ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 267
гр. гр. София, 15.12.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД в закрито
заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Георги В. Ушев
Членове:Николай Д. Димитров
Мариета Неделчева
като разгледа докладваното от Николай Д. Димитров Въззивно частно
наказателно дело № 20211010600430 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава 22, чл.341 ал.2 и сл. НПК.
Инициирано е по частен протест на прокурор в СП, частни жалби от
адвокат ЕМ. М. – защитник на подсъдимия И.П. и от адвокат Й. Н. –
защитник на подсъдимия Р.Н. срещу протоколно определение от 18.11. 2021г.
по НОХД 3156/2021г. на 12-ти състав на СНС, с което е изменена мярката за
неотклонение на подсъдимия И.П. от „домашен арест“ в „парична гаранция“
в размер на 30000 лева, а на подсъдимия Р.Н. е изменен размера на
„паричната гаранция“ от 50000 лева на 40000 лева.
В частния протест се твърди, че по отношение на подсъдимия И.П. не са
налични нови обстоятелства, които да са основание за изменение на мярката
му за неотклонение от „домашен арест“ в по-лека. Предлага се определението
на СНС да бъде отменено в тази му част.
В жалбата си адвокат Е. М. сочи, че определението на СНС е правилно
относно изменени на мярката за неотклонение на подсъдимия И.П. от
„домашен арест“ в „парична гаранция“, като се оспорва единствено размерът
на същата. Според защитата първоинстанционният съд не е съобразил срока
на задържането на подсъдимия, от 3 г. и 6 м., което е препятствало
подсъдимия да упражнява трудова дейност, като се сочи, че определения
размер на „паричната гаранция“ от 30000 лева е твърде завишен и
1
подсъдимият не би могъл да я внесе. Иска се намаляване на размера на
„паричната гаранция“.
С жалбата си адвокат Й. Н. прави искане за изменение на определението
на СНС и намаляване на размера на „паричната гаранция“, определена на
подсъдимия Р.Н.. Според защитника, определеният размер на „паричната
гаранция“ от 40000 лева е твърде завишен и непосилен за подсъдимия.
Излагат се доводи, че този размер на гаранцията не е съобразен със семейното
и имущественото положение на подсъдимия Р.Н., че последният е бил с мярка
за неотклонение от м. август 2018г. до м. юни 2020г., а впоследствие с
„домашен арест“, като това е довело и до невъзможност подсъдимият да
полага труд и да получава доходи в периода, сочи се, че имуществото на
лицето е било запорирано от КПКОНПИ, поради което не може да се
разпорежда с него. Изложени са доводи за наличие на задължения на
подсъдимия от имуществен характер, които не са били изплатени, поради
липса на средства. Сочи се, че „парична гаранция“ от 40000 лева е непосилна
за подсъдимия и това би го поставило в положение, да продължава да търпи
ограниченията на мярката „домашен арест“.
Апелативният специализиран наказателен съд, след като съобрази
изложените в частната жалба доводи и материалите по делото, намира
частния протест и жалби за допустими и подадени в срок, а по същество
приема за неоснователни частния протест и жалбата на адв. Е. М., а за
основателна приема частната жалба на адв.Й. Н..
С обжалваното определение правилно първостепенният съд е изменил
мярка на подсъдимия И.П. за неотклонение „домашен арест“ в „парична
гаранция“ в размер на 30000 лева. Констатирал е, че подсъдимият е бил с
мярка за неотклонение „задържане под стража“ от 04.08.2018г. до
21.07.2021г., когато мярката му е била изменена в „домашен арест“, като е
преценил, че срокът на приложението на тези две най-тежки мерки за
неотклонение е самостоятелно основание за смекчаване на процесуалното
ограничение. СНС е счел, че следва да бъде определена следващата по степен
мярка за неотклонение „парична гаранция“, като е индивидуализирал размера
й на 30000 лева, приемайки, че същият е съобразен с всички обстоятелства по
чл.56, ал.3 и 61, ал.2 от НПК. Относно подсъдимия Р.Н., първоинстанционият
съд е изменил размера на „паричната гаранция“ от 50000 лева на 40000 лева,
2
като е преценил, че определената гаранция от 50000 лева явно е непосилна за
внасяне от подсъдимия, предвид обстоятелство, че от 23.08.2021г. тя не е
била внесена. СНС е намалил размера гаранцията на 40000 лева, като е приел,
че така биха се постигнали целите на мерките за неотклонение и размера й е
съобразен с предвидените в чл.56, ал.3 и 61, ал.2 от НПК обстоятелства.
С обвинителния акт на подсъдимия И. Б. П. са предявени обвинения по
по чл.321, ал.3, пр.2 и 3, т.2, вр.ал.2 НК; по чл.330, ал.3, вр.ал.2, т.2 и т.4,
вр.ал.1, вр.чл.20, ал.3 и ал.4, вр.ал.1 НК и по чл.339, ал. 1, пр.2 и 6 НК.
С обвинителния акт на подсъдимия Р. Я. Н. са предявени обвинения по
по чл.321, ал.3, пр.2 и 3, т.2, вр.ал.2 НК; по чл.213а, ал.3, т.2 и т.4, вр. ал.2, т.
4 и т. 5, пр.2, вр.чл.20, ал.3 и ал.4, вр.ал.1 НК и по чл.213а, ал.3, т.2 и т.4, вр.
ал.2, т. 4 и т. 5, пр.2, вр. чл.26, ал.1, вр.чл.20, ал.3 и ал.4, вр.ал.1 НК.
Според състава на въззивния съд, към настоящия процесуален етап, е
налице нужната доказателствена обоснованост на предположението за
евентуална съпричастност на подсъдимите И.П. и Р.Н. към повдигнатите им
обвинения. Тази преценка е с чисто процесуално значение, извършена
единствено за целите на настоящото производство, като по никакъв начин не
се накърнява презумпцията за невинност.
АСНС споделя извода на първоинстанционния съд, че срока от
04.08.2018г. до настоящия момент, на приложението на мерки ограничаващи
свободното придвижване на подсъдимия И.П., е намалил значително риска от
противоправно поведение. В тази връзка това е отчетено като основание за
изменение на мярката му за неотклонение от „домашен арест“ в по-лека, а
именно „парична гаранция“. Въззивният съд не споделя доводите наведени в
частния протест, тъй като според константната практика на ЕСПЧ и на
българските съдилища, срокът на задържането винаги се явява ново
обстоятелство, което е самостоятелно основание за ревизия на мярката за
неотклонение. В случая от задържането на подсъдимия И.П. е изминал срок
надвишаващ 3 години и 5 месеца, което правилно е прието от СНС, като
основание за изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия в по-лека.
В принципен план е необходимо да се посочи, че при индивидуализиране
на размерът на гаранцията следва да се отчетат няколко обстоятелства: от
една страна той трябва да бъде определен на такава стойност, че подсъдимият
да възприеме евентуалната загуба на сумата, в случай на неизпълнение на
3
произтичащите от мярката задължения, като една действително сериозна
загуба и така да мотивира последния към законосъобразно процесуално
поведение, като обаче размерът на гаранцията не следва да представлява
изключителна трудност за подсъдимия. На следващо, място този размер
следва да се съобрази и с имущественото положение на лицето, а също така
следва да се отчитат обстоятелства по чл. 56, ал. 3 от НПК, включително и
степента на обществена опасност на предполагаемата престъпна дейност.
Предвид тези съображения и след преценка на конкретиката на настоящия
случай, изложените аргументи на първоинстанционния съд относно
подсъдимия И.П., са състоятелни и следва да бъдат споделени. АСНС отчита
изложените от адв. Е. М. съображения във въззивната му жалба, свързани с
продължителния срок на задържане на лицето, но същевременно отчита и
тежестта на повдигнатите обвинения, а и необходимостта размера на
гаранцията да мотивира подсъдимия към законосъобразно поведение. Според
АСНС „парична гаранция“ в размер на 30000 лева е съобразена с
обстоятелствата по чл.56, ал.3 и 61, ал.2 от НПК и с нея биха се постигнали
целите на мерките за неотклонение. Предвид гореизложеното, АСНС приема,
че определението в тази му част се явява правилно и законосъобразно, поради
което следва да бъде потвърдено.
Относно подсъдимия Р.Н., правилно СНС е приел, че размерът на
„паричната гаранция“, определена на 23.08.2021г., е твърде завишен. Вярно е
отчетено, че от момента на влизане на сила на определението
индивидуализиращо размера на „паричната гаранция“ на 50000 лева, е
изминал период от четири месеца и двадесет дни, като гаранцията не е
внесена. В тази връзка е правилен изводът на първоинстанционния съд, че
размерът на гаранцията следва да бъде намален. СНС е приел, че гаранция в
размер на 40000 лева е адекватна мярка за процесуална принуда по
отношение на подсъдимия Р.Н.. Според въззивния съд, този размер на
гаранцията е твърде завишен. Продължително време, през което подсъдимият
е бил с мерки ограничаващо свободното му предвижване и съответно
възможността да полага труд- за период от над 3 години и 5 месеца,
семейното му положение и чистото му съдебно минало, водят до извода, че
„парична гаранция“ в размер на 30000 лева би постигнало целите на мерките
за неотклонение. Този размер на гаранцията е съобразен с тежестта на
повдигнатите му обвинения и със същият би се неутрализирала опасността от
4
противоправно поведение. Същевременно е съобразен и с обстоятелствата по
чл.56, ал.3 и 61, ал.2 от НПК. Предвид на това, следва определението на СНС
да се измени в тази му част, като се намали размерът на определената
„парична гаранция“ на подсъдимия Р.Н. от 50000 лева на 30000 лева.
Водим от горното АСНС,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ определение от 18.11. 2021г. по НОХД 3156/2021г. на СНС на
12-ти състав на СНС, като намалява размерът на „паричната гаранция“ на
подсъдимия Р. Я. Н. от 50000 лева на 30000 лева.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5