РЕШЕНИЕ
№ 781 дата 30
юни 2020 год. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ІII-ти състав, в открито съдебно
заседание на двадесети май две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: ЧАВДАР Д.
Секретар: Ирина Ламбова
Прокурор: А.Ч.
разгледа адм. дело № 344 по описа за 2020 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС.
Образувано е по искова молба, подадена от Т.Н.И.,***
против Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на
Правосъдието, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. Ген. Столетов
№21 с цена на иска 17 000,00 лева, причинени неимуществени вреди вследстие
противоправни действия и бездействия на ответника спрямо ищеца за времето от 11.11.2016г.
до настоящия момент, обосновани по основание и размер както следва: 6000,00 лева за времето от 11.11.2016г. до
28.08.2018г., представляващи обезщетение за причинените му неимуществени
вреди от противоправни действия и бездействия на ГДИН и нейните служители,
касаещо настаняването му в помещение на стационара на Затвора Бургас с
психичноболно лице, поставило живота и здравето на останалите обитатели в риск;
7000,00 лева за времето от 29.08.2018г.
до предявяване на исковата молба, представляващи обезщетение за причинените
му неимуществени вреди в резултат на липсата на необходимите битови условия за
нормално човешко пребиваване в затвора и
затворническото общежитие и 4000,00 лева
обезщетение за причинените му неимуществени вреди от тенденциозно негативно
отношение на служители от Затвора Бургас и ЗО Дебелт, намиращи израз в подробно
описани в исковата молба действия и бездействия на различни служители на ГДИН за времето от 28.08.2018г. до датата на предявяване на исковата
претенция. Всички искове са предявени с претенция за присъждане и на
законна лихва за времето от предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане на съответната сума.
В исковата молба се твърди, че ищецът изтърпява
наказание „лишаване от свобода“ в Затвора- Бургас, считано от 2012 г. Твърди
се, че от 18.10.2016 г. до 28.08.2018г. същият е изпълнявал длъжност „санитар“
в стационара на затвора, като бил настанен в едно от помещенията в самия
стационар към Затвора, където според същия нямало никакви елементарни условия за
живот и имало много дървеници. Обяснява, че през този период съжителствал с
друго лице, изтърпяващо наказание „лишаване от свобода“ и изпълняващо длъжност
„болногледач“ с име Г.С.Д., който според ищеца бил шизофреник със суицидни
нагласи към самозапалване и тровене с лекарства. Обяснява, че Д. по цяла нощ не
спял, защото приемал голям брой психотропни вещества и изработвал факли, а при
направена забележка от страна на ищеца, Д. го заплашил, че ще го запали жив,
което обстоятелство породило у него чувство на страх и безпокойство, че ще
изпълни заканата си, подсилено от факта, че в спалното помещение липсвала
течаща вода и вечер се налагало ползването на кофи за физиологични нужди.
Според него битовите условия не били приведени в съответствие с изискванията на
закона и при извършения ремонт на корпуса на затвора през 2016 г. - 2017 г.,
като по този начин ищецът бил подложен на нехуманно отношение.
В хода на съдебното дирене ищецът излага и твърдения
за това, че дл. лица от Затвора са възлагали на ищеца изпълнение на
несвойствени за лишени от свобода дейности- да дава лекарства на болни, да
поставя инсулин и др.
Според исковата молба през м.август 2018 г. служители
от МЦ д-р Г. и м.с. П. изготвили докладна записка, с която информирали
началника на затвора, че същият е извършил действие, което не спада към
служебните му задължения. Това действие, според обстоятелствената част на
исковата молба, ищецът извършил в изпълнение на разпореждане от служител на
затвора. Въз основа на данните от докладната записка било прекратено участието
му в трудова дейност, което според ищеца е при отсъствие на предвидените в чл.
170, ал. 2 и ал. 3 от ППЗИНЗС предпоставки, въпреки, че в докладната записка на
медицинските длъжностни лица било посочено, че извършените от Т.Н. действия
били по разпореждане на длъжностно лице от състава на администрацията на
Затвора.
На следващо място в исковата молба се сочи това, че за
периода от 29.08.2018г. до момента на предявяването й - 07.02.2020г. ищецът е
обитавал помещения при условията на пренаселеност, липса на свеж въздух,
светлина и свободно пространство. Признава наличието на течаща вода и тоалетна,
но се сочи липса на достатъчно свободна
площ, ограничен приток на свеж въздух, на достъп на дневна светлина и възможност за
естествено проветряване и риск от инфекции от многобройните нахапвания от
дървеници и нехигиеничната и нездравословна среда. Обяснява, че през м. септември на неуточнена година е
получил психотропно лекарство по време на свиждане - Диазепам, за да може да
спи вечер, което му било давано от немедицинско лице - надзирателите на трети етаж. В съвкупност обяснява,
че е бил подложен на нехуманно и деградиращо отношение, несъвместимо с
ограниченията, които е следвало да търпи във връзка с наложеното му наказание
„лишаване от свобода“.
На последно място ищецът обяснява и това, че същият
през периода от 28.08.2018г. до 07.02.2020г. е бил подложен на тенденциозно
отношение на служители на Затвора Бургас и ЗО Дебелт, изразяващо се в
извършване на претърсвания и обиски в противоречие с разпоредбите на ЗИНЗС.
През същия период му е бил отказан достъп до зъболекар от здравния инспектор на
ЗО Дебелт, упражнявана му е била административна репресия, като не му е била
предоставена възможност да оспори заповедта за преместването му в ЗО Дебелт,
което създало пречки за посещенията на болния му баща за свиждане. В съвкупност
посочените действия се сочат да са причинили у ищеца чувство на страх,
малоценност и безнаказаност за сочения период.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на
исковата молба от ответника, в който е заявено становище за неоснователност на
исковите претенции, поради отсъствие на установените в чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС
материалноправни предпоставки. Оспорват се твърденията за противоправни
действия и бездействие на длъжностни лица, както и твърдяната причинна връзка
между посочените от ищеца вреди и поведението на длъжностни лица от ответната
администрация. Самите вреди се преценят като предполагаеми. Ответникът се
позовава на липсата на преки и косвени доказателства относно увреждане на
здравословното състояние на ищеца, както и конкретика относно всяко от
действията и бездействията на дл. лица на администрацията. Оспорват се
описаните от ищеца битови условия след 29.08.2018г., като се обяснява, че преди
това е извършен ремонт на затвора , като във всяка килия има изграден санитарен
възел и течаща вода, както и осигурен минимум от 4 кв.м. площ за един лишен от
свобода, докато касателно ЗО Дебелт се сочи, че при изграждането му същото е било
съобразено с изискванията на ЕКПЧ и никога не е имало проблем с битовите
условия и площта, предоставена на лишените от свобода.
Наред с това се сочи, че причинените на задържаните
лица дискомфорт и неудобства от липсата на санитарен възел и течаща вода в
килията по степен и интензитет не са такива, че да бъдат квалифицирани като
„причиняващи страдание и унижаващи достойнството“. Към отговора са приложени
писмени доказателства.
В съдебното заседание ищецът се явява лично и с
упълномощен представител, който поддържа предявените искове. Ангажира гласни доказателства.
Моли да бъде осъден ответникът да заплати претендираните суми и да бъдат
присъдени съдебно-деловодни разноски.
Ответникът не изпраща представител в съдебното
заседание, редовно уведомен. Моли съда да отхвърли иска и претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение. В отговора на
исковата молба твърди, че липсва елемент от фактическия състав на чл.1 ЗОДОВ
- претърпени вреди, както и причинна
връзка между тях и бездействието на ответника. Изпраща писмени доказателства,
сред които, сертификати за контрол на осветеността на помещения на Затвора
Бургас , на база извършени замервания със специализиран уред - луксметър,
протокол за извършени СМР по подмяна на ВиК инсталация и обособяване на тоалетни
в спалните помещения, протокол за контрол на защитните електропрекъсвачи, схема
на помещенията на III-ти етаж, както и справка от затворническо общежитие
Дебелт при Затвора Бургас.
Прокурорът от Окръжна прокуратура- Бургас дава
заключение за неоснователност на претенциите за обезщетение за неимуществени
вреди, настъпили вследствие умишлено поставяне в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказание лишаване от свобода, за двата периода, през които
ищецът е пребивавал в Затвора Бургас. Не сочи доказателства.
Административен съд - Бургас, след като взе предвид
твърденията и възраженията на страните, прецени събраните по делото
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, приема за установено следното:
ПО
ФАКТИТЕ:
Установява се от представената по делото справка,
изготвена от Началника на Затвора - Бургас, комисар Б.М., с изх. рег.№ 632/12
от 23.03.2020г., че Т.Н.И. изтърпява наказание лишаване от свобода за срок от
23 години, с първоначален СТРОГ режим на изтърпяване на наказанието, заменен в
ОБЩ със заповед № БС 257 от 11.09.2018г. на началника на затвора Бургас.
Сочи се, че при изпълнение на функции като „хигиенист
на медицински център“ е извършвал дейности, свързани с медицинско обслужване на
други лишени от свобода лица, поради което по докладни записки на медицинският
фелдшер и доктора на затвора е бил отстранен от работното си място.
Със заповед № 109/04.12.2018г. на началника на затвора Бургас ищецът е бил
преместен в затворническо общежитие Дебелт с оглед разрешаване на проблема с
пренаселеността в затвора Бургас.
Според справката при постъпване на ищеца в ЗО Дебелт в
личният му багаж е установен мобилен телефон, поради което със заповед
№42/30.01.2019г. му е било наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“,
като защитната теза на Н. е била за подхвърлено мобилно устройство от служители
на ЗО или от лишен от свобода. Според изложеното в справката ищецът отказва
предлагано му включване в мероприятия и групови програми, изразявайки претенци за
добреплатена длъжност по домакински щат с повече трудови часове. Така през м.
юни 2019г. ИСДВР е предложила на Н. да бъде включен в специализирана групова
програма - „Справяне с житейски проблеми чрез промяна в мисленето“, както и в
клуб „Български език“, на които ищецът е отказал. Описан е като реваншистки
настроен против дл. лица от ЗО Дебелт и затвора Бургас, които е възприел, като
виновни за състоянието в което изтърпява наказанието си. Обяснява се, че
липсата на показатели за поправяне на ищеца са основание за преместването му в
друг затвор, за което е била издадена нарочна заповед от директора на ГДИН,
оспорвана от Н. към момента на депозиране на справката.
Видно от справка
на И.Л. ИСДВР, ищецът е бил настаняван в Затвора Бургас и ЗО Дебелт
както следва:
28.08.2018г. - 04.12.2018г. в салона на трета група в корпуса на затвора
, в спално помещение №307 с обща площ от 19,43 кв.м., с допълнително тоалетно
помещение от 1,17кв.м., с 2бр. двукрили прозорци с размери на всеки прозорец
53/110см., с капацитет за 5 лица и с общо санитарно помещение за салона.
05.12.2018г. - 27.12.2018г. в салона на първа група в корпуса на ЗО
Дебелт , в спално помещение №110 с обща площ от 22,80 кв.м., което е било оборудвано
с 1бр. прозорец с размери 140/160см., където настанените са били общо четирима.
28.12.2018г. - 13.02.2019г. в салона на първа група в корпуса на ЗО Дебелт
, в спално помещение №114 с обща площ от 32,00 кв.м., което е било оборудвано с
4бр. прозорец с размери 140/160см., където настанените са били общо осем души.
14.02.2019г. до момента на депозиране на исковата
молба в салона на първа група в корпуса
на ЗО Дебелт , в спално помещение №113 с обща площ от 18,00 кв.м., което е било
оборудвано с 1бр. прозорец с размери 140/160см., където настанените са били
общо четирима.
От допълнителна справка за условията в ЗО Дебелт се
установява това, че във всяко от помещенията
е обособен санитарен възел с душ, тоалетна и умивалня, като топлата вода
е налична два пъти на ден по утвърден график. Прозорците са отваряеми, като
проветряването е по желание на обитаващите съответното помещение. Хигиената в
спалните помещения, според справката, е задължение на самите обитаващи, като се
поддържа ежедневно, чрез получаване на безплатни препарати и др. необходими
материали. Отоплението в помещенията е чрез централна парна система, чрез която
помещенията се отопляват с радиатори, според климатичните условия.
Разпитани в о.с.з. са били и свидетелите: Н.Г. Рачева,
Л. Е. Х. и Р.К.К..
Според показанията на св. Х. Медицинският център в
затвора Бургас включва манипулационна, лекарски кабинет и стоматологичен
кабинет, както и две стационарни стаи, в които лежат болни лишени от свобода,
които се обгрижват от обичайно от хигиениста, който бил настанен в стая №2.
Според свидетелката Т.Н.И. се е грижил за всички болни, (пет-шест човека при
по-голяма натовареност, а при по-малка до 4 човека).Той се е грижил за тези
болни, като освен това и Г.Д. също е полагал грижи, но последният бил с психично
заболяване с многократно прилагане на лечение в болницата в гр.Ловеч, с
диагноза „Междуличностно разстройство”, за което имало представени 5-6
епикризи. Отделно от това в картона му имало и приложен документ от д-р Е.А.,
лекар на Софийски затвор издал такъв със същата диагноза и множество суицидни
опити.
Според свидетеля, на неустановена датата през периода
на исковата претенция в бургаския затвор той също направил суициден опит като
нагълтал 20 таблетки „Резиприл“, скрити от него в един шкаф и изпаднал в кома,
като с линейка бил приведен в шоковата зала на болницата в Бургас. Там му била
правена промивка и след това се прибирал в затвора. Свидетелят Рачева обяснява,
че многократно сигнализирали на директора,
че това лице не трябва да бъде в стационара, защото според сочена от нея
Наредба №2 в стационара се налагало да бъдат хоспитализирани лица, които са с
остри заболявания. Според свидетеля лица с доказана психиатрична диагноза не
могат да съжителстват с други пациенти. Дава пример за опасност от ставане през
нощта и възможност да сложи възлавница като да задуши някой от
диспансеризираните.
Според свидетелят Х., когато не се удовлетворяло
желание на Д., същият заплашвал, че ще се самозапали и всички треперели. Същият
бил в първа стая, като често и Н. е нощувал там, за да полага грижи за други
болни, като това му било нареждано от администрацията, но не уточнява конкретна
длъжност. Свидетелят Х. обяснява и това, че помещенията на стационара били
заключвани, като там нямало тоалетна, уринирали в кофа и от нея се разнасяли
миризми на фекалии. Свидетелят Х. обяснява и това, че имало страшно много
акари. Някои хора направили алергични състояния, били обринати с пъпки, поради
това, че дюшеците не били сменяни, но не сочи сред тях да е бил ищецът. Според
нея имало периоди, когато се изписвали много противоалергични медикаменти. Обяснява,
че в стационара ремонти не са били извършвани и болните останали вечер „на
кофа“, като в помещението нямяло и чешма.
Според Х. тя и колегата й ходили при г-н Мангъров
многократно като искали Д. да бъдел отделен от болните, но никой не удовлетворил
молбата й. Било получено някакво писмо от лишен от свобода и това писмо
Гл.директор на ГДИН изпратил до Затвора Бургас, като вследствие на това
оплакване Д. веднага бил отзован, но стоял много време в стационара, до 2019г.,
като преди това никой не обръщал внимание на оплакванията срещу него.
На последно място св. Х. сочи и това, че ищецът е
поставял на В.Щ.- един от затворниците инсулин, заради което имала многократни
пререкания с медицинската сестра П., която според св. Х. го задължавала да
извършва това.
Свидетелят Г. обяснява, че не е служител на Затвора, а
общопрактикуващ лекар и на лишените от свобода била служебно назначена като личен лекар. Ходела два пъти седмично- вторник
и четвъртък, за да ги преглежда. Същата не знае дали Н. е разполагал с ключ от
медицинския кабинет. Самата тя взимала ключа от дежурния надзирател, тъй като
нямала ключ. Обяснява, че не знае за други случаи, когато ищецът е носел лекарства
от други лекари на други лица от медицинския център по кабинетите, но е виждала
ситуации, в които ако надзирателите са искали например „две хапчета аналгин“,
той им е давал. Обяснява, че знае за случаи на съжителстване на ищеца Н. с
Господин Д.. Според св. Г. единственото неправилно нещо, което тя е
констатирала, че ищецът прави е, че не било редно да взема решение за таблетката
фурантрил, давайки я на затворник без разрешение, тъй като не е редно
немедицинско лице да дава назначение. При наличие на алергия или увеличена
простата според нея, приемащият можел да пострада. Според същия свидетел тя
лично не е разпореждала на Н. да поставя инсулин на Величко Щелянов, ноп знае,
че имало „списък“, тъй като В.Щ.бил нискоинтелигентен и Т. му давал
лекарствата. В крайна сметка св. Г. обяснява, че не е знаела кой е разпоредил
на ищеца да даде фурантрил на затворник, за което й било докладвано.
Според св. К., същият не си спомня на 12.08.2018 год.
да е разпореждал на ищеца да извършва медицинска интервенция на лице, намиращо
се в ареста. Обяснява, че при подобни ситуации водели лицата в Медицинския
център и след това се обаждали на
телефон 112. Свидетелят обяснява, че нямат много общо със Затвора, като
лица с влошено здраве биват отвеждани до медицинския център единствено до 17,00
часа, тъй като единственият ключ стои при гл. надзирател, а след 17,00 часа
служителите на ареста нямали право да водят лица в стационара.
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
По допустимостта на иска:
При условията на обективно съединяване са предявени
три отделни иска с правно основание чл.284, ал.1 вр. чл.3 ЗИНЗС, вр. чл.1, ал.1 ЗОДОВ, вр. чл.203 АПК. Исковете са процесуално допустими. Според петитумът на
исковата молба, определящ предмета на спора, ищецът претендира обезщетение както
следва:
6000,00 лева за времето от 11.11.2016г. до
28.08.2018г. за противоправно бездействие на ГДИН и нейните служители, касаещо
настаняването му в помещение на стационара с психичноболно лице, поставило
живота и здравето на останалите в риск;
7000,00 лева за времето от 29.08.2018г. до настоящия
момент за липса на необходимите битови условия за нормално човешко пребиваване
в затвора и
4000,00 лева за тенденциозно негативно отношение на
служители от ЗО, намиращи израз в подробно описани в исковата молба действия и
бездействия на различни служители на ГДИН за времето от 28.08.2018г. до настоящия момент. Всички искове са предявени
с претенция за присъждане на законна лихва за времето от предявяване на
исковата молба до окончателното изплащане на съответната сума.
Разпоредбата на чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС предвижда че
държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под
стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на
нарушения на чл. 3 ЗИНЗС.
Според чл. 285, ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл. 284, ал. 1
се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния
кодекс, а ал.2 на текста сочи като ответници органите по чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС,
от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. Последните,
според правилото на чл. 205 АПК са юридическите лица, представлявани от органа
(в случая от специализираните органи по изпълнение на наказанията), от чиито
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Ответникът Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" със седалище гр.София, съгласно чл. 12, ал.2 ЗИНЗС, е
юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство
и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода, а затворите,
какъвто е и затворът в гр.Бургас, са нейни териториални служби (чл. 12, ал.2 от ЗИНЗС). За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или
бездействия на администрацията на затвора и длъжностни лица в системата на тази
администрация, отговаря юридическото лице.
При това положение Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" за процесния период има както процесуална, така и материално
правна легитимация да отговарят по предявените искове.
По основателността на исковите претенции:
За да бъде приета основателност на всеки от трите иска
за вреди с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат
доказани: акт, действие и/или бездействие
на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава
чл.3 от закона и настъпила, в резултат на нарушението неимуществена вреда в
правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по
силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал.5 от ЗИНЗС, оборима
презумпция. Т.е. отговорността на държавата се ангажира при доказано
подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение /чл. 3,
ал.1/, както и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" или
"задържането под стража", изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл. 3, ал.2/.
Ефектът от неизпълнението на задълженията от страна на
затворническата администрация спрямо евентуално настъпилите за ищеца
неимуществени вреди следва да се отчита в съвкупност от преживяното за всеки
съответен период, независимо, че за всяко от бездействията е налице различна
законова регламентация. Според Европейския съд по правата на човека (решение от
10.02.2012г. по делото на Шахънов срещу България), разделянето на исковата
претенция като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за лишаване от
свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на възможния му ефект
върху благосъстоянието на ищеца води до намаляване на релевантността на всеки
елемент при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин
представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца,
както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по правата на човека,
лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от оплакванията не е
само по себе си достатъчно сериозно за да изисква обезщетение, дори в случаите,
когато би могло да се счете, че общото въздействие върху конкретния затворник,
ако е било преценено в контекста на съдебната практика във връзка с
Конвенцията, достига прага по чл.3 от Конвенцията.
Такова разрешение на въпроса дава и разпоредбата на
чл. 284, ал.2 от ЗИНЗС, според която в случаите по чл.3, ал. 2 от с.з. съдът
взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е
изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за
правилното решаване на спора.
В конкретния случай обаче, следва да бъде отчетено и
обстоятелството, че ищецът сам е посочил различни правни основания за обособяване
на три искови претенции, касаещи различаващи се периоди от време и обхващащи
твърдения за различни правнорелевантни обстоятелства, поради което
„разделянето“ се дължи на действията на ищеца, а не на действия на съдебния
състав и исковете следва да бъдат разгледани по начина, по който са били
предявени.
Съгласно чл.3, ал.1 от ЗИНЗС ( в актуалната й редакция) осъдените и задържаните под стража не
могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение.
В ал.2 от същата разпоредба е указано, че за нарушение
на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност. Външни обективни белези на подобно
отнасяне могат да бъдат причинено или принуждава спрямо изтърпяващия
наказанието да върши или да приеме действия против волята си.
В най-общ план и двете визирани по-долу редакции са
еманация на установените в практиката на ЕСПЧ стандарди за защита на жертвите
на нечовешко или унизително отношение по смисъла на чл. 3 от ЕКПЧ. В тази
връзка, разпоредбите на чл.3 и чл. 43, ал.2 и ал.5/предишна ал.4/ от ЗИНЗС са
законови гаранции за съществуването на нормална битова среда в местата за
лишаване от свобода и нормално, човешко отношение към изтърпяващите наказание
лишаване от свобода. Тези разпоредби са действали през процесния период, което
е основание за преценка във всеки конкретен случай при предявен иск за
обезщетение на това основание доколко тази законова гаранция е реализирана в
конкретната битова среда на конкретното място, където ищецът изтърпява
наказание „лишаване от свобода “.
Относима към спора е и друга материалноправна
разпоредба на чл.3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и
основните свободи, която е ратифицирана от България през 1992г. и съгласно
чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България е част от вътрешното право на
страната и има предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които
й противоречат. Според посочената разпоредба от конвенцията никой не може да
бъде подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
При разрешаване на процесния казус следва да се има
предвид като ръководен принцип съдържанието на множество решения на Съда по
правата на човека по дела заведени пред този съд от български граждани срещу
България, в които се е твърдяло нарушение на чл.3 от Конвенцията, произтичащо
от битовите условия в местата за лишаване от свобода (решение от 10.06.2006г.
по делото Йорданов срещу България, решение от 2.02.2006г. на ЕСПЧ по делото
Йовчев срещу България, решение от 24.05.2007г. на ЕСПЧ по делото Навущаров срещу
България, решение от 28.06.2007г. на ЕСПЧ по делото Малечков срещу България,
решение от 27.11.2008г. на ЕСПЧ по делото Славчо Костов срещу България, решение
от 27 януари 2015г. по шест съединени дела Нешков и други срещу България) В
посочените съдебни решения се съдържат критерии от значение за преценката дали
условията за изтърпяване на един ограничителен режим могат да достигнат
третиране с ниво на суровост, представляващшо нарушение на чл.3 от Конвенцията.
Същите критерии са актуализирани в обобщаващото
решение Муршич с-у Хърватска (жалба №7334/13, Решение 20.10.2016г.). В него е
препотвърден теста от делото Ананиев и др. с-у Русия за пренаселеност, според
който всеки лишен от свобода следва да разполага с 1. Лично място за спане в
помещението; 2. Пространство от 3 кв.м.; 3. Общата площ на помещението да е
такава, че да позволява на лишените от свобода да се движат свободно между
отделните предмети. Според същият тест липсата на кой да е от тези елементи
създава силна презумпция , че условията достигат до нивото на унизително
отнасяне, в нарушение на разпоредбата на чл.3 ЕКПЧ. Припомнено е, че наред с
този тест значение за преценката за достигане прага на жестокост, водещ до
унизително и нечовешко отнасяне по смисъла на чл.3 ЕКПЧ след делото Ирланди я с-у Великобритания, имат и всички
обстоятелства по случая, като продължителността на пребиваването в такива
условия, физическият и психически ефект върху пострадалия, а в някои случаи
пола, възрастта и здравословното състояние на жертвата. Според същото решение
се сочи, че преценката на площтта не може да бъде преценяна чисто механично,
без да се държи сметка за всички останали условия, но силна презумпция за
допуснато нарушение на разпоредбата на чл.3 ЕКПЧ е налична в случаите, когато
личното пространство за лишен от свобода е под 3 кв.м. в условията на групово
настаняване. На следващо място според цитираното решение отношение при
извършване на преценка за нечовешко отнасяне следва да се взема и за наличието
на свободното движение в пространство извън килията за извършване на различни дейности,
както и условията на пребиваване, като според съобразяваните от ЕСПЧ стандарти
на комитета за предотвратяване на изтезанията достъп на открито следва да бъде
осигурен за поне един час на ден и като част от по-обхватна програма от
дейности на открито за работа, възстановяване и образование, в подходящо
пространство и където е подходящо с осигурен навес в хипотезите на
неблагоприятни климатични условия.
Според настоящия съдебен състав претенцията с правно
основание чл.284, ал.1 ЗИНЗС за
обезщетение в размер на 6000,00 лева за времето от 11.11.2016г. до 28.08.2018г.
за противоправни действия и бездействия на ГДИН и нейните служители, касаещи
настаняването му в помещение на стационара с психичноболно лице, поставило
живота и здравето на останалите в риск, е неоснователна. За да се уважи тази
претенция е необходимо да се установи кумулативната наличност на визираните в
разпоредбата предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, постановени, респ.
осъществени при или по повод изпълнение на административна дейност и отменени
по съответния ред; вреда; пряка причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат, като липсата която и да е от тези предпоставки обуславя
неоснователност на иска.
