Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

№                                                     гр. Асеновград, 01.08.2019г                         

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

       

АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІV  гр.   с-в в публично заседание на седемнадесети юни две хиляди и деветнадесета   година в състав:

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА КАБАДАИЕВА

 

при секретаря ДАНИЕЛА МОКОВА   като разгледа докладваното от съдия НЕВЕНА КАБАДАИЕВА гр.дело № 2693   по описа за 2018г. и като обсъди:

 

 

  Предявен    иск   с правно основание чл.45    от ЗЗД.

              

              Х.В.Б. ***    моли да бъде постановено решение, с което да бъде    осъден М.Н.Д., с посочен адрес *** да му заплати обезщетение в размер на 1230лв, от които 1000лв  обезщетение за претърпени   неимуществени вреди, причинени в резултат на своеволното отказване на ответника да допусне ищеца до лов  на 12.08. и 30.09. 2018г, като с това му е причинил негативни преживявания и е уронил авторитета му пред колегите, както и 230лв имуществени вреди от заплатени такси ловен сезон, носене и съхранение на оръжие и пътни разноски. Твърди, че е член на ловната дружинка в с. Новаково, която е член на ЛРД „Сокол – Асеновград“ гр. Асеновград, а ответникът е председател на ловната дружинка. На 29.07.2018г   е проведено събрание за това, че ищецът заедно с още двама колеги ловци уронват престижа, тъй като са подали жалби до институциите по отношение проведено събрание, на което в последния момент е променена датата и са приети нови членове, като по този начин членовете станали по-голям брой от законово регламентирания за стопанисвания от ловната дружина район, което  пък довело до провеждане на събрание, на което трябвало да се реши дали всеки член на дружинката иска да ловува с ищеца и  другите двама ловци, подали жалбата. Според протокола, предоставен на ищеца и другите двама ловци два месеца след провеждане на събранието, ловната дружина на с. Новаково е отправила искане до УС на ЛРД „Сокол – Асеновград“ да намери решение на казуса. На 11.08.2018г е открит ловния сезон за дребен дивеч, на следващия ден ищецът, Златко Велков и Иван Илиев се разбрали да отидат  до председателя на дружината М.Д., за да поискат да им бъдат издадени бележки за лов, като за целта Илиев се обадил на Д. и го попитал къде е, той му отговорил че е в дома си. Отишли да вземат и Велков от тях, който им казал че Д. с автомобила си е отишъл към центъра на селото, където намерили ответника. Иван Илиев го попитал дали носи бележки в себе си, за да им даде, но той отказал като им казал че първо трябва да говори с дружинката преди да им даде. На 29.09.2018г е открит ловът за едър дивеч. На следващия ден ищецът, заедно с Илиев и Велков  отишли в барчето на центъра на с. Новаково, където се събират членовете на дружинката преди лов и се попълват нужните документи за лова. Ръководител на лова е бил Атанас Тачев. Ищецът отишъл при Тачев и го попитал дали ще го запише в бележката и той тговорил, че тъй като нямат наложени наказания ще ги запише. Тогава един от членовете на дружинката – Георги Желязков се възпротивил и започнал да спори с Тачев, обадил се на ответника който дошъл и отново заявил категорично че ищецът, Велков и Илиев няма да бъдат вписани  в бележката за лова както в момента, така и занапред. Ищецът отново си тръгнал, като подал срещу ответника жалба до УС на Сдружението на 15.10.2018г. С това поведение на ответника се е стигнало до ситуация, в която ищецът без да е наказан не може да ходи на ловни излети, понеже ответникът в качеството си на председател на ловната дружинка е решил така. Ищецът обича животните и гората и се грижи за животните, за него ловния излет е чакано събитие, а с действията си ответникът нарушава правото му на лов. Ищецът притежава редовно заверяван  ловен билет за ловните сезони 2017/2018 и 2018/2019г, заплатил е и таксата за разрешително за оръжие и всички необходими във връзка със съхранението и боравенето с оръжитето съпътстващи дейности. Приел е  особено болезнено  това положение, изживял е стрес, почувствал се неспокоен, изпитвал неудобство в контактите си с роднини, познати и колеги ловци, започнал да страни от тях и стеснил социалните си контакти. Освен това му е нанесена и имуществена вреда в размер на 120лв таксата за ловен сезон 2018/2019г, в който не е участвал, както и таксата за огнестрелно оръжие от 70лв, и пътни разходи за пътуванията до с Новаково в размер на 40лв.  Ангажира доказателства, претендира разноски.

              Ответникът счита исковете допустими, но неоснователни. Оспорва твърдението да е извършил противоправни действия, състоящи се в неиздаване на бележки за лов, вследствие на което ищецът да е търпял преки и непосредствени вреди. Не оспорва, че ищецът е член на ловна дружина с. Новаково, която е член на ЛРД „Сокол – Асеновград“ гр. Асеновград. Заявява, че на 29.07.2018г е проведено събрание на ловна дружина с. Новаково, на което е обсъдено поведението на ищеца и още двама ловци във връзка с извършени нарушения на Устава на сдружението, било е подложено на гласуване предложение да им бъде наложено наказание. Взето е решение  на ищеца и още двама ловци да не бъдат издавани индивидуални и групови разрешителни за лов на територията на дружината, поради извършени от ищеца действия които уронват престижа и авторитета на сдружението, ръководните  и управителните  му ограни или членовете. Така прието решение е било изпратено на УС на Сдружението, което на свое заседание, проведено на 06.08.2018г е  приело и утвърдило решението взето на 29.07.2018г. С така взетото решение  на  ищеца и двамата други ловци е наложено наказанието, предвидено в чл. 25 ал.1 б „Б“ от Устава на сдружението. Не оспорва, че на 12.08.2018г ищецът заедно с другите двама  наказани ловци са го срещнали в центъра на с. Новаково, като поискали да им издаде бележки за лов на дребен дивеч, както и че им е отговорил че няма бележки в него. Твърди , че им е заявил, че с оглед взетото решение бележки може да им издаде, след като обсъди този въпрос с дружината, след което тримата си тръгнали и повече бележки за лов не са му искани. По отношение невписването на ищеца в разрешителното за групов лов на 30.09.2018г заявява , че не е присъствал на този лов и не е участвал . Сочи, че е получил разрешителното за групов лов  от специалиста по ловно стопанство  в срок, попълнил е в разрешителното имената на ръководителя на лова Атанас Тачев и му е предал първия екземпляр  заедно с талоните към него, с което се изчерпват задълженията му като председател на ловната дружина. След получаване на разрешителното за лов, ръководителят на лова е този, който определя кои лица да участват в лова, начина на провеждане на лова и др, а в случая ръководителят на слова се е съобразил с наложеното от УС наказание на ищеца и е отказал да впише същия в разрешителното за групов лов, за което е подал и докладна  до УС на Сдружението от 30.09.2018. Оспорва твърдението от негова страна да са извършвани действия, които да са станали причина ищецът да не може да ловува. Оспорва и исковете за нанесени имуществени вреди, изразяващи се в платени такси за носене и съхранение на оръжие и такса за лов за ловен сезон 2018/2019г, като твърди че заплатените такси са свързани с  носенето и съхранението на оръжие и се дължат независимо от това дали ищецът упражнява правото на лов или не , а по отношение таксата за лов твърди, че ищецът е участвал в ловни излети  с други дружини. Моли исковете да се отхвърлят. Ангажира събиране на доказателства, претендира разноски.

