Р
Е Ш Е Н И Е
София, 23.12.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3 - ти състав, в открито заседание на шестнадесети
декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 8665/2019 г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявени са искове от Ц.Г.Ц., ЕГН **********,***
*******, чрез адв. С.С., съдебен адрес:***, против Г. Ф., ***, с правно чл.
558, ал. 5, предл. трето КЗ във вр. с чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ, за сумата 200 000 лв.– обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от ПТП, станало на 17.12.2017 г., претендирани
пряко от застрахователя, ведно със законна лихва, считано от завеждане
на делото до окончателното изплащане, и сторените разноски.
В исковата молба се твърди, че на 17.12.2017 г., около
23:50 ч. неустановено МПС, управлявано от неизвестен водач, се движи в гр.
София, по ул. „Трети март“, с посока от ж.к. Люлин към кв. Филиповци и на около
130 м. от моста, свързващ кв. Филиповци и ж.к. Люлин, участва в ПТП движещия се
с посока към ж.к. Люлин пешеходец А.Г.Т.. На мястото на ПТП нямало тротоар или
банкет, по който да се движат пешеходците, поради което пешеходецът се движел в
края на платното и срещу движението.
За процесния инцидент е
съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с КАТ № К-963/17.12.2017
г., по описа на ОПП-СДВР. По случая е образувано ДП № 11512/2017 г. по описа на
СДВР, пр. пр. № 27335/2017 г., по описа на СГП, водени срещу неизвестен
извършител.
Ищецът е брат на починалия в катастрофата.
Отношенията помежду им били топли и близки, основани на привързаност,
разбирателство, взаимна обич, подкрепа и уважение. Ищецът живеел в бащината си
къща, находяща се в гр. София, кв. Филиповци, ул. кап. *******. Починалият
живеел отделно, той бил по- големия брат и поради това винаги се отнасял с Ц.
бащински. Той бил пример и опора за Ц., двамата братя винаги си помагали с
каквото могат. Заедно се грижели за болните си родители, които до последно
живеели заедно с Ц.. А.често посещавал брат си и отношенията помежду им били
много добри. А.се занимавал със строителство и не веднъж е правил ремонти по
бащината си къща, заедно с Ц.. Никога не са се карали. Винаги са били задружни
и човечни един с друг.
По тези причини ищецът преживял
много тежко загубата на брат си, а малко преди това били починали и родителите
им. Ищецът не е женен и няма деца и неговият брат бил най-близкият му човек.
Ищецът често споменава брат си и винаги се натъжава. Първите дни след смъртта на
брат си бил много разстроен, в момента се опитва да прикрива тъгата си, но му е
тежко и мъчно за по- големия му брат.
Според отразеното в
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с КАТ № К- 963/17.12.2017 г. по
описа на ОПП - СДВР водачът на МПС, виновен за произшествието не е известен,
неустановено на място е и управляваното от него МПС.
Затова ищецът с молба с вх. № 24-01-601/08.08.2018 г. е
предявил по доброволен ред претенцията си за обезщетение за неимуществени вреди
пред ГФ, във връзка с което к Писмо с изх № 24- 01-601/31.10.2018 г. ответникът
е отказал плащане по образуваната щета.
По изложените съображения
предявява настоящия иск срещу ответното дружество с правно основание чл. 558, ал. 5, предл. трето КЗ във вр. с чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ за заплащане на обезщетение
в посочения по – горе размер, ведно със законните последици – лихви и разноски.
Представи
е писмени доказателства. Поискал е допускане на гласни такива и назначаване на
експертизи.
В хода
по същество моли съда да уважи предявения иск изцяло, като основателен и
доказан, с всички законни последици, включително и направените разноски по
списък.
Ответникът Г. Ф. оспорва предявените
искове по основание и по размер.
Според него не се представени доказателства, че ищецът и загиналият са имали
силна емоционална привързаност.
Според него предявената претенция е прекомерно завишена от гледна точка на
принципа на справедливостта, с оглед претърпените вреди, като обезщетение,
което се определя, трябва да е съразмерно с техния действителен размер, който е
обусловен, както от тежестта, характера, продължителността и интензитета на
конкретното неблагоприятно въздействие върху личността на пострадалия, така и
от икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането и
установената в тази насока съдебна практика.
Посочил е задължителна съдебна практика, с която, според него, исковите
претенции не кореспондират - Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС и
създадената при действието на чл. 290 от ГПК задължителна практика на ВКС по
приложението на чл. 52 от ЗЗД - решение № 83/06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008
г. на II т.о., решение № 95/24.10.2012 г. по т.д. № 916/2011 г. на I т.о.,
решение № 154/30.10.2012 г. по т.д. № 807/2011 г. на II т.о. и др.
Подчертава, че понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно понятие,
а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат
пред вид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи
правилното прилагане на чл. 52 от ЗЗД при определяне на обезщетенията за
неимуществени вреди от деликт е обусловено от съобразяване на указаните в
постановлението общи критерии, като се налага задълбочено изследване на общите
и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти.
Според него предявената претенция не кореспондира нито с трайната съдебна
практика на съдилищата в Република България, нито с принципа на
справедливостта, икономическите условия в страната и стандарта на живот за 2017
г.
Направим е и
възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца, който сам е поставил в риск живота и
здравето си, като под влиянието на алкохол - 1,68% се е движел в нарушение на
108 от ЗДвП.
Поставил е въпроси към
поисканите от ищеца експертизи.
В хода по
същество моли съда да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира разноски по
списък.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна
следното:
Предявен са обективно съединени искове с правно основание
чл. 557, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 и чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени и имуществени вреди, ведно със законните последици.
Спорът между страните се свежда до механизма на
станалото ПТП, вината и противоправното
поведение на водача на незастрахования лек автомобил, причинил катастрофата, и
причинно – следствената връзка между ПТП и смъртта на пострадалата, наличието на
съпричиняване от нейта страна,
респ. изключителен принос, и размера на исканото обезщетение, който ответникът
счита за прекомерно завишен с оглед трайната съдебна практика и
социално-икономическите условия на живот.
В хода на делото – по искане на страните и за доказване на техните твърднеия и възражения
са изслушани и приети заключения на
САТЕ и СМЕ които съдът кредитира
като безпротиворечиви и съответстващи с оригиналния доказателствен материал.
По делото не се спори, че на 17.12.2017
г., около 23:50 ч. в София, на ул. „Трети март“, в посока от ж.к. Люлин към кв.
Филиповци, на около 130 м. от моста, свързващ кв. Филиповци и ж.к. Люлин,
неустановено МПС, управлявано от неизвестен водач, е причинило ПТП, като е
ударило движещия се в края на платното и срещу движението в посока към ж.к.
Люлин пешеходец А.Г.Т., брат на ищеца.
В резултат на удара пешеходецът
починал.
С постановление от 19.04.2018 г. на
прокурор при СГП образуваното за катастрофата ДП № 11512/2017 г. на РТП Отдел
Разследване при СДВР, пр.пр. № 21335/2017 г. за престъпление по чл. 343, ал. 3,
вр. ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, водено срещу неизвестен
извършител е спряно, на основанаие чл. 199, ал. 1, чл. 244, ал. 1, т. 2 НПК.
За доказване на
исковата претенция и във връзка с направените от ответната страна оспорвания
относно наличие на съпричиняване от страна на пострадалия, по делото бе
изслушана и приета, като неоспорена от страните съдебно – автотехническа експертиза, която даде заключение, че
процесното ПТП е станало на ул. „3-ти март“, в посока от „Околовръстен път“ към
кв. Филиповци и скорост около 80 км/ч, като на около 130 метра от моста на ул.
„Околовръстен път“, свързващ ж.к. „Люлин“ с кв. „Филиповци“, водач на
неизвестен лек автомобил е ударил намиращия се на пътното платно пешеходец - А.Тодоров.
Според
експерта, от сравнението на опасната зона на превозното средство и осветената
зона на фаровете, може да се направи извод, че водачът, не е имал възможност да
предотврати произшествието, при движение със скорост 80 км/ч, като при движение
със скорост 50 км/ч, е можел да спре в рамките на осветената зона на превозното
средство и да предотврати произшествието.
Отляво на ул. „Трети март“ банкетът е с ширина 1,20
метра, а вдясно от десния край на платното за движение - с ширина 2,50 метра., а .ул. „3-ти март“ е отворена за движение на
ППС в двете посоки, покрита е с паваж, мокра настилка, без наклон, с широчина
6,00 метра. Няма данни за наличие на хоризонтална и вертикална
маркировка.
Според
вещото лице, от техническа гледна точка произшествието е било предотвратимо за
водача на неизвестния автомобил, ако скоростта му на движение е била равна или
по-ниска от 67,79 км/ч. То е било предотвратимо за пешеходеца, ако последният
се е намирал върху банкета, а не върху платното за движение.
Според съдебномедицинската експертиза,
назначена от съда, с оглед направените от ответника оспорвания, трупът на А.Г.Т. е намерен на местопроизшествие на 17.12.17
г., починал на място, като при огледа и аутопсията върху
трупа са установени следните травматични увреждания:
- Тежка открита черепно-мозъчна травма, изразяваща се в контузии и
разкъсно-контузии рани и охлузвания в челната област на главата с подлежащо
многофрагментно счупвания на костите на черепния покрив и черепната основа и
деформация, разкъсване и твърдата мозъчна обвивка с кръвоизливи над и под нея,
контузия на главен мозък с разкъсване и кръвоизлив под меките мозъчни обвивки и
излив на кръв в мозъчните стомахчета, - тежка лицево-челюстна травма,
изразяваща се в разкъсно-контузии рани, охлузвания, хематоми и кръвонасядания
по лицето, многофрагментни счупвания на всички костите на лицевия череп с
изключение на долна челюст, избиване на долни фронтални зъби, кръвонасядания
и разкъсвания на езика, - шийна травма със счупване на
рогчета на подезична кост; - травма на опорно-двигателен апарат
изразяваща се в охлузвания и кръвонасядания на долните крайници, размачкване с
травматичен джоб в предната част на дясна подбедрица и кръвонасядане на
подкожието в предната част на лява подбедрица; закрито счупване на двете кости
на дясна подбедрица; многофрагментно счупване на костите влизащи в долния етаж
на дясна колянна става.
Установени
са и болестни проммени: Белодробен оток; Пневмония; Исхемична болест на сърцето
- коронаросклероза, миокардиофиброза; Данни за хипертонична болест- левокамерна
сърдечна хипертрофия, нефросклероза; Чернодробна стеатоза и хроничен венозен
застой в черния дроб.
При
наличните данни категорично експертът е категоричен, че причините за смъртта на
А.Т.са травматични от множествена травма, като за основна начална причина за
смъртта следва да се приеме - тежката открита черепно-мозъчна травма. След
причиняването й смъртта е настъпила много бързо, почти веднага и е била
неизбежна.
Травматични
увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети, като
черепно-мозъчната, лицево-челюстна травми и счупванията на десен крак се дължат
на въздействие с много голяма травмираща сила по механизъм на удари. Травматичните
увреждания много добра могат да се обяснят с механизъм на ПТП като пешеходец,
блъснат от МПС. В този аспект следва да се приеме, че е налице пряка и
непрекъсваща се причинно-следствена връзка между нанесените при ПТП смъртоносна
черепно-мозъчна и други травми и настъпването на смъртта.
Видно от СМЕ
на труп, при извършената аутопсия на трупа на А.Г.Т. са взети проби кръв от
бедрените вени за токсикологичен анализ, като при проведено изследване по
газхроматографски метод (СХЕ №А-764/ 17 г.) в кръвта е доказано наличие на
етилов алкохол - 1,675 %о, което категорично дава основание да се приеме, че
към момента на настъпване на смъртта, респективно към момента на произшествието
А.Г.Т. е бил повлиян от действието на консумиран етилов алкохол, като
установената концентрация отговаря на началните стойности на средна степен на алкохолно опиване
(средна степен от 1,5 до 2,5 %о). При тази концентрация би
могла да доведе до емоционална нестабилност, нарушение на критична преценка,
повлияване на възприятието, паметта и разбирането; понижен сензорен отговор;
повишено реакционно време, намалена зрителна острота и периферно зрение,
промени в акомодацията. Възможни са сензорно-моторна некоординираност, нарушено
равновесие, сънливост. Тези ефекти са се отразявали
в по-малка или по-голяма степен на поведението на Т.преди ПТП, в зависимост от
индивидуални особености и привикналрст към действие на алкохол, свързана с
честота на употреба.
За
доказване на претърпените от ищцовата страна неимуществени вреди, във връзка
със смъртта на пострадалия А.Т.бяха разпитани трима свидетели.
Свидетелката
Л.Т.е негова съпруга. В показанията си тя заяви, че вечерта на 17.12.2017 г.,
към 23,00 ч. двамата с А.са тръгнали да се прибират от къщата на брат му
/настоящия ищеца/ в кв. Филиповци, на когото били на гости. Вървели пеша по
пътя, тъй като нямало таксита, било тъмно, нямало тротоар, пътят бил неравен,
имало много кал по банкета. Съпругът й се отбил встрани, където било по –
почистено, за да отиде до тоалетната, а свидетелката избързала напред,
потърсила го , той не й се обадил, не го виждала и звъннала на брат му и
казала, че не го чува и той тръгнал към тях. После се върнала назад, имало
движение по пътя и след малко чула тътен. По – късно са го намерили.
Свидетелката каза, че пострадалият не е залитал, бил е употребил алкохол, но не
е бил пиян. Двамата са вървели срещу посоката на движение на колите, от лявата
страна, по посока ж.к. Люлин, Не е имало тротоар, а банкетът бил кален и
непроходим, не са се движили точно по платното, то е било неосветено. На местото
до пострадалия яимало двама човека, които го намерили преди нея и ищеца.
Свидетелката
Ц.Й.Г.е братовчедка на ищеца и починалия му брат. Знае за катастрофата на
17.12.2017 г., Ц. й се обадил по телефона, когато отишла на място, разбрала, че
е починал. Свидетелката също живее в кв. Филиповци, на ул. *******, комшии са с
ищеца. Според показанията й, двамата братя са имали разлика от 12 години,
починалият е бил като баща за ищеца, грижел се за него и му помагал във всичко,
включително и финансово. Постоянно се виждали, събирали се не само по празници.
Инцидентът се отразил много лошо на ищеца ,още повече че през м. юли същата
година е починал баща му, а на 01.12.2017 г. – майка му, При смъртта на брат си
ищецът изпаднал в огромен шок, изпаднал в нервна криза, станал много сприхав.
Сидетелят
А.В.А.е колега на ищеца от 15 години, присъствал е и на погребението на брат
му. Той заяви, че от Ц. Т.знае, че поминалият А.и съпругата му /свидетелката Л.Т./
са му били на гости, като вечерта са си тръгнали пеша, тъй като не е имало
таксита.; Двамата братя са имали перфектни братски отношения, помагали са си
взаимно и морално, и физически. Ако имало нужда от работа по къщата, разчитали
един на друг. Ц. много тежко приел смъртта на брат си, а тя настъпила много
скоро след смъртта на родителите му, споделял е, че преди да стане инцидентът с
Атон, двамата са обсъждали наследството от родителите, били изключително
близки, разчитали един на друг винаги, когато възникнел проблем.
Други релевантни към спора доказателства по делото не са
представени.
Изложеното се доказва от приетите от съда и неоспорени
писмени, гласни доказателства и експертизи.
При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.45, ал.1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, а, според ал.2 на същия текст, при всички случай на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито
елементи ,при условията на кумулативност, следва да бъдат налице, за да бъде
ангажирана отговорността както на прекия причинител, осъществил деликта, така и
на обвързания с гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а
именно: деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и
вредата, както и вина, независимо от нейната форма – умисъл или
непредпазливост. Следователно основателността на иска по чл.45 от ЗЗД
предполага установяване в съдебното производство на тези елементи, съотнесени
към конкретната фактическа обстановка, твърдяна от ищцовата страна.
В настоящия случай по безспорен начин се установи
наличието на всички елементи от състава на непозволеното увреждане.
Безспорно се доказа фактът на станалата катастрофа.
Извършването на деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца са доказани по безспорен начин с представените
доказателства, а презумпцията за вина на дееца – неустановеният водач на
неустановения лекия автомобил по чл. 45, ал. 2 ЗЗД, не бе опровергана.
Вещите лица
изчерпателно посочват причините за настъпването на катастрофата и те се коренят
в поведението на водача на неизвестния лек автомобил , причинил катастрофата.
В резултат
на станалото ПТП пострадалият брат на ищеца е починал.
Съгласно чл. 557, ал. 1 КЗ, Гаранционният фонд изплаща по застраховката
„Гражданска отговорност” обезщетение за неимуществените и имуществените вреди, вследствие
на смърт, ако пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на
Република България или на друга държава членка и е причинено от моторно
превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република
България и виновният водач не е установен.
Съдът намира, че в настоящия случай са налице всички
предпоставки за заплащане от страна на ответника Г.Ф. на обезщетение на ищеца,
като брат на починалия от катастрофата.
Що се касае до конкретния размер на обезщетението, съдът
счита, че той следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съгласно
която размерът на причинените неимуществени вреди при непозволено
увреждане се определя от съда по
справедливост, като се вземат пред вид всички относими обстоятелства,
очертаващи действителните болки и страдания, претърпени от ищците.
Съдебната
практика приема като критерий за определяне на справедливо обезщетение житейски
оправданото и утвърденото такова за аналогични случай, съобразени с конкретния.
В резултат
на катастрофата, описана подробно по – горе, е починал братът на ищеца. Установи се, че двамата са били много близки, разчитали са за всичко един
на друг, а скоро преди това са загубили и двамата си родители.
Съдът дължи произнасяне по направеното от ответника
възражение за съпричиняване. С оглед събраните доказателства, обсъдени
поотделно и в съвкупност, съдът намира, че то е следва се приеме за доказано,
че наличието на алкохол с висока концентрация в кръвта на починалия пострадал
от катастрофата само по себе си доказва, че той е извършил действия, с които е допринесъл
за вредоносния резултат.
От друга страна, обаче, от всички събрани доказателства
се установява, че пострадалият и съпругата му са се движили през нощта на
неопределено за целта място, на което не е имало тротоар, при липса на
видимост. По тази причина съдът приема наличие на съпричиняване от пострадалия
20 %.
По тези съображения, настоящият
съдебен състав, като прецени всички
обстоятелства по делото и наличие
на съпричиняване на вредоносния резултат в съотношение 80 % за водача на
автомобила и 20 % за пострадалия, намира, че на ищеца следва да бъде присъдено обезщетение в
за причинените от смъртта на брат си неимуществени вреди
в размер 100 000 лв., което след редуциране при определения процент
съпричиняване възлиза на 80 000 лв.
За посочената
сума искът е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен, а в
останалата част – за разликата до 200 000 лв. следва да бъде отхвърлен,
като неоснователен и недоказан.
По отношение на претенцията за присъждане на
законна лихва, съдът приема, че същата се дължи върху присъдената главница, така, както е поискана - считано
от завеждане на делото – 07.01.2019 г. до
окончателното изплащане на сумите и сторените разноски за д.т. и депозити по компенсация в размер 220 лв.
С оглед изхода на делото, съразмерно на уважената част от
иска, на адвоката – повереник на ищеца следва да бъдат присъдени разноски на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 2 от ЗА за сметка на ответника в
размер на по 2 930 лв. с ДДС.
На ответника следва да бъдат присъдени разноски, съобразно
отхвърлената част от иска, в размер 160 лв. депозити за експертизи и ю.к.
възнаграждение в размер 200 лв.
Ответникът следва да бъде осъден
да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата 3 200 лв.,
представляваща държавна такса.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Г.Ф.,
*** да заплати на Ц.Г.Ц., ЕГН **********,*** *******, чрез адв. С.С.,
съдебен адрес:***, на основание
чл. 557 ал. 1, т.1 КЗ вр. чл. 45 и чл. 86 ЗЗД, сумата 80 000 лв. .– обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП,
станало на 17.12.2017 г., претендирани пряко от застрахователя, ведно със законната
лихва, считано от 07.01.2019 г. до окончателното изплащане и разноски - д.т. и депозити по компенсация в размер 220 лв,, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА в
частта за разликата до сумата по 200 000 лв. за всеки ищец, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Г.Ф.
да заплати на С.С., съдебен адрес:***, на основание чл. 38 ЗА адвокатско възнаграждение в
размер 2 930 лв. с ДДС.
ОСЪЖДА Ц.Г.Ц. да
заплати на Г.Ф. разноски, съобразно
отхвърлената част от иска, в размер 160 лв. депозити за експертизи и ю.к.
възнаграждение 200 лв.
ОСЪЖДА Г.Ф.
да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата 3 200 лв.,
представляваща държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок
от съобщението за изготвянето му пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: