№ 530
гр. Велико Търново, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, X СЪСТАВ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря МАЯ К. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА Административно
наказателно дело № 20224110200741 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на И. А. Л. от гр. София против Електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство
или система Серия К № 5722826, издаден от ОД МВР В. Търново, с който за нарушение на
чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева. Претендира се неговата
отмяна с оплаквания за незаконосъобразност и алтернативно намаляване размера на
наложената глоба.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява и не заема
становище.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява и не заема становище.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Административнонаказателното производство е инициирано със съставянето на
Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система Серия К № 5722826 на ОД МВР В. Търново, с който на
жалбоподателя за допуснато нарушение по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП и на основание чл.
189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 200 лева. Фишът е издаден за това, че на 24.03.2022 г. в 14:30 часа, в общ. В.
Търново, ПП І-4, км. 124+400, до автосервиз „Пежо“, в посока гр. София, при ограничение
60 км/ч, въведено с пътен знак В26 с МПС – лек автомобил "Ауди А6", с рег. № *** е
допуснато нарушение за скорост, като при ограничение от 60 км/ч, въведено с пътен знак
В26, е установена скорост на движение на посоченото МПС – 84 км/ч.
От приложената по делото справка се установява, че МПС е собственост на
жалбоподателя Л..
Електронният фиш е съставен на основание снимков материал за заснето нарушение
1
по ЗДвП, а именно - за превишена скорост, като нарушението е установено с
автоматизирано техническо средство – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на
правилата за движение тип TFR1-M, като контролният орган е определил скоростта чрез
приспадане на максимално допустимата грешка от 3 км/ч.
Съгласно удостоверение на БИМ № 10.02.4835/24.02.2010 г., мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение "ТFR1–M", е вписана в регистъра
на Българския институт по метрология под № 4835, със срок на валидност до 24.02.2020 г.
Същата е преминала успешно първоначална и последваща проверка – Протокол № 3-7-21 (л.
18).
Представен е и протокол за използване на АТСС, който установява датата и часа на
използването на системата - 24.03.2022 г., с начало на работа 13:30 ч., съответно край 17:00
ч. По делото са приети и други писмени доказателства, относими към предмета на неговото
доказване.
Предвид установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в
законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е
основателна.
От отразеното в ЕФ и приложените писмени доказателства се установява, че
нарушението е извършено извън населено място, като превишението на скоростта от 24
км/ч, което обуславя приложението на санкционната норма по чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП.
Санкцията, предвидена в същия е с фиксиран размер от 100 лева.
Административнонакзавщият орган е наложил санкцията в двоен размер при условията на
„повторност“ - чл. 182, ал. 4 от ЗДвП. В случая обаче, наказващият орган не е посочил
изрично/препратил към нормата на чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП. В ЕФ е отразено словесно
описание на този задължителен за съставомерността от обективна страна белег
/“повторност“/, но в неговото цифрово изражшение не е посочена тази привръзка, тъй като
нормата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП е бланкетна. Липсват представени от страна на
наказващият орган доказателства, установяващи този признак на „повторността“. Това влече
след себе си невъзможност да се прецени нарушението действително ли е извършено при
условията на повторност. За налагането на санкция по чл. 182, ал. 4 от ЗДвП следва да са
посочени/отразени в съответния санкционен акт няколко обстоятелства, като се изхожда от
обстоятелството, че нормата на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП е бланкетна и е необходимо да се
отрази съответната привръзка с нормата, която запълва /в конкретния случай на
превишаване на максимално разрешената скорост в извън населено място от 21 до 30 km/h -
чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП/. На следващо място - описание от фактическа страна, че
нарушението е извършено повторно; описание от фактическа страна по какви причини е
прието, че нарушението е извършено повторно, като се отрази съответният санкционен акт,
който определя квалификацията като такава, включително с датата му на влизане в сила /и
представяне като доказателство към перписката/.
В оспорения електронен фиш липсва отразяване в правната квалификация /нейното
цифрово посочване/. На следващо място, липсва препращане от бланкета норма към/с
посочване на нарушената такава. Този пропуск предпоставя съда да извлича чрез тълкуване
на изложената фактическа обстановка каква и защо е наложена съответната санкция, което е
недопустимо. Липсва отразяване кога е влязъл в сила посочения ЕФ серия К № 4538698, за
да се прецени, че деянието е извършено при условията на повторност. За такова може да се
съди единствено от посоченото основание за санкциониране на лицето по чл. 182, ал. 4 от
ЗДвП.
В обжалвания електронен фиш липсва запълване на бланкетната с посочване на
нарушената норма, което предпоставя съда да извлича по тълкувателен път от установената
фактическа обстановка каква и защо е наложена съответната санкция, респективно да реши
дали така определеното му наказание е законосъобразно и правилно определено.
Допуснатото нарушение е довело до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя,
2
изразяващо се в невъзможността да разбере, като му се налага да предполага на основание
каква правна норма всъщност е бил санкциониран. Неяснотата относно приложената
администрантивнонаказваща норма от ЗДвП спрямо нарушителя води до съществено
ограничаване на правото му на защита, като във всички случаи нарушаването на правото на
защита представлява съществено нарушение на процесуалните правила и води до порочност
на издадения електронен фиш, а оттам е и основание за неговата отмяна, без да е
необходимо разглеждането на спора по същество.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система Серия К № 5722826 на ОД МВР В.
Търново, с който на И. А. Л. на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева, като незаконосъобразен.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Великотърновския
административен съд, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава дванадесета от
АПК, в 14 дневен срок от обявяването му.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3