№ /14.10.2019 г., гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД, ХХVІ състав, в публичното заседание на трети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА АНДОНОВА
при секретаря Ангелина Георгиева, и с участието на прокурор при Варненска окръжна
прокуратура СИЛВИЯН ИВАНОВ, като
разгледа докладваното от съдията адм.
дело № 1399 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.284
ал.1 от ЗИНЗС вр.чл.203 и сл. от АПК и е образувано по искова молба от А.П.Н.,
ЕГН **********, изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора – Варна,
против ГД „Изпълнение на наказанията“ – София, с претенция за присъждане на
сумата 40 000лв. ведно със законната лихва, считано от 10.09.2016г до
окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за търпени от
ищеца неимуществени вреди (накърняване на човешкото му достойнство, силно
негативно влияние върху психиката му, чувство на физически и психически
дискомфорт, нервно напрежение, гняв, неудобство и несигурност в държавната
администрация), в резултат на бездействието на администрацията на Затвора –
Варна да изпълни задълженията си по чл.40 ал.2 т.1 и т.5 от ЗИНЗС и по чл.164
ал.1 от ЗИНЗС и да осигури възможност за физическа активност и участие в
спортни мероприятия на ищеца в периода 10.09.2016г – 22.05.2019г (предявяването
на исковата молба), което освен това го лишава от възможностите по чл.98 ал.1
от ЗИНЗС.
Ищецът излага, че през м. септември 2016г в Затвора – Варна бил извършен ремонт, продължил
около 4 месеца, през който период футболното игрище на територията му било
запълнено със строителни материали, а след завършването му игрището продължило
да се ползва като сметище и склад (контейнери за смет, бракувани метални
профили от съседния цех за производство). Сочи, че лишаването му от възможност
да участва в спортни мачове по футбол, баскетбол и волейбол от една страна му
причинява мускулна атрофия и липса на витамини поради липса на слънчева
светлина и свеж въздух, а от друга го лишава от възможността да се ползва от
правата по чл.98 ал.1 от ЗИНС поради невъзможността да участва в спортни
турнири. Твърди, че с молба рег.№12208/01.04.2019г е поискал от Началника на
Затвора – Варна да бъдат организирани спортни мероприятия за изразходване на
излишната енергия, уплътняване на времето и поощряване с награди, на което му
било отговорено, че няма кой да се занимава с такива организации. В тази връзка
Н. твърди, че бездействието на администрацията на Затвора – Варна като задължен
орган по ЗИНЗС да му осигури спортни мероприятия на открито му причинява
неимуществени вреди – накърняване
на човешкото му достойнство, силно негативно влияние върху психиката му,
чувство на физически и психически дискомфорт, нервно напрежение, гняв,
неудобство и несигурност в държавната администрация), за чието обезщетение
претендира присъждане на сумата от 40 000лв. ведно
със законната лихва.
С допълнителна молба (наречена „писмен
отговор“) с.д.№10834/05.07.2019г Н. сочи, че преди м. септември 2016г в Затвора
– Варна са били организирани спортни мероприятия, в които той лично е участвал,
но в последствие е лишен от тази възможност поради затрупването на игрището.
В
съдебно заседание ищецът лично поддържа изцяло така заявената си претенция,
като представя писмени доказателства относно местонахождението на футболното
игрище в Затвора – Варна, и ангажира гласни доказателства в подкрепа на
твърденията си. По същество моли искът му да бъде уважен, за да може във бъдеще
да се провеждат спортни мероприятия.
Ответната страна ГД „Изпълнение на
наказанията“ – София чрез процесуалния си представител ст.ю.к.С.С. е депозирала писмен отговор с.д.№11075/10.07.2019г, с който изразява
становище за допустимост на иска, като оспорва същия по основание и по размер с
аргумент, че според данните от Затвора – Варна администрацията там е изпълнила
задълженията си и не е лишавала ищеца от възможност за физическа активност.
Настоява за отхвърляне на така предявения иск, както и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание по същество ю.к.С. поддържа
така заявената си процесуална позиция.
Участващият в производството представител
на Окръжна прокуратура – Варна изразява становище за неоснователност на предявения
иск, и позовавайки се на събраните в производството доказателства счита, че
съобразно конкретните условия в Затвора Варна, администрацията прави
необходимото, за да осигури нормални условия за физическа подготовка и участие
в спортна дейност на лишените от свобода.
