РЕШЕНИЕ
№ 4274
гр. Пловдив, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Таня Асп. Георгиева Точевска
при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова
като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева Точевска Гражданско
дело № 20225330100038 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 240, чл. 86 и чл. 99
от ЗЗД.
Ищецът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”,
ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Д. Б., чрез пълномощник
юрисконсулт И. Н., е предявил против Д. П. К., ЕГН: **********, с настоящ адрес в град
**********, ж.к. „********” бл. № ********, вх. ***, ет. ***, иск за признаване на
установено, че ответникът дължи присъдените по частно гр. дело № ********** г. на *****,
*** бр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
********* г., суми, както следва: 11 587, 77 лева, представляваща дължима главница по 25
броя неплатени вноски за периода ********** г.- ********** г. по договор за
потребителски кредит *********** от ********** г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с приложение ************
г. по договор за цесия от ************* г., сумата от 2 519, 63 лева- договорна лихва за
периода *********** г.- ********** г. и сумата от 924, 51 лева- обезщетение за забава за
периода *********** г.- ************ г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда- ********** г. до окончателното й погасяване,
както и направените в заповедното производство разноски.
При условията на евентуалност, исковете са предявени и като осъдителни.
В исковата молба е посочено, че с приложение ************ г. по договор за цесия
1
от *********** г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ищеца, вземането на
кредитора по договор за потребителски кредит ************* от ********** г., сключен с
ответника, се прехвърлило на ищеца, ведно с всички привилегии и обезпечения. До адреса
на ответника било изпратено уведомление по реда на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД за станалата
продажба на вземането с писмо. С исковата молба също можело да бъде връчено
уведомлението за цесията, като възражения длъжникът имал право на възражения само, ако
бил изпълнил на стария кредитор. Съгласно сключения по договор за потребителски кредит
**************** от *********** г., на ответника била предоставена в заем сумата от 25
000 лева, ведно с такса ангажимент от 875 лева и договорна лихва от 9 645, 80 лева, при
обща сума за плащане по кредита- 34 645, 80 лева, платима на 84 равни месечни вноски в
срок до *********** г., всяка от по 412, 45 лева. На длъжника било начислено обезщетение
за забава в размер на 1 204, 62 лева за периода ********* г.- ********* г. (без периода на
извънредното положение). Лицето не било погасило задължението си. За събирането на
дължимите по кредита суми било подадено заявление по чл. 410 от ГПК и по образуваното
по случая частно гр. дело № ********** г. на *****, ******, се издала заповед за
изпълнение. Срещу нея обаче длъжникът подал в срок възражение, поради което се
предявявал и настоящият иск. Моли за установяване на вземането по заповедта. Прави се
искане и за разглеждане на делото в отсъствие на ищеца. Претендират се и разноските в
настоящия процес. В съдебно заседание страната не се явява и не се представлява, като
взема писмено становище по спора.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника. С допълнителна
писмена молба страната оспорва исковете, като твърди, че нямало надлежно уведомяване за
прехвърленото вземане, а клаузите по договора били недействителни. Не дължал
претендираните от него суми в търсения му размер. Моли за отхвърляне на исковете. В
съдебно заседание страната не се явява и не се представлява.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът от фактическа страна установява следното:
Със заповед за изпълнение на парично задължение № ********* г. по чл. 410 от ГПК,
издадена по частно гр. дело № ********** г. на ******, ******. с-в, е разпоредено
ответникът да заплати на ищеца следните суми: 11 587, 77 лева, представляваща дължима
главница по 25 броя неплатени вноски за периода ****** г.- ****** г. по договор за
потребителски кредит ********** от ********** г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с приложение *********** г.
по договор за цесия от ******** г., сумата от 2 519, 63 лева- договорна лихва за периода
********* г.- ********* г. и сумата от 924, 51 лева- обезщетение за забава за периода
******** г.- *********** г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда- ********** г. до окончателното й погасяване, както и
направените в заповедното производство разноски, както и разноските по делото в общ
размер на 350, 64 лева.
Така издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който е подал
2
възражение, като съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането
си в месечния срок от връчване на съобщението.
Установителният иск е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е
допустим и подлежи на разглеждане по същество.
С договор за потребителски паричен кредит № ************/ ******** г., г.,
сключен между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ ООД,
ЕИК: *********, на лицето бил отпуснат кредит в размер на 25 000 лева, при следните
условия: такса ангажимент- 875 лева, 84 броя месечни вноски, всяка от по 412, 45 лева,
ГПР- 11, 40 % и ГЛП- 9, 70 %.
Към договора са представени условията по кредита и погасителен план. Приложени
са още справки по кредита и платежно нареждане за преведена по банков път на *********
г. на длъжника по кредита сума от 24 125 лева.
С рамков договор за цесия от ********** г. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
клон България“ ООД е прехвърлил вземането по процесния кредит на ищеца, като са
приложени приложение към цесията, пълномощно на цесионера, с което той да уведоми
длъжниците за прехвърлените кредити, както и потвърждение за цесията. Видно от
приложението, процесният кредит е включен като част от цедираните договори под номер
19.
Представено е още уведомително писмо за цесията до длъжника, изпратено на адреса
му, както и обратната разписка.
По делото е прието заключение на съдебно- счетоводна експертиза, по която вещото
лице е установило, че ответникът е получил по банков път сумата от 24 125 лева от
отпуснатия кредит от 25 000 лева, поради намаляването й със такса ангажимент от 875 лева.
Общият размер на невърнатата главница по кредита е в размер на 11 587, 77 лева за периода
********** г.- *********** г., на неплатената възнаградителна лихва- 1 833, 73 лева, за
периода ******** г.- *********** г., а на обезщетението за забава- 3 254, 67 лева за периода
********* г.- ********** г.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
Няма спор по делото, че ответникът е сключил договор за потребителски кредит, по
който е получил определена парична сума, срещу задължението да я върне в определен срок,
при съответни условия на заема.
Вземането по този кредит в последствие е било прехвърлено с договор за цесия на
ищеца, като такава възможност изрично е предвидена в чл. 17 от договора, според който
кредиторът има право по всяко време да прехвърли вземанията си по кредита на трето лице,
без да е необходимо съгласието на длъжника.
Договорът за цесия е действителен, приложението към него е неразделна част от
същия и съдържа предмета и цената на всяко прехвърлено вземане, включително и
3
процесното. Както вече се посочи, в договора за кредит изрично е предвидена възможността
финансовата институция да прехвърли правата си по договора на трето лице, без да е
необходимо изрично писмено съгласие на длъжника, поради което в случая не е налице
противоречие с нормата на чл. 26 от ЗПК. Новият кредитор е изготвил уведомление до
длъжника, като по смисъла на чл. 99 ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето на вземането спрямо
длъжника има действие от деня, когато то му е съобщено от предишния кредитор. Не
съществува обаче законова пречка уведомяването да се направи и от новия кредитор, когато
той е изрично овластен за това (както е станало тук), доколкото не се касае за лично и
незаместимо действие. Обстоятелството, че в закона е въведено изискване съобщението за
прехвърлянето на вземането да бъде извършено от цедента, не означава, че то не е валидно,
ако е било направено от упълномощено от този цедент лице, действащ по негово
пълномощие. По делото е представено такова пълномощно, с което ищецът е бил овластен
от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ ООД да уведоми от името на
последния всички длъжници по договорите за кредит за това, че вземанията са прехвърлени
на друг кредитор. В този смисъл съобщението, извършено от цесионера, действащ като
пълномощник на цедента, е правно валидно и като действително то поражда правните си
последици. Уведомлението е било изпратено на адреса на длъжника, като връчителят-
служител на ЧСИ се е свързал по телефона с него и го е уведомил за съдържанието на
книжата, за което е извършено и съответното отбелязване. Отделно от това, още с
връчването на заповедта за изпълнение, а в последствие и на исковата молба с
приложенията й, за което е безспорно, че същите са получени от длъжника, който е подал
възражение, а по настоящоото дело- и писмено становище, той се счита за уведомен за
прехвърленото вземане, доколкото вече се явява известéн, че има нов кредитор. След като
законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено
уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебно (заповедно и/ или исково)
производство е напълно редовно. Няма доказателства по делото, че длъжникът е извършвал
плащания на процесните суми на стария кредитор, за да се освободи от отговорност, като по
този начин целта на закона, свързана със съобщаването за прехвърленото вземане, е
изпълнена, а длъжникът- защитен, ако евентуално е престирал на ненадлежния кредитор. От
всичко изложено дотук, в случая се налага еднопосочният извод за това, че цесията е
валидно противопоставима на ответника и тя легитимира ищеца като надлежен кредитор на
дълга по кредита, който има правото да претендира търсените суми в качество на цесионер.
Няма спор по делото за обстоятелството, че ответникът е сключил договор за кредит,
по силата на който му е предоставена определена парична сума, при съответни условия.
Редовно възникналото заемно правоотношение валидно обвързва страните и поражда своите
правни последици, като с подписване на договора ответникът се е съгласил с всички негови
клаузи, приел ги е, а и предварително още към момента на сключването е бил наясно с
крайната сума, която ще дължи по отпуснатия му заем.
Ответникът е изпълнявал задълженията си до определен момент, като според
4
заключението на вещото лице е заплатил общо 11 548, 60 лева за периода ******** г.-
******** г. Според чл. 5 от договора при просрочване на две или повече месечни вноски,
вземането по кредита става ликвидно и изискуемо в целия му размер. Именно това се е
получило и в конкретния случай, като финансовата институция се е възползвала от
предвидената в договора възможност да обяви заема за изцяло и предсрочно изискуем. Не е
било необходимо изявлението на кредитора в тази връзка да е стигнало до знанието на
длъжника, доколкото именно в текста на чл. 5 от договора изрично е записано, че при
подобна забава в плащането изискуемостта настъпва директно, без дори да се изпраща
съобщение за това до длъжника. При положение, че не е предвидено подобно уведомяване,
не може да се приеме, че не е бил спазен редът за обявяване на тази предсрочна изискуемост
на кредита, още повече, че в случая са неприложими изискванията, които се отнасят до
банковите кредити, тъй като настоящият има потребителски характер и е отпуснат от
небанкова финансова институция. Длъжникът не доказва изпълнение на основното си
задължение след датата на последното плащане, а ангажираните от ищеца писмени
доказателства (справки) и ССчЕ са в насока, че след датата *********** г. повече няма
изпълнение. Така всички вноски до края на срока на договора стават дължими и вещото
лице ги изчислява според погасителния план в съответен размер. В този смисъл искът за
главница е напълно доказан по основание и размер и следва да се уважи изцяло.
Действително по отношение на процесния кредит са приложими нормите на ЗПК, но
съображенията в отговора за недействителни клаузи не са относими към настоящия случай.
От една страна, ищецът не претендира заплащане на „такса ангажимент“, каквато
действително е предвидена в условията на договора, но доколкото тя не е въведена като
предмет на делото, въобще не следва да се обсъжда. Още повече, че няма и насрещна
претенция за връщане на платена такава такса, за да се отнасят плащанията по нея като
такива, погасяващи главницата, нито пък е ясно дали подобна такса въобще е била плащана
или удържана, в какъв размер и т.н. От друга страна, неоснователни са и възраженията в
отговора за неравноправност на клаузата в договора за неустойка, защото такава нито е
предвидена, нито пък се дължи, за да се изследва. Не се търси и „такса за събиране на
вземането“, за да се твърди заобикаляне на правилото на чл. 33 ал. 1 от ЗПК, нито пък има
данни задължението на длъжника е било обременено допълнително с такива такси за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита в нарушение на специалните
законови изисквания.
По отношение на ГЛП и ГПР, следва да се посочи, че в случая лихвеният процент е
фиксиран за срока на действие на договора- 9, 70 % и в подобна хипотеза няма изискване да
се посочват условията за прилагането му, да се описва как се разпределя той във времето и
т.н. Още повече, че размерът му е дори под този на законната лихва, поради което въобще не
може да се говори и за прекомерност или пък предвиждането му в нарушение на добрите
нрави. От втора страна, досежно ГПР също няма отклонения в размера му, който дори е
значително по- нисък от петкратния такъв на законната лихва, определен като лимит- 11, 40
%, а и няма данни по делото в договора да е посочена по- ниска обща стойност на всичките
5
плащания от действителната, за да се приеме, че на потребителя е била предоставена
невярна информация или, че е налице заблуждаваща търговска практика от страна на
кредиторовото дружество.
На следващо място, предвид забавата в плащанията, кредитополучателят следва да
дължи съответни обезщетения, като в случая на него са начислени договорна лихва и такава
за забава. При всеки договор за кредит възнаградителна лихва е дължима, като това
представлява цената на предоставената услуга- ползване на парични средства за даден срок.
Тази лихва е посочена в договора, кредитополучателят е запознат с нея, както и със
задължението да заплати цената по кредита, като няма нищо незаконно или неморално в
начисляването на подобни суми към месечните вноски по заема. Тези суми биха били
дължими дори и при редовно плащане, защото представляват част от дълга, който е
изначално определен. За периода ********* г.- ********** г. според ССчЕ тази редовна
лихва възлиза в размер на 1 833, 73 лева, поради което това акцесорно задължение е
дължимо само за част от предявения му размер от 2 519, 63 лева, като за разликата ще следва
да се отхвърли.
По отношение на втората лихва, посочена като лихва за забава, следва да се посочи,
че същата има санкционен (наказателен) характер, защото се начислява само в случай на
неизпълнение от страна на длъжника, изразяващо се в забавено плащане, като законна
постановка е това, че при забава на връщане на парични средства се дължи лихва. Размерът
й за периода ********* г.- ********** г. върху непогасената главница според вещото лице
възлиза на сумата от 3 254, 67 лева, която е дори значително повече от претендираната- 924,
51 лева, като тук се касае за период на забавено плащане от две години, изчислено върху
голяма остатъчна главница по кредита на база законов размер на тази лихва, поради което
нито има прекомерност, нито пък неравноправност, а още по- малко пък с тази лихва се би
се създало значително неравновесие между правата и задълженията на страните, поради
което тя също следва да бъде присъдена.
Клаузите за лихва нямат неравноправен характер, лихвите по договора са фиксирани
и непроменяни, размерът им не е прекомерен и същият е изначално определен, като
длъжникът е бил наясно с него още при подписване на съглашението. Вещото лице при
изчисленията си също не е установило отклонения от нормативните лимитни изисквания за
тези санкционни последици за неизпълнилия в срок договора длъжник, поради което
потребителят следва да ги заплати в търсените размери.
В заключение следва да се приеме, че в полза на ищеца съществува частично
съответното парично вземане, по отношение на което вече е била издадена заповед за
изпълнение. Вземането за разноски по заповедта също е дължимо, но според мотивната част
на точка 12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство
следва да се произнесе с изричен осъдителен диспозитив, който да се отрази в настоящото
решение. Доколкото обаче претенцията е само частично уважена, то и разноските в
заповедното производство, направени от заявителя за държавна такса и за юрисконсултско
възнаграждение, също следва да присъдят по съразмерност, като на страната се присъди по-
6
малко от претендираната сума. Изчислени съобразно уваженото вземане за главница,
разноските в полза на ищеца- заявител следва да възлизат на сумата от 334, 64 лева, като
разликата до пълния им присъден в заповедното производство размер от 350, 64 лева, остава
за сметка на страната.
Предвид изхода на делото- частичното уважаване на исковите претенции, на
основание чл. 78 ал. 1 и ал. 3 от ГПК, всяка от страните принципно има право да получи
разноски по съразмерност. Ответникът не претендира такива, нито пък представя
доказателства да е направил разходи, за да му се следват те. Ищецът е внесъл държавна
такса в размер на 313, 66 лева, депозит за ССчЕ в размер на 200 лева, като му е дължимо и
юрисконсултско възнаграждение, доколкото страната е представлявана от пълномощник по
делото, определено в минималния размер от 100 лева, съгласно чл. 25 ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, вр. чл. 78 ал. 8 от ГПК, с оглед фактическата и правна
сложност на делото. Така по съразмерност на ищеца се дължи сумата от 585, 66 лева.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния
директор Д. Б., че Д. П. К., ЕГН: **********, с настоящ адрес в град *******, ж.к. „******”
бл. № ******, вх. **, ет. ***, ДЪЛЖИ част от присъдените по частно гр. дело № **********
г. на *****, *****, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
********* г., суми, както следва: 11 587, 77 лева (единадесет хиляди петстотин осемдесет и
седем лева и седемдесет и седем стотинки), представляваща дължима главница по 25 броя
неплатени вноски за периода ******** г.- ******** г. по договор за потребителски кредит
********* от ********* г., сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, вземанията
по който са прехвърлени на ищеца с приложение ************ г. по договор за цесия от
*********** г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда- *********** г. до окончателното й погасяване, сумата от 924, 51 лева
(деветстотин двадесет и четири лева и петдесет и една стотинки)- обезщетение за забава за
периода ********** г.- ************* г. и сумата от 1 833, 73 лева (хиляда осемстотин
тридесет и три лева и седемдесет и три стотинки)- договорна лихва за периода
************ г.- *********** г., като ОТХВЪРЛЯ иска за договорна лихва над уважения до
пълния му предявен размер от 2 519, 63 лева.
ОСЪЖДА Д. П. К., ЕГН: **********, с настоящ адрес в град ************, ж.к.
„*********" бл. № ******, вх. ***, ет. ***, да заплати на „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния
директор Д. Б., направените разноски по заповедното производство в размер на 334, 64 лева
7
(триста тридесет и четири лева и шестдесет и четири стотинки), изчислени по съразмерност,
както и направените по настоящото дело разноски в размер на 585, 66 лева (петстотин
осемдесет и пет лева и шестдесет и шест стотинки), изчислени също по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- П. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________
8