                След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:   Съгласно чл. 19 ал. 1 от Устава на ЛРД Сокол гр Асеновград(в района на което е ловната дружина, чийто член а ищецът) всички членове на Сдружението имат право да упражняват ловния и риболовния спорт . Текстът на чл.25 ал.1 от Усава предвижда за нарушаване на Устава и неизпълнение на  установени задължения, неизпълнение на решенията на ОС на Дружината и ръководните и управленчески органи на сдружението, за нарушаване на законовите изисквания, подзаконовите актове и други разпоредби за лова , риболова, съхраняването и употребата на ловно оръие, за насочени срещу интересите, независиомостта и единството на сдружението, националната организация, за нарушаване на традиционно установени правила по ловна  и риболовна етика, на членовете на  Сдружението, налагане на наказания, както следдва – забележка, лишаване от участие в ловни излети за определен срок, отзоваване от състава на ръководни органи, лишаване от членство за срок от 1 до 2 години и изключване. Наказанията  съгласно текста на ал.6   се налагат от УС на Сдруженитео след изслушване на нарушителя, а предложенията до УС на Сдружението  за налагане наказания на провинили се членове на дружината се правят от Общото събрание на дружината(чл.28 ал.6 т.6). Съгласно ал.11 от от същия текст председателят на дружината носи отговорност за правилното оформяне и отчитане на разрешителните за лов. На 16.10.2018г от Атанас К. Тачев – член на ловна дружина с. Новаково е изготвена докладна до председателя на ЛРД „Сокол“ гр. Асеновград  относно ловен излет, проведен на 30.09.2018г, на който Тачев е бил ръководител, като сочи че като ръководител лов е заявил на Х.В.Б., че няма да го впише в бележката за лов, тъй като за него дружинката е гласувала на ОС проведено на 10.03.2018г да не се вписва в бележки за групов лов в периода 09.12.2017-09.12.2018г. Ответникът представя Протокол от събрание на ловна дружина с. Новаково, проведено на 29.07.2018г, на което е взето решение да не се издават индивидуални и групови разрешителни за лов на Х.В.Б., Иван Запрянов Илиев  и Златко Недялков Велков на територията на дружината.  По т.3 от дневния ред на събранието е предвидено изслушване на членовете на ловната дружина Х.В.Б., Иван Запрянов Илиев и Златко Недялков Велков(отсъстващ) за мотивите довели до подаване на жалба, но не се установява такова изслушване да е било проведено(л.61). Така взетото решение е било  утвърдено с Решение на УС на ЛРД Сокол Асеновград по   протокол от   06.08.2018г. От ищеца се представя протокол от проведеното ОС на ЛРД Новаково, в което  не е вписано взетото решение по т.3.   В представеното и прието по делото разрешително за групов лов за 30.09.2018г , с ръководител на лова Атанас Тачев  ищецът не е вписан(л.47). Ищецът е заплатил дължимия членски  внос за ловен сезон 2018г, както и вноската по чл.37 А от ЗЛОД за стопанисване  на дивеча  за 2018г и 2019г(л.63)

              Ищецът е оспорил представения от ответника протокол от проведено събрание на УС на ЛРД Сокол Асеновград по отношение взетото решение, с което се утвърждава решението на ЛРД Новаково, като счита че е дописана. От представения и приет по делото в заверен препис протокол от заседание на УС на ЛРД Сокол Асеновград проведено на 06.08.2018г се установява, че  не е налице дописване на т.4 – утвърждаване решенията взети на проведените ОС на ЛРД Новаково на 10.03.2018г и 29.07.2018г.

              Ищецът, в обясненията дадени по реда на чл. 176 ГПК заявява, че не е ловувал, никъде не е ходил, има дружинка, има къща в с.Новаково и там ловува, а другаде не е ловувал в периода в който не е бил включван в груповите разрешителни за лов, дори не е вадил пушката този ловен сезон.

               В хода на производството бяха събрани гласни доказателства. Св  Златко Велков (член на ЛРД с.Новаково) твърди, че  не е присъствал на събрание на  на ЛРД Новаково  на 29.07.2018г, нито пък на събрание на УС на ЛРД „Сокол“ Асеновград  на 06.08.2018г. От ЛРД са получили уведомление  пролетта на 2019г, че се е провело събрание на УС, на което е гласувано. Твърди, че никой не го е призовал да присъства на събранието на 06.08.2018г., не му е известно и ищецът  и Иван Илиев да са присъствали на събранието на УС. Твърди, че ответникът при откриване на ловния сезон 2018/2019г не му е показвал протокол от заседание на УС от 2018г, доколкото знае имало е предложение от дружинката  до УС да бъде наложено наказание на свидетеля, ищеца и  Иван Илиев. От последния(присъствал на събранието на ЛРД Новаково) свидетелят е научил, че дружинката е гласувала да не им се издават бележки. Твърди, че на втората седмица след откриването на ловния сезон, заедно с ищеца и Иван Илиев  се обадили на ответника, за да се видят, но го видели че отива на центъра. Поискали  бележка , но ответникът казал че няма да им даде защото трябва да говори с дружината и евентуално тогава да им издаде, но впоследствие им заявил, че дружинката не ги допуска, и свидетелят, ищецът и Илиев си тръгват. Ръководител на лова този ден бил Атанас Тачев. Отишли отново при откриване на сезона за едър дивеч, в сладкарницата където се събират всички преди лов, попитали Атанас Тачев дали ще ги впише в бележката за лова, и той казал че ще запише свидетеля и Иван Илиев, но ищеца няма да запище защото имал наложено наказание.  Твърди , че ищецът се чувствал унижен, разочарован. Според свидетеля, отношенито на хората от с. Новаково към ищеца се е променило, както и отношенито на членовете на дружинката към ищеца също се е променило, странят от него, отбягват го. Според свидетеля ловът за  ищеца  е бил място и начин да се среща с хора и приятели, ходил е на лов почти всяка седмица. Твърди, че много хора заобикалят  ищеца като го видят, а преди ищецът е бил близък с тях. Ищецът има и други приятели в селото, които  като го видят не спират, подминават, а преди това са спирали. Ищецът има къща в с Новаково, където живее майка му през лятото, а през зимата ищецът ходел на лов . Св Иван Илиев(член на ЛРД Новаково), присъствал на събранието на 29.07.2018г на ЛРД Новаково, твърди че на това събрание председателят на дружинката и един от членовете дали предложение че не желаят да ловуват със свидетеля, ищеца и св  Велков, тъй като една година по-рано тримата обжалвали решение на дружинката, на което бил приет нов член, а според членовете на дружинката това уронвало престижа. Св. Илиев също не се получил уведомление да се яви на събрание на УС на ЛРД Сокол на 06.08.2018г, разбрал за това събрание март 2019г. Твърди , че ответникът не го е уведомявал че е наказан, с протокола от събранието на ЛРД Новаково от 29.07.2018г се сдобил месец и половина след събранието. Заявява, че на 11.08.2018г е открит лова за дребен дивеч, на 12.08. свидетелят, ищецът и св Велков се събрали в с. Новаково,  Илиев се обадил по мобилния телефон на ответника,  попитал го дали ще им даде бележка за лов на дребен дивеч, а последният отговорил че трябва да говори с дружинката, тъй като на събранието било взето решение  да не ловуват с тях. При откриването на лова за едър дивеч 30.09. Илиев отишъл в сладкарницата където се събират всички ловци преди излета, ръководител на лова бил Атанас Тачев , а ищецът и св. Велков вече били вътре, както и други члеове на дружинката. Иван Илиев попитал Тачев дали  ше го запише в бележката за лов, и последният казал че ще го запише, но член на дружинката заявил че поддържат председателя и секретаря да не ги предават. Тачев се обадил на ответника, той дошъл  малко по късно и казал да не вписват ищеца , св Илиев и св Велков в бележката. Свидетелят не знае дали ищецът  и св Велков са били вписани в бележката преди това. Твърди , че не е бил уведомяван че е предложен за наказание и че ще има процедура срещу него в ЛРД „Сокол“ Асеновград . Според свидетеля, на 01.10. разговарял с Тачев и той му заявил че ако зависело от него е щял да и впише в бележката, тъй като към момента нямат наложено наказание. Твърди, че след случая ищецът се почувствал унизен и обиден, хората започнали да отбягват. Св Атанас Тачев(член на ловна дружина с Новаково) е присъствал на 29.07.2018г и е бил протоколчик, като твърди че са били взети решения  на това събрание ищецът Златко Велков и Иван Илиев да не бъдат вписвани в бележки  за какъвто и  да е лов, а становището на дружинката е било отнесено към ЛРД с молба да бъдат изключени от ЛРД с. Новаково. Това решение е било подкрепено от ЛРД „Сокол“. За решението на ЛРД „Сокол“ разбрал на 01.10 или на 30.09. -на втория ловен излет за откриване лова на едър дивеч. Свидетелят е бил ръководител на лова  на 30.09, бележката за лова своидетелят получил предната вечер от ответника. Ищецът  дошъл на мястото където се  събира дружинката, дошли и Златко Велков и Иван Илиев, но свидетелят не ги вписал в бележката, защото имали такова решение на дружинката. Твърди, че ответникът не е присъствал, когато свидетелят е взел решение да не вписва ищеца  разрешителното за лов.  Заявява, че председателят на дружинката не може да му разпореди като ръководител лов кого да впише в бележката. Тачев няма наблюдения хората от с Новаково да странят от ищеца, не вижда разлика в отношението на хората преди и след налагане на наказанието. Св Стефан Стефанов(член на ловната дружина с Новаково), присъствал на събранието на 29.07.2018г, твърди ,че са гласували Златко Велков Иван Илиев и Х.Б. да  бъдат изгонени от дружинката, тъй като е имало проблеми.

             При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи: От наведените обстоятелства и формулираният петитум следва да се направи извод, г   по гр д че е предявен  иск   с   правно основание чл. 45   от ЗЗД -   за репариране    имуществени и неимуществени вреди, настъпили в резултат на    неправомерно поведение на ответника – недопускане на ищеца  до лов на 12.08.2018г и 30.09.2018г   Предявеният  иск  е допустим   при наличие на правен интерес.

             Разгледан  по същество.  Разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД задължава всеки, който е причинил виновно вреди другиму, да ги поправи, като съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД, се дължат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.    Твърди се от ищеца, че  ответникът не го е допуснал да ловува, както и че след недопускането му до лов, отношението на членовете на дружината в с Новаково, както и в селото са променили отношението си към него, страняли от него, в резултат на което ищецът е подтиснат и унизен, стресирал се и ограничил контактите с близките си. Тези твърдения останаха недоказани. Установи се по делото, че на 29.07.2018г на събрание на ЛРД с Новаково е взето решение  да не се издават индивидуални и групови разрешителни за лов на Х.В.Б., Иван Запрянов Илиев , Златко Недялков Велков на територията на дружината. На събранието е присъствал св. Илиев, който заявява че действително е било взето такова решение.  Така взетото решение е утвърдено с Решение на УС на ЛРД Сокол Асеновград по   протокол от   06.08.2018г . Последното е установено от представения в заверен препис  от ЛРД „Сокол“(неоспоререн от ищеца)протокол от заседание на УС проведено на 10.08.2018г.  Съдът намира въпреки това, че не е налице наложено наказание  на ищеца по чл. 25 от Устава на ЛРД Сокол гр Асеновград. Това е така, тъй като    не е спазена процедурата по чл. 25 ал.6 от Устава на ЛРД „Сокол“ – не се установява по делото да са били изслушани Х.Б., Иван Илиев и Златко Велков преди налагане на наказанието, а   ЛРД с. Новаково няма право да взема решение за налагане на наказания, а може само да прави предложения(чл. 28 ал.6 т.6 от Устава).  Или действително се установи, че ищецът неправомерно не е бил допуснат да ловува на сочените дати.  Недоказани останаха обаче твърденията това да е било в резултат действията на оветника.  От ангажираните гласни доказателства се установи по безспорен начин, че на 01.10.2018г Атанас Тачев – ръководител на лова е отказал да впише в бележката ищеца(в тази насока са както показанията на св Тачев, така и показанита на св Велков и Илиев). Св Велков в показанията си твърди, че и при откриването на лова за дребен, така и за едър дивеч ръководител на лова е бил Атанас Тачев.  По отношение  откриването на лова за дребен дивеч, свидетелите на ищеца заявяват, че са говорили с ответника дали ще им издаде бележки за лов, а той  отговорил че ще говори с дружината, а след това им заявил, че дружината не желае да ловува с тях.   На следващо място недоказани останаха и твърденията, че след недопускането им до лов на сочените дати, отношението на хората от ловната дружина и от селото се е променило. Според св Велков,  след случая много хора заобикалят ищеца, а  св Илиев твърди, че хората започнали да избягват ищеца. От показанията на св Тачев и Стефанов се установи, че в  ловната дружина  е имало противоречия в отношенията с ищеца, възникнали в резултат на поведение на ищеца по време на ловни излети, поради което и съдът намира че  дори и да се приеме за установено, че много хора от ловната дружина и селото са започнали да отбягват ищеца, то не е установено дали това е в резултат на недопускането му до лов, или пък в резултат на противоречията в ловната дружина, датиращи от предходния ловен сезон.   Недоказани останаха и твърденията на ищеца в резултат на недопускането му до лов да е  изживял е стрес, да се е почувствал  неспокоен,  както и че е изпитвал неудобство в контактите си с роднини, познати и колеги ловци, започнал да страни от тях и стеснил социалните си контакти. Единствено св Илиев заявява, че  ищецът се почувствал унизен и обиден, без обаче да посочва дали  е установил това от лични наблюдения и то как е установил – от какво поведение или думи на ищеца, че се чувства така. Или ищецът не успя да проведе пълно и главно доказване на твърденията си, че в резултат на поведението на ответника, е претърпял сочените в ИМ неимуществени вреди, поради което    искът като неоснователен и недоказан ще се отхвърли. На същото основание – поради недоказаност, че невъзможността да ловува по време на ловен сезон 2018г е резултат на неправомерно поведение на ответника, като неоснователна ще се отхвърли  и претенцията за заплащане обезщетение за търпени имуществени вреди в резултат на заплатени такси ловен сезон 2018г, съхранение и носене на ловно оръжие.    

  При този изход на делото, направеното искане  и на основание чл. 78 ал.3  ГПК  ще се присъдят разноски в полза на ответника в размер на 500лв заплатено адвокатско възнаграждение.   

  Поради, мотивите изложени по-горе, съдът             

 

Р Е Ш И:

 

             ОТХВЪРЛЯ предявеният  иск  от Х.В.Б.  ЕГН **********,***  за осъждане М.Н.Д. ЕГН**********, с   адрес ***   да му заплати обезщетение в размер на 1230(хиляда двеста и тридесет)лв, от които 1000(хиляда)лв за  претърпени   неимуществени вреди, причинени в резултат на своеволното отказване на ответника да допусне ищеца до лов на 12.08.2018г и 30.09.2018г, като с това му е причинил негативни преживявания и е уронил авторитета му пред колегите, както и 230(двеста и тридесет)лв имуществени вреди от заплатени такси ловен сезон 2018г, носене и съхранение на оръжие и пътни разноски.

             ОСЪЖДА Х.В.Б.  ЕГН **********,*** да заплати  на М.Н.Д. ЕГН**********, с   адрес ***  разноски по производството в размер на 500(петстотин)лв.

             Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: