Р Е Ш Е Н И Е
№ ........
гр.Плевен, 03,05,2022 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти
граждански състав, в публично съдебно заседание
на деветнадесети април две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА НАЙДЕНОВА
при
***я Цецка Симеонова, като разгледа докладваното от съдията НАЙДЕНОВА гр.д. №262 по описа на съда за 2020 година, на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото
гражданско дело е образувано по искова молба от М.С.М., ЕГН **********, с
постоянен адрес ***, чрез адв.Т.А. от САК, против ***, представлявано от ***. В
молбата се твърди, че 20,05,2016 г. между страните е сключен ТД, като ищцата е
приела да изпълнява длъжността „***“, посочена погрешно обаче като „***“, като
дл.характеристика не е връчвана. Сочи се, че трудовия договор е сключен за
определен срок, който не е посочен, поради което ищцата счита, че е уговорен
максимално допустимият – 3 години, който се прекратява без предизвестие – на
основание чл.325, т.3 от КТ. Сочи се, че след изтичане на уговорения срок,
ищцата е продължила да изпълнява заеманата длъжност – без писмено възражение от
страна на работодателя и длъжността е била свободна, поради което ТД се е
превърнал в такъв за неопределено време. Сочи се, че за целия период на
договора ищцата е изпълнявала задълженията си по него, като е изпълнявала и
длъжността „***“ като орган на народното читалище по смисъла на чл.17а от ЗНЧ.
Твърди се, че със заповед №5/18,12,2019 г. на председателя на ***ищцата е
уведомена, че ТПО е прекратено от същата дата, на основание чл.325, ал.1, т.8
от КТ – „избор на *** на НЧ въз основа на решение на ОС, проведено на
29,10,2019 г. и решение на настоятелството при НЧ“. Ищцата твърди, че събрания
на дати 29,10,2019 г. и 06,11,2019 г. не са редовно провеждани и съответно не са взимани
решения, поради което избор на нов *** не е надлежно произведен. Сочи се,
ищцата е майка на дете под 3-годишна възраст, което е известно на работодателя.
Твърди се също, че за последните месеци ищцата не е получавала ТВ. Сочи се, че
в заповедта за прекратяване на ТПО липсват необходимите реквизити и мотиви.
Сочи се, че ТД е сключен за длъжността „***“, която е и фактически
изпълнявана; тази длъжност никога не е
била изборна и цитираното в заповедта основание за прекратяване е неприложимо.
Твърди се, че дори да се приеме, че ТД е бил за длъжността „***“, то също не е
налице основанието по чл.325, ал.1, т.8 от КТ, тъй като няма валидно взето
решение на ОС на НЧ. Сочи се също така, че ищцата се ползва от закрилата по
чл.333, ал.1, т.1 от КТ и на основание чл.344, ал.3 от КТ уволнението е
незаконосъобразно само на това основание. В заключение
ищцата моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваната заповед
№5/18,12,2019 г. на председателя на ***като незаконосъобразна; да се възстанови
ищцата на заеманата преди уволнението длъжност; да се осъди ответника да
заплати на ищцата обезщетение за оставането й без работа в размер на 560,00
лева, за периода до датата на исковата молба и до окончателното изплащане на
сумата; за осъждане на ответника да заплати на ищцата неизплатено ТВ в общ
размер на 943,15 лева, за периода ноември – декември 2019 г. Претендират се и
сторените деловодни разноски. В писмена молба, депозирана преди
с.з., проц.представител на ищцата – адв.К., моли съда да уважи исковете, а в
случай, че бъдат отхвърлени, прави възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение.
В срока по
чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, чрез адв.Г.Г. от ПАК, в който
се сочи, че исковете са недопустими. Твърди се, че с решение на настоятелството
от 04,07,2017 г. за *** е избрано друго лице – ***, и още тогава на практика ТД
на ищцата е прекратен. Сочи се също така, че при преглед на фирменото дело се
установява, че с решение от 13,05,2016 г. на ОС Плевен по ф.д.№1331/1997 г.
ищцата е вписана като *** на читалището, но не са представени никакви
доказателства че това е станало по предвидения в устава ред – назначена е
еднолично от председателя на читалището към онзи момент ***. Ето защо се
твърди, че сключеният ТД е недействителен, тъй като противоречи на закона и го
заобикаля. Предявен е и насрещен иск за прогласяване недействителността на
договора и по чл.55 от ЗЗД - за осъждане
на ищцата да заплати сума в размер на 2000,00 лева – отделени за разглеждане в
друго производство. Алтернативно се сочи, че претенциите по чл.344, ал.1, т.1,
2 и 3 от КТ са неоснователни. Твърди се, че не е налице грешка в ТД и ищцата е
била на длъжност ***, тъй като още на 13,05,2016 г. е вписана като такъв. Сочи
се, че същата е разполагала със спесимен и е теглила суми от банковата сметка
на читалището, дори когато е била в отпуск по майчинство, и при наличие на друг
избран ***. Сочи се, че решенията на ОС от 29,10,2019 г. и на настоятелството
от 06,11,2019 г. не са атакувани по предвидения от закона ред и са законни.
Твърди се, че всички дължими суми за ТВ и обезщетения са изплатени. Твърди се,
че при прекратяване на ТД на основание чл.325, т.8 от КТ, ищцата не се ползва
от закрила. Претендират се разноски. В последно с.з.
проц.представител на ответника моли съда да се отхвърлят исковете.
Съдът,
като съобрази становищата на страните, предвид събраните по делото
доказателства и на основание закона, намира за установено следното:
От
представеното копие от ТД №1/20,05,2016 г. се установява, че ответницата е
назначена на длъжността „***“ в читалището, с код по НКП 9499, с код по НКИД
26225001, за определен срок – 25,05,2016, считано от 20,06,2016 г.
От
представеното копие от Заповед №6/18,12,2019 г. на Председателя на ***е видно,
че ТД на ответницата, на длъжност „***“ е прекратен, считано от 18,12,2019 г.
От
представеното копие от Уведомление по чл.62, ал.5 от КТ се установява, че
същото е подадено във връзка със сключен ТД с ответницата, като е посочено, че
ще заема длъжността „***-***“ по срочен трудов договор, със срок на договора –
25,10,2016 г. От представената в заверено копие Справка за приети и отхвърлени
уведомления по чл.62, ал.5 от КТ от ТД на НАП се установява, че уведомлението е
заверено /прието/.
От
представеното копие от заявление за ползване на платен годишен отпуск от
16,04,2019 г. е видно, че е подадена от ответницата, която изрично е посочила,
че е изпълняваща длъжността „***“ към НЧ. Заявлението е одобрено от
Председателя на НЧ.
От
представеното копие от Заповед №5/10,11,2017 г. на председателя на НЧ е видно,
че на ответницата М.М., на длъжност *** в ***е разрешено ползването на отпуск
за бременност и раждане, в размер на остатъка от 135 до 410 календарни дни,
считано от 10,11,2017 г. до 11,08,2017 г.
От
представеното копие от удостоверение за раждане на детето *** е видно, че
същото е родено на 10,08,2017 г., а майка на детето е ищцата.
От
представеното копие от протокол №6/2019 г. от проведено на 29,10,2019 г. Общо
събрание на ***се установява дневния ред и взетите решения. Установява се, че в
т.2 е предвидено гласуване на *** на читалището, като със 33 гласа е избрана ***.
Към протокола е представен и списък на членовете на ОС, които са присъствали.
От
представеното копие от Протокол №7/2019 г. от 06,11,2019 г. за проведено
заседание на Настоятелството на ***се установява, че е взето решение *** да
бъде назначена на длъжност „***“ на читалището и са прекратени правата на
ищцата като ***.
От
представеното ксерокопие от молба от 09,05,2016 г. /л.47 от делото/ до
Председателя на ***, е видно, че М.С.М. е заявила желанието си да бъде
назначена на работа на длъжност „*** на народно читалище“.
Видно
от представеното удостоверение от 05,09,2018 г. /представено с отговора на ИМ/,
издадено от ПлОС по ф.д.№1331/1997 г., с решение №95 от 13,05,2016 г. са
вписани промени по фирменото дело – ново настоятелство с тригодишен мандат, в
състав от седем членове, между които и *** – М.С.М..
От
представените с допълнителна молба от 04,03,2020 г. платежни нареждания с
операционна бележка към тях, се установява, че на 27,01,2020 г. на ищцата е
преведена по банков път сумата от 149,54 лева, с основание – работна заплата за
м.11,2019 г., а на 17,01,2020 г. на ищцата е преведена сумата от 232,35 лева с
основание – работна заплата м.12 2019 г.
От
заключението на ВЛ по изготвената СИЕ се установява, че обезщетението по
чл.225, ал.1 от КТ за периода от 18,12,2019 г. – 17,01,2020 г. е в размер на
560,00 лева.
От
представената в с.з. на 16,03,2022 г. разпечатка за актуално състояние към
15,03,2022 г., от ТР и регистър на ЮЛНСЦ, на ответното читалище, се установява,
че по заявление от 04,03,2022 г. като представляващи читалището са вписани ***,
а заличено обстоятелство е вписването като *** на ищцата.
В
показанията си св.***твърди, че ищцата е била назначена на длъжността „***“,
като след като излязла по майчинство, на същата длъжност да я замества била
назначена ***.
От
заключението на ВЛ по допълнително изготвената СИЕ се установява, че дължимото
нетно ТВ на ищцата за м.ноември 2019 г. е в размер на 150,59 лева, а за
м.декември 2019 г. – 207,07 лева. ВЛ е посочило, че за м.ноември 2019 г. ТВ на
ищцата е изплатено в размер на 149,54 лева на 27,01,2020 г., а ТВ за м.декември
2019 г. е изплатено в размер на 232,35 лева на 17,01,2020 г.
От
приложеното към настоящото дело т.д.№252/2019 г. на ПлОС се установява, че с
решение от 09,12,2019 г., в сила от 14,02,2020 г., съдът е оставил без уважение
жалбата на ***, против отказ №20191104124429-4/08,11,2019 г., постановен от
дл.лице по регистрация към АВ, по заявление №20191104124429/04,11,2019 г., с
който е отказано вписването на *** за *** и представляващ читалището и
заличаване на М.С.М. като *** и представляващ читалището.
Съдът
не обсъжда останалите събрани по делото доказателства, като неотносими към
правния спор.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи:
По
иска за неизплатено ТВ за месеците ноември и декември 2019 г.
Ищецът твърди, че ответникът не му
е изплатил изцяло полагащо му се трудово
възнаграждение за м.ноември и декември 2019 г. в размер на 943,15 лева. В
тежест на ответника бе да установи, че е заплатил дължимото възнаграждение, тъй
като твърдението, че не е изплатено, е отрицателен факт, тежестта за доказване
на който се носи от отсрещната страна. Ответникът е ангажирал доказателства
чрез представяне на платежни нареждания с молба от 04,03,2020 г. за изплатено
ТВ на ищцата за периода септември – декември 2019 г. От заключението на ВЛ по
изготвената допълнителна експертиза се установява, че нетното ТВ на ищцата за
м.ноември 2019 г. следва да е в размер на 150,59 лева, а за м.декември 2019 г.
– 207,07 лева. Съдът на основание чл.162 от ГПК изчисли, че общо дължимото
нетно ТВ на ищцата за месеците ноември и декември 2019 г. е било в размер на
357,66 лева. ВЛ е установило, че изплатените суми на ищцата са в размер на
149,54 лева на 27,01,2020 г. и 232,35 лева на 17,01,2020 г., или общо
изплатената сума е в размер на 381,89 лева. Доколкото сумата е платена след
образуване на ИМ /за м.декември 2019 г. – на 17,01,2020 г. в 12,46 ч., а делото
е образувано на 17,01,2020 г. в 10,52 ч., а за м.ноември – на 27,01,2020 г. –
след получаване на ИМ от ответника/, то съдът приема, че искът за неизплатено
ТВ за месеците ноември и декември 2019 г. следва да бъде отхвърлен като погасен
чрез плащане до сумата от 357,66 лева, и като неоснователен за разликата до
претендираните 943,15 лева.
По
иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ
Съдът
счита, че искът с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ се явява допустим,
тъй като е предявен в законоустановения двумесечен срок, визиран в чл.358,
ал.1, т.2 от КТ, а заедно с това за ищцата е налице правен интерес от
предявяването му. Съдът приема, че между страните по делото е възникнал трудов
спор по повод прекратяване на трудовото правоотношение помежду им, по смисъла
на чл.357, ал.1 от КТ, като ищецът оспорва наличието на основанието, визирано в
заповедта за прекратяване по – чл.325, ал.1, т.8 от КТ към момента на
постановяване на обжалваната заповед, за прекратяване на трудовия й договор с
ответника.
Видно
от приетите по делото писмени доказателства, трудовият договор на М.М. е за
длъжността „***“, но с посочен код по НКП 9499 и код по НКИД 26225001, отнасящ
се съгласно списъка на длъжностите в НКПД, утвърдена със Заповед на Министъра
на труда и социалната политика, за „***“ – посочена в клас 2 – Специалисти, подклас
26 - Юристи и специалисти по обществени науки и култура, група 262 – ***и,
архивисти и уредници. С този код по НКПД е подадено уведомлението и до НАП по
чл.62, ал.5 от КТ. Следва да бъде отбелязано обаче, че кодът по НКПД не е
задължителен елемент на понятието „длъжност”. По силата на чл.62, ал.1 от КТ трудовият
договор се сключва в писмена форма, а съгласно чл.66, ал.1 от КТ договорът
съдържа данни за страните и задължително определя мястото на работа, наименованието
на длъжността и характера на работата и други условия във връзка с
предоставянето на работна сила. Очевидно е, че кодът по НКПД не е предвиден в
разпоредбата като съдържание на трудовия договор, а само се вписва в
уведомлението до НАП по чл.62, ал.3 от КТ по силата на чл.5, т.4, б.“а“ от
Наредба №5/29,12,2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението,
издадена на основание чл.62, ал.4 от КТ. Ето защо съдът счита, че кодът по НКПД не е
задължителен елемент на понятието „длъжност“, а длъжността се определя от съдържанието
на трудовите задължения и длъжностната характеристика. В случая по делото не е
представена подписана от ищцата длъжностна характеристика нито за длъжността „***“,
нито за длъжността „***“. С оглед обстоятелството, че самата ищца е подала
заявление за назначаване на длъжността „***“, същата е представила и
декларация, че като *** на НЧ ще се подписва по определен начин, съдът приема,
че трудовия договор е сключен за длъжността „***“ на НЧ.
Един от въпросите, поставени от ищцата е, че не са били налице основанията
за сключване на срочен трудов договор по чл.68, ал.1 от КТ. Както бе посочено и по-горе, в приложения
по делото трудов договор №1/20,05,2016
г. се
съдържат съществените елементи, изискуеми за съдържанието на трудовия договор,
съобразно чл.66, ал.1 от КТ, следователно трудовия договор е издаден в
предвидената от закона форма. Представеният по делото трудов договор е подписан
от посочените в него лица – от ищцата като работник и от председателя
на читалището като
работодател. Двете страни са постигнали съгласие относно условията, визирани в
трудовия договор, подписали са същия и са получили по един екземпляр от него.
Съдът счита, че посочването на правното основание за сключване на трудовия
договор е част от минимално необходимото съдържание на трудовия договор, като
то може да бъде отразено както цифрово, така и словесно. В процесния ТД е
изписано и цифрово, и словесното сключването на договор за
определен срок, като е посочен и срокът – 20,05,2016 г., изрично е посочено, че лицето е подало
молба за сключване на договор по чл.68, ал.1 от КТ. Ето защо, при тълкуване
волята на страните при сключване на ТД №1/20,05,2016
г.,
съобразно разпоредбата на чл.20 от ЗЗД, съдът приема, че страните са искали да
обвържат индивидуалното трудово правоотношение с краен срок, който е точно
фиксиран – 25,05,2016 г., и какъвто задължително трябва да бъде срока
на договорите по чл.68, ал.1, т.1 от КТ. При преценка обаче на събраните по делото доказателства, съдът счита, че в процесния случай сключеният между страните по
делото трудов договор не е срочен трудов договор по смисъла на чл.68, ал.1, т.1
от КТ, а същият е безсрочен трудов договор. Съгласно изискванията на чл.68,
ал.1, т.1 от КТ, срочен трудов договор се сключва за определен срок, който не
може да бъде по-дълъг от 3 години, доколкото в закон или в акт на МС не е
предвидено друго. Разпоредбата на чл.68, ал.3 от КТ обаче, визира правилото, че
срочен трудов договор по ал.1, т.1 се сключва за изпълнение на временни,
сезонни или краткотрайни работи и дейности, както и с новопостъпили работници и
служители в обявени в несъстоятелност или ликвидация предприятия. По изключение
разпоредбата на чл.68, ал.4 от КТ допуска да се сключват срочни трудови договори
за срок най-малко една година за работи и дейности, които не са временни,
сезонни или краткотрайни, като такъв договор може да се сключи и за по-кратък
срок, но само по писмено искане на работника или служителя. С оглед
съдържанието на процесния трудов договор се налага извода, че същият е сключен
за определен срок по чл.68, ал.1, т.1 от КТ. Настоящата съдебна инстанция счита
обаче, че така сключеният между страните трудов договор е сключен в нарушение
на изискванията на чл.68, ал.3 от КТ. От събраните по делото писмени
доказателства не се установява, а и ответникът не излага доводи в тази насока,
че е налице хипотезата на чл.68, ал.3 от КТ, а именно - трудовият договор с
ищцата да е сключен за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни
дейности. Временни, сезонни или краткотрайни дейности по смисъла на чл.68, ал.3
от КТ са тези, които имат случаен и еднократен характер спрямо основния предмет
на дейност на предприятието, зависят от сезонните условия или са с подчертано
кратък срок на изпълнение. Съдът намира, че в процесния случай по делото не се
установява длъжността „***“
при ***да отговаря на
тези характеристики. При тези факти, съдът приема, че както характерът на изпълняваната длъжност, така и характеристиките на работодателя
и работника в процесния случай изключват възможността да се сключва изобщо
срочен трудов договор по чл.68, ал.1, т.1 от КТ за длъжността, заета и
изпълнявана от ищцата – „***“, при ответника. В тази
връзка, данните по делото сочат също, че ответникът - работодател, няма как да
бъде и не е обявен в несъстоятелност или в ликвидация, по смисъла на чл.68,
ал.3 от КТ, като такива доводи не се и излагат от ответната страна. На следващо място съдът счита, че не са
налице и обстоятелства, които да сочат на „изключение“ по смисъла на чл.68,
ал.4 от КТ. Съгласно разпоредбата на чл.68, ал.4 от КТ, по изключение срочен
трудов договор по чл.68, ал.1, т.1 от КТ - за срок най-малко една година, може
да се сключва за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или
краткотраен характер; такъв трудов договор може да се сключи и за по-кратък
срок по писмено искане на работника или служителя; в тези случаи срочният
трудов договор по чл.68, ал.1, т.1 от КТ със същия работник или служител за
същата работа може да се сключва повторно само веднъж за срок най-малко една
година. От събраните по делото писмени доказателства, обаче, не се установява
към момента на сключването на трудов договор №1/20,05,2016 г. да са били налице предпоставките на §1, т.8 от
ДР на КТ /конкретни икономически, технологически, финансови, пазарни и други
обективни причини от подобен характер, съществуващи към момента на сключване на
трудовия договор, посочени в него и обуславящи срочността му/, обуславящи
сключване на срочен трудов договор по чл.68, ал.4 вр.ал.1, т.1 от КТ. В тази
връзка, съдът взе предвид, че дори и такива да са съществували, без писмено
искане от страна на работника /каквото в случая не е налице/, такъв трудов
договор би могъл да се сключи за срок най-малко една година, а наред с това, в
същия следва да бъдат изрично посочени конкретните икономически,
технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен
характер, съществуващи към момента на сключване на трудовия договор и
обуславящи срочността му, съгласно §1, т.8 от ДР на КТ. Съгласно разпоредбата на чл.68, ал.5 от КТ,
трудов договор по чл.68, ал.1, т.1 от КТ, сключен в нарушение на чл.68, ал.3 и
ал.4 от КТ, се смята сключен за неопределено време. Предвид изложеното по-горе
и по силата на чл.68, ал.5 от КТ, трудовият договор №1/20,05,2016 г., сключен
между страните, следва са се счита за безсрочен.
Следващият
и основен спорен въпрос е, било ли е налице посоченото основание за
прекратяване на трудовия договор, а именно – постъпване на работа на служител,
който е избран, като се твърди, че няма валидно взето решение на читалищното
настоятелство за назначаване на *** като *** на читалището, каквото решение е изискуемо
по чл.16, ал.2, т.5 от ЗНЧ и представлява задължителна предпоставка за възникване
на трудово правоотношение за заемане на длъжността „***“. В случая е въведен отрицателен
факт, който размества доказателствената тежест, и ответникът е необходимо да
установи наличието на такова решение. В тази връзка, процесуалният представител
на ответника е представил решение както на ОС на читалището от 29,10,2019 г. за
избор на ***, така и решение на читалищното настоятелство, с което *** е назначена
на длъжност „***“. Няма данни тези решения да са атакувани в предвидения в ЗНЧ
срок и ред, и съдът приема същите за валидни.
Съдът
не споделя доводите на ищцата, че отказът на регистърния съд, потвърден по
т.д.№252/2019 г. на ПлОС, да впише промяна касателно лицето, изпълняващо
длъжността „***“ на ответното читалище, сочи на ненадлежно проведен избор на ***
за длъжността „***“ на читалището. Вписването има само оповестително действие
по отношение на трети лица, съгласно чл.7, ал.1 от ЗТР и ЮЛНЦ, но няма конститутивен
ефект. Конститутивно действие е придадено от закона – чл.9, ал.1 от ЗНЧ, само
на вписването на читалището като юридическо лице с нестопанска цел в регистъра
на организациите с нестопанска цел в окръжния съд по седалището му. Останалите
обстоятелства, вкючително и касаещите представителната власт на органите на
читалището подлежат на вписване, което
има само оповестително действие. Недопустимо е според настоящия състав да
се смесва предмета на исково производство за законосъобразност на прекратяване
на трудово правоотношение с предмета на регистърно производство по вписване на
заявени пред регистърния съд промени, касаещи органите на читалището.
С
оглед всичко изложено, съдът приема, че доколкото по делото са налице писмени
доказателства за взето от читалищното настоятелство по чл.16, ал.2, т.5 от ЗНЧ
валидно решение за назначаване на *** като *** на читалището, то е налице е
основанието за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата.
За
пълнота следва да се отбележи, че при прекратяване на ТПО на основание чл.325, ал.1,
т.8 от КТ, работникът не се ползва от закрилата по чл.333 от КТ.
По
исковете по чл.344, ал.1, т.2 и т.3 вр.чл.225, ал.1 от КТ
Основателността
на тези искове се обуславя от уважаването на иска за признаване на уволнението
за незаконно и отмяна на заповедта за уволнение. Предвид на това, че главният
иск е неоснователен и недоказан, то такива се явяват и акцесорните искове,
които също следва да се отхвърлят.
С
оглед изхода на спора, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника
сторените разноски. Преди да се произнесе по въпроса за разноските, съдът
счита, че следва да обсъди заявеното своевременно възражение на ищеца за
прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение – същото е неоснователно, доколкото претендираното
възнаграждение /400,00 лева/ е дори под минималния размер,
определен в чл.7, ал.1, т.1 от Наредба №1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Ето защо ищцата следва да заплати
сторените от ответника разноски, които са в размер на 400,00 лева за адвокатско
възнаграждение и 150,00 лева за депозит за ВЛ.
За
пълнота следва да се отбележи, че ищцата също има право на разноски по
отношение на предявения иск по чл.128 вр.чл.242 от КТ /доколкото същият е
отхвърлен като погасен чрез плащане/, но доколкото по делото няма представени
доказателства за направени от ищцата разноски, съдът не дължи произнасяне.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от М.С.М., ЕГН **********, с
постоянен адрес ***, чрез адв.Т.А. от САК, против
***, представлявано от ***, иск с правно основание чл.128 вр.чл.242 от КТ за заплащане на сумата от
943,15 лева, представляваща неизплатено ТВ за периода м.ноември – декември 2019
г., КАТО ПОГАСЕН
ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ ДО РАЗМЕРА НА СУМАТА ОТ 357,66 ЛЕВА, И КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН ЗА
РАЗЛИКАТА ДО ПРЕТЕНДИРАНИТЕ 943,15 ЛЕВА.
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.С.М., ЕГН **********, с
постоянен адрес ***, чрез адв.Т.А. от САК, против
***, представлявано от ***, искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1,
т.2 и т.3 вр.чл.225 ал.1 от КТ за отмяна на Заповед
№5/18,12,2019
г. на председателя на ***като незаконосъобразна, за възстановяване на ищцата на
заеманата преди уволнението длъжност, за заплащане на обезщетение за оставането
без работа за периода 18,12,2019 г. – 17,01,2020 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК М.С.М., ЕГН **********,
с постоянен адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на ***,
представлявано от ***, сторените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 400,00 лева и за депозит за ВЛ в размер на 150,00
лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд
– Плевен в двуседмичен срок, считано от датата на обявяването му – 03,05,2022 г.,
на основание чл.315, ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: