РЕШЕНИЕ
№ 301
гр. Пловдив, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Дафина Н. Арабаджиева
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20225300500183 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. на ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от П. ИВ. Д. против Решение № 2160/18.11.2021г.,
пост. по гр.д.№ 8065/2021, ПдРС, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя против
Прокуратурата на Република България иск за осъждане на ответника да му заплати сумата
от 3 000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от образувани
ДП № 545/ 2020 г. по описа на Трето РУ при ОД на МВР- Пловдив, пр. пр. № 9091/ 2020 г.
по описа на РП- Пловдив и ДП № 4735/2020 г. по описа на Пето РУ при ОД на МВР-
Пловдив, пр. пр. № 215/ 2020 г. по описа на РП- Пловдив, които две ДП в последствие са
били прекратени, ведно със законната лихва, считано от 04.01.2021 г. до окончателно
изплащане на сумата.
Жалбоподателят П.Д. поддържа, че постановеното решение е неправилно. Изразява
несъгласие с извода на съда, че доколкото ищецът не е бил привлечен като обвиняем, то не
би могъл да търпи вреди и респ. да претендира обезщетение за тях. Счита, че макар и да е
имал само качеството на свидетел, фактът, че са образувани досъдебни производства, по
които обвиняем би могъл да бъде единсдтвено ищецът, предпоставя понасянето на вреди от
тези действия на прокуратурата. По този въпрос се позовава на съдебна практика на ВКС.
Жалбоподателят оспорва и извода на съда, относно това, че предхождащите досъдебното
1
производство административни актове на полицейските органи не са обжалвани, влезли са в
сила, поради което и водят до законосъобразност на образуваните досъдебни производство.
Според жалбоподателя тези актове не са обуславящи за отговорността на прокуратурата за
извършени незаконосъобразни действия от нейна страна. На следващо място се сочи за
неправилно становището на съда, че ищецът не е доказал настъпването на неимуществени
вреди. Счита, че от представените писмени доказателства се установява настъпването на
претендираните вреди. По отношение на размера им, счита, че съдът е следвало да присъди
обезщетение за обичайния размер вреди, които настъпват при аналогични ситуации. Моли
съда да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което уважи изцяло предявения
иск. Претендира разноски по реда на чл.38 от ЗА.
Въззиваемата страна Прокуратурата на РБ не е подала отговор на въззивната жалба.
В съдебно заседание взима становище за неоснователност.
Жалбата еа подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирани лица –
ищец, останал недоволен от постановеното решение, откъм съдържание е редовна, поради
което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността и допустимостта в обжалваната част на постановеното
решение. Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във
въззивната жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът
намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който му е
подсъден, произнесъл се е в законен състав и в рамките на изложените фактически
твърдения и е дал търсената защита.
Районният съд е бил сезиран с иск на П.Д. за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 3 000лв., ведно със законната лихва от 04.01.2021г., които
вреди са претърпени в резултат на образувани две досъдебни произродства - № 215/20, 5РУ
на МВР, Пловдив, и пр.пр.№4735/20, РП, Пловдив и №545/20, 3РУ на МВР, Пловдив и
пр.пр. № 9091/20, РП, Пловдив, по обвинения – чл.343Б, ал.3 от НК, а втората преписка и по
чл.343В, ал.3 от НК. Заявил е, че от незаконно образуваните производства е понесъл
неимуществени вреди - стрес, притеснение, страх от осъждане на наказание „лишаване от
свобода“, а след второто производство – и засилване на притесненията в пъти повече, както
и мисли, че срещу него се действа умишлено. Сочи, че в резултат на тези производство се
наршуило психическото му състояние, получавал чести главоболия, вдигал високо кръвно
налягане, нарушил се съня му, влошили се семейните му отношения, накърнена била честта
му и се променило отношението на околните, които започнали да странят и да го избягват.
