ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 274
гр. Смолян , 15.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на петнадесети юли, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Мария Ан. Славчева
Зоя Ст. Шопова
като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно частно
гражданско дело № 20215400500222 по описа за 2021 година
И за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството по делото е образувано по чл.413ал.2 ГПК.
Смолянският окръжен съд е сезиран с въззивна частна жалба от „Ф. И."
ЕАД, ЕИК *********, представлявано от Л. Д. - изпълнителен директор,със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Х. И." № **, ет. *, депозирана
чрез юрисконсулт В. Цв., със съдебен адрес: гр. С., ул. „Х. Иб." № **, ет. *,
срещу Разпореждане № 129/19.02.2021г.,постановено по ч.г.д. № 68/2021г.
съгласно описа на PC Девин,в частта, с която е отхвърлено заявлението за
издаване за изпълнение относно претендираната лихва за забава в размер
на сумата 711,04 лева, претендирана за дължима за периода от 01.07.2009г. до
08.02.2021г. , от които 657.32 лева начислена за периода от 01.07.2009година
до 13.03.2020година и 53.72лева начислена за периода от 14.07.2020година до
08.02.2021година.
С въззивната частна жалба се излагат оплаквания за неправилност на
съдебния акт в атакуваната част, поради неговата незаконосъобразност.
Изразено е несъгласие с извода на районен съд, че е налице обоснована
вероятност претенцията за лихва за забава да се основава на договорна
клауза, имаща неравноправен характер,предвид приетата липса на ясен
механизъм за формиране на претенцията, както и че размерът на
задължението е определен при неясни условия, поставени в зависимост
единствено от волята на заявителя. Жалбоподателят счита, че съдът
неправилно е приел, че вземането на заявителя се основава на неравноправна
клауза. Задължението за заплащане на лихва за забава не произтича от
договора за кредит, а е законова последица от неизпълнението на едно
парично задължение. Ясен е и механизъма, съгласно който е формиран
1
неговия размер, като размерът на приложимия лихвен процент не се определя
от волята на кредитора, а е нормативно закрепен и еднакъв за всички правни
субекти на територията на Република България. Прави оплакване и за
допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като при констатирана
липса на изложени факти относно начина на формиране на лихвата за забава)
съдът е следвало да укаже на заявителя за отстраняването им на основание
чл. 410, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като непосочването
им е нередовност, която може да бъде отстранена по реда на чл. 411, ал. 2, т. 1
ГПК и не е основание за отхвърляне на претенцията.
Моли съдът да отмени обжалваното разпореждане и постанови
връщане на делото на PC Девин, с указания за издаване на заповед за
изпълнение за претендираните със заявлението суми.
Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал. 2 ГПК, производството по
настоящото дело е едностранно, поради което препис от жалбата не се връчва
на насрещната страна за отговор.
Смолянският окръжен съд,след като взе в предвид оплакванията в
жалбата и след като провери атакуваното разпореждане,съобрази
следното:
Жалбата е процесуално допустима,депозирана е в срок, от активно
легитимирана страна имаща право на жалба, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което съдът пристъпи към разглеждане нейната
основателност.
Девинският районен съд е сезиран с искане за издаване заповед за
изпълнение парично задължение по чл.410 ГПК от „Ф. И.” ЕАД, ЕИК:
********, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. 1407, район Л., ул.
Х. И. № **, представлявано от Л. К. Д. - изпълнителен директор, чрез
пълномощника си Т. Кр.К. – юрисконсулт, с адрес: гр. С. п.к. 1407, район Л.,
ул. Х. И. № **, ет. *, против ЦВ. СТ. С. с ЕГН **********, с адрес: гр. Д.,
община Девин, област Смолян, ул. М. № * за парично вземане, произтичащо
от договор за потребителски кредит CREX-01991249 от 02.12.2008година,
сключен между БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС ЕАД,ЕИК *********
за неиздължения остатък -сумата 1351.34 лева (хиляда триста петдесет и един
лева и 34 ст.), от които: 591.02 лева- главница; 49.28 лева (четиридесет и
девет лева и 28 ст.)- договорна възнаградителна лихва, начислена за периода
от 30.06.2009г. до 25.12.2009г.; 711.04 лева (седемстотин и единадесет лева и
04 ст.)- лихва за забава, от които: 657.32 лева, начислена за периода от
01.07.2009г. до 13.03.2020г. и 53.72 лева, начислена за периода от
14.07.2020г. до 08.02.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от
591.02 лева, считано от постъпване на заявлението в съда - 18.02.2021 г. до
изплащане на вземането, както и разноски по делото в размер на сумата 27.03
лева (двадесет и седем лева и 03 ст.) - държавна такса и 50.00 лева (петдесет
2
лева) – юрисконсултско възнаграждениe.
