Определение по дело №820/2021 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 525
Дата: 27 септември 2021 г. (в сила от 27 септември 2021 г.)
Съдия: Ангел Димитров Гагашев
Дело: 20212100600820
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 9 август 2021 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 525
гр. Бургас, 24.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и четвърти септември, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Яни Г. Гайдурлиев
Членове:Цвета Ж. Попова

Ангел Д. Гагашев
като разгледа докладваното от Ангел Д. Гагашев Въззивно частно
наказателно дело № 20212100600820 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 243 ал. 8, вр. ал. 7 от НПК.
С определение № 37 от 21.06.2021 г. на Районен съд – Несебър (РС – Несебър),
постановено по ЧНД № 424/2021 г. по описа на същия съд, е отменено Постановление на
Районна прокуратура – Бургас (РП – Бургас), ТО – Несебър (ТОН) от 01.06.2021 г. за
прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство (ДП) № 304 ЗМ-
2533/2017 г. по описа на РУ – Несебър при ОД на МВР – Бургас, вх. № ТОН-3560/2015 г. по
описа на РП – Бургас, ТОН, водено за престъпление по чл. 172б, ал.1 от НК.
Недоволен от определението на РС – Несебър, прокурорът от РП – Бургас, ТОН,
наблюдаващ ДП, го протестира като неправилно. В частния протест отново се излагат
доводите от прекратителното постановление за приложимост в конкретният случай на чл. 9,
ал.2 от НК. Наред с това, прокурорът изразява становище, че назначаването на поредна
съдебно – оценителна експертиза, в каквато насока са указанията на районния съд, няма да
изясни въпроса за стойността на инкриминираните чанти като имитация и като оригинал, а
само ще внесе допълнително съмнение в тази насока, тъй като иззетите инкриминирани
вещи не представлявали конкретен модел от колекция на „Michael Kors”, а това водело до
невъзможност те да бъдат адекватно оценени. Моли, протестираното първоинстанционно
съдебно определение да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно, като вместо
него въззивният съд да постанови ново, с което да потвърди постановлението на РП – Бургас
за прекратяване на наказателното производство.
По делото е постъпило и писмено становище от представителя на притежателят на
изключителното право по смисъла на ЗМТО, по повод частния протест. В становището се
излагат доводи срещу възраженията на прокуратурата и се иска потвърждаване на
атакуваното съдебно определение като правилно и законосъобразно.
1
Бургаският окръжен съд (БОС), след като се запозна с наведените в жалбата доводи и
след служебна проверка на събраните в хода на разследването и приложени по ДП
доказателства, в пределите на правомощията си по чл. 243, ал. 8 от НПК, установи следното:
ДП № 304 ЗМ-2533/2017 г. по описа на РУ – Несебър при ОД на МВР – Бургас, вх. №
ТОН-3560/2015 г. по описа на РП – Бургас, ТОН, е образувано с постановление от
19.09.2017 г. срещу неизвестен извършител за това, че в търговски обект в к. к. „Слънчев
бряг“, без съгласието на притежателя на изключителното право, използвал в търговската си
дейност като предлагал за продажба стоки с наименование на марките „Michael Kors”, без
необходимото за това съгласие от притежателите на търговските марки – деяние,
представляващо престъпление по чл. 172б, ал. 1 от НК. В хода на досъдебното производство
са разпитани свидетели, събрани са писмени доказателства, изготвени са експертизи. До
този момент няма привлечен обвиняем за разследваното престъпление.
С постановление от 01.06.2021 г. прокурорът от РП – Бургас, ТОН, наблюдаващ
разследването, прекратил наказателното производство на основание чл. 242, ал.1,
предложение първо, вр. чл. 243, ал.1, т.1, вр. чл. 24, ал.1, т.1 от НПК, като приел, че макар
лицето М. И. Д., действащ като ЕТ „*** – М. М. Д.“ да е осъществил формално състава на
чл. 172б, ал.1 от НК, липсва престъпление, доколкото обществената опасност на
извършеното от него деяние е явно незначителна, т.е., налице е хипотезата на чл. 9, ал.2 от
НК.
Прокурорският акт е бил обжалван пред РС – Несебър, от представителя за България
на носителя на изключителното право върху търговската марка „Michael Kors”, като по този
повод е било образувано ЧНД № 424/2021 г. по описа на същия съд. На 21.06.2021 г. съдът
постановил атакуваното определение, с което отменил постановлението на прокуратурата за
прекратяване на процесното ДП и върнал делото за продължаване на процесуално-
следствените действия. В мотивите си, съдът е посочил необходимостта от изясняване на
действителния размер на вредите от престъплението, тъй като същите били от значение за
преценка приложимостта на чл. 9, ал.2 от НК. В тази връзка, решаващият съд се е позовал на
Тълкувателно решение № 1 от 31.05.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСНК на ВКС
досежно значението на вредите за правилната преценка за наличието на основания за
прилагането на чл. 9, ал.2 от НК. Според районния съд, наличните по делото експертни
заключения давали различни стойности на вредите, като същевременно не отчитали
обстоятелството, че иззетите вещи представляват различни по цветове и вид модели чанти.
Наред с това, доколкото размерът на вредите (според цитираното тълкувателно решение) е
съществен при преценката по чл. 9, ал. 2 от НК, първоинстанционният съд е приел, че е
невъзможно при размер на вредите, надхвърлящ над два пъти приетия в съдебната практика
размер за значителните вреди, да се приеме, че е налице явна незначителност на
обществената опасност (дори и при наличието на останалите обстоятелства, обсъдени в
постановлението за прекратяване на ДП).
Настоящият въззивен съдебен състав намира частният протест, с който е сезиран, за
процесуално допустим. Той е подаден от съответната прокуратура в законоустановения срок
2
и цели проверка на не влязъл в сила съдебен акт, произнесен по реда на чл. 243, ал.5 от
НПК. Разгледан по същество, частният протест се явява частично основателен.
Доказателствата и доказателствените средства, събрани до този момент в хода на
разследването, позволяват да се изведе следната фактическа обстановка, възприета и от
прокуратурата и първостепенния съд, а именно:
На 30.09.2015 г. свидетелят Г. П. (към онзи момент служител в РУ – Несебър)
извършил проверка на търговски обект, находящ се в гр. Н., ул. „***“ № *, стопанисван от
ЕТ „*** – М-М. Д.“ – гр. Я.. На място в обекта бил установен търговецът М. Д.. Свидетелят
П. констатирал, че върху стелажи били изложени за продажба (с цени върху стоките)
кожени изделия – дамски чанти, носещи логото на търговската марка „Майкъл Корс“. Пред
проверяващия, Д. заявил, че купува стоките от базар „Илиянци“ в гр. София, но не разполага
с документ, който да удостовери това обстоятелство. На същата дата бил изготвен протокол
за доброволно предаване (л. 23 от ДП), с който М. Д. предал на св. П. следните стоки: 16
броя дамски чанти от изкуствена кожа, с малка ръчна дръжка, с марка „Майкъл Корс“ и 10
броя дамски чанти от изкуствена кожа, с презрамка и ръчна дръжка, с марка „Майкъл Корс“.
За установените обстоятелства св. Петров изготвил и констативен протокол от 30.09.2015 г.
На 05.10.2017 г. по ДП бил изготвен протокол за оглед на веществени доказателства
(на л. л. 42-47 от ДП), в който било посочено, че веществените доказателства представляват
26 чанти с надпис „Michael Kors” – с различни цветове и размери. На 16.12.2017 г. била
изготвена съдебно-икономическа експертиза (л. 61 от ДП), според която цената на малките
чанти като имитация била в размер на 15 лв., а като оригинал – 278 лв., на средните – като
имитация 25 лв., а като оригинал – 343 лв., а на големите – като имитация 40 лв., а като
оригинал – 429 лв. Вещото лице А. – представител по индустриална собственост, изготвила
експертно заключение (л. л. 49-59 от ДП), от което е видно, че съществува сходство между
намиращите се върху веществените доказателства знаци и упоменатите по-горе
регистрирани марки, а също и идентичност между самите веществени доказателства и
стоките, за които регистрираните марки са получили закрила.
По ДП били изготвени още 2 съдебно-оценъчни експертизи, като вещото лице А. (л.
л. 107-108 от ДП) определило цена на чанта като оригинал от 1870 лв. и като имитация – 45
лв., уточнявайки, че цената е изведена от сайт на „Michael Kors”. Вещото лице Х. (л. л. 113-
114 от ДП) е дал заключение, че всяка от репликите е на стойност 22 лв., а всеки от
оригиналите – на стойност 542 лв. За определяне на цените им, той приложил методът на
пазарните аналози, като приел, че оригиналните чанти с марката „Michael Kors“ се предлагат
на цени от 225 лв. до 985 лв. за брой, затова е приел осреднена стойност на 1 брой от 605 лв.
Гореописаната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните
в хода на проведеното разследване доказателствени материали, преценени в тяхната
съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.
Изложената по-горе фактология е възприета за установена, както от наблюдаващият
досъдебното производство прокурор, така и от първоинстанционния съд, но последният, въз
основа на нея е извел неправилни правни изводи, които предопределят
3
незаконосъобразността и неправилността на атакуваното съдебно определение и до неговата
отмяна в тази му част.
Според настоящият въззивен съдебен състав, разследването по настоящото досъдебно
производство е проведено обективно, всестранно и пълно, поради което и не споделя
разбирането на първостепенния съд за необходимост от извършването на допълнителни
следствени действия и по-специално – от назначаване на поредна, нова, съдебно-оценителна
експертиза. Действително, определянето на стойността на вещите, предмет на
инкриминираното деяние, е от важно значение за решаване на въпроса, дали са налице
предпоставките за прилагане на чл. 9, ал.2 от НК, но според настоящият въззивен състав
назначаването на нова експертиза, няма да спомогне за установяването на това
обстоятелство. Това е така, доколкото от доказателствата по делото е видно, че липсва пълно
съвпадение по форма, материя, цвят и пр. на приложените като веществени доказателства по
делото чанти с тези, предлагани в търговската мрежа не само като оригинал, но и като
реплика. Следователно, доколкото чрез просто съпоставяне не могат да бъдат установени
действителните стойности на инкриминираните вещи, за нуждите на наказателното
производство е достатъчно чантите да бъдат остойностени като средна цена, разгледани като
оригинали и като реплики. В тази връзка, от приложените към ДП три експертни
заключения, настоящият въззивен състав цени това, изготвено от вещото лице Д. Х., като го
намира за най-подробно и обосновано, като експертът е посочил и методиката, по която е
определил стойността на инкриминираните вещи като оригинал и като реплика. Липсата на
посочена методика, по която се оценяват приобщените към делото вещи, предмет на
инкриминираното деяние, е причината, настоящият съдебен състав да не даде вяра на
експертното заключение, изготвено от експерта А.. Въззивният съд не дава вяра и на
първото експертно заключение по ДП – това на вещото лице Х. Д., тъй като същият е
разграничил цените на инкриминираните вещи като оригинал и като реплика единствено и
само въз основа на техния размер, оценявайки ги като малки, средни и големи чанти. Бегла
проверка в интернет относно стойността на оригиналните чанти на притежателя на
защитеното право, обаче, показва, че този подход е неправилен, доколкото размерът на
чантите очевидно не е критерий при ценообразуването им.
Настоящият въззивен състав намира за неправилен извода на първостепенният съд, че
единствено размерът на вредите е ориентир за правилната квалификация на разследваното
деяние като такова по чл. 172б, ал.1 от НК. Един от основните критерии за квалифициране
на дадено деяние като престъпно, е неговата обществена опасност, като степента на тази
обществена опасност определя дали конкретно противоправно поведение е престъпно и
следователно наказуемо, или макар формално да е съставомерно, но неразкривайки
(изключвайки) висока степен на обществена опасност, същото е малозначително, във
визираните от закона форми, и следователно не е престъпно.
Правната теория разглежда степента на обществена опасност като количествена
характеристика на осъщественото конкретно засягане на обекта, т.е., отговаря на въпроса
колко е засегнат обектът и зависи от множество обстоятелства – каква е обществената
4
значимост на обекта на престъплението и неговия характер, дали деянието уврежда или
застрашава обекта на посегателството, какъв е характерът на самото действие или
бездействие, начините и средствата, използвани от дееца за осъществяване на деянието,
условията на време, място и обстановка, при които е осъществено конкретното деяние,
особеностите на субекта на престъплението, особеностите на субективната страна на
престъплението и т. н. Следователно, за да се приеме, че конкретно инкриминирано деяние е
малозначително, степента на обществената му опасност трябва да е обективно разкритата по
посочените по-горе критерии като твърде ниска. В този смисъл е и константната съдебна
практика (вж. напр. Решение № 53 от 16.07.2019 г. на ВКС по н. д. № 69/2019 г., III н. о.;
Решение № 20 от 11.07.2019 г. на ВКС по н. д. № 1229/2018 г., I н. о.), според която изводът
за малозначителността на инкриминираното деяние се явява резултат от внимателна и точна
преценка на всички обстоятелства, характеризиращи степента на засягане на защитените от
съответния състав на престъпление в Особената част на НК обществени отношения, каквито
фактори са: времето, мястото и начинът на извършване деянието, вредите, а също и
характеристиките на личността на дееца.
В конкретният случай, както правилно посочва наблюдаващият прокурор,
инкриминираното деяние оказва негативно въздействие върху обществени отношения,
свързани с изключителното право върху търговска марка и възможността на притежателя на
такова право да го упражнява в пълен обем, включително да забрани на трети лица да
използват идентични или сходни на марката в търговската дейност. Възприетата от
прокуратурата правна квалификация на това деяние като престъпление по чл. 172б, ал.1 от
НК правилно се аргументира със липсата на настъпили значителни вредни последици, като
съдебната практика свързва последните не само и единствено с размера на причинените
имуществени вреди (вж. ППВС 2/1980 г., ТР № 6/1973 г. на ОСНК на ВС). Деянието е
формално, на просто извършване, довършено е с използване в търговската дейност на
съответните марки без съгласието на притежателя и без правно основание, като неговата
обективна съставомерност не е обвързана със стойността на стоките, носещи неправомерно
знак, идентичен или сходен с марката. Деянието е извършено преди дълъг период от време,
инкриминираните вещи са само от един вид и една марка, били са малко на брой и са били
продавани в търговският обект наред с множество други стоки, които не са носили
търговски знаци обект на закрила. Общата стойност на чантите, разглеждани като реплики, е
под размера на две минимални работни заплати към датата на извършване на
инкриминираното деяние, а разглеждани като оригинални – общата им стойност е
значително под тази, обуславяща приложението на критерия „големи размери“. Св. М. Д. е с
ниска степен на обществена опасност – има много добри характеристични данни, не е
осъждан, липсват криминалистични регистрации и поради това може да се приеме, че
инкриминираното деяние се явява случаен акт в неговия обществен живот. Всички тези
обстоятелства, налагат извода, че инкриминираното деяние е с толкова ниска степен на
обществена опасност, че същото не представлява престъпление, а административно
нарушение, поради което изводът на наблюдаващият прокурор, че воденото наказателно
производство за престъпление по чл. 172б, ал.1 от НК следва да се прекрати, е правилен и
5
законосъобразен.
Атакуваното прекратително постановление на Районна прокуратура – Бургас, ТОН
следва обаче да бъде отменено в частта му, с която е разпоредено инкриминираните вещи,
приложени по делото като веществени доказателства, да бъдат унищожени след влизане в
сила на прокурорския акт. Прокурорът не е съобразил, че вещите, предмет на
престъплението следва да бъдат представени на административно наказващият орган, за да
бъдат взети предвид при индивидуализация на административното наказание, което следва
да наложи на св. Д..
Ръководен от гореизложеното и на основание чл. 243 ал. 8 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 37 от 21.06.2021 г. на Районен съд – Несебър, постановено
по ЧНД № 424/2021 г. по описа на същия съд, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Постановление от 01.06.2021 г. на Районна прокуратура – Бургас, ТО –
Несебър в ЧАСТТА, с която е разпоредено унищожаването на веществените доказателства
по ДП № 304 ЗМ-2538/2017 г. на РУ – Несебър при ОД на МВР – Бургас, пр. пр. №
3560/2015 г. по описа на РП – Бургас, ТОН.
ПОТВЪРЖДАВА в останалата му част Постановление от 01.06.2021 г. на Районна
прокуратура – Бургас, ТО – Несебър за прекратяване на наказателното производство по ДП
№ 304 ЗМ-2538/2017 г. на РУ – Несебър при ОД на МВР – Бургас, пр. пр. № 3560/2015 г. по
описа на РП – Бургас, ТОН, водено за престъпление по чл. 172б, ал.1 от НК.
Определението е окончателно и не подлежи на жалба или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6