№ 9885
гр. С, 24.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Г.СТ.Т.
при участието на секретаря М.ИВ.С.
като разгледа докладваното от Г.СТ.Т. Гражданско дело
№***0231110121830 по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искови
претенции от З. В. М. срещу ГФ с правно основание чл.558 ал. 5 КЗ вр. с чл.
557, ал. 1, т.2, б. „а“ КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите
както следва: 8 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди и сумата от 155,76 лева, представляваща обезщетение
за имуществени вреди, изразяващи се в сторени разходи за лекарства
/закупуване на медикамент „Клексан“ за сумата от 143,97 лева; закупуване на
медикамент „Р“ за сумата от 11,79 лева /, ведно със законната лихва считано
от 30.12.2022 г. до окончателно изплащане на сумите.
В исковата молба се твърди, че на 10.12.2022 г. около 10:40 ч. в гр. С,
пред №***49 на бул. „СЛ.“, л.а. „БМВ *****“, с рег. № *******, управляван
от Ф. Г. Г., движейки се по бул. „СЛ.“ с посока на движение към ж.к. „Л.“ е
самокатастрофирал в метален стълб, вследствие на което от автомобила
паднало осветително тяло, което ударило стоящата до него на автобусната
спирка пешеходка – настоящата ищца. С оглед описаното ищцата получила
нараняване в дясната ръка. Произшествието било посетено от служители на
СДВР, като за събитието бил издаден констативен протокол за ПТП, а на
виновния водач бил съставен и АУАН. След настъпилото произшествие, на
ищцата била оказана първа помощ от спрели водачи, след което била
откарана от екип на ЦСМП със силни болки, оток и хематом на дясната длан
и пръсти с наличие на рани в спешното отделение на УМБАЛ „Св. А.“. Сочи,
че след извършени прегледи и изследвания, й е поставена диагноза травма на
дланта, контузия на пръст (и) на ръката без увреждане на ноктите. Били
констатирани и множество малки рани на дясната ръка – 7 на брой с размери
2-3 мм. Твърди, че с оглед травмите й е била поставена гипсова
имобилизация /лонгета/. На същата дата, ищцата била освободена от
1
лечебното заведение с указания за активно наблюдение, хигиенно-диетичен
режим, двигателен режим и продължаване на лечението в домашни условия
при спазване на терапевтична схема. Излага, че на 19.12.2022 г. посетила
психиатър, т.к. след инцидента постоянно преживявала ситуацията,
страхувала се да шофира и да се разхожда, загубила съня си и се страхувала
да остава сама. Твърди, че й е поставена диагноза посттравматично стресово
разстройство. Излага, че травмата на дясната длан и контузията на пръстите
на ръката, причинили силни болки и страдания, довели до временно
затруднение движението на дясната ръка и пръстите с период на лечение и
възстановяване около два месеца, а раните – две/три седмици. Сочи, че
посттравматично стресово разстройство довело до личностни и емоционални
промени, смущение, затруднено концентриране и раздразнителност, изразено
с тревожност с продължителен период на възстановяване. Излага, че особено
силни били болките в първите седмици, търпяла неудобства, не можела да се
обслужва сама и да извършва ежедневни дейности. Подробно аргументира, че
случилото се е оказало влияние върху психиката й, изпитвала тревожност,
страх да напуска жилището, страх да пресича сама улици, което се отразявало
и върху нормалното й общуване с близките. Сочи, че л.а. „БМВ“, модел
„*****“, с рег. № ***** към дата на събитието няма сключена застраховка
„Гражданска отговорност“, поради което аргументира, че отговорност следва
да носи настоящият ответник. Твърди също и че е предявила извънсъдебна
претенция с вх. №***4-01-516/30.12.2022 г., но фондът с писмо с изх. №***4-
01-5077/14.03.2023 г. отказал да заплати претендираното от ищцата
обезщетение. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове.
Претендира разноски.
С уточняваща молба /л.26/ ищецът е посочил, че е сторил следните
разходи: закупуване на медикамент „Клексан“ за сумата от 143,97 лева;
закупуване на медикамент „Р“ за сумата от 11,79 лева.
С друга уточняваща молба /л.34/ е посочил, че разходите са сторени на
10.12.2022 г. и 13.12.2022 г. / за закупуване на медикамент „Клексан“/, и на
16.12.2022 г. /за закупуване на медикамент „Р“/.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с
който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът
твърди, че е сезиран с претенция от страна на ищеца, както и че е уведомил
същия, че следва да представи доказателства, от които да се установи по
безспорен начин, че е налице хипотезата на чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ, които все
още не били представени. Излага, че липсват доказателства досежно
механизма, причините и обстоятелствата, при които е настъпило събитието.
Евентуално оспорва механизма на ПТП. Развива подробни съображения в
насока, че констативният протокол в частта относно механизма на ПТП няма
материална обвързваща сила. Сочи, че не е осъществен фактическият състав
на деликта. Оспорва размера на претенциите и счита, че са прекомерно
завишени. Оспорва и акцесорната претенция за лихва, като излага и подробни
твърдения в насока, че не е изпаднал в забава на сочената от ищеца дата.
Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Третото лице – помагач на страната на ответника – Ф. Г. Г., депозира
отговор-становище, в който развива доводи за неоснователност на исковата
претенция. Излага, че между него и ищцата било постигнато споразумение,
2
съгласно което Г. й изплатил сумата от 1000 лева - обезщетение за вредите от
застрахователното събитие, като М. изрично заявявила, че платената сума ги
покрива изцяло. В условията на евентуалност прави възражение за
прихващане.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 2, б. "а" КЗ Гаранционният
фонд изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС
обезщетение за неимуществените и имуществените вреди, вследствие на
смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, причинени на
територията на страната от МПС, което обичайно се намира на територията
на Република България и за което няма сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
За основателността на исковете в тежест на ищеца е да докаже
настъпването и механизма на пътнотранспортното произшествие, което е
причинено от водач без сключена застраховка "Гражданска отговорност",
който с поведението си е нарушил законови разпоредби относно правилата за
движение по пътищата, в причинна връзка с което ищецът е претърпял болки
и страдания и имуществени вреди, размера на същите, предявяването на
претенция за изплащане на обезщетения пред ответника "Гаранционен Фонд",
както и отказ на ответника да заплати обезщетение за неимуществени вреди.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на плащане на претендираните суми.
От представения по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № ******/10.12.2022 г., АУАН от 10.12.2022 г. и наказателно
постановление №**********/21.12.2022 г., както и от прието заключение на
съдебно - автотехническата експертиза се установява, че на 10.12.2022 г. в гр.
С водачът на л.а. „БМВ ****“ с рег. № ***** се движи по бул. „СЛ.“ с посока
на движение към жк „Л.“. Около 10.40 ч., достигайки района на №***49,
автомобилът самокатастрофира в стълб от уличното осветление, вследствие
на което осветителното тяло, монтирано върху стълба, пада и при падането си
реализира удар върху пешеходката З. В. М., която в този момент се намира на
спирка на градския транспорт и е в близост до ударения от автомобила стълб.
От приобщените копия на налични материали в АНП, образувана по
повод АУАН № *****/12.12.2022 г. се установява, че на водача на лек
автомобил „БМВ ****“ с рег. № ***** е наложено административно
наказание с влязло в сила НП № **********/21.12.2022 г. за това, че за това
че не е избрал скорост на движение, съобразена с атмосферните условия,
релефа, условията на видимост, интензивността на движение и другите
обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или създадена
опасност за движението, с което е нарушил чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
Поведението на водача на лек автомобил „БМВ ****“, който не с
съобразил движението си с пътната обстановка, е противоправно, в колизия с
общата императивна забрана на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, да не се вреди другимо.
Същото е и виновно, като от страна на ответника не бяха представени
3
доказателства оборващи презумцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, поради което
направените от ответника възражения за наличие на невиновен водач съдът
намира за неоснователни.
Видно от протокола за ПТП № ******/10.12.2022 г. за лек автомобил
„БМВ ****“ с рег. № ***** не е налице сключен договор за застраховка
гражданска отговорност, което обстоятелство е отделено за безспорно между
страните с доклада по делото.
От приобщените доказателства се установява, че по време на
произшествието ищцата се е намирала в близост до уличния стълб, в който
водачът на лек автомобил „БМВ ****“ с рег. № ***** е самокатастрофирал,
като след сблъсъка на автомобила с уличния стълб, от последния е паднало
осветително тяло, което ударило ищцата.
След ПТП с екип на ЦСМП ищцата е откарана в Спешно отделение на
УМБАЛ „Св. А.“, гр. С. От представената медицинска документация се
установява, че след извършени прегледи, изследвания и рентгенографии е
поставена диагноза: травма на дланта, контузия на пръсти, множество рани /7
броя/ с размери 2-3 мм. Поставена е гипсова лонгета. Същия ден ищцата е
освободена от болничното заведение.
Извършено е рентгеново изследване на 10.12.2022 г., от което се
установява, че след ПТП няма данни за фрактури и травматични изменения
на цервикални прешлени, торакални прешлени, бял дроб и сърце, дясна длан с
пръсти.
От извършена абдоминална ехография е установена липса на
травматични увреждания.
От амбулаторен лист за консултация със специалист-хирург се
установява, че няма данни за травматични промени от страна на гърди и
корем.
От лист за преглед на ищцата в КДБ/СО на 10.11.2022 г. се установява
диагноза „травма на дясна длан. Стабилен хемодинамичен статус“.
От амбулаторен лист от 10.12.2022 г., изготвен от специалист –
ортопед-травматолог, се установява, че ищцата има рани в областта на
дясната длан с размери от 2 мм и отток на дланта. Предписана е терапия:
ПХО, ТАП, гипсова лонгета, антикоагулантна профилактика /клексан 0,6,
еднократно дневно, 30 дни/.
От амбулаторен лист от 13.12.2022 г., изготвен от специалист –
ортопед-травматолог, се установява, че на посочената дата е свалена
гипсовата имобилизация, установен е оток на ръката, констатирано е, че
екскориациите на кожата заздравяват нормално, констатирано е също, че в
дясната длан и пръсти формираният хематом е в стадий на резорбация, не са
установени данни за сетивни нарушения.
От заключението по СМЕ, неоспорено от страните и прието от съда,
което настоящият състав кредитира като обективно, пълно и компетентно
изготвено, се установява, че в следствие на травмата на дясната ръка ищцата е
получила множество точковидни разкъсно контузни рани, от които е имало
кръвотечение. Освен откритите кръвотечения е имало и вътрешни подкожни
кръвонасядания. Възстановителният процес е продължил около 30 дни.
4
Установява се причинно-следствена връзка между процесното ПТП и
травматичните увреждания на ищцата. Една година след инцидента не се
установяват никакви остатъчни увреди на структурата и функцията на ръката.
Стойността на лечебните препарати, назначени от лекуващия лекар, е 155,76
лева към момента на инцидента. По реда на чл. 200, ал. 2 ГПК вещото лице
уточнява при изслушването на заключението по СМЕ, че срокът за
възстановяване е 30 дни, а интезивните болки за били до около седми-осми
ден.
За получените травматични увреждания, техния интензитет и
продължителност на лечение са събрани и гласни доказателства чрез разпита
на свидетеля Вероника В. АН. – дъщеря на ищцата, която разказва, че при
настъпване на процесното ПТП била заедно с ищцата. Чула звук от спирачки
и удар, като видяла как автомобил „БМВ“ самокатастрофира в осветителен
стълб, при което върху майката на свидетелката паднала част от лампа. След
инцидента придружила майка си при посещението в УМБАЛ „Св. А.“.
Свидетелката излага, че в първите няколко дни след ПТП ищцата срещала
множество трудности - не можела да се съблича, облича. Изпитвала болки. Не
се чувствала добре през цялото време. През първата седмица свидетелка
помагала на ищцата с всичко – помагала й освен да се преоблича, да подготвя
праната, както й с грижите за кучето им, тъй като ръката на ищцата била
обездвижена с шина. След като шината била премахната свидетелката
продължила да помага на майка си, защото трябвало да избягва физически
натоварвания. През първите дни след инцидента на ищцата били поставяни
инжекции. Свидетелката твърди, че пълното възстановяване отнело около
четири-пет или шест месеца. Свидетелката твърди, че до около два-три
месеца, когато покрай ищцата преминавала малко по-бързо кола, М.
подскачала. Преди инцидента ищцата шофирала редовно, но след него не се
чувствала добре да шофира, не позволявала и на свидетелката да шофира.
Първите две-три седмици след ПТП ищцата се събуждала нощем и споделяла,
че сънува кошмари. Преди инцидента ищцата работила като монтьор на
стъкла на автомобили, но след ПТП и заради него спряла да работи, като не
работела и към датата на разпита на свидетеля – 25.03.2024 г. Свидетелката
сочи, че след иинцидента, водачът на автомобила излязал веднага от колата,
попитал дали искат да се извика линейка и се поинтересувал от М.. Веднага
извикал линейка. Свидетелката посочва, че в дните след ПТП шофьорът на
автомобила се свързал с майка й за сключването на споразумение.
По делото като писмено доказателство е прието споразумение от
20.12.2022 г., сключено между Ф. Г. и З. М. във връзка с уреждане на
отношенията между тях по повод настъпилото на 10.12.2022 г. ПТП. В
споразумението е посочено, че с банков паричен превод от 19.12.2022 г. Г. е
заплатил по сметка на М. сумата от 1000 лева за обезщетяване на
претърпените от М. вреди от ПТП. В споразумението е посочено, че сумата
изцяло удовлетворява М., като последната „няма никакви други претенции
към причинителя на произшествието Ф. Г. Г.“.
С оглед на установената фактическа обстановка настоящият състав
намира, че исковете са неоснователни, поради което следва да се отхвърлят
изцяло. За да достигне до този извод, съдът съобрази задължителната
тълкувателна практика на ВКС, обективирана в ТР № 1/30.01.2016 г. по тълк.
5
д. № 1/2016 г. ОСГТК, като намира, че аргументите от посоченото
тълкувателно решение следва да се прилагат по аналогия към фактическата
обстановка, установена в разглеждания случай.
С цитираното решение ВКС приема, че пострадалият няма право да
получи обезщетение от делинквента над изплатеното от застрахователя
обезщетение по задължителната застраховка по риска „Гражданска
отговорност” на автомобилистите въз основа на постигнато споразумение, в
което увреденият е заявил, че е напълно обезщетен за съответната вреда.
Този извод се обосновава с аргументи, относими и към настоящия
казус:
Върховния касационен съд приема, че притезателното имуществено
право на увреденото лице спрямо застрахователя на делинквента по прекия
иск по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ), респ. чл. 226, ал. 1 от
КЗ (отм.), е уредено в съотношение на алтернативност с деликтното право на
пострадалия по чл. 45 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД) срещу
носителя на гражданската отговорност. Съобразно разясненията, дадени в т. 1
от тълкувателно решение №***/6.06.2012 г., по тълкувателно дело № 1/2010
г. на ВКС, ОСТК, прякото и деликтното право на пострадалия възникват
едновременно с общи елементи в пораждащия ги фактически състав,
съществуват успоредно като конкуриращи се права и се погасяват в един и
същи момент, но след окончателното удовлетворяване на увреденото лице.
Въпрос на преценка на носителя на тези права е от кого да потърси
репариране на претърпените вреди. Когато застрахователят удовлетвори
пострадалия, последният няма основание да търси повторно обезщетение и от
причинителя на вредата, защото задължението за обезщетяване на вредите от
осъществения застрахователен риск е еднакво по своето съдържание и за
застрахования делинквент, и за неговия застраховател. Както е посочено в
мотивите към т. 1 на тълкувателно решение № 1/23.12.2015 г. по тълкувателно
дело № 1/2014 г. на ВКС, ОСТК, когато обхватът и размерът на вредите са
едни и същи, те имат обвързващо действие в материалноправно отношение.
Въпреки че отговорността на застрахователя и тази на делинквента
произтичат от различни правоотношения, същите са функционално свързани,
тъй като непозволеното увреждане е елемент от фактическия състав на
застрахователното събитие. При сключено извънсъдебно споразумение между
пострадалия и застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, с което те са постигнали съгласие за
изплащане на обезщетение за вредите от застрахователното събитие, изрично
заявявайки, че платената сума ги покрива изцяло, увреденото лице няма
основание да търси репариране на същите вреди отново по съдебен ред както
от застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, респ. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), така
и от делинквента по чл. 45 и сл. от ЗЗД. Валидно сключеното споразумение е
израз на волята на страните за уреждане на възникналото правоотношение
относно обезщетението за претърпени вреди от непозволеното увреждане.
Функционалната връзка на деликта с основанието за плащане на
застрахователното обезщетение обуславя извода, че с изплащането от
застрахователя на обезщетението, предмет на сключеното споразумение, се
погасява както прякото право на увредения срещу застрахователя, така и
деликтното му право срещу причинителя на вредата. /…/ Меродавно в случая
6
е, че увреденото лице като страна по спогодбата е обвързано от даденото от
него извънсъдебно съгласие да бъде обезщетено напълно с изплащането на
уговорения в споразумението размер на обезщетението. С получаването на
уговореното обезщетение е изпълнена социалната функция и
предназначението на предоставеното на пострадалия с чл. 432, ал. 1 от КЗ,
респ. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), пряко право на иск срещу застрахователя на
делинквента. Същевременно невъзможността да се търси допълнително
обезщетение от делинквента за същите вреди ограничава сключването на
споразумения между увреденото лице и застрахователя при занижен размер
на обезщетението, освобождаващо последния от отговорността му по
застрахователния договор за обезщетяване на претърпените вреди в пълен
размер (до лимита на застрахователната сума). При удовлетворяване на
увреденото лице с изплащане от страна на застрахователя на уговореното в
споразумението обезщетение в пълен размер претенцията на пострадалия
против делинквента по чл. 45 и сл. от ЗЗД се явява неоснователна, но не и
недопустима, тъй като основателността на иска не е процесуална
предпоставка за надлежното му упражняване. Увреденото лице може да
получи обезщетение само за вредите, които са останали неудовлетворени, а
това са вредите, които не са били предмет на споразумението – други по вид
и/или новонастъпили вреди, както и когато споразумението е ограничено от
лимита на застрахователната сума по сключената застраховка. В тези случаи,
както и когато споразумението е недействително, отговорността на
делинквента може да бъде ангажирана за разликата между полученото
обезщетение до размера на действително претърпените вреди.
Възприемайки мотивите на ВКС, настоящият състав намира, че със
сключването на споразумението и изплащането на обезщетението ищцата е
обвързана от даденото от нея извънсъдебно съгласие да бъде обезщетена
напълно с изплащането на уговорения в споразумението размер на
обезщетението.
За пълнота следва да се изложи, че съдът намира, че в разглеждания
случай не е налице хипотеза, в която ищцата има право да получи
обезщетение за вредите, които са останали неудовлетворени – вреди, които не
са били предмет на споразумението – други по вид или новонастъпили вреди.
Първо, действително, в споразумението е посочено, че „сума в размер
на 1000 лева изцяло удовлетворява причинените й болки и страдания“. Този
израз, изваден от контекста на споразумението, може да създаде впечатление,
че споразумението касае само удовлетворяване на неимуществените вреди.
Разгледано в цялост, обаче, споразумението в достатъчна степен указва, че с
него се уреждат отношенията между делинквента и увреденото лице по повод
ПТП в цялост – от една страна, в мотивната част на споразумението се
посочва, че сумата от 1000 лева е изплатена за „обезщетяване на
претърпените от З. М. вреди от ПТП“ без да се прави разграничение между
имуществени и неимуществени вреди, т.е. волята на страните по
споразумението очевидно е да се уредят отношенията между тях в цялост. От
друга страна, в споразумението изрично се посочва, че М. „няма никакви
други претенции към причинителя на произшествието Ф. Г. Грабовси“.
Следва да се съобрази също, че споразумените е сключено на 20.12.2022 г., а
лекарствата, чиито цени формират претенцията за имуществени вреди, са
7
закупени на 10, 13 и 17 декември 2022 г. – видно от представените по делото
фискални бонове от аптека. При това положение се налага извод, че
имуществените вреди са съобразени при сключването на споразумението,
като тяхното възстановяване е включено в общо договореното обезщетение в
размер на 1000 лева.
Второ, не са налице новонастъпили вреди. Действително,
споразумението е сключено на 20.12.2022 г., а от заключението на вещото
лице по СМЕ, което съдът кредитира по отношение на въпроса за периода на
възстановяване на ищцата след ПТП, се установява, че възстановителният
процес е отнел около 30 дни, от които първите 7-8 се характеризират с по-
висок интензитет на болките и страданията, а от показанията на свидетеля
АН. се установява, че периодът, в който ищцата е имала отрицателни
емоционални преживявания след ПТП, е продължил и след физическото
възстановяване. При това положение следва изводът, че споразумението е
сключено преди всички неблагоприятни последици от инцидента да са
понесени от ищцата – и възстановителния период за травматичните
увреждания и негативните емоционални преживявания са продължили и след
20.12.2022 г. Не може да се отрече обаче, че по необходимост споразумението
инкорпорира в себе си едно предвиждане, което сключващите го правят, за
вредите, които ще се търпят и след момента на сключването му. Това
предвиждане включва онези вреди, които обичайно и разумно може да се
очаква да продължат да бъдат търпени и в бъдеще, след като вече са се
проявили след ПТП. Противното разбиране би лишило подобни
споразумения от практическо значение почти напълно – те не биха могли да
осигурят предвидимост и стабилност. От практиката на ВКС, постановена
след цитираното ТР, е видно, че новонастъпилите вреди се свързват с
хипотеза на ексцес / Решение № 144 от 14.11.2017 г. на ВКС по т. д. №
1084/2016 г., I т. о., Определение № 1331 от 30.05.2023 г. на ВКС по гр. д. №
689/2023 г., IV г. о./.
В решение на ВКС по гр. д. № 1724/2009 г., постановено по реда на чл.
290 ГПК, е изяснено, че при ексцес за пострадалия възниква ново вземане за
обезщетение, различно от първоначално предявеното, което произтича от
новото състояние на пострадалия, свързано с появата на ново страдание и/или
съществено утежняване на старите страдания, което (ново състояние) се
отклонява съществено от прогнозата при определяне на първоначалното
обезщетение. Посочва се че обезщетението е за новите вреди, които се
добавят към вече обезщетените. В установената практика се споделя
разбирането, че при определяне размера на обезщетението за причинени
неимуществени вреди от ексцес на състоянието съдът преценява дали самото
то е предизвикало нови емоционални, психически, психологически терзания
на личността, болки и страданията върху целостта на организма и здравето на
увредения или е увеличило интензитета на болка и страдание от старото
състояние.
В настоящия случай не се доказва появата на ново страдание или
съществено утежняване на старите страдания, което (ново състояние) да се
отклонява съществено от прогнозата при определяне на първоначалното
обезщетение, направена от ищцата при сключването на споразумението от
20.12.2022 г.
8
По изложените мотиви искът за главница следва да се отхвърли, а като
последица от това, следва да се отхвърли и акцесорната претенция за
мораторна лихва.
По разноските
При този изход на спора право на разноски има само ответната страна.
Ответникът претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение,
което определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25
НЗПП възлиза на 100 лева.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от З. В. М., ЕГН **********, с адрес гр. С,
жк „Л.“, бл. ***, вх. В, ет. 5, ап. 58, против ГФ, Булстат *********, със
седалище и адрес на управление гр. С, ул. „ГР.ИГН.“ №***, ет. 4, искове с
правно основание по чл.558 ал. 5 КЗ вр. с чл. 557, ал. 1, т.2, б. „а“ КЗ за
осъждане на ответника да заплати на ищцата сумите както следва: 8 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата
от 155,76 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
настъпили в резултат от ПТП от 10.12.2022 г., реализирано по вина на Ф. Г.
Г., и претенция с правно основание по чл. 86 ЗЗД за заплащане на
обезщетение в размер на законната лихва върху главниците от 8000 лева и
155,76 лева считано от 30.12.2022 г. до окончателно изплащане на сумите.
ОСЪЖДА З. В. М., ЕГН **********, с адрес гр. С, жк „Л.“, бл. ***, вх.
В, ет. 5, ап. 58, да заплати ГФ, Булстат *********, със седалище и адрес на
управление гр. С, ул. „ГР.ИГН.“ №***, ет. 4, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата 100 лева - разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ответника ГФ – Ф. Г. Г., ЕГН **********.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9