В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ирина Кюртева | |
Гражданско I инстанция дело |
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал.1 ГПК. Ищецът твърди в молбата си, че ответникът му дължи по силата на Запис на заповед, издаден на 16.02.2010 г. сумата от 6 000.00 (шест хиляди) лева, които следвало да й плати на 16.03.2010 г. В заповедно производство по чл.417 от ГПК пред Златоградския районен съд, за което било образувано ч.гр.д. №357/2010 г., му били издадени Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ и Изпълнителен лист №1103 от 01.12.2010 г. По силата на изпълнителния лист, К. К. Х., следвало да му заплати сумата 6000 (шест хиляди) лева, ведно със законната лихва, считано от 29.11.2010 г. до изплащане на вземането и разноски по делото в размер на 440.00 лева. По Частна жалба на длъжника срещу разпореждането на ЗРС за издаване на Заповед за незабавно изпълнение, е образувано В.ч.Г.д. №50/2011 г., по описа на Смолянски окръжен съд. По горецитираното дело на Смолянски окръжен съд е постановено Определение №48/07.02.2011 г., съгласно което твърдените пороци в Запис на заповед не са налице и съобразно задължителните указания на ТР №1/2005 г. на ОСГК, записът на заповед е редовен. В случай, че записът на заповед е редовен съгласно чл.535 ТЗ, кредиторът разполага с правото да събере вземането си на основание на ценната книга, като кредиторът е освободен от необходимостта да доказва основанието на вземането си, а доказателствената тежест е върху длъжника-издател, ако последният възразява срещу задължението си. Сочат, че от длъжника (настоящият ответник) е постъпило в Златоградски районен съд Възражение, вх.№2746/30.12.2010 г. на основание чл.414, ал.2 от ГПК срещу Заповед за изпълнение на парично задължение №1103, постановена с разпореждане от 30.11.2010 г. по ч.гр.д. №357/2010 г., по описа на ЗРС, в което заявява, че не дължи присъдената сума.С Разпореждане №249 от 18.03.2011 г., РС З. по горепосоченото ч.гр.дело се е произнесъл и на основание чл.415, ал.1 от ГПК е указано на в едномесечен срок да предяви иск по общия ред за установяване на вземането си. С Молба, вх. № 933/02.05.2011 г., ищецът е уточнил, че искът е предявен на основание на ценна книга, какъвто е редовният запис на заповед. Моли, да се постановите решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че му дължи претендираната сума по приложения Запис на заповед - главница 6000.00(шест хиляди) лева, ведно със законна лихва върху главницата от 6000.00 лева, считано от 29.11.2010 г. до окончателното погасяване на задължението, разноски по производството по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №357/2010г на ЗРС, в размер на 440.00 лева, както и разноските, направени в настоящето производството. Ответникът, чрез писмен отговор и в съдебно заседание оспорва иска. Твърди, че не дължи посочената сума на основание Запис на заповед, както се твърди в исковата молба. Сочи, че между нея и ищецът, съществували каузални правоотношения – той й отпуснал заеми през месец май 2008 г. в размер на 2000.00 лева, който следвало да върне до месец август 2010 г. и през месец август 2009 г. в размер на 2000.00 лева, който следвало да върне месец януари 2010 г. За обезпечението им, подписала Запис на заповед, въз основа на която ищецът се снабдил с Изпълнителен лист и Заповед за незабавно изпълнение. Твърди, че върнала сумите по заема и вземането е изцяло погасено. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното: Ищецът не представи други доказателства, освен съдържащите се в заповедното производство. Видно от ч.гр.д. № 357/2010 г. на ЗРС срещу настоящия ответник, въз основа на Заявление, с вх. №2460/29.11.2010 г., е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 1103/30.11.2010 г. за сумата 6 000 лв., дължима по Запис на заповед от 16.02.2010 г., с падеж 16.03.2010 г. С Нотариална покана от 13.10.2010 г., ответницата била уведомена, в 30 дневен срок от получаването й да заплати сумата от 6000.00 лева, дължима по Запис на заповед от 16.02.2010 г. При неизплащане на сумата след определения срок, ищецът ще се снабди с изпълнителен лист срещу нея, ведно с лихви и разноски. Поканата е получена от К. Х. на 15.10.2010 г. С Писмен отговор на поканата от 11.11.2010 г. (л. 18), ответницата сочи, че върнала заема с лихвите, като не оспорва, че подписала въпросната Запис на заповед, но я подписала под въздействие на ищеца, тъй като се била изплашила.Това обстоятелство не се доказа от ответницата. Твърдението, че процесната Запис на заповед от 16.02.2010 г., с падеж 16.03.2010 г. за сумата 6000.00 лв., е подписана от ответницата за обезпечаване на дължима сума по заемно правоотношение, се установи от обясненията й в писмения отговор на нотариалната покана от 11.11.2010 г. По делото бе разпитан като свидетел К. С.. Същият заяви, че познава и двете стани по делото. Купувал мебели от ответницата през февруари месец миналата година общо за около 2800.00 лв. Част от сумата от 2000.00 лева й платил през месец февруари миналата година, а сумата от около 300.00 лева й върнал по-късно. Когато плащал сумата 2000.00 лева в магазина на ответницата в гр. З. бил и ищецът, с когото спорили, като ответницата дала парите на ищеца, а той й казал „това са за лихвите”. Тогава свидетелят разбрал, че ответницата дължи пари на ищеца. ПРАВНИ ИЗВОДИ: Искът е установителен и целта е да се установи със сила на присъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземането, предмет на издадената Заповед за изпълнение по чл. 417, т.9 ГПК. Въпреки, че записа на заповед е абстрактна сделка, тя е издадена във връзка с конкретни отношения между издателя и лицето, което поема задължението за заплащане на определена сума пари. От формална страна записът на заповед съдържа законовите реквизити, като с оглед възражението на ответницата, следва да се проверят фактите и обстоятелствата, свързани с изпълнението или неизпълнението на задълженията по възникналото между страните взаимоотношение, имащо характер на заем. С оглед обяснението на самия ищец, дадено в съдебно заседание на 29.09.2011 г., че „дал сумата на ответницата, тъй като имала нужда” и твърдението на ответницата, че е получавала в заем парични суми от ищеца, съдът приема че произтичащото вземане от записа на заповед е свързано със съществуващо между страните заемно правоотношение. Процесната Запис на заповед е издадена на 16.02.2010 г. с падеж 16.03.2010 г. за 6000.00 лева. Ответницата признава, че е подписала процесната заповед, като не доказа, че е била заплашвана да подпише същата. Паричното задължение е установено със записа на заповед, но предвид особения характер на този документ и особения начин, по който се удостоверява плащане по него – с унищожаването му или с отразяване върху самата ценна книга на извършено плащане, от страна на кредитора(ищеца), който е преносител на записа, съдът приема че гласни доказателства са допустими. Ответницата няма друг начин, по който да защити твърдението си, че е извършила плащане по записа на заповед, като не доказа връщането на цялата сума. От свидетелските показания на св. К. С., които съдът кредитира, се установи, че ответницата е върнала на ищеца 2000.00 лева, като част от заетата сума. Тъй като записа на заповед е ценна книга на преносител, съдът счита, че това плащане следва да бъде взето предвид, въпреки че не е удостоверено върху записа на заповед. Предвид гореизложеното, съдът приема, че вземането по Запис на заповед съществува в размер на 4000.00 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от 29.11.2010 г. – датата на подаване на заявлението до съда, както е поискал ищеца. До този размер, ще следва да бъде признато за установено вземането по издадената заповед по реда на чл. 417 ГПК. В частта на присъдените разноски в заповедното производство липсва обжалване от ответницата, поради което в тази част заповедта е влезнала в сила. Тези разноски не са предмет на предявения установителен иск. Съразмерно с уважената част от исковата претенция, ответницата, ще следва да бъде осъдена, да заплати на ищеца разноски в размер на 413.00 лева . Водим от гореизложеното, съдът Р Е Ш И: ПРИЗНАВА за установено, че вземането на С. М. Г., ЕГН * от Г. З., ул. Б. № * срещу К. К. Х., ЕГН *, с адрес: гр. З., ул. Б. № *, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК с № 1103/30.11.2010 г., по ч.Г.д. № 357/2010 г., на Златоградския районен съд, съществува в размер на 4000.00 (четири хиляди) лева, ведно със законната лихва, считано от 29.11.2010 г. до изплащане на вземането, като отхвърля предявеният иск в частта над 4000.00 лева до 6000.00 лева, като неоснователен и недоказан. ОСЪЖДА К. К. Х., ЕГН *, с адрес: гр. З., ул. Б. № *, да заплати на С. М. Г., ЕГН * от гр. З., ул. Б. №*, разноски в настоящото производство в размер на 413.00 лева. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен срок от съобщаването му. С Ъ Д И Я:И.К. |