ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 74913.11.2020 г.Град Перник
Окръжен съд – ПерникВтори граждански състав
На 13.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ
Членове:РЕНИ П. КОВАЧКА
МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-СТОЕВА
Въззивно частно гражданско дело № 20201700500649 по описа за 2020 година
Производството по делото е по чл. 413, ал. 2, вр. чл. 274 и следв. ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Ай Тръст“ ЕООД, представлявано от
управителя И. Ш., чрез пълномощника юрисконсулт В. Г., против Разпореждане от
09.10.2020 г. по ч.гр.дело № 268 по описа за 2020 г. на Брезнишкия районен съд в частта му,
с която е отхвърлено заявлението, подадено от частния жалбоподател за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК против А. Й. Н. за сумата от 32,51 лева - възнаграждение по
договор за предоставяне на поръчителство от *** г. по договор за потребителски кредит №
*** г., и сумата от 28,13 лева - такса за административни разноски за извънсъдебно събиране
на кредита.
Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно, незаконосъобразно и
необосновано в обжалваната му част. Твърди, че между жалбоподателя, като поръчител, и
длъжника А. Й. Н. е сключен договор за предоставяне на поръчителство, като сочи, че при
подаване на заявлението за кредит по електронен път длъжникът е имал възможност да
избере необезпечен кредит или да предостави банкова гаранция или друг вид обезпечение,
но сам е избрал да обезпечи изпълнението на задълженията си по сключения договор за
кредит чрез поръчителство от „Ай Тръст“ ЕООД. Поддържа се, че договорът за
предоставяне на поръчителство се сключва единствено по желание на кредитополучателя и
стои извън кредитното правоотношение, сключен е след договора за кредит и по своята
същност представлява възмезден договор за поръчка. Твърди се, че „Ай Тръст“ ЕООД е
отделно юридическо лице, различно от “Кредисимо” ЕАД, което е обект на проверки от
регулаторни органи – Комисия за защита на потребителите и БНБ. Сочи се, че дружеството
извършва дейност съгласно предмета си на дейност, а именно предоставя финансова услуга
като извършва гаранционни сделки срещу заплащане и предоставя поръчителство не само
на клиенти на „Кредисимо“ ЕАД, но и на други физически и юридически лица. Изложени са
и съображения, че сключвайки договора за поръчителство, жалбоподателят е изпълнил
дължимата по него престация и се е задължил солидарно с длъжника да отговаря за
задълженията му по кредита, като се сочи, че възнаграждението на поръчителя е обвързано
от поемането му на дълга.
По отношение на сумата за административни разноски по договора за кредит се
посочва, че претенцията е формирана от извършените разходи от „Кредисимо“ ЕАД за
1
извънсъдебно събиране на дълга, като към частната жалба е представен съставен за тях
Протокол № *** г. за извършени услуги по извънсъдебно събиране на просочени вземания
от А. Й. Н. . Поддържа се, че тези разходи не са свързани с усвояване и управление на
кредита, а са в резултат на некоректно поведение на длъжника и просрочие. Същите не са
изискуеми към датата на сключване на договора за кредит или при точно изпълнение, а са
следствие от неизпълнението на задълженията на кредитополучателя.
По изложените съображения жалбоподателят моли разпореждането да бъде отменено
в обжалваната му част и да се уважи заявлението за посочените суми. Претендира и
разноски за държавна такса по частната жалба.
Пернишкият окръжен съд намира частната жалба за редовна и допустима като
подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна по
следните съображения:
Производството по гр. дело № 268 по описа за 2020 г. на БРС е образувано по
заявление по чл. 410 ГПК от 09.10.2020 г., подадено от „Ай Тръст“ ЕООД срещу А. Й. Н. за
заплащане на следните суми:
1. сумата от 300,08 лева, представляваща главница по договор за кредит №
*** г.
2. сумата от 28,13 лева, представляваща административни разноски за
извънсъдебно събиране на вземанията по договор за кредит № № *** г.
3. сумата от 32,51 лева, представляваща възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство от *** г.;
4. сумата от 26,23 лева, представляваща договорна лихва по договора за
кредит за периода от 21.02.2019 г. до 20.06.2019 г.;
5. сумата от 34,61 лева, представляваща лихва за забава по договора за кредит
за периода от 21.03.2019 г. до 17.09.2020 г.;
6. сумата от 15,76 лева, представляваща лихва за забава по договора за
предоставяне на поръчителство за периода от 21.03.2019 г. до 17.09.2020 г.;
7. ведно със законната лихва върху претендираните суми от подаване на
заявлението до окончателното им изплащане.