В случая не се установява от доказателствата по делото
посоченото лице - болногледач Д. да е пребивавал трайно в общо помещение с
ищеца. От свидетелските показания на св.св. Х. и Г. става ясно, че е имало
хипотези, в които двамата са пребивавали вечер в общо помещение, но принципно
ищецът е обитавал помещение №2, а Д. помещение №1. Липсват твърдения и
доказателства за отпртавени от страна на ищеца молби и възражения от негова
страна до Началника на затвора с искане за преместването му в общо помещение на
затвора, доколкото като хигиенист същият не е бил задържен да прекарва тъмната
част на денонощието в стационара, тъй като през това време не е изпълнявал
някаква служебна функция по почистване и хигиенизиране.
На следващото място от събраните по делото
доказателства се установява това, че помещенията на стационара са били
заключвани , поради което е липсвал пряк и непосредствен повод за основателен
страх у Н., че може да бъде запален от Д., когато обичайно са прекарвали
вечерите в две отделни помещения. Оставането в общо помещение с Д. съдът не
приема, да е със степен на суровост годна да достигне минималните нива на
нечовешко отнасяне. Хиперболизирането на сочената опасност в представите на
ищеца е от субективен характер, но не е подкрепена от обективните факти,
установени по делото, поради което не може да бъде направен извод, за това че
същата се намира в пряка причинноследствена връзка с евентуално преживени от
страна на ищеца страдания. В подкрепа на тези фактически установявания са и
свидетелските показания на св. Х., която свидетелства за еднократен опит на
л.св. Д. да се самоубие, но не и за агресивно и нападателно поведение от негова
страна спрямо трети лица.
Поставянето на ищеца в положение на контакт с Д.,
сочено в първия от трите обективносъединени иска, съдът разглежда изолирано от
условията на пребиваване в посоченото помещение, за които условия касателно
същият период е налице произнасяне на съдебен състав по друга искова молба на Т.Н.
в неприключило съдебно производство, а именно адм.д. №3121/2018г. по описа на
АС Бургас, като е недопустимо повторно произнасяне относно биотовите условия в
стационара извън хипотезата на твърденията за общо пребиваване на Т.Н. с л.св.
Господин Д..
Ето защо, поради отсъствие на една от установените в
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ материалноправни предпоставки - липса на
незаконосъобразен характер на сочените действия и бездействия на
администрацията, както и предвид невисокия интвензитет на търпяните неудобства
претенциите за обезщетение в размер на 6000 лева, формулирани в петитума по
първата от исковите претенции, се явява неоснователно и следва да бъде
отхвърлено.
По иска с размер 7000,00 лева за времето от
29.08.2018г. до 07.02.2020г. за липса на необходимите битови условия за
нормално човешко пребиваване в затвора, съдът намира същият за недоказан по
основание. Според нормата на чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС, изпълнението на наказанията
е насочено към постигането на неговите цели чрез осигуряване на условия за
поддържане на физическото и психическото здраве на осъдените и зачитане на
правата и достойнството им. В чл. 3 от същия закон е установена забрана за
подлагане на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение на осъдените лица, а
за такива се смятат умишленото поставяне в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможности за човешко общуване и други виновно извършени действия или
бездействия, които могат да причинят увреждане на здравето (т. 2), както и
унизителното отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения,
принуждава го да върши или да приеме действия против волята си, поражда чувство
на страх, незащитеност или малоценност (т. 3). Съгласно чл. 43, ал.2 от ЗИНЗС,
местата за лишаване от свобода трябва да разполагат с необходимите жилищни,
битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие.
Разпоредбата е доразвита в чл. 20 от ППЗИНЗС, който в ал.3 предвижда
осигуряване на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода на лишените от
свобода. Съдът приема, че за конкретния период на исковата претенция са били
изпълнени изискванията относно достъпа до санитарен възел и течаща вода,
осветление и проветряване.
При преценка основателността на този втори
обективносъединен иск съдебният състав взема предвид наличната на
Министерството на Правосъдието информация, че през периода 13-20 февруари
2015г. е извършена последна проверка на представители на Комитета по
предотвратяване на изтезанията, с проведена заключителна среща на 06.10.2017г.
в Министерството на правосъдието, където делегацията е установила, че във
всички ремонтирани места условията са добри, особено в затворите Бургас Дебелт
и Варна, като затвора Бургас е бил посочен и като изключение от ниското ниво на
медицинско обслужване в местата за изтърпяване на наказанието „лишаване от
свобода“.
Видно и от представената по делото справка, неоспорена
по надлежния ред, както в Затвора Бургас, така и в ЗО Дебелт ищецът е
пребивавал в помещения в които му е осигурена жилищна площ от около 4 кв.м. или
повече, като всяко от помещенията е било снабдено със санитарен възел и течаща
вода, а в ЗО Дебелт и с душ. Данни относно наличието на санитарен възел и
течаща вода в спалните помещения на затворническото заведение се съдържат в представените
по делото справки от И.Л.- ИСДВР Затвор Бургас и инспектор Виктория
Карабахчиева при ЗО Дебелт. Претенциите за липса на хигиена в същите спални
помещения засяга самите обитаващи ги, доколкото поддържането на хигиената в
спалните помещения е задължение на пребиваващите в тях лишени от свобода, като
за изпълнение на задълженията им администрацията на затвора осигурява
единствено средства и препарати. Съгласно разпоредбата на чл.100, ал.2, т.3 от ЗИНЗС нарушаването на хигиената в спалните помещения и помещенията за общо
ползване е дисциплинарно нарушение. Представен по делото е бил и дневник за
проверки на хигиенното състояние в спалните помещения за периода м. Септември -
м. Декември 2018г., изввършвани от м.ф. П., при стационар на Затвора Бургас.
Същият представлява неоспрен и необорен официален свидетелстващ документ
относно удостоверените в него обстоятелства.
От представени и цитирани по-горе сертификати се
установява обстоятелството, че е извършен основен ремонт в помещенията на Затвора
Бургас, който е свързан с подмяна на ВиК инсталацията и обособяване на
санитарни площи в спалните помещения, с течаща вода, че са подменени защитните
електрически прекъсвачи, както и това, че към момента на приключване на ремонта
осветеността във втора група на Затвора Бургас съответства на минималните
технически изисквания, като ги надхвърля значително. Доколкото спалните
помещения на всеки етаж са идентични, може да се заключи, че установените
обстоятелства са относими и към трета група на затвора Бургас, където е бил
настанен л.св. Н. преди преместването си в ЗО Дебелт. Доколкото, считано от
11.09.2018г., е бил облекчен режимът на изтърпяване на наказанието на Н. от
„строг“ в „общ“, то същият е разполагал с възможност за свободно придвижване в
общите части и останалите спални помещения на съответната група, което е
допълнително обстоятелство, намаляващо интензитета на сочените от Н. като
преживени негативни емоции.
Несъмнено при
установените по делото факти се налага изводът, че ищецът не е понесъл вреди в
степен достигаща прага на суровост по чл.3 ЕКПЧ, а преживените с по-нисък
интензитет такива попадат в обхвата на обичайните неудобства от изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“, съпътстващи пребиваването в местата за изтърпяването
му.
По исковата претенция за сумата от 4000,00 лева
обезщетение за тенденциозно негативно отношение на служители от затвора Бургас
и ЗО Дебелт, за времето от 28.08.2018г.
до датата на предявяване на исковата молба, като такива в обстоятелствената
й част и петитума се сочат откази за съдействие от здравен инспектор в затвора
и затворническото общежитие, поради липса на такъв, умишлено отказан достъп до
зъболекарска помощ през м.март 2019г., упражняване на административна репресия,
изразила се в невъзможност да оспори заповедта за преместването му в ЗО Дебелт,
което ограничило посещенията на болния му баща, тенденциозно отношение на
служители на Затвора Бургас , изразяващо се в извършване на претърсвания и
обиски в противоречие с разпоредбите на ЗИНЗС.
На първо място, що се отнася до твърденията за откази
за съдействие от здравен инспектор в затвора и затворническото общежитие,
поради липсата на такива длъжности, съдът кредитира медицинската справка на
м.ф. П. при Затвора Бургас, неоспорена от ищеца, според която функциата на
здравен инспектор се изпълнява от медицинските специалисти към медицинския център
при Затвора Бургас, като ежемесечно се извършват проверки за
санитарнохигиенното състояние на спалните и сервизните помещения по етажите, в момент
на извеждане на лишените от свобода лица на открито. В подкрепа на изложеното е
и представения журнал за периода Септември - Декември 2018г., като липсват
доказателства, представени от ищцовата страна, за условия противни на
констатираните, вкл. и косвени такива като подадени жалби против хигиенните и
битови условия, които да сочат на противоправно бездействие от страна на
служителите на ГДИН да осигурят или инспектират дължимото за общото здраве на
изтърпяващите наказание „лишаване от свобода“ ниво на хигиена в спалните
помещения, обитавани от ищеца.
Видно от приложените писмени доказателства, сред които
здравно досие на ищеца, съдържащо амбулаторни листи, медицински журнал и
медицинска справка, се установява, че ищецът е посетил зъболекар на 11.04.2019г.,
30.05.2019г. и 06.06.2019г. с установени различни проблеми. Установеното, ведно
с отразеното в медицинския журнал посещение в стационара на ЗО дебелт на
25.03.2019г. с оплаквания от зъбобол и приет аналгин и темпалгин по 2 таблетки,
както и предоставена бележка за зъболекар, сочат на навременна и адекватна
реакция на медицинския персонал. Видно от отразяванията отново там е, че
болките в зъбната област са хронични и са продължили периодично от м. март
2019г. до края на същата година, като в стационара на ЗО Дебелт е съдействано
за облекчаване на болките на пациента със силни аналгитици. Не следва да бъде
пропускан факта, че изтърпяващите наказание „лишаване от свобода“ притежават
правата на здравноосигурени лица с непрекъснати права по силата на разпоредбата
на чл.128, ал.2 ЗИНЗС, което значи, че разполагат с правото на три процедури на
година - пломби или вадене на зъб, съгласно НРД 2018, като всички останали
манипулации са платени и за здравноосигурените лица извън местата за лишаване
от свобода и разноските по извършването им са за сметка на съответния пациент,
поради което за неизвършването им не може да носи отговорност ответната
администрация.
Относно оплакванията за проявено тенденциозно
отношение на служители на затвора към ищеца в нарочна справка на Началника на затвора
Бургас са представени датите на извършени планови претърсвания на помещенията,
обитавани от Н. (л.54), видно от която както в Затвора Бургас, така и в ЗО
Дебелт, претърсванията са извършвани веднъж месечно на различни дати. Тези
действия са законосъобразни и не съставляват неправомерни действия на
длъжностни лица на администрацията на затвора. Съгласно нормата на чл. 85, ал.
1 от ППЗИНЗС, за предотвратяване на престъпления и нарушения в местата за
лишаване от свобода се извършват обиск на затворниците и претърсване на
жилищните, производствените и сервизните помещения. На основание чл. 86, ал. 1
от ППЗИНЗС претърсване се извършва задължително най-малко един път месечно по
предварително утвърден от началника на затвора, поправителния дом или
затворническото общежитие график, а при необходимост се извършват допълнителни
обиски и претърсвания по всяко време на денонощието (ал. 2). Следователно,
касае се за правомерни действия на затворническата администрация. Видно от
представената справка на началника на затвора за процесния период 28.08.2018г.
- 07.02.2020г. са извършени 5 бр. обиски на ищеца, като последният касае
момент, следващ този на входиране на исковата молба. Четирите предхождащи
молбата обиска са през неблизки периоди, като два от тях съвпадат с претърсване
на помещенията, обитавани от него, което служебно поведение е логично, очаквано
и допустимо с оглед постигане на целения от закона резултат за установяване
притежанието на забранени предмети. Извън представените официални документи не
са ангажирани други, различни обстоятелства, които да сочат на неотразяване на
всички обиски , претърсвания и изземвания в обсъдения дневник. Поради
изложеното не може да бъде заключено, че е налице тенденциозност в отношението
на дл. лица при Затвора Бургас и ЗО Дебелт към Т.Н.. Липсват данни и твърдения
за обжаквани от ищеца други претърсвания и обиски, които да не са били отразени
в справката и като незаконосъобразни да са били отменени от надлежен съдебен
състав.
От същата справка се установяват около 40 броя
регистрирани негови кореспонденции с външни на затвора адресати -
административни структури, по-голямата част от които изпращани в затворени
пликове. Такаустановеното разколебава тезата на Н. за възпрепятстване възможността
му да обжалва заповедта за преместването му, която в случай, че не му е била
връчена по надлежния ред може да бъде обжалвана и на по-късен етап.
Относно приеманото лекарство с психотропно действие се
установява от медицинските журнали, представени по делото, че приемът на
психотропни лекарсва е срещу подпис, като Н. спорадично е ползвал такива срещу
подпис, знаел е реда за приемането и в случай, че такива са му били предлагани
от лица без необходимата квалификация или не по установения ред е могъл да
отказва този прием или да сигнализира на ръководството на затвора и
затворническото общежитие, но не го е правил. Практически от събраните по
делото доказателства не се установяват данни за потърсена и отказана медицинска
помощ на ищеца или за предоставена такава под необходимия и задължителен
здравен стандарт. Ето защо, поради отсъствие на една от установените в чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ материалноправни предпоставки - липса на незаконосъобразен
характер на сочените действия и бездействия на администрацията, както и предвид
невисокия интвензитет на търпяните неудобства претенциите за обезщетение в
размер на 4000 лева, формулирани в петитума по третата от исковите претенции,
се явява неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
С оглед формирания извод за неоснователност на
претенцията, на основание чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС следва да се присъдят на
ответника разноски по делото в размер на 100,00 лева юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.25, ал.1 от Наредбата за
плащането на правната помощ.
Доколкото се касае за хипотеза на предявени при
условията на обективно съединяване на три отделни иска, с различно основание и
размер, съдът намира, че освен заплатената д.т. в размер на 10,00 лева, ищецът
следва да бъде осъден да заплати две допълнителни държавни такси в размер на
10,00 лева всяка
Мотивиран от горното, Административен съд Бургас, III състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Т.Н.И. с ЕГН ********** против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ при Министерство на правосъдието иск за заплащане на сумата от 6000,00
лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от
противоправни действия и бездействия на ГДИН и нейните служители, за времето от
11.11.2016г. до 28.08.2018г., изразяващи се в настаняването му в помещение на
стационара на затвора с психичноболно лице, поставило живота и здравето му в
риск и причинило му основателен страх, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане, като неоснователен и
недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.Н.И. с ЕГН ********** против
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието иск
за сумата от 7000,00 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени
вреди в резултат на липсата на необходимите битови условия за нормално човешко
пребиваване в Затвора Бургас и
Затворническо общежитие Дебелт за времето от 29.08.2018г. до 07.02.2020г.,
ведно със законната лихва за времето от предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане на съответната сума, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане, като
неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.Н.И. с ЕГН ********** против
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието за
сумата от 4000,00 лева, представляваща обезщетение за причинените му
неимуществени вреди от тенденциозно негативно отношение на служители от Затвора
Бургас и Затворническо общежитие Дебелт, намиращи израз в откази за съдействие от здравен инспектор в
затвора и затворническото общежитие, поради липса на такъв, умишлено отказан
достъп до зъболекарска помощ през м.март 2019г., упражняване на административна
репресия, вкл. невъзможност да оспори заповедта за преместването му в ЗО
Дебелт, което ограничило посещенията на болния му баща, тенденциозно отношение
на служители на Затвора Бургас , изразяващо се в извършване на претърсвания и
обиски в противоречие с разпоредбите на ЗИНЗС, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане, като неоснователен и
недоказан..
ОСЪЖДА Т.Н.И. с ЕГН ********** да заплати на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието сумата от
100,00 лева (сто лева), представляваща разноски по делото - юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Т.Н.И. с ЕГН ********** да заплати на
Административен съд Бургас сумата от 20,00 лева (двадесет лева), представляваща
2 бр. дължими държавни такси.
Решението може да се обжалва пред тричленен състав на
Административен съд Бургас в 14-дневен срок от връчване на съобщението.
СЪДИЯ: