№ 9716
гр. София, 08.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К.Д.Н.
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20221110137101 по
описа за 2022 година
К. С. Д. е предявил срещу С. И. П. осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.
1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 14900 лева, представляваща
вземане по сключен между страните Договор за заем от 30.05.2017 г., ведно със законната
лихва от 08.07.2022 г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че по силата Договор за заем на 30.05.2017 г. предоставил на
ответницата сумата в размер на 14900 лева, като от своя страна последната се задължила да
я върне до три месеца от получаването. Поради неизпълнение на договорното задължение
към настоящ момент ищецът моли съда да осъди ответницата да му върне процесната сума.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата оспорва предявения иск. Заявява, че
договорът за заем не е сключен на 30.05.2017 г., а два месеца по-рано, като сумата била
получена на три вноски по 5000 лева. Сочи, че на 14.09.2017 г. ответницата е погасила
задължението си по договора в присъствието на трето лице, като е върнала процесната сума
на ищеца в брой в дома му. Излага, че заедно с ищеца са изчислили лихвата за забава към
датата на плащане, изброили са банкнотите и е извършено предаване на сумата на ищеца –
заемодател. Извършеното плащане било удостоверено с писмено изявление, обективирано
върху процесния заемен договор, на последната му страница непосредствено след
подписите на страните. В тази връзка твърди, че договорът за заем е прекратен поради
погасяване на задълженията по него в цялост. Счита, че ищецът недобросъвестно не
представя процесния договор поради обективираното удостоверяване за плащането върху
него. Оспорва, че в нейно присъствие е извършено нотариално удостоверяване от 30.05.2017
г. на подписите, съдържанието и датата на процесния договор. Евентуално, релевира
възражение за изтекла погасителна давност за процесното вземане.
1
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По иска с правно основание с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД
в тежест на ищеца е да докаже наличието на договор за заем за претендираната сума с
ответницата или предоставянето на тази сума в нейна полза, както и че е настъпил падежът
на задължението за връщане на сумата. В тежест на ответницата е да докаже, че е погасила
исковата претенция.
По делото е представено Удостоверение от нотариус А.Ш. за това, че в общия
регистър на 30.05.2017 г. е извършено вписване на Договор за паричен заем със страни:
заемодател К. С. Д. и заемател С. И. П.. С договора заемодателят предоставя на заемателя
сумата от 14990 лева, която следва да бъде върната до 30.08.2017 г. Посочено е, че
договорът има силата на разписка за предаване на заемната сума.
В срока за отговор ответницата е оспорила истинността на представеното
удостоверение, в резултат на което съдът е открил производство по чл. 193, ал. 2 ГПК за
проверка на оспорения официален документ и е разпределил доказателствената тежест за
ответницата, която е следвало да установи, е удостоверените в удостоверението констатации
не отговарят на истината. В течение на производството ответницата не направи
доказателствени искания в тази насока, нито ангажира доказателства, поради което съдът
приема, че представеното Удостоверение от нотариус А.Ш. е истинско и посочените в него
обстоятелства отговарят на обективната действителност.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свид. Пламен Иванов
Даракчиев, който сочи, че през 2017 г. придружил ответницата за предоставяне на парична
сума на друго лице, защото сумата била голяма. Сделката се извършила в офис на ул. „...“,
където се намирал ищеца и където ответницата оставила парите, същите били преброени и
бил оформен договор. Излага, че ответницата носила около 15000 - 20000 лева, като всеки от
двамата извадил собствения си договор, подписали се и изчислили лихви.
При преценка на свидетелските показания съдът констатира, че същите са недопустими
на основание чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК, според който свидетелски показания се допускат във
всички случаи, освен ако се отнася за погасяване на установени с писмен акт парични
задължения, какъвто е процесният случай. В Договор за паричен заем от 30.05.2017 г. е
установено парично задължение на ответницата за дължимост на конкретна парична сума,
чието погасяване последната се домогва да докаже чрез свидетелски показания. Поради
изложеното съдът не следва да основава своите изводи върху събраните гласни
доказателства и не следва да ги цени.
По изложените съображения съдът намира, че между ищеца и ответницата е възникнало
валидно облигационно отношение по сключен договор за заем чрез предаване на заетата
сума от ищцата на ответника. В договора е уговорен падеж на задължението, 30.08.2017 г.,
до когато ответницата е следвало да върне предоставената сума, поради което и за
поставянето в забава не е необходима покана. По делото не се събраха доказателства за
2
погасяването на дълга, поради което и предявеният иск се явява основателен и следва да
бъде изцяло уважен.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответницата за погасяване на
процесното вземане по давност. Съгласно чл. 110 ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се
погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, а според чл. 114, ал. 1
ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Вземането
става изискуемо с настъпване на неговия падеж, който в случая е 30.08.2017 г., от която дата
започва да тече 5-годишната давност, с която се погасяват вземанията, произтичащи от
договор за заем. Давността изтича на 30.08.2022 г., а исковата молба е предявена на
08.07.2022 г., т.е. преди изтичане на този срок, а съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД давността се
прекъсва с предявяване на иск.
С оглед изхода на спора разноски следва да бъдат присъдени на ищеца, който е
направил такива в размер на 600 лева – държавна такса. На ищеца не следва да бъде
присъждано адвокатско възнаграждение, доколкото в представения Договор за правна
защита и съдействие е посочено, че е договорено възнаграждение в размер на 600 лева, но
няма доказателства същото да е реално заплатено, тъй като в т. 1 от ТР № 6/2012 г. от
06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора
следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят
доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в
договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.
Воден от горното, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. И. П., ЕГН **********, да заплати на К. С. Д., ЕГН **********, на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД сумата от 14900 лева, представляваща
вземане по сключен между страните Договор за заем от 30.05.2017 г., ведно със законната
лихва от 08.07.2022 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 600 лева – разноски в производството.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3