О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е № 274
гр.
Кюстендил, 16.06.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският
окръжен съд, наказателно отделение,
в
откритото заседание
на
шестнадесети юни
през две
хиляди и двадесета година,
в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕНКА БРАТАНОВА
при
секретаря Вергиния Бараклийска
с
участието на прокурора от КнОП Ангел Байрактарски
като
разгледа докладваното от съдия Братанова ЧНД № 242
по описа
за 2020 г. на КнОС и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
глава ХХХV „Производства във връзка с изпълнение на наказанията”, раздел
І-„Предсрочно освобождаване”- чл. 437 и следващите от НПК.
Образувано е по
молба на осъдения Й.А.Ч. за условно
предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му наказание „лишаване от свобода”.
Представителят на затворническата
администрация-юрисконсулт Граховска, упълномощена със заповед №374/06.04.2020г., изразява
становище за неоснователност на молбата и иска отхвърляне й.
Същото становище се изразява от
представителя на КнОП.
Лишеният от
свобода Й.А.Ч. поддържа молбата си.
Кюстендилският
окръжен съд, след като събра доказателства, необходими за решаване на делото от
фактическа и правна страна и след преценка на доводите на страните, приема за
установено следното:
Лишеният от свобода. Й.А.Ч. е
изтърпява наказание ЛС в размер на 8 месеца при първоначален „строг" режим по НОХД № 52/2020 г. на Районен съд- Гоце
Делчев за престъпление
по чл. 354а
ал. З пр. 2. т. 1, пр.1 от НК.
Присъдата е в сила от 12.02.2020 г.
На осн. чл. 59 ал. 2 от НК
е зачетено времето на предварително задържане по МН "задържане
под стража", считано от 16.12.2019г.
Начало на
наказанието: 16.12.2019г.
Към момента на произнасяне на КнОС-
16.06.2020 г. Ч. е изтърпял фактически – 6 месеца;
от работа- 12 дни, всичко- 6 месеца и 12 дни, с остатък –1 месец и 18
дни.
От представените от затворническата
администрация доказателства се установява, че при постъпване в затвора е
изготвен скрининг за риск от вреди. Изготвен и първоначален доклад по чл.154 ЗИНЗС, план за изпълнение на присъдата по чл.156 от ЗИНЗС, както и експресно психологическо изследване. Отчетено
е, че лишения от свобода има предходни криминални осъждания; няма дисциплинарни
нарушения, декларира дискриминационни нагласи, както и враждебни такива в
определени условия. Процесът на адаптация е протекъл безпроблемно, при престоя
си не е допускал нарушения на ЗИНЗС и ППЗИНЗС. Като дефицитни зони са
отчетени-криминално минало; отношение къмв правонарушението, управление на
финансите, злоупотреба с наркотични
вещества, междуличностни проблеми, начин на мислене. Ресурсите са младата му
възраст, образование, изградени трудови навици и подкрепа от близките. Рискът
от вреди е среден за лишения от свобода, обществото, останалите лишени от
свобода и за персонала. Рискът от рецидив е във високите стойности- 86 точки.
От доклада на ИСДВР се установява, че с
него са дотоворени цели и задачи, заложени в индивидуалната работа с
него.Работата е била насочена към изграждане
и утвърждаване на конструктивен
модел на реагиране в различни ситуации с цел повишаване на саморефлексията,
по- висока осъзнатост и рационалност на
поведението и овладяване на импулсивността.
Не е награждаван. Няма наказания. По време на престоя си в Затвора е
проявявал интерес и се е включвал в провежданите културно масови дейности. Със
заповед № 2/27.04.2020 г. е назначен да упражнява доброволен труд като „общ
работник полоса“ с 3- месечен изпитателен срок.
Продължава работата по недовършените
цели и задачи в плана на присъдата, като е предвидено до края на престоя си да
превъзмогне дефицитната зона- умения за мислене с цел изграждане на способност
за анализ и адекватна преценка на ситуации за вземане на самостоятелни и
адекватни решения.
Становището на затворническата администрация за молбата е отрицателно,
като мотивите се свеждат до това, че Ч. липсва втората предпоставка, предвидена
в закона-
добро поведение. Отчетени са липсата на дисциплинарни наказания и спазването на
режимните ограничения. Счетено е, че доколкото не са изпълнени задачите по плана
на присъдата, е необходимо от спазване на прогресивната система- да се
промени режима му в по- лек и да се
проследи поведението му в условията на смекчен режим.
Предвид гореизложеното, КнОС
намира, че молбата на лишения от свобода е неоснователна и следва да се остави
без уважение по следните съображения:
Предпоставките, визирани в чл.70,
ал.1 НК за допускане на условно предсрочно освобождаване на лишеното от свобода
лице не са налице. Действително Ч. е изтърпял фактически повече от
½ от наложеното му наказание. Не
е изпълнена обаче втората предпоставка, необходима за удовлетворяване на
молбата му за допускане на УПО.
Съгласно разпоредбата на чл.70, ал.1 НК лицето следва да е дало доказателства за своето поправяне. Законът е дал
ясна дефиниция за тези доказателства в нормата на чл.439а от НПК- това са
всички обстоятелства, които сочат за положителната промяна у осъдения по време
на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови,
образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в
специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви.
Доказателствата за поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл.155 ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от
с.з., както и всички други източници на информация за поведението на осъдения
по време на изтърпяване на наказанието. Посочената законова разпоредба изисква
цялостно изследване на поведението на осъденото лице по време на престоя му в
затворническото заведение.
Настоящият съдебен състав намира,
че поправянето на осъдения не е
завършено, респ. не са постигнати основните цели, поставени в планирането на
наказанието, като работата по плана не е завършена. Свидетелство за това е
плана за изпълнение на присъдата.
Поправянето на осъдения не е пълно, т.е. не са постигнати целите и
задачите на индивидуалния план за изпълнение на наказанието, свързани с промяна
на поведението и мисленето на лишения от свобода.
Видно от справката от
затворническата администрация при престоя си в мястото за лишаване от свобода, Ч.
има добро поведение, спазва затворническата дисциплина, проява интерес към
културно масовата дейност и се включва в нея, полага доброволен труд.
Същевременно няма награди и е отчетен висок риск от рецидив, който за времето
на престоя му в затвора не е
намален. Тези обстоятелства следва да
се отчетат в негативен план.
Изминалият фактически период на
лишения от свобода в затвора е недостатъчен, за да се счита, че е постигната
генералната превенция на наказанието. В
този аспект КнОС счита, че процесът на поправително въздействие в насока
промяна на мисленето му, повишаване на
уменията за адекватно решаване на проблемите, постигане на значителни положителни промени в съзнанието на лишения
от свобода, следва да продължи.
Липсват безспорни
доказателства, които по категоричен начин да обосноват извод за настъпили трайни позитивни промени в
поведението на лишения от свобода. Превъзпитанието и промяната на едно лице е
цялостен процес, който се определя не само от това дали лицето има съответни
награди или позитивни прояви. Лишеният
от свобода не е достигнал до състояние, което може да се определи като крайна
фаза за този превъзпитателен процес.
Този извод на съда се потвърждава както от високия риск от вреди, така и от неизпълнението на плана на присъдата.
Необходимостта от формиране на законосъобразно поведение, преосмисляне на
вредите последици от миналото поведение и извличане на поуки от негативен
опит са факти, които, преценени в съвкупност
не могат да представляват достатъчно доказателство за превъзпитанието и
поправянето си по смисъла на чл.439а от НПК и не могат да мотивират извод за наличие на предпоставките
по чл.70 от НК за допускане на условно предсрочно освобождаване на осъденото
лице от неизтърпяната част на наложеното му наказание. И това е така, тъй като
съгласно установената съдебна практика - ПВС№ 7/75 г., изм. с ПВС№ 8/87 г.,
констатацията, че осъденият е показал примерно поведение следва да се основава
на данни за съзнателно и активно положително отношение към режимните
изисквания, вътрешен ред и дисциплина. От значение са изводите за постигане на
целите на наказанието с оглед промяната в личността и поведението на осъденото
лице, както и за липсата на рискове, което е в защита и на обществения интерес.
Необходимо е следователно да се продължи работата по посока постигане на
съзнателни и цялостни положителни промени в съзнанието на осъдения, характер и поведение, които да сочат, че
същият се е превъзпитал и поправил.
Наред с изложеното КнОС
намира за необходимо да отбележи, че условното предсрочно освобождаване е
правна възможност, предоставена от закона на затворници с поведение,
надхвърлящо обичайно доброто при изпълнение на наказанието ЛС, а не е институт
с автоматично приложение при изтърпяване на определена част от наказанието.
Доброто поведение в затвора, участието в
трудови мероприятия и липсата на нарушения на реда следва да е правило при
изпълнение на наказанието, а не изключение, водещо задължитело до условно
освобождаване като вид награда. Освен това доброто поведение трябва да
свидетелства за съзнателно поправяне на затворника, а не да цели привидно
изпълнение на критериите за УПО. Неслучайно в ал.2 от на чл.439а на НПК е
въведено изискване за изследване на цялостното поведение на лицето по време на
изтърпяване на наказанието. Обстоятелството,
че Ч. има дължимото поведение, което е задължително съобразно мястото на
изтърпяване на наказанието и съответните правила, които трябва да се спазват
там, не означават априори, че спрямо същият е завършил корекционния процес. В
тази насока следва да се подчертае, че
преследваната легитимна цел при изтърпяване на наказанието е да се
постигне поправително въздействие върху лишения от свобода, което да не е формално, а да има трайни и положителни
прояви в изграждането на позитивен и законосъобразен модел на поведение.
Ето защо въпреки настъпилите
позитивни промени в поведението на
лишения от свобода, е необходимо същите да бъдат затвърдени до степен, че да се
приеме наличие на завършеност на корекционния процес.
По тези съображения, съдът
намира, че молбата на осъдения Й.А.Ч. за
допускане на условно предсрочно освобождаване е неоснователна и следва да се
остави без уважение.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.439- 440 НПК, окръжният съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молбата на лишения
от свобода Й.А.Ч., ЕГН-**********, роден
на *** Г. В ГР. Гоце Делчев, Благоевградска област, с постоянен адрес:***, бл.8, вх.А, ет.3, ап.9
, с основно
образование, неженен, осъждан за допускане на условно предсрочно освобождаване от
неизтърпяната част от наложеното му наказание
„лишаване от свобода” в размер на
8 месеца при първоначален „общ“ режим по НОХД № 52/2020 г. на Районен съд- Гоце
Делчев, в сила от 12.02.2020 г. за остатък в размер на 1 месец и 18 дни.
Предложения или нова
молба по чл. 437 от НПК може да се правят не по-рано от 6 месеца от влизане в
сила на определението.
Определението може да се обжалва или протестира пред АС- София в 7-дневен
дневен срок, считано от днес по реда на глава ХХII от НПК.
След влизане в сила на
определението затворническото досие на лишения от свобода да се изпрати на
Затвора - Бобов дол.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: