Р
Е Ш Е
Н И Е
№
262503 15.11.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XVІІI
граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи септември
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИНА ТАБАКОВА
при участието на
секретаря Радка Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 5964 по описа на
съда за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от С.И.Б., ЕГН **********
и М.И.Б., с ЕГН **********, лично и като родители на И.С.Б., с ЕГН **********,***, с ЕИК *********, с която са предявени осъдителни искове с правно
основание по чл. 49 и чл. 45, във вр. с чл. 52 ЗЗД и чл. 50 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 19.05.2019 г.,
около 10.30 ч., в ****, ищецът С.Б. извел детето си И.Б. да поиграе с други
деца под негов надзор в междублоковото пространство на адрес *****. При
преминаване в близост до оградата на общинска спортна площадка, без ничия
намеса, се отделило едното крило на вратата и падайки затиснало детето. Въпреки
близостта на бащата до детето, същият не съумял да реагира и да предотврати
инцидента. Вследствие на това, детето паднало под натиска на вратата върху
лявата си страна, в резултат на което силно изпищяло от уплаха и болка, и
заплакало. Детето веднага било откарано в ****, където било прието в спешен
кабинет. Направена била рентгенография, както и необходимите изследвания, след
което била извършена по спешност хирургична интервенция на ръката. Били
поставени две фиксиращи игли /киршнерова игла/ в костите на лявата ръка, в
долния край на лявата раменна кост близо до лакетна става. Иглите били закупени
от родителите, като същите били на стойност от общо 72 лева, а за престоя в
болничното заведение били заплатили сумата от 75 лева. Цялата лява ръка на
детето била обездвижена и гипсирана за период от 35 дни. В края на
имобилизационния период на детето била извършена нова операция за премахване на
фиксиращи игли, свързано отново с престой в болницата.
Инцидентът с падналата върху детето врата,
нанесената му травма и целия болничен и извън болничен период, се отразили
изключително негативно на семейството, предизвиквайки силен стрес, притеснения,
напрежение у родителите, болка, дискомфорт и страдания у детето.
Поддържа
се, че ответникът следва да понесе отговорност за настъпилите вследствие на
инцидента неимуществени вреди, които оценява на сумата от по 5000 лева за всеки един от ищците, ведно с направените разходи по лечението в
общ размер на 147 лева. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Община Пловдив е подал отговор на
исковата молба. Счита подадената искова молба за неоснователна и необоснована.
Оспорва така изложените фактически обстоятелства относно настъпилия инцидент,
неговият механизъм, както и твърдението, че щетите са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Липсвало конкретно описание на местоположението на
спортната площадка. Поддържа, че ответника не носи отговорност за причинените
вреди. Липсвало данни за дефект, произтичащ от свойствата на вещта. Не било
налице увреждане, което да е в причинна връзка с поведението на ответника
и/или с действие/бездействие на нейни
служители. Недоказана е пряката и непосредствена причинна връзка. Било налице
вредоносно поведение на трети лица във връзка с извършеното посегателство, за
което било образувано ДП по сигнал, по описа на Трето РПУ на МВР.
Твърди, че е налице съпричиняване на увреждането,
тъй като падането се дължало на занижена бдителност на ищеца спрямо детето.
Счита, че размерът на претендираното обезщетение е необосновано завишено, както
и че не е съобразено с характера и степента на твърдените увреждания,
възстановителния период, вкл.с факта на съпричиняване на вредоносния резултат.
Оспорва обстоятелствата около твърдените в исковата молба увреждания, както и
извършеното лечение на пострадалия.
Възразява срещу размера на ищцовите
претенции. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба от третото лице- помагач на страната на ответника – „Корект
Фактор“ ЕООД, ЕИК *********, с който се изразява становище за неоснователност
на предявените искове. Твърди, че по силата на договор за осъществяване на
ремонтни дейности на спортни площадки, находящи се на територията на **** е
извършило ремонт на процесната спортна площадка, находяща се на ****“. Ремонтът
на тази площадка бил извършен няколко месеца преди окончателното приключване на
изпълнението по договора. Цялостното изпълнение по договора било прието с
приемо - предавателен протокол от 04.04.2019 г., като изрично било записано, че
строително-монтажните работи били изпълнени качествено и без недостатъци на
същите.
Счита предявените искове за неоснователни и
недоказани по основание и размер. Липсвали доказателства за пряка и непосредствена
връзка между поведението на ответника и настъпилите за ищеца вреди. Не се
твърдяло вещта да имала дефект. Приложените към исковата молба документи за
образувана преписка по сигнал в Трето
РПУ на МВР, сочили към евентуално престъпно поведение на трети лица, довело до
увреждане на общинското имущество. Поддържа наличие на съпричиняване на
увреждането, вследствие на занижена бдителност от страна на родителя, който
придружавал детето. Оспорва размера на претендираните от ищците претенции, като
счита същите за значително завишени. Моли за отхвърляне на исковете като
неоснователни и недоказани. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на
страните, намира от фактическа и правна страна, следното:
За успешното
провеждане на предявените искове, ищците следва да докажат в кумулативност
положителните факти, от които извличат благоприятни за себе си последици, в
т.ч. да установят пълно и главно елементите от фактическия състав на непозволеното
увреждане – противоправно деяние /действие/бездействие/ на лице, за което
отговаря ответникът; настъпването на твърдения инцидент по описания начин,
неговия механизъм; преживените неимуществени вреди по вид и степен, както и
твърдените имуществени такива /разходи за лечение/; пряка и непосредствена
причинна връзка между деянието и вредите, а също и размерите на претендираните
обезщетения. Ищците следва да установят и, че спортната площадка, в която е
настъпила процесният инцидент се е стопанисвала от ответника. Вината на делинквента,
която съобразно уредената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима презумпция се предполага.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, както и да установи
възраженията си в отговора, в това число за съпричиняване на вредоносния
резултат, а при установяване на положителните елементи от фактическия състав на
претенциите, следва да докаже, че е погасил търсената сума.