С Разпореждане от 09.10.2020 г. по горепосоченото дело районният съд е разпоредил
да се издаде заповед за изпълнение в полза на заявителя за сумата от 300,08 лева,
представляваща главница по договор за кредит № *** г., за сумата от 26,23 лева,
представляваща договорна лихва по договора за кредит за периода от 21.02.2019 г. до
20.06.2019 г., за сумата от 34,61 лева, представляваща лихва за забава по договора за кредит
за периода от 21.03.2019 г. до 17.09.2020 г. и сумата от 15,76 лева, представляваща лихва за
забава по договора за предоставяне на поръчителство за периода от 21.03.2019 г. до
17.09.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното
изплащане, както и за сумите от 25,00 лева- държавна такса за заповедното производство, и
50,00 лева- юрисконсултско възнаграждение, но е отхвърлил заявлението по чл. 410 ГПК за
сумата от 28,13 лева, представляваща административни разноски за извънсъдебно събиране
на вземанията по договор за кредит № № *** г. и за сумата от 32,51 лева, представляваща
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от *** г.;. За да отхвърли
заявлението в тази част, БРС е приел, че искането противоречи на закона. Счел е, че с
претендираното възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство се заобикаля
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като възнаграждението е пряко свързано с договора за
кредит и е известно на кредитора при подписването му, т.е. същото представлява „общ
разход по кредита по смисъла на пар. 1, т.1 от ДР на ЗПК, който не е бил отразен като такъв
ГПР. Длъжникът при сключване на акцесорния договор не е имал право на избор на
поръчител и възможност за индивидуално уговаряне предвид това, че едноличен собственик
2
на капитала на заявителя е кредитодателя, следователно поръчителят, предварително
одобрен от кредитора, е свързано с него лице. Формиран е извод, че целта на договора за
предоставяне на поръчителство е да се получи плащане, което да отиде в крайна сметка в
полза на кредитора по договора за кредит, което от своя страна представлява разход, пряко
свързан с кредита, който не е включен в ГПР по кредита, а реално представлява прикрито
допълнително възнаграждение за кредитора извън договорната лихва, което води до
съществено и неоправдано обременяване на потребителя, което ако се включи в ГПР би се
стигнало до надхвърляне на законоустановения по чл. 19, ал. 4 ЗПК максимум от пет пъти
размера на законната лихва. Прието е, че се заобикаля и ограничението на чл. 33 ЗПК чрез
въвеждането на допълнителни плащания, чиято дължимост де факто е изцяло свързана с
усвояването и управлението на кредита. Районният съд е приел също така, че клаузата
начисляване на административни разноски и такси за извънсъдебно събиране на вземанията
по договора за кредит е заявено общо, без яснота и конкретизация на вземането, в
противоречие с чл. 10а, ал. 4 ЗПК. Липсвали и твърдения за реално извършване на разхода.
Неопределеността на задължението за възстановяване на разходи съдът е счел, че
противоречи на принципите на добросъвестност и равнопоставеност на страните в
договорното правоотношение. Районният съд е посочил, че дори да се приеме, че се касае за
услуги, свързани с договора за кредит, то те са такива по управление на кредита и е налице
противоречие със забраната по чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според която кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисионни за действия по управление на кредита.
От изложеното в т. 12 от заявлението е видно, че възнаграждението в размер на 32,51
лева се претендира от заявителя „Ай Тръст“ ЕООД въз основа на сключен между страните
на *** г. договор за предоставяне на поръчителство за обезпечаване на задълженията на
длъжника А. Й. Н. , като кредитополучател по договор за потребителски кредит № *** г., по
силата на който е получил потребителски кредит в размер на 500 лева от кредитора
“Кредисимо” ЕАД. В т. 12 от заявлението е посочено, че длъжникът не е изпълнил в срок
задълженията си по договора за кредит и на ***г. заемодателят е поканил „Ай Тръст” ЕООД
в качеството му на поръчител, отговарящ солидарно с длъжника пред заемодателя да плати
дължимите сума, а поръчителят от своя страна на основание чл. 3, ал. 2 от договора за
поръчителство е изпратил уведомление до длъжника за всички дължими суми. Твърди се
също, че на *** г. поръчителят заплатил на заемодателя всички дължими от длъжника суми,
като на *** г. е уведомил длъжника за извършеното плащане, както и за встъпване от
поръчителя в правата на кредитора, включително и за дължимото възнаграждение по
договор за предоставяне на поръчителство, които суми са описани в т. 9 от заявлението.
Поради това заявителят, в качеството му на поръчител, встъпил в правата на първоначалния
кредитор, е поискал издаване на заповед за изпълнение.
По отношение на претенцията за заплащане на сумата от 28,13 лева- такса за
административни разходи за извънсъдебно събиране на вземанията по договора за кредит,
настоящият съдебен състав намира, че уговорката за такава такса противоречи на
разпоредбата на чл. 33 ЗПК, съгласно която при забава на потребителя кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, което обосновава
извод за нейната нищожност. Следва да се посочи, че извънсъдебното събиране на
вземанията е във връзка с усвояването и управлението на кредита, поради което и не може
да се приеме, че попада в приложеното поле на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Поради това
претендирането му от потребителя противоречи и на забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според
която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия за
управление на кредита.
Относно претенцията за възнаграждение по договор за поръчителство според
индивидуализацията на това вземане в размер на 32,51 лева, съдържаща се в т. 12 от
заявлението и изложението в частната жалба.
Между страните е уговорено заплащане на възнаграждение в полза на заявителя „Ай Тръст“
3
ЕООД за това, че по силата на договор за поръчителство от *** г. той се е съгласил да
отговоря солидарно с длъжника за задълженията на последния по сключения на същата дата
с “Кредисимо” ЕАД договор за кредит. От формулировката на клаузата на чл. 4, ал. 1 от
представения със заявлението Договор за потребителски кредит следва, че потребителят сам
избира дали да предостави обезпечение по кредита и ако да- съгласно клаузата може да
избира между поръчителство или банкова гаранция. При внимателен прочит на всички
текстове на чл. 4, ал. 1-3 от същия процесен договор следва, че ако поръчителят е заявил
обезпечение чрез поръчителство с одобрено от заемодателя "Кредисимо" ЕАД юридическо
лице-поръчител и е сключил договор за поръчителство в рамките на 48 часа от подаване на
заявлението, то срокът за одобрение на заявлението за отпускане на кредит в този случай е
24 часа от предоставяне на обезпечението. При непосочване обаче на посоченото
обезпечение, заявлението на лицето, кандидатстващо за кредит, се разглежда и одобрява в
14-дневен срок от подаването му. Следователно е налице неравноправно третиране на
бъдещи клиенти на кредитора с оглед на срока на разглеждане и одобряване на заявлението
в полза на тези, които са посочили, че ще обезпечат вземането с поръчителство на ЮЛ-
поръчител, което освен това и следва да е одобрено от кредитодателя.
Разпоредбата на чл. 9 ЗЗД урежда принципа на свобода на договарянето, но той не може да
оправдае уговарянето на клаузи, противоречащи на повелителните норми на закона и
добрите нрави. По смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК - "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. От
гореизложеното по отношение на клаузите на чл. 4, ал. 1-3 от процесния договор за
потребителски кредит, се налага извода, че разходът "възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство" е пряко свързан с процесния договор за кредит и е известен
на кредитора при подписването му, т. е. това възнаграждение представлява "общ разход по
кредита" по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, макар да не е бил отразен като такъв в "ГПР"
по процесния договор за кредит.
На следващо място, от анализа на изложените факти се стига до извода, че при сключването
на акцесорния договор като част от договора за потребителски кредит, длъжникът не е имал
право на избор на поръчител и възможност за индивидуално договаряне, особено като се
има предвид, че едноличен собственик на капитала на заявителя е “Кредисимо” ЕАД-
кредиторът на длъжника по договора за кредит, видно от приложеното към заявлението
извлечение от сайта на Търговския регистър. Следователно, юридическото лице –
поръчител, което е предварително одобрено от кредитора, се явява и свързано с него лице.
Това води до значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца, и не
отговаря на изискването за добросъвестност, в частност лишава длъжника от право на избор
и възможност за индивидуално договаряне. При условие, че финансовата институция е
длъжна да оцени платежоспособността на потребителя в съответствие с изискването на чл.
16 ЗПК, а с акцесорния договор се цели да се обезщетят вредите от евентуална фактическа
неплатежоспособност на длъжника, то последното е в противоречие с цитираната
разпоредба на закона. В контекста на изложеното и предвид нарушаване на повелителните
норми на ЗПК и ЗЗП, договорът е недействителен по отношение на длъжника. Освен това,
възмездността на договора за поръчителство прехвърля върху кредитополучателя тежестта
от оценката по чл. 16 ЗПК, за която потребителят не дължи такси съгласно чл. 10а ал. 1 и 2
ЗПК.
В този смисъл, доводите в жалбата, че заемополучателят изрично е изразил искане
за сключване на договор за поръчителство, е несъстоятелен, тъй като се касае за заобикаляне
4
на закона –чл. 33 ЗПК, а според чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на закона, е нищожна.
По изложените съображения въззивната инстанция намира, че таксата в размер на
28,13 лева за административни разноски за извънсъдебно събиране на кредита и
възнаграждението в размер на 32,51 лева по договор от *** г. за предоставяне на
поръчителство по договор за потребителски кредит № *** г., които се претендират със
заявлението, противоречат на закона и добрите нрави, поради което на основание чл. 411,
ал. 2, т. 2 ГПК правилно и законосъобразно районният съд е отказал издаване на заповед за
изпълнение за тези суми. Предвид на това разпореждането на заповедния съд в тези
обжалвани части следва да се потвърди.
С оглед изхода по настоящото дело, на частния жалбоподател не следва да се
присъждат разноски.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 09.10.2020 г. по ч.гр.дело № 268 по описа за 2020
г. на Брезнишкия районен съд в частта му, с която е отхвърлено заявлението, подадено от
частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против А. Й. Н.
за сумата от 32,51 лева- възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от
*** г. по договор за потребителски кредит № *** г., и сумата от 28,13 лева - такса за
административни разноски за извънсъдебно събиране на кредита.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5