МОТИВИ към ПРИСЪДА № 14 от
22.04.2015 г. по НЧХД № 652/2014 г. по описа на НРС, VI състав
Съдебното производство по делото е образувано по
повод внесена в съда тъжба от Г.Т.Б., ЕГН **********, с която срещу подсъдимия
Д.Т.Д., ЕГН **********, роден на *** ***, с постоянен адрес:
гр. А., община А., ул. Г.Р.” № *, е
повдигнато обвинение за това, че в условията на
продължавано престъпление в личната си фейсбук страница публикувал унизителни
за честта и достойнството на Г.Б.Т., ЕГН ********** думи, както следва: на
21.05.2014 г. публикувал думите „Хайде всички да запеем …Лудата дойде…Гале,
слушаш ли мила, за теб е..…голям поздрав…време е за лекуване…..Хайде, Лудата
дойде…..!” и на 28.05.2014 г. публикувал думите „До преди една година имах
критерий за глуповатост. Една жена разби този мой критерий и сега вече за мен
всеки човек различен от тази жена е много умен….то бива толкова простотия, ама
ти Гале си върха на пирамидата….ако се явиш на състезание за глуповатост и
злоба ще вземеш първо място, дерзай миличка……може да станеш и световен
шампион…..!!!”, като обидата е разпространена по друг начин – чрез интернет - престъпление по чл.
148, ал. 1, т. 2, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК
и за това,
че за периода 01.07.2014 г. – 13.08.2014 г. в условията
на продължавано престъпление във фейсбук страницата на „Friends of Anita” е публикувал документи, представляващи жалби и молби, адресирани до
държавни институции срещу Г.Б.Т., ЕГН **********, с което й е приписал
престъпления – измама, рекет, данъчни престъпления, обиди и клевети, като
клеветата е разпространена по друг начин – чрез интернет – престъпление по чл.
148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 147, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
За претърпените от процесните престъпления
неимуществени вреди тъжителката е предявила граждански искове, както следва:
сумата от 2500 лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди от престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 2, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и сумата от
2500 лв. за претърпените вреди от престъплението по чл.
148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 147, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Тъжителката, редовно уведомена, се
явява лично и с адв. К.. Поддържа повдигнатото обвинение, което счита за
безспорно доказано с оглед събраните по делото убедителни доказателства. Поддържа
предявените граждански искове за претърпените неимуществени вреди от
престъпления.
Подсъдимият
редовно призован, не се явява и не се представлява.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите и възраженията на
страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият
Д.Т.Д., ЕГН ********** е роден на *** ***, с постоянен адрес: гр. А.,
община А., ул. Г.Р.” № *. Видно от приложената по
делото справка за съдимост, подсъдимият не е осъждан.
Тъжителката се познава с подсъдимия по
повод управлението на етажна собственост на комплекс „Анита” в к.к. „Слънчев
бряг”. До 04.03.2014 г. подсъдимият бил управител на комплекса, като на същата
дата договорът му за управление бил прекратен. Считано от 03.04.2014 г. и до
настоящия момент тъжителката е управител на ЕС на комплекса.
На 21.05.2014 г. подсъдимият публикувал в
личната си фейсбук страница думите „Хайде всички да запеем …Лудата дойде…Гале,
слушаш ли мила, за теб е..…голям поздрав…време е за лекуване…..Хайде, Лудата
дойде…..!”.
На 28.05.2014 г. подсъдимият публикувал в
личната си фейсбук страница думите „До преди една година имах критерий за
глуповатост. Една жена разби този мой критерий и сега вече за мен всеки човек
различен от тази жена е много умен….то бива толкова простотия, ама ти Гале си
върха на пирамидата….ако се явиш на състезание за глуповатост и злоба ще вземеш
първо място, дерзай миличка……може да станеш и световен шампион…..!!!”.
За периода 01.07.2014 г. – 13.08.2014 г.
подсъдимият публикувал във фейсбук страницата на „Friends of Anita” документи, представляващи
жалби и сигнали, адресирани до държавни институции срещу Г.Б.Т..
По доказателствата:
Изложената по-горе фактическа обстановка се
установява като безспорна и доказана от
приобщените по реда на НПК писмени доказателства – копия извлечения от
фейсбук страницата на подсъдимия и на комплекс „Анита” – „Friends of Anita”, както и от
свидетелските показания на разпитаните свидетели Щ.П., Л.В. и К. Т..
От разпита на свидетелят П., който е
експерт по компютърни експертизи, се установява, че по поръчка на тъжителката е
извършил частна техническа експертиза, при извършването на която е посетил
страницата на подсъдимия и на комплекс „Анита” във фейсбук. Свидетелят констатирал, че за периода
01.07.2014 г- 13.08.2014 г. подсъдимият е качил в двете страници публикации,
отнасящи се до тъжителката, в това число и приетите за установени по делото
изрази, посочени в изложената по-горе фактическа обстановка. Свидетелят
заявява, че процесните постове са публикувани от профила на подсъдимия.
Показанията на свидетеля П. се
потвърждават и от разпита на свидетелките В. и Т., които заявяват, че лично са
видели и прочели процесните публикувани постове.
Съдът намира, че събраните по делото
доказателства са вътрешно и взаимно безпротиворечиви и допълващи се, поради
което ги кредитира изцяло. Свидетелските показания са обективни, логични и
последователни, абсолютно безпротиворечиви и сочат към реализирането на едни и
същи факти, изложени по-горе и приети от съда като безспорно установени. Събраните
писмени доказателства, в съвкупност с гласните такива допринасят за категорично
установяване на гореописаната фактическа обстановка. По делото не се събраха
доказателства, които да поставят под съмнение така установените факти.
От правна страна:
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира, че обвиняемият е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 2, вр. чл. 146, ал. 1,
вр. чл. 26, ал. 1 от НК
На първо място настоящият състав, прие,
че е осъществен състава на престъплението чрез публикуване от подсъдимия във
фейсбук на следното изречението: „Хайде всички да запеем …Лудата дойде…Гале,
слушаш ли мила, за теб е..…голям поздрав…време е за лекуване…..Хайде, Лудата
дойде…..!”, като съдът счита, че следва да се анализира смисъла на цялото
изречение, а не на отделните изрази.
Публикуваното изречение представлява
обръщение към тъжителката, в което обръщение подсъдимият определя тъжителката
като „луда” и че има нужда от лекуване. Настоящият
съдебен състав счита, че тези изрази представляват унизителни епитети,
отразяващи отрицателни човешки качества. Думата „луда” се
свързва с психичното здраве на лицето,
към което е насочена. Определянето на дадено лице като
психично болно означава, че то е непълноценно в социалните контакти, не може да
осъществява в пълнота трудовите
си функции или представлява обществена опасност, поради което следва да се приеме, че с посочената дума се навеждат качества на тъжителката, които безспорно са отрицателни.
На
следващо място съдът прие за съставомерно и публикуването от подсъдимия на изреченията: „До преди една година
имах критерий за глуповатост. Една жена разби този мой критерий и сега вече за
мен всеки човек различен от тази жена е много умен….то бива толкова простотия,
ама ти Гале си върха на пирамидата….ако се явиш на състезание за глуповатост и
злоба ще вземеш първо място, дерзай миличка……може да станеш и световен
шампион…..!!!”. С тези изрази подсъдимият отново се е обърнал към тъжителката и
я определя като „глупава” и „злобна”. Според публикациите на подсъдимия
личността на тъжителката се характеризира с толкова висока степен на
„глуповатост” и „злоба”, че „ако се яви на състезание ще спечели първо място за
глуповатост и злоба”. Общоизвестен факт е, че при провеждане на състезания на
първо място се класира този участник, който превъзхожда с умения и качества в
съответната дисциплина другите участници. Ето защо оценката на подсъдимия
спрямо тъжителката, че ще спечели първо място на състезание за глуповатост и
злоба може да се квалифицира като отрицателна и засяга положителната обществена
оценка за личността й.
Безспорно посочените по-горе квалификации
са използвани от подсъдимия в нарушение
на приетите норми за нормално човешко общуване и за зачитане честта и
достойнството на лицата. Посочените думи могат да бъдат свързани единствено с
отрицателна оценка, която се дава на съответното лице и са обидни за това лице.
С използването на посочените по-горе
обидни изрази спрямо тъжителката подсъдимият е излязъл извън допустимите
граници, до които се простира свободата на словото, които се свеждат до
ненакърняването на честта и достойнството другиму.
Настоящият съдебен
състав счита, че е осъществен и следващият елемент от обективната страна на
деянието – обидата да е отправено в присъствието на пострадалия, като в същото
време е разпространена по „друг начин”. В случая под „присъствие на
пострадалия” следва да се разбира възможността му да възприеме обидните думи
или действия. При това положение обидата, която е нанесена от подсъдимия чрез
публикуване на обидни думи спрямо тъжителката във фейсбук страниците на
подсъдимия и на комлекса Анита, до които
има достъп тъжителката, безспорно може да бъде възприета от пострадалото лице.
Обидата е
разпространена и по друг начин съгласно чл. 148, ал. 1, т. 2, предл. 2 НК. В съдебната
практика е застъпено, че за да бъде налице обида, разпространена по друг начин, е нужно разпространяването й
да бъде доведено до знанието на по-широк (понякога и неизвестно колко) кръг от лица (Решение № 28 от
15.I.1972 г. по н. д. № 622/71 г., II н. о., Решение № 13/26.07.2013г. по н.д. №
2137/2012г. на І н.о. и други). В случая фейсбук страниците на подсъдимия и на комплекс
„Анита” могат да станат достояние на сравнително широк
кръг лица, като е неизвестно точно колко ще са те. Ето защо следва да се
приеме, че разпространявайки обидата чрез нея, подсъдимият е осъществил
разпространяването й по т.нар. „друг начин”.
От обективна страна деянието е извършено при условията на продължавано
престъпление – по чл. 26, ал. 1 НК. Безспорно подсъдимият Д. е осъществил две
различни деяния, които поотделно осъществяват състава на престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 2, вр. чл. 146, ал. 1 от НК. Деянията са извършени през непродължителни периоди от време – на
21.05.2014г. и на 28.05.2014г., при една и съща обстановка (публикуване на
постове във фейсбук) и при еднородност на вината – отношението на подсъдимия е
било едно и също и при двете деяния. Наред с това второто деяние се явява от
обективна и субективна страна продължение на първото, доколкото обвиняемият е
продължил да публикува обидни изрази, засягащи честта и достойнството на
тъжителката.
Налице е и субективната страна на
инкриминираното деяние. Подсъдимият безспорно е съзнавал, че думите му са
унизителни за честта и достойнството на пострадалата. От контекста на изложението му може да се направи извод, че той е
използвал тези думи именно с това съзнание и с цел да засегне честта и
достойнството на Г.Т.. Както се посочи по-горе
използваните думи са неприемливи с оглед господстващите морални норми в
обществото, поради което подсъдимият като
част от обществото е съзнавал този техен характер. Същият е съзнавал, че чрез тях дава отрицателна
оценка за
тъжителката.
Безспорно подсъдимият
е съзнавал, че
съществува възможност думите да бъдат възприети от тъжителката, доколкото е обективирал същите във фейсбук страницата си и тази на комплекс „Анита” – „Friends of Anita”. С оглед този факт деецът е целял
думите да бъдат възприети от пострадалата, или най-малкото се е отнасял безразлично към тази възможност. Ето защо
настоящият съдебен състав достигна до краен извод, че деянието е извършено и
откъм субективната му страна.
С оглед установената по
делото фактическа обстановка съдът оправда подсъдимия по повдигнатото обвинение
за извършено престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1,
т. 2, вр. чл. 147, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
За да е налице съставомерност на деянието съгласно
чл. 147, ал. 1 от НК деецът следва да е разгласил позорно обстоятелство за
другиго или да му е приписал престъпление, като
съгласно ал. 2 на същата разпоредба деецът не се
наказва, ако се докаже истинността на разгласените обстоятелства или на
приписаните престъпления.
Следователно за да е осъществен съставът на клеветата от обективна страна,
разгласеното позорно обстоятелство трябва да е неистинско или приписаното
престъпление да не е извършено от тъжителя.
С
тъжбата е повдигнато обвинение, за това, че за периода
01.07.2014 г. – 13.08.2014 г. в условията на продължавано престъпление във
фейсбук страницата на „Friends
of Anita” подсъдимият е публикувал документи, представляващи жалби и молби, адресирани до
държавни институции срещу Г.Б.Т., ЕГН **********, с което й е приписал
престъпления – измама, рекет, данъчни престъпления, обиди и клевети. В случая тъжителката сочи, че изпълнителното
деяние е под формата на приписване от страна на подсъдимия на неизвършени от
нея престъпления.
