността на длъжностните лица, съставили, съответно издали
акта за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление счете, че правилата за компетентност са спазени. От
приложените Заповед №51Зз-1990 и Заповед № 8121з-515/02.12.2021 г. на
министъра на вътрешните работи се установява компетентността на
актосъставителя – Н. С., на длъжност „младши автоконтрольор“ в ОПП при
СДВР. Наказателното постановление е издадено от Гергана Владимирова
Борисова на длъжност „Началник група“ в Отдел Пътна полиция при СДВР,
която съгласно Заповед №8121К-13180/23.10.2019 г. и т. 3.10 от Заповед №
8121з-515/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи е оправомощена
да издава наказателни постановления за нарушения по ЗДвП, поради което
наказателното постановление е издадено в кръга на компетенциите на
административнонаказващия орган.
Административнонаказателното производство е образувано със
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване
4
на нарушителя, респективно 1-годишен срок от извършване на нарушението –
нарушението е извършено на 11.07.2022 г. като актът за установяване на
административно нарушение е съставен на същата дата. От своя страна
обжалваното наказателно постановление е издадено на 11.08.2022 г., т.е. в
законоустановения 6 – месечен срок. Ето защо съдът намира, че са спазени
всички срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно
законосъобразното ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя от формална страна.
Процесният акт за установяване на административно нарушение и
обжалваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи,
в предвидената от закона писмена форма и съдържание (чл. 42 и 57 от ЗАНН),
при спазване на установените срокове и ред. Същите отговарят на
изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5, и чл. 57, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 6 от
ЗАНН - съдържат описание на нарушението, мястото и датата на
извършването му, изчерпателно посочване на доказателствата, въз основа на
които е установено, като посредством същите фактическата обстановка се
изяснява безспорно. Обстоятелствата, които очертават извършването на
нарушението, са ясно и точно конкретизирани и позволяват да се разбере в
какво се изразява то, като е налице и съответствие между фактическото му
описание и правната квалификация. С оглед на това настоящият състав на
съда приема, че в хода на административнонаказателното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения.
В настоящото производство, предмет на доказване е извършеното
административно нарушение и авторството му, което се извежда от
разпоредбата на чл. 102, т. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. Тежестта на
доказване лежи върху наказващия орган, поради което той следва да прояви
достатъчна процесуална активност, за да бъде доказано с категоричност
осъществяването на административно нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП водач на моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на
5
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две
години и глоба 2000 лв.
Съдът намира, че в случая е установено по несъмнен начин, че
жалбоподателят е управлявал процесния автомобил, като не е спорно между
страните, че е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство
за установяване употребата на алкохол в кръвта.
Ето защо съдът приема, че жалбоподателят е осъществява от обективна
и субективна страна процесното нарушение – като водач на собственото си
моторно превозно средство – лек автомобил марка и модел „***“, с рег.
номер ***, е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол в кръвта в нарушение на чл. 174, ал. 3 от
ЗДвП. Съдът намира, че процесното нарушение е извършено при форма на
вина пряк умисъл, доколкото жалбоподателят е съзнавал обществения
характер на деянието и неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването на тези последици.
Съдът намира, че деянието не съставлява маловажен случай по смисъла
на чл. 28 от ЗАНН, доколкото разкрива типичната, а не по-ниска степен на
обществена опасност на деяния от този вид (чл. 93, т. 9 от НК). Извършеното
нарушение е формално такова, като законодателят не е предвидил
настъпването на каквито и да е съставомерни вреди от същото. С оглед на
това се явява ирелевантно изследването на въпроса дали са настъпили или не
някакви вредни последици от извършеното нарушение. Освен това следва да
се отбележи, че нарушенията, свързани с управлението на моторно превозно
средство след употреба на алкохол, включително и при отказ на водача да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата
на алкохол в кръвта, застрашават в значителна степен обществените
отношения, обект на защита от ЗДвП, тъй като създават опасност от
настъпването на вредни последици - причиняване на ПТП, увреждане живота,
здравето и имуществото на останалите участници в движението по пътищата.
Доколкото предвидените в чл. 174, ал. 3 от ЗДвП наказания глоба и
6
лишаване от право на управление на моторно превозно средство са в
абсолютно определен размер, то излагането на съображения досежно тяхната
индивидуализация се явява безпредметно.
Предвид изложеното съдът намира, че правилно и законосъобразно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за
нарушение на цитираните по-горе разпоредби, поради което процесното
наказателно постановление следва да бъде потвърдено, доколкото не са
налице основания за неговата отмяна или изменение по смисъла на чл. 63, ал.
9 от ЗАНН.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-4332-015077 от
11.08.2022 г., издадено от „Началник група“ в Отдел Пътна полиция при
СДВР, с което е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
2000 (две хиляди) лева и „лишаване от право да управлява моторно превозно
средство“ за срок от 24 месеца на основание чл. 174, ал. 3 от Закона за
движението по пътищата за извършено нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване, чрез Софийски районен
съд, пред Административен съд - София на основанията, предвидени в НПК и
по реда на Глава XII от АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7