От твърдяната фактическа обстановка на така предявения иск и с оглед
формулирания петитум следва да се приеме, че правното основание за исковата претенция е
2
чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, а именно, че се търси отговорността на Държавата за вредите,
причинени на граждани от прокуратурата при обвинение в извършване на престъпление, ако
лицето бъде оправдано или ако наказателното производство бъде прекратено поради това,
че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, като в
случая се претендира последната хитопеза. За да се ангажира отговорността на държавата за
действия или бездействия на нейни органи или длъжностни лица следва да се проведе
доказване на няколко кумулативно изискуеми елемента на фактическия състав на
цитираната норма, при пълно и главно доказване от страна на ищеца, а именно: повдигнато
обвинение срещу ищеца, прекратяване на производството поради това, че извършеното
деяние не е престъпление, настъпване на твърдените вреди, причинна връзка между тях и
повдигнатото обвинение. Следва да се възстановят всички вреди, намиращи се в причинна
връзка с незаконното обвинение, като неимуществените вреди се обезщетяват по правилата
на чл.52 от ЗЗД – по справедливост. Теорията и съдебната практика са категорични, че
справедливостта като критерий за определяне размера на дължимо обезщетение не се
определя от субективната преценка на съда , а от преценка на множество обективни
компоненти – като установяване вида, характера и тежестта на вредата или на заболяването,
ако е настъпило, продължителност и прогнозата за развитието му, конкретно търпените
душевни болки и страдания, интензитета им, как те са се отразили на обичайния живот на
засегнатото лице. За процесната искова претенция е необходимо да се установи
продължителността на наказателното преследване, вида и продължителността на взетите
мерки за неотклонение, вида и тежестта на престъплението, за което е повдигнато
обвинение, станало ли е обществено достояние това обвинение и как производството се е
отразило на личния живот на ищеца, на социалните му контакти, на работата му, налице ли
е влошаване на здравословното му състояние. Ето защо при определяне размера на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди се преценяват конкретно установени по
делото факти, събрани за доказване на твърдените от пострадалото лице вреди.
В настоящото въззивно производство страните не спорят по това, че са налице
образувани две досъдебни производства и прокурорски преписки, водени за престъпления
по чл.343,Б, ал.3 от НК, за това че при пътни проверки – на 24.05.2020 и на 30.09.2020, е
констатирано, че П. Д. е управлявал МПС след употреба на наркотични вещевства –
амфетамин, установено с дрегер Дръгчек 3000, без лицето да е привличено като обвиняем.
Няма спор и относно факта, че и двете производства са прекратени с Постановления от
21.07.2020г. и от 04.01.2021г. поради установяване чрез химико-токсикологична експертиза
на липса на наркотични вещества в кръвта и урината на изследваното лице. Второто
производство е включвало и разследване за престъпление по чл.343В, ал.3 от НК, като
мотивите за прекратяването му са, че въпросът за отнемане на свидетелството за управление
е разрешен с прекратяване на предходното досъдебно производство. Не съществува и спор
относно факта, че Д. не е привличан като обвиняем, а е разпитван единствено в качеството
му на свидетел. Така посочените факти се установяват от представените и приети по делото
копие от АУАН, пр.пр.№4735/20 и пр.пр.№9091/20, РП, Пловдив.
3
В обжалваното решение съдът е приел, че предявеният иск е неоснователен, т.к.
срещу ищеца не са повдинаги обвинения, не е имал качеството обвиняем и не е налице
прекратяване на водено срещу него опроизводство. Това води до недоказване на елемент от
фактическия състав на нормата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Приел е, че при наличие на
законен повод и достатъчно данни разследващите органи е следавло да образуват досъдебни
производсдтва, но те биха носили отговорност единствено в случай, че привлекат уличеното
лице като обвинаем с произтичащите от това неблагоприятни последици. Счита, че нормата
на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ не може да се тълкува разширително и може да се търси
обезщетение за вреди единствено от незаконно обвинение. На следващо място, съдът е
приел, че по делото остават недоказани твърдените от ищеца неимуществени вреди, като да
настъпването им не са събрани никакви доказателства.
При така посочената фактическа обстановка следва да се приеме, че формално е
образувано досъдебно, но ищецът Д. не е бил привличан като обвиняем. Участвал е в него в
качеството си на свидетел.
Тук следва да се отговори на въпроса за пасивната легитимация на конституирания
ответник Прокуратурата на РБ, която легитимация е съобразена с указанията, дадени в ТР
№3/22.04.2004г., т.д.№3/2004, ОСГК, относно отговорността на правозащитния орган в
случай на прекратяване на наказателното производство поради недоказаност на
обвинението. В случая и двете досъдени производства са прекратени с прокурорски
постановления на осн. чл.199 и чл.243, ал.1, т.1 във вр. с чл.24, ал.1 от НПК поради това, че
деянието не съставлява престъпление.
Основният спор, който се повдига в настоящето производство е дали този случай
попада в обхвата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, доколкото ищецът, сега жалбоподател, не е
бил привличат като обвиняем. Безспорно Д. не е привличан като обвиняем по делото, както
и че единствените процедуално-следствени действия против него са се изразявали в разпита
му в качеството му на свидетел и взимането на проби от биологичен материал. Следва да се
отчете, обаче, че вида на престъплението , заради предполагаемото извършване на което, са
образувани и двете досъдебни производства – шофиране след употреба на упойващи
вещества, както и шофиране на МПС в срока на изтърпяване на наказанието лишаване от
право да управлява такова, както и описанието на фактическата обстановка при която е
извършено деянието/ място, конкретен автомобил/, назначените експертизи и извършеният
разпит на свидетел, предполагат по несъмнен начин срещу кое лице ще се води наказателно
преследване. Вярно е, че и двете досъдебни производства са образувани срещу неизвестен
извършител, но с оглед изложеното е несъмнено, че са насочени именно спрямо ищеца като
автор на процесните предстъления. Доколкото той е бил единственото лице, което би
носило наказателна отговорност за тези престъпления, то следва да се приеме, че с
образуването на досъдебните производство е налице обвинение в извършване на
престъпление по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. И двете прокурорски
постановления прекратяват досъдебните производства поради това, че деянието не е
престъпление, с което се осъществява е вторият елемент фактическия състав.
4
Необходимо е да се посочи, че това по-широко тълкуване на нормата на чл.2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ за нуждите на този закон е трайно установено от практиката на ВКС /напр. О
№ 277/09.04.2020г., гр.д. № 880/2020 г., III г. о. – „ Когато досъдебното наказателно
производство е образувано срещу неизвестен извършител при достатъчно данни за
извършено конкретно престъпно деяние, уличеният търпи вреди от наказателното
преследване, ако той е бил единственото лице, което е могло да извърши престъпното
деяние. В тези случаи ищецът търпи вредите от наказателното преследване от момента, в
който е узнал за образуваното наказателно производство.“; О№ 840/07.12.2020г., гр.д. №
2124/2020 г., III г. о.; Р № 431/11.04.2016г.,гр.д.№ 2329/2015 г., IV г.о.; О№
610/03.07.2018г.,гр. д. № 1586/2018 г.; Р№ 5/05.03.2021г.,гр. д. № 1984/2020 г., III г. о. и др./.
Предвид изложеното следва да се приеме, че е налице незаконното обвинение в
извършване на престъпление, поради което за П. Д. е възникнало правото да търси
репариране на претърпените вреди. В хипотезата на чл. чл. 2 от ЗОДОВ вредите се изразяват
в емоционални, психически, психологически страдания на пострадалия, накърнена чест,
достойнство, добро име в обществото, както и физиологични страдания свързани с промяна
на здравословното състояние на пострадалия.
В исковата молба са посочени, че това са неимуществени вреди, изразяващи се в
стрес, притеснение, страх от осъждане, главоболие, високо кръвно налягане, нарушения в
съня, влошаване на отнашенията в семейството и с приятелите. По делото, обаче, не са
ангажирани никакви доказателства за установяване на тези вреди.
Преодбадаващата съдебна практика приема, че е нормално по време на цялото
наказателно производство лицето да изпитва неудобство, унижение, страх притеснение и
страх от осъждане. При липса на изрично доказване на тези страдания следва да се приеме,
че се дължи обезщетение именно за обичайните неимуществени вреди /виж Р
№165/16.06.2015г., гр. д. № 288/2015 г., III г.о., ВКС, Р № 270/16.02.2018г.,гр. д. №
284/2017г., IV г. о., ВКС/. Доколкото конкретните посочени такива – често главоболие,
високо кръвно налягане, наршуния в съня, не са доказани и те са индивидуални проявления
в случаите на наказателно преследване, които не е задължително да се проявят при всяко
лице, то същите не следва да се отчитат при определяне размера на обезщетението.