В т.12 от заявлението е посочено, че кредидодателят е отпуснал на
кредитополучателя сума в размер на 1149лева, дължима ведно с уговорената
възнаградителна лихва, начислена съгласно лихвен процент,фиксиран за
целия срок на договора,като изплащането е разсрочено на дванадесет
месечни погасителни вноски, уговорената сума е предоставена и усвоена от
кредитополучателя, който не е изпълнил изцяло и в срок задължението да
заплаща погасителните вноски.Пояснил е също така, че падежът на първата
неплатена вноска е настъпил на 30.06.2009година и от следващия ден
длъжникът е изпаднал в забава,чийто размер се изчислява със законната
лихва, с което обосновава претенцията за обезщетение за забава(лихва за
забава) в размер на сумата 711.04лева, формирана върху падежиралата
непогасена в срок и просрочена към съответния момент главница, изчислена
съгласно действащия процент на законна лихва, от които 657.32 лева
начислена за периода от 01.07.2009година до 13.03.2020година и сумата
53.72лева начислена за периода от 14.07.2020година до 08.02.2021година.
Контролираният съд за да отхвърли заявлението в частта за сумата
711.04 лева, представляваща лихва за забава, от които - 657.32 лева,
начислена за периода от 01.07.2009г. до 13.03.2020г. и 53.72 лева, начислена
за периода от 14.07.2020г. до 08.02.2021г., приема, че претенциите следва да
бъдат преценени според критерия неравноправни клаузи или обоснована
вероятност за това с мотиви, че заявителят не излага точни данни относно
основанието и начина на начисляване на претендираната сума 711.04 лева,
представляваща лихва за забава, от които 657.32 лева, начислена за периода
от 01.07.2009г. до 13.03.2020г. и 53.72 лева, начислена за периода от
14.07.2020г. до 108.02.2021г.
Счита също така, че тези задължения са определени за потребителя при
неясни условия, определени единствено от заявителя, поради което тези
уговорки не установяват за съда основание за издаване на заповед, нарушен е
принципа на справедливост в отношенията между страните и не съответства
на добрите нрави.
Атакуваното разпореждане като краен резултат е законосъобразно
постановено и следва да бъде потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК, съдът издава заповед
за изпълнение, освен когато искането е в противоречие със закона или с
добрите нрави, а съгласно т. 3 на същия законов текст и когато искането се
основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е
налице обоснована вероятност за това.
В конкретния случай, заявлението за издаване на заповед за изпълнение
се основава на сключен договор за потребителски кредит, по който
длъжникът - физическо лице, има качеството потребител по смисъла на § 13,
3
т. 1 от ДР на ЗЗП, като спрямо него, освен разпоредбите на Закона за
потребителския кредит (ЗПК), приложение намират и разпоредбите на Закона
за защита на потребителите (ЗЗП).
От изложените фактически твърдения, приложените писмени
доказателства и доколкото съдът е длъжен служебно да следи за
неравноправни клаузи в потребителските договори, изхождайки и от
задължителното за съда ТР №6/15.01.2019година на ВКС, по т.д.
№6/2017година,ОСГТК, следва да се отбележи, че при преценка
действителността на тези клаузи не могат да бъдат приложени критериите на
чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като те са въведени в значително по-късен момент
след сключване на процесния договор.
Към датата на сключването му следва да се съобрази разпоредбата на
чл. 9 от ЗЗД, съгласно която страните могат свободно да определят
съдържанието на договора, ако то не противоречи на добрите нрави.
Санкцията при несъобразяване е в чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, според който са
нищожни договорите, които накърняват добрите нрави. Съгласно
установената съдебна практика "добри нрави" по смисъл на чл. 26, ал. 1 пр. 3
ЗЗД е обща правна категория, приложима към конкретни правоотношения,
изведена от юридическите факти, обуславящи тези правоотношения и при
конкретна преценка на обстоятелствата. Във всеки отделен случай, въз основа
на доводите на страните и събраните доказателства по конкретното дело,
съдът може да прецени дали поведението на конкретния правен субект
съставлява действие, което накърнява "добрите нрави", злепоставя чужди
интереси с цел извличане на собствена изгода. С оглед тази конкретна
преценка, съдът прави извод дали договора е нищожен поради накърняване
на добрите нрави. Такива могат да бъдат сделки, с които неравноправно се
третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг на
материални средства на един субект за облагодетелстване на друг. Ако
уговорените престации са за предоставена услуга и уговорената за това цена,
ще бъде нарушен принципът на добросъвестност, ако е налице явна
нееквивалентност между двете престации.
В случая видно от процесния договор за потребителски кредит на
ответника е предоставена в заем сума с обща цена на стоките 1 149 лв., при
посочен ГПР в размер на 41,66%, не е посочен ГЛП и приета обща
4
стойност на плащанията - сумата 1 454.30лева. Задължителен реквизит от
всеки договор за потребителски кредит е ГПР и ГЛП, а в настоящата хипотеза
въобще в договора липсват данни за размера на възнаградителната лихва по
кредита.
В чл.2 пр.І от Общите условия е посочено, че в месечните вноски е
включена главницата по кредита, разноските на кредитора по подготовка и
обслужване на кредита и изплащане надбавка, представляваща печалба на
кредитора, а в чл.3 регламентира, че при забава на една или повече месечни
погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в
размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка
погасителна вноска, ведно с направените за събиране на вземането разноски.
Отпуснатият на въззиваемия като физическо лице заем представлява
предоставяне на "финансова услуга" по смисъла на § 13 т.12 от ДР на Закона
за защита на потребителите (ЗЗП) и същият има качеството потребител по
смисъла на § 13 т.1 от ДР на този закон,според който потребител е всяко
физическо лице,което придобива стока или ползва услуги,които не са
предназначени за извършване на търговска или професионална дейност.
Като потребител въззивникът разполага със защита срещу неравноправни
клаузи, предвидена в Глава Шеста на ЗЗП, за които съдът следи служебно,по
който въпрос също е налице категорично установена съдебна практика, която
задължава както първоинстанционния, така и въззивния съд да следят
служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства,
обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителския договор и да се
произнасят,независимо дали страните са навели такива възражения или
не,като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали
клаузите на договора са нищожни.Съгласно практиката на Съда на ЕС по
приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5.IV.1993 г. относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, която е транспонирана
в българското законодателство с § 13а т. 9 от ДР на ЗЗП, националният съд е
длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните
клаузи, попадащи в приложното поле на Директива 93/13/ЕИО и по този
начин да компенсира неравнопоставеността, съществуваща между
потребителя и продавача или доставчика.
Вярно е поддържаното от частния жалбоподател, че в конкретния случай се
претендира лихва за забава,начислена за периода от 01.07.2009година(първият ден след
падежа на първата неплатена вноска - 30.06.2009година) до 08.02.2021година(датата на
изготвяне справката, както е отбелязано в пояснението в т.12от заявлението) на
основание чл.86 ал.1 ЗЗД.
5
В същото време обаче съгласно чл.4 от Общите условия месечните
погасителни вноски, (която видно от погасителния план е посочена общо в
размер на 121.19лева), покриват компонентите на задължението в
последователност главница,надбавка по чл.2,обезщетение по чл.3 и разноски
за събиране на вземането, поради което претендирания размер на лихва за
забава е начислен върху погасителните вноски, в които освен главницата са
включени и коментираните компоненти, чийто конкретен размер не е
посочен в договора и погасителния план, нито в Общите условия и тази
неяснота не може да бъде отстранена от заявителя.
В процесния договор е посочен годишен процент на разходите (ГПР),
но единствено като абсолютна процентна стойност – 41,66%. Липсва яснота
относно отделните компоненти, определящи същия, тъй като не е ясно дали
е формиран от усвоената от потребителя главница или и от сумите,
предложени и уговорени като допълнителни услуги, които в случая са
застраховка сигурност на плащанията – 35.85лева и застраховка защита на
имуществото -29.09лева. Не става ясно дали цената на последните е част от
формулата за определяне на годишния процент.
На потребителя, съобразно с регламентираните страндарти за
защита, следва да бъде осигурена възможност да познава своите права и
задължения по договора за кредит, поради което договорът следва да съдържа
цялата необходима информация относно условията и стойността на кредита
по ясен и непротиворечив начин – в това число за ГЛП и ГПР, както и за
неговите компоненти.
Договорната клауза за възнаградителна лихва следва да бъде
уговорена ясно и разбираемо. В настоящата хипотеза за кредитополучателя
има неяснота поради непосочване в договора конкретни компоненти на
възнаградителната лихва – ГЛП и надбавка/и, конкретни техни стойности,
поради което същият не е наясно каква ще е месечната тежест на дълга и
каква ще е в края на действие на договора цената на предоставената от
кредитодателя услуга. В същото време вписаната в договора финансирана
услуга на закупената стока - застраховка сигурност на плащанията -
35.85лева и застраховка защита на имуществото-29.09.лева, което
кредиторът явно е предвидил и това допълнително плащане като част от
месечна вноска, но не го е оповестил като разход в тежест на
кредитополучателя.
Напротив, като е пропуснал посочване на присъединяването към
6
застраховката като задължително условие по този кредит, доставчикът на
услугата е осуетил и възможността потребителя да се запознае с
действителната икономическа тежест, която поема. Допълнителното плащане
на премията не е отразено като разход при формиране на оповестения
ГПР(41.66%), въпреки че е включен в общия дълг и месечните вноски.
Уговорената застраховка в полза на застраховащия се кредитор, но за сметка
на застрахования длъжник, при отчитането й като несъмнено очакван
разход, действителния ГПР би бил значително завишен (към 56.90% съгласно
направеното от съда изчисление с calculator bg). Изчислена с calculator bg,
при така посочените за изплащане по кредита сума 1 454.28 лева разсрочена
на 12 погасителни вноски ГЛП е 45.90%.В чл. 2 от общите условия за
усвояване на кредита е вписано, че месечния размер на вноската е формирана
само от главница, разноските на кредитора по подготовка, обслужване на
заема и печалбата му, но не и от премиите по съпътстващи кредита
застраховки.
Макар да няма оплакване във въззивната частна жалба, настоящият
състав на съда счита, изхождайки от задължителното за съда ТР
№6/15.01.2019година на ВКС, по т.д.№6/2017година на ОСГТК, след
преценка на доказателствата, събрани от първата инстанция, че
съществуващата неяснота в договора за потребителски кредит, (обсъдена по-
горе касателно непосочване в договора ГЛП и неточното посочване на
ГПР), не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя,
като изключва или ограничава неговите права.
Нещо повече договорът е с падеж 05.01.2021 г., при което се
установява, че заявителят под формата на мораторни лихви претендира и
договорна такава извън срока на договора.
Предпоставките по чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК обаче не дават възможност
на съда в рамките на заповедното производство да преизчислява и намалява
размерите на главницата и лихвите. Този въпрос- относно размера на
задължението подлежи на изследване от исковия съд при разглеждане на
делото по същество. Още повече, че в конкретния случай претендираните
суми са посочени в заявлението поотделно като остатъчни задължения по
договора за кредит.
Ето защо обжалваното разпореждане, с което е отхвърлено
заявлението за издаване заповед за изпълнение парично задължение по
7
чл.410 ГПК подадено от цесионера „Фр. и.“ЕАД, ЕИК ******** против ЦВ.
СТ. С. следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора не се дължат направените разноски от
жалбоподателя.
Мотивиран от гореизложеното съдът в настоящия си състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №129 от
19.02.2021година,постановено по ч.гр.д. №68/2021година по описа на
Девински районен съд като законосъобразно постановено.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8