След преценка на събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Според представената от началника на
Затвора – Варна справка с.д.№11084/10.07.2019г (л.55-58 по делото), ищецът А.Н.
*** на 03.02.2016г, и от тогава изтърпява определено му общо наказание по осем
НОХД от 4 години и 8 месеца лишаване от свобода, след което му предстои да
търпи и още 6 месеца лишаване от свобода по друго НОХД. Указано е, че в периода
03.02.2016г – 17.11.2016г е изтърпявал наказанията си в различни корпуси на
Затвора – Варна, след което поради започналите ремонтни дейности в затвора и
необходимостта от преразпределяне на лишените от свобода е преместен в
Затворническо общежитие от закрит тип – Разделна, където е бил в периода
17.11.2016г – 23.05.2017г, когато отново е върнат в затвора след незавръщането
си от домашен отпуск за 5 дни. Сочи се, че със заповед от 19.02.2018г на
началника на Затвора – Варна режимът на изтърпяване на наказанието на ищеца от
„строг” е заменен на следващия по-лек „общ”. В периода 10.09.2016г –
22.05.2019г ищецът е бил награждаван общо шест пъти на осн.чл.98 ал.2 от ЗИНЗС,
като нито една награда не е за участие в спортни мероприятия или състезания.
Със заповеди от 13.11.2018г, от 18.02.2019г и от 15.03.2019г – всички на
началника на Затвора-Варна (приложени към справката), на ищеца са наложени
дисциплинарни наказания „Забрана за участие в колективни мероприятия” за срок
съотв.2 (два) месеца, 3 (три) месеца, и
2 (два) месеца. Преди този „забранителен” период за ищеца са провеждани
колективни спортни мероприятия – турнир по табла през м.август 2018г, турнир по
тенис на маса през м.май и м.април 2018г, за което по делото се представени
доказателства – отчетни протоколи за работата на Съвета на колектива (за 2018 и
2019г, т.к. дза предходните години не се съхраняват), в които липсват данни,
както и доказателства по делото за участие на ищеца в тези мероприятия. Възможност
да участват в такива мероприятия имат лишените от свобода, изтърпяващи
наказанията си извън зоната с повишена сигурност, които не са заключени в
спалните си помещения, и светлата част на денонощието се движат свободно в
коридора, в който са настанени. Участието в игри като „Тенис на маса”, „Шах”,
„Табла”, „Карти” и други разрешени игри става след подадена от съответния лишен
от свобода молба, според показанията на свидетелите И. и П.. Със заповед на
Началника на Затвора – Варна от 23.06.2016г е определен график за разпределяне
на времето на лишените от свобода през делнични и почивни и празнични дни, в
който е предвидено време за физическа активност.
По-нататък от изложеното в справката от
10.07.2019г се установява, че на територията на Затвора Варна и на ЗОЗТ –
Разделна има обособени площадки за престой на открито с пешеходна зона (т.нар.
„каре”) и зона за активна спортна дейност, като всяка от тези площадки е
снабдена със спортни уреди за фитнес, които могат да бъдат използвани от всеки
желаещ измежду лишените от свобода. В подкрепа на горното са представени
фотоалбуми, предявени на всеки от четиримата разпитани по делото свидетели – Й.И., В.З., А.И. и В.П., които
потвърждават с показанията си наличието на такива фитнес уреди в обособените
зони, а последните двама свидетели сочат, че активно тренират там, което е
видно и от физическата им форма. Към датата на изготвяне на справката през
м.юли 2019г там се извършват СМР с цел обновяване и разширяване на прощадката.
Според същата справка на територията на
Затворя – Варна няма обособено спортно игрище, съответно такова не е използвано
за съхранение на строителни отпадъци. Изложено е, че от кадастралната карта на
геодезическото заснемане е видно, че площадката за престой на открито („каре) и
пешеходната зона със зоната за активен спорт е прилежаща зона към масивна
сграда със застроена площ 547 кв.м. (л.79 по делото). Сочи се, че започналия
през месец февруари 2016г производствен процес в цеха за производство на
профили, а от месец октомври 2016г и ремонт на контейнери за смет и битови
отпадъци, чиито производствени сгради се намират във близост до площадката за
престой на открито, както и свързаното с тях съхранение на материали за
производството, готова продукция и контейнери по никакъв начин не ограничава
подходите към тази зона.
Разпитани в съдебно заседание свидетелите Й.И.,
В.З. и А.И. безпротиворечиво сочат, че освен „карето” и зоната с фитнес уреди,
на територията на Затвора – Варна е имало и друго игрище, на различно място –
оформено като футболен терен с врати от двете му страни, където в периода 2008г
– 2009г до 2016г са се провеждали футболни турнири, имало отбори и мачове, в
които тези свидетели са участвали, а З. дори бил награждаван. Свидетелите И. и З.
сочат, че това бивше игрище се намира между механичния и профилния цех, и се
вижда от прозорците на техния коридор. Ищецът сочи, че на представената от него
в заверено копие карта на геодезическото заснемане (л.79 по делото) това игрище
е разположено в празното пространство между производствена база със ЗП 481
кв.м., склад със ЗП 225кв.м. и сградата на затвора. Свидетелите сочат, че от
около 2-3 години след началото на производствената дейност, на игрището са
складирани железни профили, тенекии, казани за боклук, и то е неизползваемо.
Св.З. твърди, че според отрядният им отговорник причината, поради която са
спрели футболните мачове, са жалбите от лишените от свобода за счупени ръце и
крака. Във връзка с твърденията на ищеца, че е физически слаб и фитнес уредите
не са за неговата физика, поради което иска в Затвора да има спортни мероприятия,
св.И. излага, че с Н. многократно са обсъждали тази тема, тъй като е имало
случаи, в които са искали да излязат и да потичат на открито, а фитнес уредите
не са достатъчни, за да се занимават на тях 25-30 човека от една група, които
правят „каре” едновременно. Св.З. твърди, че след като са затрупали игрището, с
наличните фитнес уреди все едно са им забранили единият час спорт седмично,
който им се полага по закон.
Горната фактическа обстановка, по същество
безспорна между страните, съдът приема за установена въз основа на приобщените в хода на съдебното
дирене писмени и гласни доказателства, които са взаимно обвързани, допълващи се
и безпротиворечиви по отношение на главните подлежащи на доказване факти, и
анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената фактология, съдът прави следните
правни изводи:
Искът с правно основание чл.1 от ЗОДОВ за присъждане
на обезщетение е предявен от легитимиран субект - лице, което твърди, че е претърпяло
неимуществени вреди в резултат незаконосъобразна административна дейност -
бездействия на длъжностни лица на държавата в лицето на Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ - юридическо лице към Министъра на правосъдието, с териториални
служби — в т.ч. затворите /чл. 12 ал.3 от ЗИНЗС/, т.е. исковата молба е
подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по
аргумент от чл.205 от АПК във вр. с чл. 285 ал.2 от ЗИНЗС. Ето защо съдът
приема, че предявеният срещу ГДИН иск с правно основание чл.284 ал.1 от ЗИНЗС,
за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, настъпването на които
вреди се обосновава с незаконосъобразни бездействия при или по повод изпълнение
на служебни задължения при осъществяване на административна дейност от
служители на ГДИН, в частност – на Затвора – Варна, е допустим и подлежи на
разглеждане в производство по реда на чл 203 и сл. от АПК.
Разгледан по същество, така предявеният иск се
преценява като неоснователен.
Приложимият ЗОДОВ доразвива принципа, че всеки дължи
обезщетение за вредите, които е причинил виновно другиму, като създава облекчен
ред за ангажиране отговорността на държавата/общината за вредите, причинени на
граждани от органите на администрацията при изпълнение на правнорегламентирана административна
дейност. За да се ангажира отговорността на държавата в лицето на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София по реда на чл. 1 от ЗОДОВ, ищецът
следва да установи кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на
посочената норма – 1). Незаконни действия или бездействия, извършени от
длъжностни лица на ответника, в случая - служители и/или длъжностни лица от
администрацията на Затвора – Варна, които представляват административна дейност
по смисъла на специалните ЗИНЗС и ППЗИН; 2). Реално претърпяна от ищеца вреда;
и 3). Пряка причинно-следствена връзка между незаконните действия/бездействия и
вредата. В конкретния случай ищецът не е провел дължимото пълно главно
доказване на посочените обстоятелства.
Дейността на администрацията на затвора е дейност по
осъществяване функциите на затворите като места за изтърпяване на наказанията
„лишаване от свобода“, и по своя характер представлява административна дейност
на орган, комуто специалният Закон за изтърпяване на наказанията ЗИН и
Правилника за приложението му (отм.), съотв. ЗИНЗС и ППЗИНЗС, е предоставил
административни правомощия. По своя характер, съдържание и начин на
осъществяване спрямо изтърпяващите наказанието „лишаване от свобода“ в местата
за лишаване от свобода те са властнически, като лишените от свобода са в
положение на подчинение спрямо администрацията, т.е. в отношения на
субординация, тъй като в случаите на нарушаване на задълженията им и
неспазването на установения ред законът предвижда възможност те да бъдат осъществени
и чрез принуда. Изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ в затвор от
закрит тип, какъвто е Затворът – Варна, е подчинено на целите на наказанията,
определени с разпоредбата на чл.36 ал.1 от Наказателния кодекс, а постигането
им съгласно чл.2 от ЗИНЗС се осъществява чрез контрол върху поведението на
осъдените, диференциация и индивидуализация на наказателно-изпълнителното
въздействие в зависимост от поведението им, осигуряване на условия за
поддържане на физическото и психическото здраве, зачитане правата и
достойнството им, както и контрол върху дейността на органите по изпълнение на
наказанията при спазване на критериите за публичност, откритост, независимост и
взаимодействие с държавни органи, правителствени организации и др.
Предметът на настоящото производство е очертан с
исковата молба, с която се търси обезщетяване за твърдени от ищеца А.Н.
претърпени неимуществени вреди за периода от 10.09.2016 г. до предявяване на
исковата молба 22.05.2019г., като последица от незаконосъобразното бездействие
на длъжностни лица на ГДИН от администрацията на Затвора – Варна да изпълнят
задължението си по чл.40 ал.1 т.2 и т.5 от ЗИНЗС и по чл.164 ал.1 от ЗИНЗС и да
му осигурят възможност за физическа активност и участие в спортни мероприятия, което
освен това го лишава от възможностите по чл.98 ал.1 от ЗИНЗС.
Важността на физическата активност и
спорт в условията на местата за лишаване от свобода е оценена от законодателя,
който в редица разпоредби на специалния ЗИНЗС предвижда необходимост и
възможност за упражняването им. Конкретно с цитираните от ищеца чл.40 ал.2 т.1
и т.5 от ЗИНЗС е предвидено, че поправителното
въздействие се осъществява чрез осигуряване на условия за поддържане на
физическото и психическото здраве и за уважаване на човешкото достойнство на
осъдените, както и организиране на трудови, възпитателни,
образователни, спортни и други дейности. Разпоредбата на чл.164 ал.1 от ЗИНЗС
предвижда, че по възможност на всеки лишен от свобода се осигуряват условия за
участие в спортни игри и упражнения по един час на ден извън времето,
определено за престой на открито.
От последователните, безпротиворечиви и убедителни писмени и гласни
доказателства, събрани в хода на настоящото съдебно дирене, се установява по
несъмнен и кагерогичен начин, че администрацията на Затвора – Варна е осигурила
условия и е предоставила възможност на лишените от свобода, изтърпяващи
наказанието си там и в ЗОЗТ – Разделна, да бъдат физически активни и да
спортуват извън мястото и времето за престой на открито. На първо място със
заповед на началника на Затвора от м.06.2016г е утвърден график, в който такава
възможност е изрично включена в дневното разпределение на времето на лишените
от свобода през делничните и празничните/почивните дни. Факт са и организираните
през периода спортни игри като турнири по табла и по тенис на маса. Безспорно е
също, че в двора на Затвора - Варна и на територията на ЗОЗТ – Разделна (където
ищецът е пребивавал през част от процесния период), са обособени спортни
площадки с фитнес уреди, на които лишените от свобода реално тренират всеки
ден, извън определеното им време за „каре”. Въз основа на тези фактически
установености съдът прави извод, че задължението на администрацията на Затвора
– Варна по чл.151 ал.5 от ППЗИНЗС да осигури възможност за физическа активност
и спорт на всеки лишен от свобода, в конкретния казус е изпълнено в процесния
период 10.09.2016г – 22.05.2019г (датата на предявяване на исковата молба). Що
се отнася до горецитирания чл.164 ал.1 от ЗИНЗС, предвиждащ осигуряване на
условия за участие в спортни игри и упражнения по един час на ден извън времето
за престой на открито – тази норма няма императивен характер и не създава
задължение за администрацията за изпълнение точно в този обем. Изпълнението
на разпоредбата е според възможностите на съответното място за лишаване от
свобода, при съобразяване с наличната материална база, брой лишени от свобода и
др. подобни. Независимо от това спортни игри са провеждани в
мястото, където ищецът търпи наказание лишаване от свобода (турнири по табла и
тенис на маса), в които - при предоставена му възможност за това – Н. е избрал
да не участва. Доколкото това негово поведение е причина за лишаване от
възможността по чл.98 ал.1 от ЗИНС, ответникът не следва да носи отговорност за
евентуални неблагоприятни последици за ищеца, които при това са и недоказани,
доколкото спечелването на турнир или състезание като основание за получаване на
награда е бъдещо несигурно събитие.