По делото като безспорно се установи, че
подсъдимият е публикувал във фейсбук сигнали, жалби срещу тъжителката,
адресирани до съответни държавни институции. Настоящият състав, счете, че с
публикуването на тези документи подсъдимият не е осъществил изпълнителното
деяние - приписване на неизвършени от тъжителката престъпления. Публикувайки
тези сигнали и жалби подсъдимият е твърдял пред трети лица, че срещу
тъжителката са написани и подадени такива жалби и сигнали. Публикуваните
документи са представени и приети по делото като писмени доказателства, т.е. в
действителност съществуват, поради което твърденията на подсъдимия се явяват
истински.
След като съдът констатира, че не е налице елемент
от обективната страна на състава на престъплението клевета, а именно
подсъдимият не е осъществил изпълнителното деяние - приписване на неизвършени
от тъжителката престъпления, то подсъдимият не следва да носи наказателна
отговорност за повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 147, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1
от НК.
По вида и размера на наказанието:
При определяне на
наказанието съдът взе предвид, че за извършеното престъпление по чл. 148, ал.
1, т. 2, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК се предвижда наказание глоба от 3 000 лв. до 10 000 лв., както и обществено порицание. От приложената по делото справка за
съдимост се установява, че подсъдимият
не е осъждан за престъпление от общ характер и не е
освобождаван от наказателна отговорност по реда на Глава VIII от Общата част на
НК. От престъплението не са причинени имуществени вреди. С оглед наличието на
предвидените в закона основания и предвид императивния характер на разпоредбата
на чл. 78а, ал.
1 НК, съдът счита, че подсъдимият
следва да бъде освободен от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание „глоба”.
Съгласно т. 6 от Постановление
№ 7 от 04.11.1985г. по н.д. № 4/1985г., Пленум на ВС, след освобождаването от наказателна отговорност, когато
съдът ще налага административното наказание по чл. 78а НК, се прилагат
разпоредбите на Закона за
административните нарушения и наказания, включително и чл. 27 ЗАНН. В чл. 27,
ал. 2 ЗАНН е предвидено, че при определяне на наказанието се вземат предвид
тежестта на извършеното, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи
и отегчаващи вината обстоятелства, както и имущественото състояние на нарушителя.
В
така очертаните рамки при индивидуализацията на размера на наказанието съдът прие, че наказанието на подсъдимия Д. следва да бъде „глоба” в минимално
предвидения в чл. 78, ал. 1 от НК размер от 1000 лв. Подсъдимият е с чисто
съдебно минало, обществената опасност на извършеното от обвиняемия не е висока,
като и самият той следва да се определи като лице с ниска степен на обществена
опасност. Така наложеното наказание в
пълнота ще изпълни и целите, предвидени в чл. 36 от НК, като въздейства
възпитателно върху подсъдимия и обществото.
По гражданските искове:
Фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД, при
реализирането на който следва да бъде уважен искът, включва следните елементи:
противоправно и виновно деяние на лицето, настъпили вреди за пострадалия , които да са в
причинна връзка с извършеното деяние и размер на вредите.
От показанията на свидетелката Т. се
доказа, че в резултат на извършеното престъпление по
чл. 148, ал. 1, т. 2, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК тъжителката е преживяла стрес, здравословното й
състояние се влошило и се наложило престой в болница за лечението й.
Настоящият
състав уважи предявения граждански
иск за обезщетение за претърпените от престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 2, вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК неимуществени вреди до размера от 1000 лева, като отхвърли иска до пълния
предявен размер от 2500 лв. Относно размера на обезщетението за претърпените неимуществени
вреди съдът съобрази разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и прие, че сумата от 1000
лв. се явява съразмерна, съответна на претърпените от тъжителката неимуществени
вреди, поради което е и справедлива.
Предвид оправдаването на подсъдимия по обвинението
по чл. чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 147,
ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, съдът
отхвърли като неоснователен предявения граждански иск в размер на 2500 лв. –
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението.
По
разноските:
На
основание чл. 189, ал. 4 от НПК подсъдимият беше осъден да заплати на
тъжителката деловодни разноски в размер на 358.50 лв. с оглед признаването му
за виновен по едно от повдигнатите обвинения.
На
основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият беше осъден да заплати по сметка на
НРС сумата от 50 лв., представляваща държавна такса за уважената част от
гражданския иск.
Така
мотивиран, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: