Р Е Ш Е Н И
Е
№ 2020г.,
гр.Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Трети
касационен състав на трети декември две хиляди и двадесета година в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА РАЧЕВА
ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретаря Камелия Александрова и с участието на
прокурора Александър Атанасов, като разгледа докладваното от съдия Д.Недева
КНАХД №2454 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно – процесуалния кодекс, във връзка с чл.63 от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по
касационна жалба от Дирекция
„Инспекция по труда” - Варна чрез процесуалния представител Д.О.срещу решение №
260009/25.09.2020 г. на ДРС, постановено по НАХД № 88/2020 г., по описа на ДРС,
ІV състав, с което е отменено Наказателно
постановление № 03-008626, издадено на 30.08.2017 г. от Директора на
Дирекция „Инспекция по труда” - Варна, с което на „Т.СН“
ООД, ЕИК ***за нарушение по чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, на
основание чл. 414, ал. 3 от КТ е наложено административно наказание –
имуществена санкция в размер на 5 000 лева.
В касационната жалба се поддържа, че
решението на районния съд е незаконосъобразно, постановено при неправилно
тълкуване на материалния закон, като се излагат конкретни доводи за това. Прави
се искане за неговата отмяна и постановяване на ново по съществото на спора, с
което се потвърди процесното НП. В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства. В съдебно
заседание, касатора не се представлява. Представя писмена молба по хода на
делото, като поддържа оплакванията, съдържащи се в касационната жалба.
Ответникът по касация,
чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба, поддържа доводите
изложени в писмен отговор и отправя искане за оставяне в сила на решението на
ДРС с присъждане на
разноски.
Представителят на Варненска окръжна прокуратура изразява становище за
неоснователност на касационната жалба. Дава заключение, че решението на
първоинстанционния съд е законосъобразно и правилно и не са налице основания за
неговата отмяна, поради което следва да бъде потвърдено.
Касационната жалба е подадена в
преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в
съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството
пред Районен съд - Девня е образувано по жалба на „Т.СН“ ООД, ЕИК ***против
Наказателно постановление № 03-008626, издадено на 30.08.2017 г. от Директора
на Дирекция „Инспекция по труда” - Варна, с което на „Т.СН“ ООД, ЕИК ***за нарушение
по чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, на основание чл. 414, ал. 3 от КТ е
наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 5 000
лева.
С решение състав на Районен съд – Девня е приел въз основа на
приобщените по делото доказателства, че е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила, водещо самостоятелно до отмяна на НП, тъй като е налице
несъответствие между датата на извършване на нарушението, отразена в АУАН и
тази, посочена в НП. Като дата на извършване на нарушението в АУАН е посочена
26.07.2017 г., докато в НП се твърди, че нарушението е извършено на 21.07.2017
г.
Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК
е решението на районния съд само на посочените в
жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на
първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно. Настоящият
касационен състав намира съдебното решение за съобразено с материалния закон и
процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е
изследвал фактическата обстановка и въз основа на събраните доказателства е
формирал вътрешното си убеждение.
С оглед санкционния характер на
производството по ЗАНН, в тежест на административнонаказващия орган е да
проведе законосъобразна процедура, която да завърши с издаване на
законосъобразен акт. Разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН повелява в НП да е дадено точно и ясно описание на нарушението, да са
посочени датата и мястото на извършването му, както и обстоятелствата, при
които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. В конкретният случай дата на извършване на нарушението в АУАН е
26.07.2017 г., а в НП е посочено, че нарушението е извършено на 21.07.2017 г.
Посочване
на точната дата на нарушението е задължителен реквизит както в АУАН, така на НП
и има съществено значение при индивидуализация на нарушението, в
същото време е и предмет на доказване, поради което такъв пропуск не
може да бъде отстранен в процеса на обжалването на наказателното постановление.
Отсъствието или неяснотата при определянето му като краен резултат е
ограничаване на правото на защита на санкционираното лице. Освен това, както
правилно е посочил и въззивният съд, датата на извършване на
нарушението е от значение за определяне началния момент на давностните срокове
по чл. 34 от ЗАНН. Касае се за съществен реквизит на АУАН - чл. 42,
т. 3 от ЗАНН, и на НП - чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, противоречието в които
съществено засяга правото на защита на наказаното лице. Не може
елемент от обективния фактически състав на нарушението, каквото е датата на
извършването му, да се извлича от данните по преписката. В този смисъл изцяло
несъстоятелна е тезата, поддържана от касатора относно
начина на установяване на този съществен реквизит в настоящата хипотеза.
Погрешно и превратно е интерпретирането от страна на касатора на
реквизита „дата на извършване на нарушението“ изложено в касационната жалба.
Волята на законодателя е пределно ясна - датата на извършване на
административното нарушение следва да е установена безспорно и посочена точно в
АУАН и в НП. Това императивно и абсолютно задължение на АНО важи и за случай
като разглеждания. Тезата на касатора, че различно посочените дати са
техническа грешка не намира опора, нито в закона, нито в практиката. В наказателния кодекс и наказателно – процесуалния
кодекс института на техническата грешка е непознат. В посочените нормативни
актове не е предвидено производство за поправка на техническа грешка. Такъв вид
нарушение - „техническа грешка” не е от категорията, която може да се отстрани
в хода на съдебното производство. Действително се касае за съществено нарушение
на императивно правило, достатъчно да обоснове отмяна на постановения от АНО
акт - самостоятелно и винаги при констатирането му.
Предвид изложеното като
е отменил процесното наказателно постановление, Районен съд – Девня е
постановил валидно, допустимо и правилно решение и като такова следва да се
остави в сила.
При този изход на спора
се явява основателно искането на ответника по касация за присъждане на разноски,
съобразно приложените доказателства за действително сторени такива в размер на
600 /шестстотин/ лева.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 63, ал.1,
изречение второ от ЗАНН, Административен съд – Варна, ІІІ касационен
състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260009 от 25.09.2020 г. на ДРС,
постановено по НАХД № 88/2020 г., по описа на Районен съд – Девня.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“, да
заплати на „Т.СН“ ООД, ЕИК *********, със седалище гр.Девня,
представлявано от Т.Д.Г., направените
разноски в размер на 600 /шестстотин/ лева.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: