Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Плевен,
02.10.2018 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, V граждански състав, в публичното заседание на
03.09.2018година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна Видолова
при секретаря Галя Николова, като разгледа докладваното от съдия Видолова
гр. д. № 1893 по описа за 2018 година, и на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно основание чл. 415 от ГПК.
Предявена е искова молба от „А.з.с.н.в.“ ЕАД срещу
Р.В.И., в която се твърди, че ищецът е собственик на вземане срещу ответника по
силата на договор за цесия от 19.05.2017г. Твърди, че ответникът е сключил с ***
договор за потребителски кредит № *********/11.03.2016г., с който му е предоставен
кредит в размер на 650лв. Ответникът се е задължил да върне кредита заедно с
договорената лихва в размер общо на 778.22 лв. под формата на 60 равни седмични
погасителни вноски всяка в размер на 12.97 лв. в срок до 07.05.2017г. Твърди,
че с допълнителните услуги, които са били включени в подписания между страните
договор, общата сума за връщане е бил в размер от 1365.60лв., от която сума
кредитополучателят е заплатил само сумата от 206.81лв. Твърди, че след цесията
на вземането и упълномощаванетно му от цедента да уведоми длъжника за
прехвърлянетно на вземането, два пъти е изпращал уведомления на длъжника за
това обстоятелство, които са се връщали с отбелязване – непотърсена пратка и
отсъствие на получател. Счита, че ответника следва да се счита уведомен за
цесията. Твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл.410 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д.№ 8398 от 2017 г. на ПлРС и
е издадена заповед за изпълнение, която не е била връчена на длъжника, поради
което съдът му е указал да предяви иск. Моли съда да постанови решение, с което
да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца главница
– 551.53 лв.; договорна лихва 108.79 лв. за периода от 22.05.2016 г. до
07.05.2017 г.; лихва за забава в размер на 24.42 лв. за периода от 19.05.2017
г. до 27.10.2017 г.; такса за оценка на досие – 24.91лв. за периода 26.06.2016г
до 07.05.2017г.; такса за услуга „Кредит у дома“ – 473.11лв. за периода
15.05.2016г. до 07.05.2017г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението 27.10.2017 г. до окончателното
изплащане на задължението. Претендира разноските в исковото и заповедно
производство.
Ответникът, чрез назначения първоначално особен
представител в представения писмен отговор, заявява, че исковете са
неоснователни, че не са представени доказателства на коя дата е направена
последната погасителна вноска. Твърди се, че ищецът не е търсил ответника в неговото
местоживеене, което е различно от постоянния му адрес. Оспорва, че таксата
„Кредит у дома“ не е дължима, т.к. услугата не е реално предоставена. Счита, че
не са представени и доказателства, че вземанията по договора с ответника са
били предмет на договора за цесия, на който се позовава ищеца. Счита, че
ответникът не е уведомен за цесията, поради изпращането на писмата само на
постоянния, но не и на настоящия адрес на ответника. Счита, че и исковата молба
не е редовно връчена, т.к. ищецът не е посочил известния му адрес на ответника.
Моли съда да отхвърли предявените искове. В хода по същество, редовно призован,
ответникът не взема становище.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното: Претенцията
на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 415 от ГПК.
Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в
полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 8398/2017г.
по описа на ПлРС. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи,
когато по заповедта за изпълнение е постъпило възражение от длъжника в
установения двуседмичен срок, заявителят разполага с възможността да реализира
правата си, предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК.
Вземането
на ищеца произтича от сключен договор за потребителски кредит №
*********/11.03.2016г., с който му е предоставен кредит в размер на 650лв., и
по който *** е заемодател, а ответника – заемополучател. Редовността и
авторството на подписите не са оспорени в хода на съдебното дирене. Съгласно
договора, заемната сума е в размер от 650лв, а сумата, която следва да се
възстанови е 1365.15лв., като първата от уговорените 60 погасителните вноски е
на 18.03.2016г. По делото е представен и Стандартен европейски формуляр, за
предоставяне на информация за потребителски кредити1 получен и подписан от
ответника в деня на сключване на договора за кредит. От приложения препис на Рамков
договор за цесия от 19.05.2017г., се установява, че заемодателя ***, е сключил
с ищеца „А.з.с.н.в.” ЕАД, договор за бъдещи прехвърляния на вземания, станали
ликвидни и изискуеми в пълен размер, които вземания, съгл. чл. 2 ал. 3 от
договора за цесия се индивидуализират в Приложение № 1, неразделна част от
договора. По делото е приложено извлечение от Приложение № 1 от 19.05.2016г.,
по което, под № 2552 е вписано прехвърляне на вземането от Р.В.И. по договор *********
от 11.03.2016г /л. 20 от делото/. Индивидуализираните в това приложение
вземания са потвърдени от продавача на вземанията, като в потвърждението още
веднъж е посочено, че Приложение № 1 от 19.05.2017г.
е неразделна част от договора за цесия. За извършената цесия са изпратени уведомителни
писма от ищеца, който е бил надлежно упълномощен от цедента да уведомява
длъжниците за сключения договор за цесия, като писмата не са били връчени на
ответника поради непотърсване и поради отсъствие на получателя. По делото е
изготвена по искане на ищеца съдебно-счетоводна експертиза, изчислила остатъка
от задължението на ответника по процесния договор и лихвата за забава, дължима
по него. Съгласно заключението, при направено плащане от страна на ответника от
168.00лв. през време на договора и съгласно уговорения между страните ред за
погасяване на задълженията в чл. 9 от договора, към датата на подаване на
заявлението по ч.гр.д.№ 8398/2017г. – 27.10.2017г., остатъкът от задължението е
било в размер на 1197.15лв., от които главница в размер на 585.75лв.; договорна
лихва за периода 06.05.2016г. - 05.05.2017г. – 101.61лв.; такса за оценка на
досие в размер на 28.72лв.; такса за услуга Кредит у дома – 481.07лв.; лихва за
забава за периода 19.05.2017г. – 27.10.2017г. – 26.25лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира от правна страна следното: В производството се установи безспорно, че е
възникнало валидно облигационно правоотношение между ответника, в качеството на
заемател, и ***, в качеството на заемодател по сключен между тях договор за
потребителски кредит № *********/11.03.2016г. Установи се по делото, съгласно
приетото и неоспорено от страните заключение на ССчЕ, че по договора е налице плащане
от страна на ответника на суми в общ размер на 168.00лв., погасили частично
задълженията по пера. Не се спори, че остатъкът от задължението към датата на
подаване на заявлението в съда, която дата се счита дата на завеждане на
исковете, съобразно чл. 422 ал. 1 от ГПК, е следният: главница в размер на
585.75лв.; договорна лихва за периода 06.05.2016г. - 05.05.2017г. – 101.61лв.;
такса за оценка на досие в размер на 28.72лв.; такса за услуга Кредит у дома –
481.07лв.; лихва за забава за периода 19.05.2017г. – 27.10.2017г. – 26.25лв. Съдът
намира, че направеното възражение от ответника за липса на доказателства за активна
легитимация на ищеца, и липса на цедиране на задължението от първоначалния
кредитор, за неоснователно. Представените договор за цесия и извадка от
приложение № 1, сочат безпротиворечиво, че именно незаплатения остатък от
вземанията по договор № *********/11.03.2016г. Поради горното, неоснователно е
твърдението, че вземането не е прехвърлено, т.к. договорът за цесия е бил
сключен преди възникване на задължението. Също така не може да се приеме за
основателно и възражението, че длъжникът не е уведомен за цесията, т.к. тя,
заедно със съпътстващите я книжа – упълномощаване на цесионера да уведоми
длъжника от името на цедента, потвърждението на цесията, извлечението от приложение
№ 1 със вземането на длъжника, са връчени на длъжника в качеството му на
ответник в настоящето производство. При това положение, съдът следва да зачете
уведомяването в хода на делото, на осн. чл. 235 ал. 3 от ГПК, а длъжникът може
да противопостави възражението си, че не е уведомен за цесията само ако твърди,
че преди узнаването е платил изцяло или частично на първоначалния си кредитор.
Поради липсата на такива твърдения в хода на делото, съдът намира, че
възражението се явява неоснователно и именно ищецът се явява настоящия кредитор
на ответника за вземането в установената му от заключението част. Поради
различието в претенциите на ищеца и установените от заключението размери на
отделните вземания, съдът намира, че исковата молба следва да бъде уважена в
следните размери: главница в размер на 551.53лв.; договорна лихва за периода
06.05.2016г. - 07.05.2017г. – 101.61лв.; такса за оценка на досие в размер на
24.91лв.; такса за услуга Кредит у дома – 473.11лв.; лихва за забава за периода
19.05.2017г. – 27.10.2017г. – 24.42лв., и законна лихва от датата на подаване
на заявлението в съда до изплащане на вземането, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение № 5504/30.10.2017г. по ч.гр.д. № 8398/2017г. на ПлРС. В
тази част предявения установителен иск следва да бъде уважен, а по отношение на
претенцията за договорна лихва – за разликата до размер на 108.79лв., следва да
се отхвърли, като неоснователен.
При този изход на делото, съдът следва да се
произнесе по исканията на страните за присъждане на разноски съобразно
уважените и отхвърлени части на иска. Съдът намира, че с оглед разпоредбата на
чл. 78, ал. 8 от ГПК, и липсата на сложност на двете производства, както и
ниския размер на претенцията, размерът на претендираното възнаграждение за
юрисконсулт от 350.00 лв. следва да се намали на 100.00 лв. - за исковото
производство, а за заповедното следва да остане 50.00 лв. – както е присъдено в
самата заповед за изпълнение. На особения представител на ищеца е заплатено
частично само възнаграждение от 200лв., като остатъкът може да бъде върнат на
ищеца при подаване на нарочна молба за това с посочена сметка в банка, по която
неизползвания остатък да бъде преведен. При това положение, претенциите за
разноски на ищеца в исковото производство, съобразно уважената част от иска, се
явяват основателни до размер от 472.12лв. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д.
№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди и разноските, направени от ищеца
в заповедното производство. Съобразно положителното установително решение за
част от вземането, разноски в заповедното производство се дължат на заявителя –
ищец само до размер на 74.54лв.
По изложените съображения Плевенският районен съд
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от ГПК, ЧЕ Р.В.И., ЕГН **********,
ДЪЛЖИ на кредитора „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, по договор за потребителски кредит № *********/11.03.2016г.,
следните суми: главница в размер на 551.53лв.; договорна лихва за периода
06.05.2016г. - 07.05.2017г. – 101.61лв.; такса за оценка на досие в размер на
24.91лв.; такса за услуга Кредит у дома – 473.11лв.; лихва за забава за периода
19.05.2017г. – 27.10.2017г. – 24.42лв., и законна лихва от 27.10.2017г. - датата
на подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение № 5504/30.10.2017г. по ч.гр.д. № 8398/2017г. на
ПлРС, като претенцията за договорна лихва – за разликата до размер на 108.79лв.,
като неоснователна, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА
Р.В.И., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ н. „А.З.С.Н.В.“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, разноски в исковото
производство размер от 472.12лв.,
и в производството по ч.гр.д. № 8398/2017г. на ПлРС в размер на 74.54лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: