Решение по дело №343/2019 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 17 юли 2019 г. (в сила от 24 юли 2020 г.)
Съдия: Елица Симеонова Димитрова
Дело: 20197200700343
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 28 май 2019 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

№ ..........

 

гр. Русе, 17.07.2019 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Русе, VI състав, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

СЪДИЯ: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА

 

при секретаря       НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА           като разгледа докладваното от съдия          ДИМИТРОВА                 адм. дело 343 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 27, ал. 1, във вр. с чл. 62 и сл. от Закона за управление на средствата от Eвропейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ).

Образувано е по жалба на Община Русе, представлявана от Кмета на общината Пламен Стоилов против Решение за верификация на постъпило искане за междинно плащане рег. № 2.005-0144/10 от 13.05.2019 г. на Заместник-министъра на труда и социалната политика и Ръководител на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ (ОПРЧР) 2014-2020 г., в частта по т. 2.6, с която като неверифицирани средства е определена сумата от 2577,17 лв. от бюджетен ред VІІ.16.1 Разходи за организация и управление до 10 % от общите допустими разходи, планирани по Компонент 2 – отчетени разходи за екипа за управление на проекта на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ и във връзка с чл. 110 от Кодекса на труда КТ).

Наведени са твърдения за неправилност на извода на УО, че разхода се счита за недопустим, тъй като сключеният втори трудов договор при същия работодател със счетоводителя по проекта е в нарушение на чл. 110 от КТ. Твърди се, че трудовите задължения на лицето по основния му трудов договор с жалбоподателя като главен счетоводител в обособено звено на общинската администрация не съвпадат с трудовите му функции по сключения допълнителен трудов договор за длъжността счетоводител по проекта. Освен това задълженията по допълнителния трудов договор, съгласно чл. 110 КТ са изпълнявани от служителя извън установеното работно време по основното трудово правоотношение.

Иска се от съда да отмени решението в оспорената част, както и да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по жалбата – Зам.министъра на труда и социалната политика и Ръководител на УО по ОПРЧР, чрез представляващия го юрисконсулт Динев в писмен отговор по жалбата, представен едновременно с изпращането й до съда и в хода на делото по същество, излага становище на първо място за нередовност на жалбата поради неяснота относно лицето от чието име е подадена същата и алтернативно се твърди, че жалбата е неоснователна като е направено искане жалбата да се остави без уважение. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните по делото е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОПРЧР 2014-2020, процедура чрез подбор на проекти BG05M9OP001-2.005 „Активно включване“ с рег.№ BG05M9OP001-2.005-0144-C01 (л. 10-19 от преписката), по силата на който на Община Русе е предоставена безвъзмездна финансова помощ в максимален размер 391 166,00 лева по ОПРЧР, приоритетна ос № 1 „Подобряване достъпа до заетост и качеството на работните места“ и приоритетна ос № 2 „Намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване“ за изпълнение на проект BG05M9OP001-2.005-0144 Разкриване на общностен център за предоставяне на почасови социални услуги „Личен асистент“, „Социален асистент“ и „Център за социална рехабилитация и интеграция“ в община Русе. В хода на изпълнение на проекта е постъпило искане за междинно плащане № 3 по договора (неправилно посочен като договор № BG05M9OP001-2.005-0144-C02) – л. 39-169 от преписката, за сумата от 179 016,64 лв. за периода 01.12.2017 г. – 31.12.2018 г. След анализа на представените с искането документи, УО по ОПРЧР е издал оспореното Решение за верификация на постъпило искане за междинно плащане рег. № 2.002-0144/10 от 13.05.2019 г., с което са верифицирани разходи в общ размер на  174 397,96 лв. и е определен размер на неверифицираните средства по постъпилото искане за плащане в размер общо на 4 618,68 лв., от които 2 577,17 лв. от бюджетен ред VІІ.16.1 Разходи за организация и управление до 10 % от общите допустими разходи, планирани по Компонент 2 – отчетени разходи за екипа за управление на проекта на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ и във връзка с чл. 110 от КТ. По отношение на посочената сума от 2 577,17 лв. в решението е посочено, че Емилия Недялкова е назначена по проекта на втори трудов договор по чл. 110 от КТ на длъжност счетоводител. По основно правоотношение Недялкова работи като главен счетоводител, съгласно приложено допълнително споразумение № 372/21.03.2018 г. към трудов договор № 33/20.01.2003 г. Уговорените задължения в представената длъжностна характеристика по втория трудов договор в по-голямата си част се препокриват със задълженията на лицето, посочени в длъжностната характеристика по основния трудов договор, във връзка с което УО достигнал до извод за недопустимост на отчетените разходи за възнаграждения на Емилия Недялкова.

По делото не се спори между страните, а се установява и от представените доказателства – трудов договор № 33/20.01.2003 г., допълнително споразумение към същия трудов договор № 72/23.01.2003 г., длъжностна характеристика за длъжността главен счетоводител в Обединено счетоводство „Социално осигуряване, подпомагане и грижи“, трудов договор № 38/15.06.2018 г. и длъжностна характеристика за длъжността счетоводител по Проект „Разкриване на общностен център за предоставяне на почасови социални услуги „Личен асистент“, „Социален асистент“ и „Център за социална рехабилитация и интеграция“ в община Русе (л. 10-16 от делото), че в периода, за който се иска верифициране на разходи по проекта с процесното искане за междинно плащане, Емилия Недялкова работи в Община Русе като главен счетоводител в Обединено счетоводство на домовете за стари хора ( Обединено счетоводство „Социално осигуряване, подпомагане и грижи“, Обединено счетоводство „Социални дейности“) по безсрочен трудов договор на пълен работен ден 8 часа. На 15.06.2018 г. с Недялкова е сключен втори трудов договор за работа при същия работодател – Община Русе на основание чл. 110 от КТ, съгласно който работодателят възлага, а служителят приема да изпълнява длъжността счетоводител с трудови задължения, съгласно длъжностна характеристика за длъжността. Уговореното работно време е непълно до 80 часа месечно, като работата ще се извършва извън рамките на установеното работно време по основния трудов договор, но не повече от 1 180 часа за целия срок на проекта, като се удостоверява въз основа на попълнен отчет за изработените часове за месеца. Уговорено е часово трудово възнаграждение, което ще бъде изплащано със средства от предоставената безвъзмездна финансова помощ по проекта. От приложените длъжностни характеристики за длъжностите по двата трудови договора е видно, че като главен счетоводител в Обединено счетоводство „Социално осигуряване, подпомагане и грижи“ Недялкова е длъжна да организира и ръководи счетоводната отчетност и касата в обединеното счетоводство, да следи и упражнява ежедневен контрол по първичните счетоводни документи съгласно СФУК; да следи за правилното оформяне на първичните и официалните счетоводни документи; да следи за своевременното отразяване в счетоводството на всички стопански операции; да подписва всички документи от финансов и имуществен характер, както и всички отчети и сведения, които произтичат от счетоводни записвания; да организира правилното съхранение и ползване на счетоводната документация и др. Като счетоводител по проекта Недялкова е длъжна да изготвя и представя заявките за плащания; да инициира изплащането на задълженията по полученото финансиране; носи отговорност за съхраняване на счетоводната информация по проекта; да подготвя отчети, включващи всички дейности по проекта и ги представя на ръководителя на проекта; да отчита дейностите по проекта пред ръководителя на проекта, на чието подчинение е.

За работата по втория трудов договор са изготвени месечни справки за отработените часове и полагащото се допълнително възнаграждение за изпълнение и/или управление на проекта за периода м. 06 – м. 11.2018 г.(л. 120, л. 127, л. 136, л. 144, л. 152, л. 161 от преписката), в които са отразени отработените от Недялкова часове като счетоводител по проекта, финансиран по ОПРЧР. От приложените фишове за изплатено трудово възнаграждение на служителката е видно, че в същия период тя е полагала труд и по основното си трудово правоотношение като главен счетоводител. По делото няма данни за това кога точно са отработени часовете по втория трудов договор, като липсват и твърдения от страна на административния орган това да е ставало в рамките на работното време по основното трудово правоотношение на служителката.

При така установените фактически обстоятелства съдът намира от правна страна следното:

Спорен по делото е единствено въпросът дали сключеният между жалбоподателя и Емилия Недялкова втори трудов договор отговаря на изискванията на чл. 110 от КТ и в частност на условието с него да се възлага извършването на работа, която не е в кръга на трудовите задължения на служителя по основното му трудово правоотношение със същия работодател.

Разпоредбата на чл. 110 от Кодекса на труда изрично забранява сключване на трудов договор на работник или служител с работодателя, при когото работи, за извършване на работа, която е в кръга на неговите трудови задължения.

За да се даде отговор на спорния по делото въпрос, е необходимо да се извърши анализ на трудовите задължения на служителката по двете трудови правоотношения.

Безспорно и двете длъжности са свързани с извършване на счетоводна дейност. Съдът намира, че в случая макар трудовите задължения на служителката по едната длъжност (за главен счетоводител) да са предимно с ръководен и контролиращ характер, а трудовите задължения за другата длъжност (счетоводител по проекта) да са предимно оперативни, все пак е налице припокриване, което е недопустимо по смисъла на чл. 110 от КТ. Независимо, че са формулирани по различен начин трудовите задължения и за двете длъжности включват извършване на счетоводно отчитане на стопански операции и отговорности по обработка и съхранение на счетоводна документация. Като главен счетоводител на Обединено счетоводство „Социално осигуряване, подпомагане и грижи“ („Социални дейности“) Недялкова е длъжна да следи за своевременното отразяване в счетоводството на всички стопански операции, да организира счетоводната отчетност и касата на звеното, да организира правилното съхранение и ползване на счетоводната документация. В същото време като счетоводител по проекта нейните задължения включват изготвяне и представяне на заявки са плащане и иницииране на изплащането на задълженията по полученото финансиране, както и отговорности за съхраняването на счетоводната информация по проекта, т.е. и в двата случая служебните задължения на служителката включват извършване на счетоводно отчитане на определена дейност на жалбоподателя.

На първо място следва да се отбележи, че с оглед спазване на нормата на чл. 110 от Кодекса на труда, не е необходимо да се изследва дали длъжностите, които заема лицето са идентични - релевантния факт е осъществяваните трудови задължения по допълнителния трудов договор да се различават от трудовите задължения по основния договор. Предвид съдържанието на чл. 110 от КТ е забранено сключване на допълнителен трудов договор дори и за едно от трудовите задължения по основния трудов договор. В случая както вече се посочи, трудовите задължения по длъжностната характеристика за длъжността по допълнителния трудов договор частично съвпадат с длъжностните задължения по основното трудово правоотношение на служителката.

Тук е мястото да се посочи също така, че съдът не намира за основателна тезата на жалбоподателя, че в случая липсва дублиране на трудовите функции на служителката поради факта, че в единия случай се касае за счетоводство на отделно звено (дори не е счетоводството на жалбоподателя), а във втория случай за организиране на счетоводството на определен проект. Както вече неколкократно се посочи чл. 110 КТ забранява сключването на допълнителен трудов договор със същия работодател за извършването на работа, която е в кръга на трудовите задължения на работника или служителя по основното му трудово правоотношение, които трудови задължения се определят с длъжностната характеристика за заеманата длъжност. Самите трудови задължения представляват описание на дейностите, които работникът или служителят е длъжен да извършва, престирайки работната си сила по сключения трудов договор. Определянето на длъжностните задължения не е обвързано с обема на извършваната работа. В тази връзка възлагането на едни и същи трудови функции, макар и отнасящи се до различни звена или дейности на работодателя се явява в нарушение на чл. 110 от КТ, чиято забрана касае именно припокриването на трудови задължения, а не на мястото, обема и обекта на изпълнението им.

С оглед на изложеното съдът намира, че в конкретния случай изводите на административния орган за сключване на допълнителен трудов договор с Емилия Недялкова като счетоводител по проекта в нарушение на чл. 110 от КТ са обосновани и законосъобразно е преценено, че разходите по този трудов договор са недопустими за подпомагане.

За законосъобразността на процесното решение за верификация, в оспорената му част, съдът съобрази още, че същото е издадено от компетентен административен орган. Съгласно чл. 4, т. 7 от Устройствения правилник на Министерството на труда и социалната политика, приет с ПМС № 266 от 10.11.2009 г. Министърът на труда и социалната политика управлява програми и проекти в сферата на своята компетентност, финансирани от структурните фондове на Европейския съюз и от други международни финансови институции и донори. В рамките на своята компетентност, със своя заповед № РД01-268/04.04.2018 г. представена с административната преписка – л. 3, Министъра на труда и социалната политика оправомощава г-жа Зорница Русинова да изпълнява функциите на Ръководител на Управляващия орган на ОП РЧР в пълен обхват.

Оспореното решение е издадено в законоустановената писмена форма, подробно е мотивирано и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на производствените правила и на приложимото материално право.

Съдът намира че действително е налице констатираното от УО нарушаване на чл. 110 от КТ и правилно ответника е отказал верификация на разходите за възнаграждение за длъжност, която се препокрива като трудови функции с основното правоотношение на гл.счетоводител при бенифициера по проекта – жалбоподател в настоящия процес, поради което правилно административният орган е отказал верифицирането на тези разходи.

Поради гореизложеното и при липсата на други установени служебно, по реда на чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, основания за незаконосъобразност на обжалвания акт, съдът намира жалбата за неоснователна.

Предвид изхода на делото на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014-2020 се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определен по чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ, във вр. чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, вр. чл. 143, ал. 4 от АПК.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. пето АПК съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на Община Русе, представлявана от Кмета на общината П. С., против Решение за верификация на постъпило искане за междинно плащане рег. № 2.005-0144/10 от 13.05.2019 г. на Заместник-министъра на труда и социалната политика и Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014-2020 г., в частта по т. 2.6, с която като неверифицирани средства е определена сумата от 2577,17 лв. от бюджетен ред VІІ.16.1 Разходи за организация и управление до 10 % от общите допустими разходи, планирани по Компонент 2 – отчетени разходи за екипа за управление на проекта на основание чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ и във връзка с чл. 110 от Кодекса на труда.

ОСЪЖДА Община Русе да заплати на Министерство на труда и социалната политика гр. София сумата 100 (сто) лв. разноски по делото.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                                     

 

 

                                                                                            СЪДИЯ: