Решение по дело №252/2022 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 1240
Дата: 25 август 2022 г.
Съдия: Вера Светославова Найденова
Дело: 20224430100252
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 януари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1240
гр. Плевен, 25.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Вера Св. Найденова
при участието на секретаря ЦЕЦКА С. ШУТЕВА
като разгледа докладваното от Вера Св. Найденова Гражданско дело №
20224430100252 по описа за 2022 година
Иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от
ЗЗД
Производството по делото е образувано по ИМ от ***, със седалище и адрес на управление
***, представлявана от изпълнителния директор ***, чрез юрк.***, против ИВ. Б. Л., ЕГН
**********, от ***, за признаване за установено спрямо ответника на основание чл.422, ал.1
от ГПК, че същия дължи на ищеца сумата от 805,05 лева, от които сумата от 737,29 лева
главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01,11,2019
г. – 30,04,2021 г., и сумата от 67,76 лева, представляваща лихва за забава за периода
03,01,2020 г. – 01,10,2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 12,10,2021 г. до окончателното
изплащане на сумите. Твърди се, че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, е образувано ч.гр.д. №6462/2021 г. по описа на ПлРС, по което има издадена
заповед за изпълнение, връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Твърди се, че сумите за
топлинна енергия за процесния период, са начислявани от ищеца, на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение, в съответствие с чл.61, ал.1 от Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за Топлоснабдяването. Твърди се, че имотът, находящ се в ***, е с
абонатен №***. В с.з. ищецът се представлява от юрк.*** и юрк.***, които молят съда да
постанови решение, с което да уважи иска.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор чрез назначения му особен
представител - адв.И.Ц. от ПАК, в който сочи, че с оглед липсата на контакт с ответника,
следва да оспори иска. Не възразява срещу назначаването на СИЕ. В с.з. особения
1
представител на ответника моли съда да се произнесе с решение съобразно заключението на
приетата експертиза.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото
доказателства прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Искът е предявен в законоустановения едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК след
връчване на дадените указания от заповедния съд по ч.гр.д.№6462/2021 г. по описа на
ПлРС, поради което се явява допустим и следва да се разгледа по същество.
От представеното от ищеца още с ИМ извлечение по пера се установява, че от
претендираната сума за главница, 387,08 лева са начислени за отопление с ИРУ, 121,41 лева
са начислени за отопление без ИРУ, 194,82 лева са начислени за топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация, 33,98 лева са за услуга дялово разпределение.
Видно е от представеното препис-извлечение от сметка на потребител №*** с титуляр
ответника, че през процесния период е била начислена сума в общ размер на 737,29 лева
главница и 67,76 лева лихва за забава.
От представените копия от фактури за процесния период се установяват и начисленията за
отделните месеци.
От изисканата по реда на чл.192 от ГПК Справка от Дирекция „Приходи от местни данъци и
такси“ към Община Плевен, се установява, че на името на ответницата има деклариран
недвижим имот – жилище в ***, като към справката е приложено и копие от Декларация по
чл.14 от ПЗР на ЗМДТ, от която се установява, че процесния имот е деклариран като
собствен на ответницата и Горан Литински с вх.№68691/25,03,1998 г.
От представеното копие на Молба от 29,03,2000 г., от ответницата до ищцовото дружество,
се установява, че ответницата е заявила желание да й бъде открита партида за плащане на
отопление и топла вода.
От представеното копие от Договор №51/15,10,2013 г. се установява сключването на
договор между топлинния счетоводител *** и собствениците на етажната собственост на
адрес гр.Плевен, жк.Сторгозия бл.4, вх.А.
От заключението на ВЛ по назначената по делото съдебно - икономическа експертиза е
видно, че при ищеца адреса на ответницата е регистриран с абонатен №***, като от
дружеството-ищец са издавали съответните данъчни фактури. Сочи се, че за процесния
период стойността на консумираната и незаплатена топлинна енергия е в размер на 737,29
лева, а лихвата за забава от изискуемостта на отделното плащане е в размер на 72,95 лева.
Съдът кредитира заключението на ВЛ като вярно, обективно и компетентно.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:
В разпоредбата на §1, т.2а от ДР на ЗЕ вр.чл.153, ал.1 от ЗЕ е определено понятието „битов
клиент“ като лице, което е собственик, респективно титуляр на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост и купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
2
газ за собствени битови нужди. Същата тази разпоредба се съдържа и в чл.3, ал.1 от ОУ на
дружеството. От обсъдената по-горе Справка от Дирекция „Приходи от местни данъци и
такси“ към Община Плевен и копие на Декларация по чл.14 от ПЗР на ЗМДТ може да се
направи извода, че собственик на процесния имот е ответницата И.Л.. Ето защо съдът
приема, че ответницата е пасивно легитимирана да отговаря по иска.
Според чл.153, ал.1 от ЗЕ потребител на топлинна енергия е собственикът или носителят на
вещно право на ползване на имота, до който се доставя топлинната енергия. До колкото
ответницата е собственик на имота, то следва да се приеме, че същата се явява клиент на
топлинна енергия по силата на горепосочената норма от ЗЕ.
Съвкупният анализ на събраните по делото доказателства налага категоричен извод за
наличие на облигационно правоотношение по договор за доставка на топлоенергия между
ищеца и етажните собственици, в това число и ответницата. Безспорно е между страните, а и
следва от доказателствата по делото, че през исковия период процесната сграда е била
топлофицирана. Ответницата е собственик на апартамент №20 в сградата и поради това има
качество на потребител по смисъла на пар.1, т.2а от ДР на ЗЕ и на основание на чл.153, ал.1
от ЗЕ, където е разписано, че потребител на топлинна енергия за битови нужди е
собственикът или титулярът на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот –
тоест по нормативен ред императивно е установено кой е страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на
вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване. Обстоятелството дали
ответницата реално е ползвала топлинна енергия е ирелевантно /а в процесния случай такава
топлинна енергия е ползвана/, доколкото по законодателен ред е предвидено, че е
достатъчно да е собственик или титуляр на вещно право на ползване на жилище в
топлоснабдявана сграда, за да се счита за потребител. Предвид наличието на отоплителна
система в блока, нормата на закона и в частност чл.153, ал.6 от ЗЕ вменява като задължение
на собственика/носителя на ВП на ползване на жилище в топлоснабдена сграда, да заплаща
суми за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация.
Съдът приема, че искът е доказан по основание и размер, тъй като ответницата е потребител
на топлинна енергия на основание чл.150, ал.1 от ЗЕ и като такава дължи заплащане на
потребената топлоенергия, ползвала е топлоенергия в качеството си на потребител на такава
в размер на предявената претенция по чл.422, ал.1 вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1
ЗЗД в размер на 737,29 лева съгласно заключението на ВЛ по СИЕ. При осъществяването на
дейността си по централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се
съобразява с разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ /ДВ,бр.107/09,12,2003
г./, преповтаряща чл.106а, ал.1 от ЗЕЕЕ /отм./, която предвижда, че продажбата на
топлинна енергия на потребители за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна
собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно облигационната връзка
възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне
качеството потребител. Това качество е определено в разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ,
3
според която потребители на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените
разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за
битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на
облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия определят правата и
задълженията на топлопреносното предприятие и потребителите; реда за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорността при
неизпълнение на задълженията; реда и условията за включване, прекъсване и прекратяване
на топлоснабдяването; реда за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за
търговско измерване или други контролни приспособления. Искът с правно основание
чл.422, ал.1 вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, вр.чл.86 ЗЗД се явява акцесорен по отношение на
предходния и с оглед основателността на същия, следва да бъде уважен като доказан по
основание и в предявения размер от 67,76 лева.
На основание гореизложеното съдът намира, че искът с правно основание чл.422 вр.чл.415,
ал.1 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД се явява изцяло основателен и доказан
и следва да бъде уважен като такъв.
Предвид изхода от производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответницата
следва да бъде възложено заплащането на направените от ищеца разноски за ДТ в размер на
75,00 лева за държавна такса, 220,00 лева за депозит за особен представител, 100,00 лева
депозит за ВЛ по СИЕ, и 100,00 лева за юрк.възнаграждение.
С оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските, направени в заповедното производство. Ищецът е направил
разноски в размер на 25,00 лева за държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50,00 лева, които, с оглед изхода на спора, ответникът следва да му заплати.
Воден от горното, съдът

РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА ОСНОВАНИЕ чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1
от ЗЗД и чл.86, ал1 от ЗЗД, че ИВ. Б. Л., ЕГН **********, от ***, ДЪЛЖИ на ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявана от изпълнителния директор ***,
сумата от 805,05 лева, от които сумата от 737,29 лева главница, съставляваща стойността
на незаплатена топлинна енергия за периода 01,11,2019 г. – 30,04,2021 г., и сумата от 67,76
лева, представляваща лихва за забава за периода 03,01,2020 г. – 01,10,2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от
ГПК в съда – 12,10,2021 г. до окончателното изплащане на сумите, за което е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№6462/2021 г. по описа на РС Плевен.
4
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ИВ. Б. Л., ЕГН **********, от ***, ДА
ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от
изпълнителния директор ***, направените разноски в исковото производство в размер на
75,00 лева за държавна такса, 220,00 лева за депозит за особен представител, 100,00 лева
депозит по СИЕ и 100,00 лева за юрк.възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ИВ. Б. Л., ЕГН **********, от ***, ДА
ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявана от
изпълнителния директор ***, направените разноски в заповедното производство /за ДТ и
юрисконсултско възнаграждение/ в размер на 75,00 лева.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните
пред Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5