Гореизложеното обосновава извода на съда, че в
конкретния казус не е налице бездействие на затворническата администрация за
изпълни свое задължение, вменено й с ЗИНЗС, конкретно – по чл.40 ал.2 т.1 и т.5
от ЗИНЗС и по чл.164 ал.1 от ЗИНЗС, които не съдържат императивни правила за
поведение и задължения за администрацията на Затвора – Варна. Констатираната
недоказаност на една от трите кумулативноизискуеми предпоставки за ангажиране
отговорността на ответника по реда на чл.284 ал.1 от ЗИНЗС, квалифицира така
предявения иск като недоказан по основание и размер и налага отхвърлянето му,
без изследване наличието на останалите предпоставки.
В заключение – за пълнота на изложението следва да
бъде посочено, че въз основа на писмените и гласни доказателства съдът в този
си състав приема за установено, че в двора на Затвора – Варна действително има
площ, ползвана преди време като футболно игрище, с поставени (и все още
налични) футболни врати. Решението за начина на ползване на площите на
територията на Затвора – Варна е от компетентността на административното му
ръководство, и не подлежи на съдебен контрол доколкото не накърнява права и
законни интереси на лишени от свобода, какъвто настоящият случай не
представлява. Независимо от горното, предвид заявеното желание от лишените от
свобода, би било желателно провеждането и на спортни състезателни масови игри
(най-вече футбол), при наличие на възможност и при решение на Началника на
Затвора –Варна.
Изходът от делото обуславя основателност на
своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника за
осъждане на ищеца за разноски в производството – юрисконсултско възнаграждение
по аргумент от чл.286 ал.2 изр. първо от ЗИНЗС. На основание чл.78 ал.8 от ГПК
вр.чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, ищецът следва да заплати на ГДИН разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
Мотивиран от изложеното и на осн.чл.203 ал.2 от АПК, вр.§1
от ДР на ЗОДОВ и чл.286 ал.2 изр.1 от ЗИНЗС, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от от А.П.Н., ЕГН **********, изтърпяващ
наказание лишаване от свобода в Затвора – Варна, против ГД „Изпълнение на
наказанията“ – София, иск за присъждане на сумата 40 000лв. ведно със
законната лихва, считано от 10.09.2016г до окончателното изплащане на сумата,
представляваща обезщетение за търпени от ищеца неимуществени вреди (накърняване
на човешкото му достойнство, силно негативно влияние върху психиката му,
чувство на физически и психически дискомфорт, нервно напрежение, гняв,
неудобство и несигурност в държавната администрация), в резултат на
бездействието на администрацията на Затвора – Варна да изпълни задълженията си
по чл.40 ал.2 т.1 и т.5 от ЗИНЗС и по чл.164 ал.1 от ЗИНЗС и да осигури
възможност за физическа активност и участие в спортни мероприятия на ищеца в
периода 10.09.2016г – 22.05.2019г (предявяването на исковата молба), което
освен това го лишава от възможностите по чл.98 ал.1 от ЗИНЗС.
ОСЪЖДА А.П.Н., ЕГН **********, изтърпяващ
наказание лишаване от свобода в Затвора – Варна, да заплати в полза на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“- София
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховния административен съд на РБ.
Преписи от решението
да се връчат на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: