Решение по дело №8828/2019 на Районен съд - Пловдив

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 261749                                                 17.12.2020  година                              град Пловдив

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

            ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, І граждански състав, в публично заседание на девети декември две хиляди и двадесета година, в състав:

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА                 

при участието на секретаря Невена Назарева като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 8828 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

              Прeдявен е иск с правно основание член 227, ал. 1 от ЗОВСРБ и член 86 ЗЗД.

     Ищецът В.Д.И., ЕГН ********** е предявил иск против ВФ 32040 – Крумово, представлявано от ***** Д.И., за заплащане на сумата от 12 433,92 лева, представляваща обезщетение при освобождаването му от военна служба, формирано на база БТВ от 1941,48 лева,  ведно със зак. лихва върху тази сума, считано от завеждане на исковата молба в съда – 28.05.2019г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

    Ответникът оспорва иска като неоснователен. Излага съображения за това, че наборната военна служба за периода 29.08.1997г. до 27.10.1998 г. не се счита за служебен стаж и съответно за прослужено време; съответно периода от 29.08.1997г. до 27.10.1998г. се признава за трета категория труд, а времето от 28.10.1998г. -  24.04.1999г. се зачита за кадрова военна служба, като този период е признат за прослужено време като първа категория труд. Също така се посочва, че за периода 25.04.1999г. – 14.08.2003г., в който ищецът е ***** също не е зачетен за трудов/кадрови стаж, съгласно ПКВС от 1996г. и 1999г., като в този смисъл е и член 142, ал. 3 от действащия ЗОВСРБ. Относно периода 12.07.2015г. – 31.03.2019г., в който ищецът е бил на цивилна мисия в У. на длъжността ******** по срочен договор, и в който стажът му се зачита за трета категория, също не е включен в прослужените години. Претендира се юрк. възнаграждение.

            Пловдивски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от правна и фактическа страна следното:

Ищецът сочи, че е бил обезщетен с 12 БМВ в размер на 18 629,76 лева, но е следвало да бъде обезщетен с 20 БМВ, като е претендирал сумата от 12 419,84 лева, представляваща 8 БТВ. Впоследствие искът е бил изменен, като е претендирана сумата от 12 433,92 лева, формирана като сбора от получената разлика, получаваща се при умножението на 12 БМВ изчислени на база 1941,48 лева, а не на база БТВ от 1552,48 лв. и още 4 БМВ на база БТВ от 1941,48 лева.

Със заповед на Министъра на отбраната № КВ-153 от 20.03.2019г. на осн. член 146, т. 2, чл. 161, т. 2 и чл. 163 от ЗОВДРБ договорът за военна служба с ищеца е прекратен, последния е освободен от длъжност, от военна служба и е зачислен в запаса, считано от 26.04.2019 г.

Съгласно заповед на ***** на *** авиационна база № *****. ищецът е отчислен от списъчния състав на ВФ, като със същата е разпоредено изплащането на парично обезщетение при освобождаване от военна служба, който към 25.04.2019г. е с прослужено време на военна служба от 12 години, 5 месеца и 17 дни. На осн. член 227, ал. 1 и 2 и чл. 228, ал. 1 от ЗОВСРБ на ищеца е изплатено обезщетение в размер на 12 брутни месечни възнаграждения на стойност 18 629 лева и 76 ст., при определено БТВ от 1552,48 лева.

 Приложена е заповед на Министъра на отбраната № КВ-247 от 10.07.2015г. , от която се установява, че на осн. член 26, т. 6, чл. 31, ал. 1 и чл. 206, ал. 2 и ал. 5 от ЗОВСРБ ищецът е освободен от длъжност и взет в разпореждане по щат № А-112 и същият ще заема длъжността „*****“ в специалната наблюдателна мисия в У. на ОСС в Европа, по срочен договор, считано от 12.07.2015г. до 31.03.2016г. вкл.,  като ищецът се води на отчет и доволствие във ВФ*** – К. В т. 2 от същата заповед е посочено, че за срока на изпълнение на договора военослужещият следва да се счита в неплатен отпуск, като не следва да му се изплаща ОМВ и доп. възнаграждения.

Със заповед на  Министъра на отбраната № КВ-97 от 14.03.2016 г. е видно, че на осн. член чл. 31, ал. 1 от ЗОВСРБ е изменена заповед № КВ-247 от 10.07.2015г , като в т. 1 текстът до 31.03.2016г. вкл. да се замени с текста 31.03.2017г. вкл.

Със заповед на  Министъра на отбраната № КВ-114 от 24.03.2017 г. е видно, че на осн. член чл. 31, ал. 1 от ЗОВСРБ е изменена заповед № КВ-247 от 10.07.2015г , като в т. 1 текстът до 31.03.2017 г. вкл. да се замени с текста 31.03.2018 г. вкл.

Със заповед на  Министъра на отбраната № КВ-136 от 29.03.2018 г. е видно, че на осн. член чл. 31, ал. 1 от ЗОВСРБ е изменена заповед № КВ-247 от 10.07.2015г , като в т. 1 текстът до 31.03.2018 г. вкл. да се замени с текста 31.03.2019 г. вкл.

От приложеното удостоверение /л. 7/ е видно, че ищецът за периода 29.08.1997г. до 27.10.1998г. е на наборна военна служба /НВС/.   НВС не се зачита за служебен стаж и прослужено време, като съгласно член 81, изр. 1 от ППЗП- отм. се признава за трудов стаж от ІІІ категория, доколкото НВС е била задължителна за мъжете,  съгласно чл. 3 и 9 от ЗВВСНРБ., през който период резонно не са могли да полагат труд по ТПО и който стаж се зачита при пенсиониране, с оглед и на което това време не се включва  в обезщетението за прослужено време в армията.

Приложено е удостоверение № 375 /л. 8/ от което се установява, че в периода 28.10.1998г. – 24.04.1999г. ищецът като ******** е прослужил 5 месеца и 26 дни. Този период е бил признат и калкулиран като прослужено време при първа категория труд, доколкото ищецът има подписан договор за кадрова военна служба № ******.

В периода 25.04.1999г. до 14.08.2003г. ищецът е *******, а в този период е действал Правилника за кадрова военна служба /отм./, приет с ПМС № 69 от 09.04.1999г., обн. в ДВ бр. 36 от 20.04.1999г., на който  в член 2, ал. 3 е било предвидено, че кадровите военнослужещи са ****** и *******, а съгласно ал. 4 курсантите са обучаващи се кадрови воеенослужещи, които се подготвят за изпълнението на КВС като професия и те имат особен статут, определен с договора за КВС. В член 18, ал. 2 от същия правилник е посочено, че гражданинът, сключил договор за КВС, е със статут на обучаващ се и срокът на обучение не се зачита за трудов стаж. Същото правило е проведено и в сега действащата разпоредба на член 142, ал. 3 от ЗОВСРБ, съгласно която времето за обучение на курсантите не се зачита за трудов стаж. С оглед на което следва да се приеме, че в този период курсантите нямат статут на кадрови военнослужещи.

Касателно периода 12.07.2015г. – 31.03.2019г. от приложените четири заповеди на министъра на отбраната, се установява ищецът да е заемал длъжността „******“ в Специалната наблюдателна мисия в У. на ОСС в Европа, по срочен договор, като за срока на изпълнение на договора военнослужещият следва да се счита в неплатен отпуск и да не му се изплаща основно месечно възнаграждение и доп. възнаграждения.

Съгласно нормата на член 206, ал. 5 от ЗОВСРБ през времето на неплатения си отпуск военнослужещият запазва статуса си, като времето на отпуск се зачита за стаж от трета категория. В този период ищецът остава военнослужещ, но е освободен от длъжност и взет в разпореждане, за заемане на друга длъжност по срочен договор, за срока на който същият се счита в неплатен отпуск. След като в този период ищецът не е бил на служба във военното формирование, а е бил в неплатен отпуск, който съгласно член 206, ал. 5 от ЗОВСРБ се зачита за стаж от трета категория, за периода на мисията на ищеца не се следва заплащане на обезщетение по член 227 от ЗОВСРБ. Още повече, че ясно и недвусмислено в член 228, ал. 1 от ЗОВСРБ е казано, че при определяне размера на еднократното парично обезщетение при освобождаване от военна служба се вземат предвид прослужените години без приравнения трудов и служебен стаж.

По отношение определяне размера на БТВ база за определяне на обезщетението по член 227 от ЗОВСРБ.

 Съгласно член 234 от ЗОВСРБ обезщетенията за военнослужещите по този закон се определят на базата на брутното месечно възнаграждение, дължимо към датата на освобождаване от военна служба, което включва: основното месечно възнаграждение, допълнителните месечни възнаграждения за продължителна служба, за специфични условия при изпълнение на военната слеобя с постоянен характер и за образователна и научна степен „****“ или за научна степен „*****. По смисъла на пар. 1 т. 19 от ЗОВСРБ „допълнителните възнаграждения с постоянен характер са допълнителните възнаграждения, които се изплащат ежемесечно с ОМВ за постоянно съществуващи фактори, утежняващи условията за изпълнение на военната служба за заеманата длъжност“.

От изслушаното заключение на вещото лице К. се установява, че последното пълно БТВ е в размер на 1552,48 лева, формирано по компоненти, както следва: заплата за звание от 1022 лева; заплата за длъжност от 230 лева и възнаграждение за продължителна служба от 300,48 лева.

Ответникът е претендирал включването на „*****“ и на месечна добавка за класна специалност на летец-пилот 3 –ти клас в БТВ с оглед реано заеманата от ищеца длъжност старши пилот на вертолетна авиационна ескадрила.

 В заключението си от 15.01.2020г. вещото лице в т. 25.9 забележка е посочило, че такива суми не са били начислени, поради неизпълнени условия по чл. 16, ал. 3 и чл. 4, ал. 2 на Наредба № Н-15 от 2010г. , с оглед на което следва да се приеме, че същите нямат постоянен характер и по тази причина не се включват в БТВ, служещо за база при определяне на обезщетението при освобождаван от военна служба.

С оглед изхода от спора на ответника ще се присъди юрк. възнаграждение от 150 лева на осн. член   23, т. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

                                                               РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Д.И., ЕГН ********** против  ВФ ***** – К., представлявано **** Д. И. иск за заплащане на сумата от 12 433,92 лева, представляваща обезщетение при освобождаването му от военна служба, формирано на база БТВ от 1941,48 лева, ведно със зак. лихва върху тази сума, считано от завеждане на исковата молба в съда – 28.05.2019г. до окончателното й изплащане, като неоснователен.

ОСЪЖДА   В.Д.И., ЕГН ********** да заплати на ВФ **** – К., представлявано от **** Д. И. сумата от 150 лева юрк. възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му  на страните.

                                                

 

 

                                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Анета Трайкова

 

Вярно с оригинала!

Секретар:Н.Н.