Съправедливият размерна обезщетението, съгл. чл.52 от ЗЗД е функция на обективно
съществуващите в действителността критерии, които се прилагат спрямо конкретните
обстоятелства. Това в общия случай са вида и интернзитета на неимуществените вреди,
личността на увредения, данните за предишни осъждания, начинът на живот, семейната
среда, професионалната ангажираност, тежестта на престъплението, за което е повдигнато
обвинението, продължителността на наказателното производство, извършените процесуални
действия с участието на пострадалия, наложените мерки на принуда, отражението върху
личния, обществения и професионалния живот, разгласа и публичност на обвинението,
постановявяне на осъдителни присъди, разстройство на здравето – интензитет и
медицинската прогноза за развитието на заболяването. В настоящия случай и за част от тези
обстоятелства не са събирани доказателства от страна на ищеца. Така, при конкретната
5
преценка на размера на обезщетението, ще следва да се везме предвид, че се касае за две
образувани досъдебни производства, продължили едва по 2 и 3 месеца, без извършени
множество процесуално-следствени действия, без публичното им оповестяване. Следва да се
отчете и факта, че са водени за едно и също престъпление, което би могло да породи
съмнение у увреденото лице за тенденциозност, както и че при второто досъдебно
производство е бил задържан с полицейско задържане за срок от 24ч. Не се установява по
делото тези производства да са се отразили на семейния и професионалния живот на лицето,
както и на отношенията в приятелския му кръг. Не се установи и влошаване на
здравословното му състояние. Следва да се отчете и факта, че лицето има предходни
осъждания /справките в пр.пр./, т.е. било е участник в множество наказателни производства
и притеснението и страха от осъждане, които то би изпитало не могат да се сравнят с
изживяванията на едно неосъждано лице. При прилагане на тези критерии съдът намира, че
справедливото обезщетение на обичайните вреди, които всяко лице би изпитало в подобна
ситуация е в размер на 1000лв. Това е сумата, с която биха се репарирали притесненията,
стреса и страха от осъждане на лицето.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан за
размер на обезщетението по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ от 1000лв., ведно със законната лихва
от 04.01.2021г., като до пълния предявен размер от 3000лв. искът като неоснователен следва
да бъде отхвърлен.
Първоинстанционното решение, като постановено при различни правни изводи и
краен резултат по отношение на обезщетението от 1000лв. следва да бъде отменено, а в
останалата част поради идентичен краен резултат следва да бъде потвърдено.
На осн. чл.78 от ГПК във вр. с чл.38 от ЗАдв въззиваемата страна Прокуратурата на
РБ следва да бъде осъдена да заплати на пълномощника на жалбоподателя П.Д. – адв. В.Д.,
сумата от 104,66лв.адвокатско възнаграждение за първата инстанция и сумата от 104,66лв. –
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2160/18.11.2021г., пост. по гр.д.№ 8065/2021, ПдРС, в частта, в
която е отхвърлен предявения от П. ИВ. Д., ЕГН **********, против Прокуратурата на
Република България иск за заплащане на сумата от 1 000лв., представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди от образувани ДП № 545/ 2020 г. по описа на Трето РУ
при ОД на МВР- Пловдив, пр. пр. № 9091/ 2020 г. по описа на РП- Пловдив и ДП №
4735/2020 г. по описа на Пето РУ при ОД на МВР- Пловдив, пр. пр. № 215/ 2020 г. по описа
на РП- Пловдив, които две ДП в последствие са били прекратени, ведно със законната лихва,
6
считано от 04.01.2021 г. до окончателно изплащане на сумата, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. Витоша №2, да
заплати на П. ИВ. Д., ЕГН **********, сумата от 1000лв., представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди от образувани ДП № 545/ 2020 г. по описа на Трето РУ
при ОД на МВР- Пловдив, пр. пр. № 9091/ 2020 г. по описа на РП- Пловдив и ДП №
4735/2020 г. по описа на Пето РУ при ОД на МВР- Пловдив, пр. пр. № 215/ 2020 г. по описа
на РП- Пловдив, които две ДП в последствие са били прекратени, ведно със законната лихва,
считано от 04.01.2021 г. до окончателно изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2160/18.11.2021г., пост. по гр.д.№ 8065/2021, ПдРС в
останалата му част.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. Витоша №2, да
заплати на адв. В, П Д., сумата от общо 209,32лв., адвокатско възнаграждение, за оказана
безплатна адвокатска защита на П. ИВ. Д., ЕГН **********, за двете инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7