При така разпредЕ.та
доказателствена тежест, съдът намира следното:
От събраните гласни и писмени
доказателства, анализирани поотделно и в тяхната взаимовръзка, се установява по
несъмнен начин, че на процесната дата ищецът И.С.Б. е претърпял сочения
инцидент – при преминаване в близост до оградата на общинска
спортна площадка, находяща се на ****, без ничия намеса, се отделило едното
крило на вратата, която паднала и затиснала детето, което паднало под натиска
на вратата върху лявата си страна /впоследствие с установено счупване на лявата
ръка/.
Настъпването на събитието се
потвърждава от съвкупната преценка на свидетелските показания, медицинските
документи, съставени непосредствено след случилото се, както и от заключенията
на приетите по делото съдебно – медицинска експертиза, съдебно – техническа
експертиза, допълнителна съдебно – техническа експертиза и комплексна съдебно
техническа и експертиза.
Свидетелят Е.К.Х./без родство и
очевидец/ възпроизвежда фактическата обстановка, като сочи, че на процесната
дата, детето И. се засилило към свидетелката и сина й, в който момент, без
никакъв досег с процесната врата, последната се стоварила върху детето И..
Свидетелката сочи, че вратата представлява метална рамка с метална мрежа.
Бащата на детето бил на около два метра зад него, като впоследствие реагирал,
след като вратата вече го била затиснала. Детето не понесло леко инцидента –
веднага изпищяло и започнало да вика: „Тате, боли ме, боли ме!“. Баща му
вдигнал вратата, измъкнал детето и хукнал веднага към болница. В този момент,
майката на детето си била вкъщи, като по път, баща му й се обадил да слезе
веднага. Свидетелката сочи, че бащата на детето не бил спокоен – много се
притеснил, сменил изражението си и цвета на лицето си. Свидетелката твърди още,
че майката на детето й се обадила веднага, след като в болницата станало ясно какво се е случило
с детето. Бащата се върнал вечерта да вземе багаж за болницата, бил много
притеснен, че го чакат операции, не спирал да плаче в болницата, имал
изтормозен вид. Майката се притеснявала най-много за операциите, които
предстоят на детето. Свидетелката твърди също, че ищците се завърнали у тях
след около 10 дни. Детето било обездвижено. По принцип било много активно,
палаво, будно и енергично дете. Случилото се, повлияло на цялостното му
състояние, тъй като се пазело, не искало да общува с децата, плашило се, бил
много чувствителен, плачело от много неща. След инцидента, детето станало предпазливо
– спряло да кара колело. Според свидетелката, инцидентът се отразил на неговите
емоции - до преди случилото се, детето никога не било реагирало остро нито на
други деца, нито на хора, които са го закачали, но след инцидента детето
започнало, обаче да реагирала по този начин. Със собствените му дядо и баби,
дори, започнало да се държи различно. Родителите му спрели да го пускат при
децата, а детето не било в състояние да играе. Свидетелката твърди, че
родителите са грижовни родители и винаги са се грижили детето да е добре, както
здравословно, така и са поемали грижата за всичко останало, като изцяло те се
грижили за детето. Свидетелката сочи, че тъй като живеят в близост до
процесната площадка, преди инцидента всеки ден били там, а след него – никой не
ходил там. Твърди още, че площадката е в плачевно състояние. В средата на
площадката имало маса за тенис, бетонна, наклонена. Цялата настилка била
напукана, навсякъде излизали корени, тревата през лятото била по-висока от
децата. Свидетелката сочи също, че месец преди инцидента правили ремонт на
площадката. Входната врата била в цялост към датата на инцидента, която
буквално паднала върху детето. В средата на вратата имало метална рамка, която
била върху детето. След инцидента, детето не е играло на площадката, като не
желаело да влиза в нея.
Съдът кредитира показанията като
ясни, конкретни, непосредствени, последователни, подробни и непротиворечиви, а
и кореспондират на другите събрани доказателства.
Обстоятелството, че инцидентът се
е случил, както твърдят ищците, се потвърждава и от събраните писмени
доказателства, които обективират последващи предприети действия – медицински
прегледи, консултации, операция.
Според заключението на съдебно – медицинската
експертиза, което съдът кредитира изцяло
като ясно, компетентно изготвено и неоспорено от страните, от наличните
медицински документи, се установява, че на процесната дата, по време на игра,
част от метална врата събаря детето И.Б. на земята. Поради силни болки в ляв
лакът е откаран по спешност в Спешното отделение на *****, където след преглед
от ортопед – травматолог и направени рентгенови снимки се установило закрито
счупване в долния край на лява раменна кост в областта на лакътната става с
разместване. След направена предоперативна подготовка и консултации с педиатър
и анестизиолог под обща упойка е извършено закрито наместване на фрактурата с
вътрешна фиксация с две Киршнерови игли. Поставила се е и гипсова имобилизация.
Детето е изписано на **** г. с указание за носене на гипсова имобилизация 35
дни и два контролни прегледа, които са извършени с две контролни рентгенови
снимки на 27.05. и на ****. Детето е постъпило в същата болница на **** г. за
изваждане на металните тела, като е опериран на **** г. и изписан на *** г., с
указание за провеждане на ЛФК. Вещото лице сочи, че детето, падайки върху
лявата си ръка по индиректен (хиперекстензионен) механизъм се получава закрито,
разместено счупване на лява раменна кост в областта на кондилите над лакътната
става. Получената травма, в областта на лявата лакътна става е довела до трайно
ограничаване на движенията на ляв горен крайник за период от 50-60 дни. Вещото
лице сочи, че травматичното увреждане на лакътната става на детето е настъпило
напълно по начина, описан в исковата молба, като по време и начин се е
получило, така, както се съобщава в предварителните сведения, т.е. има причинно
– следствена връзка между извършените действия и установените травматични
увреждани. В открито съдебно заседание, проведено на 08.12.2020 г., вещото лице
поддържа, че увреждането е по огъвачен механизъм – падането на вратата нарушава
равновесието на детето, вследствие на което то пада, получава се свръхизвиване
на лакътната става назад и прекършване на това място. Вещото лице установява
още, че е била причинена болка със силно изразен характер. Травмата е довела до
болеви усещания, които са намалявали бавно с времето, като болковият синдром е
бил най-силен в първите дни след операциите и началото на рехабилитацията. Били
извършени два контролни прегледа с две рентгенови снимки. Вещото лице сочи, че
при децата разместените фрактури в тази област се лекуват, чрез закрито или
открито наместване на дислуцираните фрагменти и единствения начин за тяхното
задържане в наместеното положение е фиксираните им с Киршнерови игли под
рентгенов контрол, тъй като при децата все още съществуват растежни фуги в тези
части на костите и фиксирането им с друг вид метални тела, както е при
възрастните би довело до нарушение на костта в тази област, т.е. този вид
оперативна техника е обичайна (стандартна), а не специфична, конкретна за
лицето. Вещото лице установява също, че детето не е имало придружаващи
заболявания, които да са оказали влияние върху увреждането, лечението и периода
на възстановяване. По време на лечението и оздравителния процес е осъществен
пълния алгоритъм при лечението на такъв вид травми, характерен за добрите
медицински практики, т.е. то е проведено напълно правилно като е спазен напълно
предписания режим на лечение и възстановяване, като периода на оздравителния
процес е 50-60 дни. Сочи още, че при всяка травма, необходимият курс за
рехабилитация и физиотерапия с цел възстановяване се провежда до тогова, докато
се получи напълно раздвижване на засегнатите стави и крайници. Като
провеждането им в специализирани заведения е препоръчителен, а не задължителен.
Сочи, че в случая ЛФК е провеждана в домашни условия и няма данни да е
провеждан такъв в болнично заведение или амбулаторно.
При тези доказателства и липсата
на каквито и да е данни, които да им противостоят, съдът намира за доказани
твърденията в исковата молба, че - на сочената дата – 19.05.2019 г. инцидентът
е настъпил, именно по описания начин – при падане на едното крило на метална
врата на спортна площадка, под която тежест детето пада, вратата го затиска
върху лявата му страна, вследствие на което си е счупило лявата ръка. Възраженията на ответника в отговора на
исковата молба, както и на третото лице– помагач, за липса на събитие,
настъпили последици и друг механизъм на получаването им, са неоснователни –
недоказани от страната, която е навела подобни възражения, защото в тежест на
ищците е да установят обстоятелствата, на които основават иска си и събраните
доказателства са точно в тази насока, като неподкрепените твърдения на
ответника и на третото лице – помагач водят до тяхната неоснователност. Посочването и установяването на други
причини, на които може да се дължат причинените вреди, е в тежест на
оспорващата наличието на причинна връзка, страна /така Решение № 219/15.10.2015
г. по гр.д. № 1896/2015 г. ВКС, III г.о., Решение № 508/18.06.2010 г. по гр.д.
№ 1411/2009 г., ІІІ г.о. ВКС, Решение № 457/1.07.2010 г. по гр.д. № 1264/2009
г., ВКС и др./. В процесния случай не
само от страна на ответника не са ангажирани доказателства за възможни други
причини за настъпване на вредите, но и вещото лице е категорично, че твърденият
механизъм е напълно възможен и вероятен, като съответства на констатираните
увреждания.
От съдебно – медицинската
експертиза и останалата медицинска документация се установиха конкретните
увреди, които е претърпяло детето - ищец. Според заключението, на детето е била
причинена болка със силно изразен характер. Травмата е довела до болеви
усещания, които са намалявали бавно с времето, като болковият синдром е бил
най-силен в първите дни след операциите и началото на рехабилитацията. Като
периода на оздравителния процес е 50-60 дни.
От показанията на свидетеля Х. се
установява, че детето не е понесло леко инцидента, изпитало болка, както и
случилото се повлияло на цялостното му емоционално и психическо състояние. От много активно,
палаво, будно и енергично дете, след инцидента същото започнало да се пази, не
искало да общува с децата, плашило се, плачело от много неща, спряло да кара
колело, променило си държанието, както към другите деца, така и към близките си
роднини.
С оглед изложеното, съдът намира
за доказано, че от претърпяната травма, ищецът И.Б. е изпитал силни и
значителни по интензитет болки, страдания и дискомфорт, които са продължили немалък
период от време, като самото възстановяване е отнело около два месеца. Освен
това са довели и до негативно психо – емоционално отражение на случилото се за
личността на детето, като са налице и негативни изменения в личния живот на
детето, вследствие на инцидента.
Част от елементите на фактическия
състав на деликтната отговорност са установени по категоричен начин.
Що се касае до отговорността на
ответната Община – по същността си тя е гаранционно - обезпечителна и безвиновна.
Възложителят обаче отговаря за действието или бездействието на своите
служители, на които е възложил работа.
По делото не е спорно, че мястото
/междублоково пространство/ на ул. „***“, на което е разположена спортната
площадка, е общинска собственост. Това обстоятелство се потвърждава, както от
приетите по делото писмени доказателства, така и от съдебно – техническите
експертизи.
От приетите по делото писмени
доказателства – Договор за „Осъществяване на ремонтни дейности на спортни
площадки, находящи се на територията на район „***, съгласно приложен списък“,
от 16.11.2018 г. /л.37-л.38/, се установява, че ****, от една страна, като
възложител и „Корект – Фактор“ ЕООД, от друга страна, като изпълнител, се
установява, че е сключен договора, по силата на който ответната Община Пловдив
е възложила на третото лице – помагач по делото, осъществяване на ремонти
дейности, включително и на спортната площадка, находяща се на ул. „****“.
Страните са договорили, в чл. 3 от Договора, че времетраенето на ремонта,
предмет на договора, да бъде до една година от подписването му или до
изчерпване на сумата по него, което от двете събития настъпи първо. Уговорено
е, също, че възлагането на съответните работи за всеки обект по вид и
количество се извършва с възлагането от възложителя към изпълнителя. Според чл.
5 от договора, при завършването на СМР на някои от обектите - предмет на
договора, възложителя, а именно: инж. А. П. на длъжност гл. експерт: „ИП, ПС,
ремонти и КС“ в район „Северен“ и представител на изпълнителя съставят и
подписват приемо– предавателен протокол за действително завършените работи и
Акт обр.19. Според договореното, в Раздел ІІІ от договора, изпълнителят се е
задължил да извършва качествено възложените му ремонтни работи, съгласно
действащите нормативни документи, строителна и ремонтна дейност; да спазва
уговорените срокове; да извършва възложените му ремонтни работи със собствени
материали, машини и инструменти, освен тези, които възложителят е доставил; за
всички вложени материали да се представи сертификат за годност от предприятието
– производител; да участва със свой представител във всички случаи на изготвяне
и съставяне на констативни, двустранни и тристранни актове, засягащи
изпълнението на възложените с договора СМР; всички щети, причинени от
изпълнителя по време на ремонта или при отстраняване на дефекти в гаранционния
срок и установени с тристранно подписан протокол, се възстановяват за негова
сметка в посочения от възложителя, срок и др..
От приетия по делото Протокол №
19 за установяване на извършени, подлежащи на заплащане СМР /л.39-41/, се установява,
че на 04.04.2019 г., представители на възложителя: инж. Д. В. – ***** в район „****“,
и на изпълнителя И. Г., след проверка на място, установили, че към 04.04.2019
г. са извършени и подлежат на заплащане, въз основа на този протокол, следните
видове СМР, относно спортна площадка на ул. „****“, както следва: опъване на
мрежа с тел, нова мрежа поцинкова каре, доставка плътно желязо ф12 за нови
пана, заварки за направа на нови пана, доставка и монтаж на резета за врати,
демонтаж на табло баскет, боядисване на нова мрежа с блажна боя, направа на
входна врата от кутия 30/30, с размери 105/220, направа на входна врата от
кутия 30/30, с размери 300/220 и панти, в общ размер на СМР - 2412.60 лева.
По делото е приет и Приемо – предавателен
протокол от 04.04.2019 г. /л.42/, подписан в състав: **** и ***** От същия се
установява, че е извършена проверка на място на обект: Осъществяване на
ремонтни дейности на спортни площадки, находящи се на територията на *****,
съгласно приложен списък, като след извършен оглед се установило, че СМР са
изпълнени, съгласно Договора с Инвеститора от 16.11.2018 г. В чл. 2 е посочено, че СМР са изпълнени
качествено и без недостатъци. Според чл. 3 от същия, възложителят приема
работата без забележки.
По делото не е спорно, а и от приетото
по делото актуално състояние на „Корект Фактор“ ЕООД /л.43/, се установява, че
представляващ и управляващ на третото лице – помагач, е ****.
По делото е прието заключение на вещото лице В.Р.
на съдебно – техническа експертиза, според което процесната спортна площадка е оградена
с пана от метални рамки и телена мрежа, като има няколко входа. Процесния вход
представлява двукрила врата, изпълнена от две отделни метални рамки 30/30 мм. и
с общ размер 300/220. Вещото лице сочи, че на при посещението й на място на
23.11.2020 г. е констатирала, че лявото крило на тази врата (с изглед от
площадката към изхода), липсва, като ясно личат местата на заварките на
пантите, където е било закачено крилото на процесната входна врата. Според
вещото лице В.Р., изпълнените заварки на пантите на входната врата не отговарят
на техническите изисквания. Не са почистени местата на пантите по металните
вертикални стълбове от ръжда, а заварките са изпълнявани върху ръждивата
плоскост. По този начин са създадени предпоставки за нестабилност на
извършените заваръчно ремонтни дейности и опасност от прекършване на заварените
панти. Изпълнените бояджийски работи по цялата врата са върху ръждиви
повърхности, без предварително почистване от ръжда и минизиране. Според вещото
лице Р. не е спазена технологията по изпълнение на заварките и боядисване на
входната врата.
По делото е прието и допълнително
заключение на вещото лице В.Р. на съдебно – техническа експертиза, според
което, към датата на извършения оглед на 23.11.2020 г., пантите на наличното
крило на вратата са в цялост; по стълба от липсващото крило на вратата има
следи от липсващи панти и остатък от ръждива панта. Според вещото лице,
технологичните изисквания към площадката и елементите на обзавеждането и
съоръженията са съобразени с изискванията към спортните площадки, съгласно
Наредба № 1 от 12.01.2009 г. за условията и реда за устройство и безопасността
на площадките за игра. Вещото лице Р. е установило още, че общото тегло на
крилото на вратата е 22.25 кг., а общото тегло на вертикалната колона е 7.88
кг.
По делото е прието и заключение
на комплексна съдебно – техническа експертиза от вещите лица - инж. И.Ш. и инж.
Р.С.. От заключението на вещите лица и след направен оглед от вещите лица на
06.04.2021 г., според вещото лице по стълба (металната тръба, която играе роля
на колона) от липсващото крило на врата има следи от прекършване на пантите,
което не се дължи на изгниване. При външен оглед, извършен на 06.04.2021 г., не
се констатират дефекти на заварките на пантите. Вещите лица посочват, че има
общо 4 броя панти, по два броя на всяко крило, като всяка панта се състои от
„мъжка“ и от „женска“ част. Заварките на пантите на съществуващото крило и на
падналото крило са само точкувани с изключение половината панта („женска“
част), останала на колоната горе (стоманена тръба ф48 мм, на която е било
закрепено падналото крило) има цяла непрекъсната плътна заварка с дължина около
30 мм. Сочат, че заварките се правят от работник, притежаващ необходимия
документ (паспорт) да извършва такава дейност. Рамката на съществуващото крило
на вратата, също и рамката на падналото крило на вратата, са направени от
стоманен профил тип кутия със страни 28/28 мм. с дебелина страна 2,5 мм. Сочат,
че заварените панти на падналото крило са се откъснали от рамката на падналото
крило, защото стената на рамката на крилото е тънка, има следи от корозия и с
недостатъчна носимоспособност да поеме товара от крилото, а заварката е само
точкувана, което също е довело до нейното прекършване. Според вещите лица, е
възможно ръждата по пантите да се задълбочи след инцидента на 19.05.2019 г.,
вследствие на дългото излагане на атмосферните условия и недобрата подготовка
на местата на заварките за предпазване от корозия, чрез полагане на грунд и
боя. Установяват още, че състоянието на стълба, на който е било закачено
падналото крило в горната част е в добро състояние, там се намира и здравата
панта /женската част/, но в долната част, стълбът е в лошо състояние, силно
корозирал с част от долната панта. Според тези вещи лица, липсващото крило с
размери 160/200 см. е направено от: метална рамка тип кутия, с размери 28/28
мм. с дебелина 2,5 мм. и дължина 7,20 м., с тегло 15,70 кг., укрепваща връзка
по средата на рамката от тип кутия с размери 28/28 мм., с дебелина 2,5 мм.,
дължина 1,58 см., с тегло 3,44 кг., мрежа 40/40 мм., 3,16 м., с тегло – 3,22
кг., панти метални само 1 брой с тегло 0,25 кг., или общо теглото на липсващото
крило е 22.61 кг.
В открито съдебно заседание,
проведено на 29.06.2021 г., вещото лице инж. С., заявява, че самата основа на
колоната не е била подготвена добре за заварката. Относно дебелината на
рамката, сочи, че е видно, че е тънка, след като се е отскубнало от рамката,
явно рамката не е издържала и заварките също. Според вещите лица, за да се
направи една заварка, трябва да се види каква е основата, ако едната основа е
дебела – колоната, а рамката – тънка, съответно усилията, които движейки това
крило са по – големи, поради което правят извода, че или рамката не е издържала
или самите заварки.
От съвкупната преценка на
доказателствата по делото – писмени доказателства и технически експертизи - безспорно се
установява, че на процесната спортна площадка е направен ремонт, възложен от
Община П. на изпълнителя „Корект Фактор“ ЕООД, въз основа на Договор от
16.11.2018 г. По делото се установява, че на 04.04.2019 г. са извършени СМР,
вкл. заварки на нови пана, монтаж на резета за врати, направа на входна
врата от кутия 30/30, с размери 105/220, направа на входна врата от кутия
30/30, с размери 300/220 и панти. Безспорно по делото се установява и, че на
04.04.2019 г. е подписан двустранен Приемо – предавател протокол, между
възложителя – Община П. и изпълнителя – „Корект Фактор“ ЕООД, че СМР са
изпълнени, съгласно Договора от 16.11.2018 г., както и, че СМР са изпълнени
качествено и без недостатъци, като възложителят е приел работата без забележки.
Съгласно чл. 1 от Наредба № 1 от
12.01.2009 г. за условията и реда за устройството и безопасността на площадките
за игра, с наредбата се определят условията и редът за устройството
и безопасността на обществено достъпни площадки за игра, разположени на открито
и на закрито, в т.ч. изискванията за безопасното им ползване, поддържането и
контрола. Площадките за игра се устройват така, че да осигуряват безопасност и
достъпност при игра за всички ползватели, включително и за ползвателите с увреждания,
като се предприемат подходящи мерки срещу възможни рискове, застрашаващи живота
и здравето на ползвателите и на техните придружители. Според т. 3 от ДР на Наредбата, „Елементи на обзавеждането на площадка за игра“
са места за сядане, масички, кошчета, огради,
врати (входове/изходи), табели, шкафове, беседки, тенти, чадъри,
осветителни тела, перголи, клоцове с растителност и др.
Според чл. 16, ал. 1 от Наредбата, площадките
за игра се устройват така, че да няма опасност за здравето на ползвателите,
както и опасност от нараняване, свързани със:
1.
конструкцията на съоръженията за игра и на елементите на обзавеждането;
2.
материалите, от които са изработени съоръжението за игра и елементите на обзавеждането;
3.
вида на настилката и нейното изпълнение;
4.
начина на разполагане на съоръженията за игра и на елементите на обзавеждането;
5.
биологичните и морфологичните особености на растителните видове и местата за
засаждането им;
6. потенциални
опасности в зависимост от конкретните съществуващи условия. Съгласно чл. 22, ал. 1
от същата Наредба, съоръженията за игра и елементите на обзавеждането се
обработват така, че да няма опасност от нараняване (от отделени трески и др.). Според
чл. 46 от Наредбата, съоръженията за игра се изработват от материали с технически
и експлоатационни характеристики, които съответстват на натоварванията при
експлоатация на съоръженията. Всички метални части и елементи на съоръженията
за игра на територията на откритите площадки за игра се защитават както срещу
действието на атмосферни влияния, така и от корозия. За целта се използват
нетоксични покрития.
Съгласно
чл. 64, ал. 1 Обществено достъпните площадки за игра, разположени на открито и
на закрито, могат да се ползват само ако съответстват на изискванията за
устройство и безопасност, определени по реда на тази наредба. (2) Поддържането
и контролът на площадките за игра, на подходите към тях и на съоръженията и
елементите им се извършват от техните стопани.
Чл. 66. (1) Стопанинът на площадката за игра по
всяко време носи отговорност за съответствието на площадката с изискванията на
наредбата.
(2)
Стопанинът на площадката за игра носи отговорност за:
1.
правилното и устройство в съответствие с изискванията за безопасност и
достъпност, определени по реда на тази наредба;
2. монтажа,
контрола и поддържането на всички съоръжения за игра;
3.
полагането на изискващите се ударопоглъщащи и други видове настилки на
територията на площадката, както и за контрола и поддържането им;
4.
поддържането на растителните видове и на елементите на обзавеждането и за
редовното почистване и/или подмяна на пясъка в пясъчниците и поддържането на
територията на откритите площадки за игра;
5.
поддържането и почистването на помещенията и/или площите на закритите площадки
за игра;
6.
извършването на всички видове контрол по време на експлоатацията на площадката
за игра;
7.
предприетите и/или непредприетите мерки за отстраняване на несъответствията с
изискванията на наредбата, отбелязани в докладите за извършения контрол.
Предвид изложеното, съдът приема,
че безспорно по делото е, че стопанин на процесната спортна площадка, е Община
П. Съгласно Наредба
№ 1 от 12.01.2009 г. за условията и реда за устройството и безопасността на
площадките за игра, стопанинът на площадката за игра по всяко време носи
отговорност за съответствието на площадката с изискванията на наредбата.
Следователно ответната Община носи отговорността да поддържа в
изправност и в съответствие с нормативните изисквания процесното съоръжение.
От приетите по делото
писмени доказателства, безспорно се установява, че в изпълнение на своите
задължения, Общината е възложила извършването на ремонт на процесната спорна
площадка, който е приключил /04.04.2019 г./, месец преди инцидента на
19.05.2019 г.
От приетите по делото
съдебно-технически експертизи и комплексна съдебно – техническа експертиза, не
може да се установи с категоричност дали падането на процесната входна врата се
дължи на некачествено изпълнени заварки на пантите или защото стената на рамката
на крилото е тънка и с недостатъчна носимоспособност да поеме товара от
крилото. Във всички случаи, обаче, съдът приема, че ремонтът не е извършен,
съобразно нормативните изисквания. Факт е, че входната врата на спортната
площадка, е паднала. Факт е, че площадката, макар и ремонтирана наскоро, е била
неподдържана. Последното се установява и от показанията на свидетелката Х..
Общината е извършила
некачествен контрол на приетата работа, подписвайки, чрез нейните служители -
специалисти, приемо-предавателния протокол от 04.04.2019 г., че СМР – та са
изпълнени качествено и без недостатъци. Общината е длъжна да извърши контрол и
проверка на възложената работа, като в случая, очевидно е била извършена
формална такава и на практика е приет ремонт, който е бил некачествен.
При тези доказателства, съдът
приема, че противоправно поведение на ответника несъмнено е налице. Същият като
стопанин на площадката не е осъществил контрол и проверка на ремонта на спортната
площадка, в частност на елементите на обзавеждането й – огради,
врати (входове/изходи) - с посочените изисквания на
Наредбата.
Ето защо, противоправно поведение
на ответника, е налице, като се приема за доказана и пряка причинна връзка
между това неизпълнение и настъпилия за ищеца И.Б. вредоносен резултат.
Общината като юридическо лице
осъществява дейностите, чрез своите служители или други лица, на които е
възложила изпълнението. Следователно ответникът не е изпълнил вменените му с
нормативната уредба задължения. Бездействие е налице – неосъществен контрол за
безопасността на процесното съоръжение. То не е било изправно, вследствие на
което е настъпил инцидент и ищецът И.Б. е претърпял телесни увреди, а оттам
болки и страдания. Причиняването на вредите е пряк и непосредствен резултат от
неизпълнение на задължението за осигуряване на необходимите условия за
безопасна експлоатация на съоръжението. Без значение е обстоятелството кое е
конкретното лице, причинило вредата - така и ППВС № 7/59 г. Вината на
съответното длъжностно лице, по аргумент, се предполага до доказване на
противното, а по делото обратно доказване не е проведено.
За пълнота на изложеното, за
разлика от хипотезата на чл. 45 и чл. 49 ЗЗД, при която увреждането трябва да е
в резултат на виновно поведение на дееца – допуснати нарушения на предписани и
общоприети правила при ползването на вещта, отговорността по чл. 50 ЗЗД може да
се ангажира, когато вредите са настъпили, поради свойствата на самата вещ, без
виновно поведение при ползването й. Отговорността по чл. 50 ЗЗД е налице и
когато не съществува техническа възможност за пълното обезопасяване на вещта.
Възможно е отговорността да се ангажира и на двете основания, ако вредите са
настъпили в резултат, както на вещта, така и от виновното поведение на дадено
лице.
Когато вредата е в резултат на свойства на самата
вещ, а не на действия, свързани с нейната правилна експлоатация, отговорността
е по чл. 50 ЗЗД. Според чл. 50, ал. 1 ЗЗД, за вредите, произлезли, от каквито и
да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се
намират, т.е. в конкретния случай – Община Пловдив. Ответната община носи
отговорност за вредите, причинени от елементите на обзавеждането
на площадка за игра, чийто надзор и стопанисване са й
били поверени, независимо дали е доказано виновно поведение на служителите,
обслужващи дейността по поддържането им – рискът от вреди, причинени от
съоръженията е върху ответната Община. Причинната връзка между настъпилите за
ищеца И.Б. вреди, вследствие на падналата върху него входна врата на спортната
площадка е установена, от което следва извод за отговорността на Общината за
обезвредата на щетите.
Възражението за съпричиняване е
неоснователно. По смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД такова е налице, когато с действието или бездействието си
пострадалият обективно е способствал
за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на
вредоносните последици, т.е. когато приносът му в настъпването на увреждането е
конкретен, независимо дали поведението му като цяло е било противоправно.
Събитието не се явява в причинна връзка с поведение на ищеца И.Б. или родителя му. Инцидентът е настъпил при
нормално ползване на съоръжението. Не може да се коментира изобщо начин на
ползване, неотговарящ на изискванията за безопасност, тъй като се установява,
че входната врата, докато 3-годишното дете, влизайки в спортната площадка, пада
и го затиска.
Що се касае до родителите – вярно е, че
същите имат нормативно задължение, съгласно чл. 8, ал. 8 от Закона за закрила
на детето, да осъществяват непрекъснат надзор над малолетното си дете. За този надзор обаче не могат да се
поставят безгранични и практически непрестанни рамки, които да водят до
фактическа невъзможност за изпълнението му. В случая, бащата на детето е бил в
достатъчна близост до детето си, като е наблюдавал същото и то не е било
оставено без съответен надзор, само. При липсата на категорични
доказателства за наличието на причинно-следствена връзка между поведението на
пострадалия, респ. родителите му, и вредоносния резултат, не би следвало да се
намалява дължимото обезщетение за вреди. В този смисъл е и трайната съдебна
практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК
- Решение № 206
от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г., II т. о. ВКС, Решение № 59 от 10.06.2011
г. по т. д. № 286/2011 г. на ВКС, I т. о., Решение № 98 от 24.06.2013
г. по т. д. № 596/2012 г., II т. о. и др. Възраженията за липса на причинност, евентуално за съпричиняване
на вредоносния резултат, са недоказани, въпреки
изричните указания по чл. 146, ал. 2 ГПК до ответника, при което и не се
споделят.
Съдът съобразява установените
факти относно получените увреждания и свързаните с тях болки и страдания, като
въз основа на приетото за установено и при условията на чл. 52 ЗЗД
приема, че справедлив размер за обезщетяване на претърпените неимуществени
вреди, е сумата от претендирания размер от ищеца И.Б. - 5 000 лева.
Размерът на неимуществените вреди
се определя по правилата на чл. 52 ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за
съпоставяне на претърпените болки и страдания и паричната престация,
законодателят е дал възможност на съда да прецени във всеки конкретен случай
какъв е справедливият размер на това обезщетение: с оглед характера, степента и
вида на уврежданията, интензивността на причинените болки и страдания,
продължителността на оздравителния процес, възрастта, физическото и психическо
състояние на ищеца, както и възможностите му за възстановяване и адаптация.
Следва да се посочи, че съгласно разясненията, дадени в ППВС № 4/68 г.,
понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД
не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид при определяне размера на
обезщетението. Такива обстоятелства при телесна повреда, са характерът на
увреждането, начинът на настъпването му, последиците от него и др. Следва да се
отчетат не само болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице,
но и всички онези неудобствата - емоционални, физически и психически, които ги
съпътстват и които зависят не само от обективен, но и от субективен фактор -
конкретния психо - емоционален статус на пострадалия /субективното отношение
към случилото си и отражението му върху психиката с оглед степента на
психическа и емоционална зрялост на лицето/.
За твърдените болки и страдания бяха ангажирани
гласни доказателствени средства, като изводи във връзка с конкретните увреди и
оздравителния процес се правят и въз основа на медицинските документи, и
заключението на съдебно – медицинската експертиза.
Касае се за телесна увреда на малко дете, която
трайно и съществено е затруднила движението на левия горен крайник за
продължителен период. Ищецът И.Б. не е могъл самостоятелно да извършва
елементарни ежедневни дейности, за които е била подпомаган от родителите си.
Преживял е значителен емоционален и психически стрес. Изпитан е физически и
психически дискомфорт. Вещото лице по съдебно – медицинската експертиза е
категорично, че детето е преживяло значителни болки и страдания, както и
неудобства в периода на получаване на травмата, оперативните интервенции,
болничния престой, както и в периода на раздвижване и рехабилитация.
Следва да се обърне особено внимание на факта на
извършване на две оперативни интервенции на малко
дете под пълна упойка – при първата от които са имплантирани чужди тела в
организма му, а при втората – премахнати.
Всичко това е съпътствано с болничен престой,
упойки, притеснения, стрес, негативни емоционални изживявания и прочие.
Необходими са били допълнителни посещения при медици, прегледи, както и
процедури за рехабилитация.
Следователно, доказва се, че увреждането е било
значително травматично и е причинило трайно затруднение при движението на
горния крайник, от което са настъпили, както болки и страдания, които не са
отшумели за сравнително дълъг период от време, така и социално-битови
затруднения.
Предвид
характера на увредата, вида и местоположението й, съдът приема, че интензивни
болки и страдания са били налице, както и затруднения при извършване на
ежедневни дейности за продължителен период, за осъществяването на които детето
е била подпомагано от свои близки. Увреден е крайник, който за него като водещ
е жизнено необходим за осъществяване на пълноценен живот. Преживял е множество
стресови ситуации – не само при инцидента, но и вследствие на цялостния
оздравителен процес, свързан с посещения в болница, операции, рехабилитация.
Поради травмата, битът на детето е претърпял съществени промени в негативен
план.
С оглед горното, съобразно доказателствата по делото и закона – се дължи
обезщетение в размер на претендираната сума от 5 000 лева.
Претенцията за имуществени вреди също следва да бъде уважена, тъй като е
доказана по основание и размер. Извършването на разходи от общо 147 лева се установява от представените
по делото писмени доказателства –два броя фактури /л. 20/ - една за 2 броя
Киршнерови игли – в общ размер на 72 лева, а другата за заплатена такса за
придружител на пациент с ползване на легло на ден за 3 нощувки в общ размер на
75 лева. Вещото лице по съдебно – медицинската експертиза сочи, че средствата
за Киршнерови игли са пряко свързани с лечението на претърпяната травма. Съдът
приема и, че заплатената такса за придружител на пациент с ползване на легло на
ден, е също пряко свързана с лечението на претърпяната травма, доколкото ищецът
И.Б., към датата на инцидента е бил 3-годишен и няма как същият, при такава
травма, да се намира в болнично заведение без негов придружител, в случая –
неговата майка.
Исковете на родителите С.И.Б. и М.И.Б.
за присъждане на обезщетение са изцяло неоснователни. Според разпоредбата на
чл. 51, ал. 1 ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. В случая родителите на детето не са
понесли вреди, които да са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Лично те не са увредени пряко, тъй като вредоносното действие /падането на входната
врата на спортната площадка/, е било върху сина им. Действително, както и
свидетелят Х. установява, че двамата родители са изпитали притеснение и стрес
от факта, че детето им е със счупена ръка и му предстоят операции. Тези
негативни емоции, обаче са опосредени по отношение на извършеното деяние.
Притесненията на родителите безспорно са логична последица от увреждането на
здравето на детето, но не са пряка последица от увреждащото действие. Връзката
е косвена и опосредена, поради което не съответства на разпореждането на чл. 51,
ал.1 ЗЗД.
Ето защо понесените от родителите тревоги и
притеснения, макар и неимуществени вреди, следва да останат в тяхна тежест,
доколкото не подлежат на обезщетяване. Поради което и, исковете на родителите
ще се отхвърлят изцяло.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат
на двете страни по съразмерност, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. Ищецът
е направил искане, представил е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за плащане
на: 650 лв. – ДТ, за експертизи – 122.40 лева, за заплатено адвокатско
възнаграждение в общ размер на 1750 лева, от който 250 лева - допълнително възнаграждение по чл. 7, ал. 8
от Наредбата за производството по реда на чл. 151 ГПК, образувано по искане на
ответника. По съразмерност се дължат 857.12 лева.
Съдът намира за
неоснователно направеното от ответника възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение, тъй като същият е съобразен с
минималните размери на адвокатските възнаграждения съгласно НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. с оглед
материалния интерес и съответства на процесуалните усилия за защита интересите
на ищците по делото.
Направените и претендирани от ответната Община разноски са 525 лева – за
експертизи и такса СУ и за юрисконсултско възнаграждение, което е дължимо на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, а съдът го определя по реда на чл. 37 ЗПП, вр. с
чл. 25, ал.1, вр. с ал.2 НЗПП на сумата от 200 лева. По съразмерност се дължат 485.68 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Община Пловдив,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **** да заплати на И.С.Б., ЕГН ********** – малолетен, действащ чрез
законните си представители и родители С.И.Б., ЕГН ********** и М.И.Б., ЕГН **********,
с адрес: ***, следните суми: 5 000 лева
/пет хиляди лева/ - главница,
представляваща обезщетение за неимуществени
вреди – болки и страдания, в резултат от травматично увреждане, претърпяно
на 19.05.2019 г. – счупване на долния край на лява раменна кост,
причинено от паднала входна врата на спортна площадка, стопанисвана от Община П.,
находяща се в междублоковото пространство на ****; 147 лева /сто четиридесет и седем лева/ - главница,
представляваща обезщетение за имуществени
вреди – направени разходи за лечение; както и общо 857.12 лева /осемстотин петдесет и
седем лева и дванадесет стотинки/ - разноски по делото по съразмерност.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.И.Б., ЕГН **********, с адрес: ***,
иск за осъждането на ответника да му заплати сумата от 5 000 лева /пет хиляди лева/ - главница,
представляваща обезщетение за неимуществени
вреди – стрес, чувство за вина и притеснение, в резултат от травматичното
увреждане, претърпяно от сина му И.С.Б., на 19.05.2019 г.– счупване на долния
край на лява раменна кост, причинено от паднала входна врата на спортна
площадка, стопанисвана от Община П., находяща се в междублоковото пространство
на ****, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.И.Б., ЕГН **********, с адрес: ***,
иск за осъждането на ответника да му заплати сумата от 5 000 лева /пет хиляди лева/ - главница,
представляваща обезщетение за неимуществени
вреди – психически страдания, в резултат от травматичното увреждане,
претърпяно от сина й И.С.Б., на 19.05.2019 г.– счупване на долния край
на лява раменна кост, причинено от паднала входна врата на спортна площадка, стопанисвана
от Община П., находяща се в междублоковото пространство на ****, като
неоснователен.
ОСЪЖДА С.И.Б., ЕГН ********** и М.И.Б., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплатят на Община
Пловдив, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ****, сумата от 485.68 лева /четиристотин шестдесет и
пет лева и шестдесет и осем стотинки/ - разноски по делото по съразмерност.
Решението
е постановено при участието на трето лице – помагач „КОРЕКТ ФАКТОР“ ЕООД, ЕИК
*********, конституиран на страната на ответника ОБЩИНА ПЛОВДИВ.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ КР. ТАБАКОВА
Вярно с оригинала.
Р.М.