Р Е Ш Е
Н И Е
|
Номер |
|
От |
19.10.2017г |
Град
|
М. |
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
Мездренски районен |
съд |
|
ІІІ-ти граждански
|
състав |
В публичното заседание на
19.07.2017г в следния състав:
|
Председател |
ПЕНКА П. ПЕТРОВА
|
Секретар |
Мария
Ганева |
като разгледа докладваното от |
Съдия
ПЕТРОВА |
|
гражданско |
дело номер |
1437 |
по описа за |
2016 |
година. |
и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Ч.П.Д. *** с ЕГН ********** и М.И.Д., ЕГН **********,
чрез адв. Ц.С. от САК са предявили иск да признае за установено по отношение на
Министерство на регионалното и благоустройството, че те са собственици по
давност и наследство на недвижим имот с площ от 338 кв.м., представляващ
ПИ пл. №8 / УПИ XI – 14/, който попада в имот №000748 по новия кадастрален план на
село Е. при граници и съседи: от север шосето София – М., от изток – тревна
площ, от юг – скат към жп. Линията София-Варна и от запад тревна площ.
В срока по чл. 131 ГПК от Обастния
управител на област Враца, упълномощен от Министърна на Регионалното развитие и
благоустройството, е постъпил отговор, с който предявеният иск е оспорен
изцяло.
Правното основание на иска е чл. 124 ал. 1 ГПК.
Събрани са писмени и гласни доказателства.
Назначена и изслушана е съдебно техническа експертиза
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
В исковата молба се твърди, че Д.С.Н. –
дядо на ищеца е притежавал дворно място в с.Е., което е разделено след
прокарване на шосето София – М.. Една част от около от 350кв.м е останало между шосето и ж.п. линията София – М.. Твърди се още, че владението върху имота от
наследодателя на ищеца и самия ищец е продължило повече от 40 години, поради
което се иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че
ищците са собственици на процеснините 338 кв.м. от Поземлен имот №000748 , по
наследство и придобивна давност. Приложена е скица № К00406 от 24.01.2017г. С депозирания писмен отговор предявения иск е оспорен
изцяло., като се излагат съображения, че Поземлен имот №000748 с площ от 7,870
дка, находящ се в землището на с.Е. е държавна собственост, съгласно решение №
СГ29 от 03.02.2003г на ПК М.. Собствеността
на държавата е възстановена в реално съществуващи/възстановими/ граници на
основание чл.18 ж, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и
ползването на земеделските земи /ППЗСПЗЗ/. За удостоверяване правото на
собственост на Държавата е представено заверено копие от решение № СГ29 от 03.02.2003г на ПК М..
По делото са разпитани двама свидетели И. Д.П.
и П. К. И.. Св. И. Д. – баща на ищцата - твърди, че
имота навремето бил нива. От едната страна
шосето била къщата, а от другата
двора, който бил между шосето и линията. След направата на шосето ищците
продължили да обработват земята, като мястото на ищците било около 500-600кв.м.
Според свидетеля никой не е имал
претенци и не е спорил за този имот. Не помни имота да е одържавяван. Св.П. И.
знае имота още от ученик. Спомня си, че още оттогава „тези хора” обработват този имот, който според него е
наследствен на ищеца от дядо му П.. Там имало черен път за Своге, който
разделял имота на ищците, като къщата им била на едната страна, а нивата от
другата. По-късно пътят бил асфалтиран.
По делото е назначена и изслушана съдебно
техническа експертиза. Заключението си вещото лице е изготвило след оглед на място и замерване с високоточен
геодезически инструмент. Същото не е оспорено от страните и се възприема от съда като вярно, обективно и
компетентно изготвено. Според заключението описания в исковата молба имот
попада в границите на имот № 0.748 по картата за възстановена собственост на
земеделските земи. Този имот по статут е
имот възстановен по ЗСПЗЗ – частна държавна собственост. Според вещото
лице няма открити данни за извършено
отчуждително производство от страна на държавата.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: Абсолютна процесуална предпоставка за предявяването на положителен
установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК е наличието на правен интерес от
провеждането на производството. За да е налице интерес от предявяване на такъв
иск, достатъчно е да се оспорва претендираното от ищеца право. Ищците твърдят,
че не могат да се снабдят с документ за собственост на имота, а ответникът в
настоящото производство оспорва правото им на собственост върху процесния
недвижим имот и претендира, че той е собственик на Държавата. Следователно
съществува спор за материално право между страните, който засяга твърдяното от
ищците право на собственост върху процесния имот и обуславя правния им интерес
за предявяване на положителен установителен иск за решаването му по съдебен
ред. По изложените съображения съдът приема иска за допустим.
Разгледан по същество искът се явява неоснователен. Съгласно разпоредбата на чл.77 от ЗС правото на собственост се придобива
чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. Правото на
собственост се установява с писмени документи – Нотариален акт, договор за
доброволна делба, писмен договор в случаите, когато прехвърлител е общината или
държавата, влезли в сила решения на съответните общински служби „Земеделие”, когато
се касае за възстановени земеделски имоти и др. В настоящото производство не
бяха представени изискуемите писмени доказателства,
установяващи към настоящия момент
правото на собственост на ищците върху претендираните 338 кв.м. от имот №000748. Ищците претендират, че са придобили правото на
собственост върху процесния имот по наследство от Д.С.Н. и на основание явно,
спокойно и непрекъснато давностно владение, което е продължило повече от
40 години и продължава и понастоящем. По делото не е
установена връзката между Д.С.Н. и ищците по делото. Не се събраха и писмени доказателства
за принадлежността на правото на собственост на процесния имот в патримониума
на Д.С.Н.. Събраните свидетелски показания
също не установят данни в тази насока.
Съгласно императивната разпоредба на
чл.79, ал.1 ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години, поради което, с
оглед твърдяно от ищците основание - придобивна давност, в тежест на същите бе
да установят, че са упражнявали непрекъснато владение върху процесния имот в
посочения срок. Владението е едно фактическо състояние, характеризиращо се с
упражняване на власт върху една вещ (недвижим имот), която владелеца държи,
лично или чрез другиго, като своя. Относно наличието на
обективния елемент на владението по делото са събрани гласни показания на
свидетелите И. Д.П. и П. К. И.. Същите твърдят, че имотът е
ползван лично от ищците от дълги години, но не установяват началия момент на
това владение. Следва да се отбележи, че в показанията на св. П. К. И. има известни противоречия. Същият твърди, че още
от ученическите си години си спомня, че „тези хора” са обработвали имота. От събраните данни за възрастта на ищците и
свидетеля е видно, че последният е по-възрастен от ищците и по време на
ученическите му години, ищците са били непълнолетни и съответно не могат да
упражняват самостоятелно права. В показанията си свидетелят не е изяснил какво съдържание влага в
израза „тези хора”. С оглед обстоятелството, че свидетелите излагат
данни за владение, което е осъществявано преди и след определено събитие
-прокарването на пътя М. – Своге, съдът приема че ищците са осъществявали дългогодишно
упражняване на фактическата власт върху имота. Относно субективният
признак на владението – намерението на ищците да държат процесния имот като
свой, намира приложение презумпцията на чл.69 ЗС: “Предполага се, че владелецът
държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго”. Този
елемент от фактическия състав на придобивния способ, на който се основава
претенцията, а именно - манифестиране на намерението да се свои имота, се
доказа от показанията на свидетелите. Изложените съображения
обосновават извода на съда, че ищците са осъществявали непрекъснато владение
върху процесния имот в един продължителен период от време, който значително
надхвърля регламентирания от закона 10 годишен срок.
Спорно между страните е дали в резултат на осъществяваното владение вещното
право на собственост върху процесния имот е придобито от ищците по давност или
не е могло да бъде придобито, поради това, че имотът е частна държавна собственост
и по отношение него са съществували нормативни пречки за придобИ.ето му по
давност. Не бе установено от събраните доказателства до момента на
възстановяването на имота по реда на ЗСПЗЗ, правото на собственост върху процесния имот да
е преминало в патримониума на конкретен правен субект. Следователно по
отношение на него е била приложима нормата на чл.6 от Закона за собствеността
(ред. от 16.11.1951г. до 31.10.1997г.), според която държавни стават и имотите,
които нямат друг собственик (същото постановява и нормата на чл.3, т.5 от
Закона за държавната собственост (ред. от
21.05.1996г. до 27.10.1998г.), поради което съдът приема, че по силата
на закона процесният имот е бил държавна собственост. Този извод на съда се
потвърждава и от решение № СГ29 от 03.02.2003г на ПК М. с което имот №0000748, който включва
процесните 338 кв.м., е възстановен на държавата в реално съществуващи/възстановими/
граници на основание чл.18 ж, ал.1 от Правилника за прилагане на Закона за
собствеността и ползването на земеделските земи /ППЗСПЗЗ/. Съгласно чл. 86 от ЗС, в редакцията й до измененията на
ЗС /ДВ бр. 33/19.04.1996г./, не може да се придобие по давност вещ, която е
държавна или общинска собственост. По отношение на всички имоти и вещи –
държавна собственост, включително процесния, не е
текла придобивна давност до 1996г. Съгласно § 1 от Закона за
допълнение на ЗС /обн. в ДВ, бр. 46/2006г., в сила от 01.06.2006г./, давността
за придобИ.е на частни държавни и общински имоти спира да тече за срок от седем
месеца, считано от 31.05.2006г. С последващи изменения на § 1. (1) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 113
от 2007 г., в сила от 31.12.2007 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от
31.12.2011 г., предишен текст на § 1, изм. - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от
31.12.2014 г.) Давността за придобИ.е на имоти - частна държавна или общинска
собственост спира да тече до 31 декември 2017 г.
Всичко изложено по-горе дава основание на
настоящият съдебен състав да приеме, че за периода на осъществяване на
непрекъснато и необезпокоявано владение от страна на ищците върху процесната
реално определена част от недвижим имот е била налице законова забрана за
придобИ.ето й, освен в периода от 01.06.1996г. до 31.05.2006г., но този период
е с един ден по-малко от необходимия 10-годишен давностен срок за придобИ.е на
имота по давност.
Въз основа на тези мотиви съдът стигна до
извода, че ищците не са станали собственици на процесния недвижим имот въз основа
на придобивна давност, като оригинерно придобивно основание.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният от ищците иск с правно
основание чл.124 ал.1 от ГПК е неоснователен и недоказан, поради
което следва да бъде отхвърлен.
Воден от гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на Ч.П.Д. *** с ЕГН ********** и М.И.Д.,
ЕГН **********, да признае за установено по отношение на Министерство на регионалното и
благоустройството, че ищците са собственици по давност и наследство на недвижим имот с площ от 338
кв.м., представляващ ПИ пл. №8 / УПИ XI –
14/, който попада в имот №000748 по
новия кадастрален план на село Е. при граници и съседи: от север шосето София –
М., от изток – тревна площ, от юг – скат към жп. Линията София-Варна и от запад
тревна площ, като неоснователен
и недоказан.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Врачанския Окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните..
Районен съдия: