Решение по дело №16326/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 8685
Дата: 18 декември 2019 г. (в сила от 18 декември 2019 г.)
Съдия: Мирослава Николаева Кацарска-Пантева
Дело: 20191100516326
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н  И  Е   

           

                                              Гр. София, 18.12.2019г.

 

 

Софийски градски съд, Търговско отделение VІ-18 -ти състав в закрито съдебно заседание на осемнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

                                              ЧЛЕНОВЕ :   НЕЛИ АЛЕКСИЕВА

                                                                       ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА

като изслуша докладваното от съдия Кацарска ч.гр.д № 16326 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 435 от ГПК.

            Образувано е по жалба, подадена от „Т.С.“ ЕАД срещу разпореждането на ЧСИ М.П.по изп. дело №20198510402370, относно разноските, а именно съобщение, с което частично са намалени разноските за адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на взискателя. Жалбоподателят счита, че действията на ЧСИ са незаконосъобразни, тъй като единственото извършено по делото е подаването на молбата за образуване на изпълнителното дело и не се следват разноските, начислени за адвокатско възнаграждение. Иска да бъдат намалени разноските до сумата от 200 лв. поради прекомерност. Твърди, че действията на адвоката на взискателя се състояли само в подаване на шаблонна молба за образуване на изпълнителното дело, а нямало данни за извършване на други правни и фактически действия, т.е. не били извършвани такива с цел удовлетворяване на вземания по смисъла на чл.10, т.2 от Наредба №1/2004г., а той бил дружество с оповестени банкови сметки и следователно сигурен платец, още повече, че едноличен собственик на капитала му е Столична община. По подробно изложените в жалбата доводи се претендира отмяна, респ. намаляване на разноските, приети от ЧСИ по изпълнителното дело за взискателя, изразяващи се в адвокатско възнаграждение, както и по отношение на пропорционалната такса по т.26 от Тарифата, също съответното й намаляване.  

Ответната по жалбата страна –взискателя Г.Г.Н.е подала писмено възражение чрез процесуалния си представител адв. Николова, с което оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че срокът за доброволно изпълнение е изтекъл, без да е налице доброволно плащане плащане, в молбата има искане и за други действия, поради което е извършено процесуално представителство в рамките на изпълнителното производство за действия по удовлетворяване на вземането и се следва възнаграждение.

            ЧСИ Петков е депозирал писмени мотиви по жалбата, като сочи, че счита същата за допустима, но неоснователна.

            Съдът като обсъди доводите на страните и материалите по делото, намира следното:

            Изпълнителното дело е образувано по молба взискателя Г.Г.Н.от 17.10.2019г. въз основа на изпълнителен лист, издаден на 07.10.2019г. от СРС въз основа на съдебно решение от 21.08.2019г. по гр.д. № 72640 от 2015г. на СРС,44-ти състав, по силата който „Т.С.“ ЕАД е осъдена да заплати парично задължение в размер на 500лв. – разноски по делото. Към молбата е представено пълномощно и договор за правна защита и съдействие, с който е посочено, че адвокатското възнаграждение в размер на 320 лв. е платено в брой. В молбата има искане и за изпълнителни действия – запор на сметки. Изпратена е покана за доброволно изпълнение от ЧСИ, която е получена на 22.10.2019г., в която са включени дължимите суми, освен главницата по изпълнителния лист, сумата от 320 лв. – разноски по изпълнението и 182,40лв. – такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 31.10.2019г. От представената сметка № ********** от 21.10.2019г. е видно, че са начислени следните такси – 20 лв. – по т.1 за образуване на изп. дело, 20 лв. по т.5 – за връчване на книжа, 15 лв. по т.9 – за налагане на запор, или общо с ДДС по сметката разноските са 66 лв.

С възражение, заведено на 28.10.2019г. длъжникът е поискал намаляване на адвокатското възнаграждение като прекомерно поради изложените доводи, а също така и на таксата по т.26 от Тарифата. С разпореждане ЧСИ е намалил размера на приетото възнаграждение от 320 лв. на 260 лв. Със съобщение с изх.№57555/31.10.2019г. длъжникът е уведомен за горното, като съгласно разписката е получено на 08.11.2019г. С последваща сметка от 25.11.2019г. са начислени като разноски по т.3 – за справка сумата от 5 лв., по т.31 – 10 лв. – допълнителни разноски, по т-26 – пропорционална такса -50 лв. и по т- 4 - 10 лв. –обикновена такса, или общо с ДДС по сметката разноските са 90 лв.

            При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

            С влизането в сила на 01.03.2008г. на новия ГПК обхватът на обжалване действията на съдебния изпълнител е ограничен значително в сравнение с ГПК (отменен), като жалбите са процесуално допустими само в изрично предвидените случаи, т.е. от лицата, за които законодателят е предвидил легитимация и срещу определени действия на съдебния изпълнител. Съгласно чл. 435 ал. 2, т. 7 от ГПК длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението. Разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК е императивна и не може да се тълкува разширително. Не е предвидена правна възможност за обжалване и на други действия, с които длъжникът счита, че са нарушени правата му, тъй като в ГПК няма обща разпоредба даваща възможност за обжалване на всички действия на съдебния изпълнител, които страната по делото счита, че са незаконосъобразни.  Жалбата срещу действията на ЧСИ съгласно чл.436, ал.1 от ГПК се подава в едноседмичен срок от съобщението за извършеното действие.

По отношение на разноските съобразно константната практика на съдилищата окръжният съд действа като контролно-отменителна съдебна инстанция относно законосъобразността на обжалван акт на частния съдебен изпълнител /в този смисъл са определение № 170/25.03.2011г. по ч.гр. д.№ 297/2010г. на ВКС, ІV г.о., определение № 881/18.05.2010г. по ч.гр.д.№ 634/2010г. на Апелативен съд – София, VІІ състав, определение № 1423/24.09.2010г. на САС по ч.гр.д.№ 1217/2010г. и др./, поради което за да се произнесе съдът по искане, което е за отпадане на дължимите разноски по изпълнението или намаляването им следва да има изрично произнасяне на съдебния изпълнител, каквото е налице и е обективирано в съобщението до длъжника от 31.10.2019г., връчено му на 08.11.2019г., жалбата срещу което е подадена на 14.11.2019г., т.е. в срок. Предвид горното съдът намира, че частната жалба е процесуално допустима и подадена в срок, като следва да бъде разгледана по същество.

            Съдът намира, че по отношение на разноските в изпълнителното производство е налице специалната разпоредба на чл. 79 от ГПК, която изключва приложение на нормата на чл. 78, ал.2 от ГПК, предвиждаща, че разноските са за сметка на ищеца, ако ответникът не е дал с поведението си повод за завеждане на иска или признае същия. Отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е различна по обем и предпоставки. Съгласно изричната норма на чл. 79, ал.1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен ако делото е прекратено поради плащане преди започването му, каквото основание не е налице в случая, и ако изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда, което също не е налице, и по новата т.3 – за изпълнителни способи, които не са приложени. Съдът намира, че са неоснователни доводите на длъжника, че не било установено извършването на разноски, напротив, още с молбата за образуване на изпълнителното дело е представен договор за правна помощ, в който е отразено, че е получена сума за адвокатско възнаграждение в размер на 320 лв. В договора е посочено, че същият служи за разписка, следователно, заплащането на сумата по него се установява от самия договор.

По доводите за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира следното:

            Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения, за образуване на изпълнително дело минималното възнаграждение е в размер на 200 лв., а за действия по воденето му - по т. 2 - за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания съгласно нормата в приложимата редакция с ДВ бр.7/2019г., за удовлетворяване на парични вземания до 500 лв. е 1/10 от възнаграждението по чл. 7, ал.2, т.1, над 500 лв. – 1/5 от съответното възнаграждение и над 1000 лв. – една втора. В случая сумата по изпълнителния лист е неолихвяема в размер на 500 лв., т.е. възнаграждението по чл. 7, ал.2, т.1 е в размер на 300 лв., а с оглед горепосочената разпоредба по изпълнително дело се следва 1/5 от тази сума или 60 лв. Следователно за водене на изпълнителното дело с оглед размера на търсената сума следващото се възнаграждение е общо 260 лв.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че се следвало възнаграждение само за образуване на изпълнителното дело, тъй като в договора за правна помощ, който е представен още с молбата, възнаграждението е уговорено общо и при образуването му страната не би могла да знае какви и колко точно ще са по обем изпълнителните действия. Видно от данните в случая процесуалните действия по делото не са изчерпани само с подаване на молбата, а е последвало и производство по администриране на настоящата жалба. Няма данни за доброволно плащане, а е налице наложен запор, който е поискан и изпълнен. Ирелевантно е твърдението на жалбоподателя дали е сигурен платец или не, след като не е заплатил дължимите по влязлото в сила съдебно решение суми преди образуване на изпълнителното дело с оглед гореизложените съображения. В случая е уговорено и дължимо според съда кумулативно възнаграждение на процесуалния представител на взискателя, включващо такова по т.1 и по т.2 на чл. 10 от Наредбата, т.е. едновременно за образуване на изпълнителното дело и за воденето му, чийто размер, обаче, с оглед размера на сумите и приложимата редакция на чл. 10 на Наредбата е 260 лв. Няма данни и не се твърди, че за сумата е издавана данъчна фактура и начислен ДДС, поради което да се включи ДДС върху същото. С оглед горното съдът намира, че възражението на длъжника се явява частично основателно и приетото като разноски адвокатско възнаграждение на взискателя следва да бъде намалено от 350 лв. на 260 лв., както се е произнесъл и ЧСИ, поради което в тази част няма основание за изменение на акта му и жалбата следва да бъде оставена без уважение.

С оглед намаляване на възнаграждението следва да се намали и таксата по т.26 от Тарифата, но в поканата същата не е индивидуализирана отделно от другите такси. Таксата по чл. 26 от Тарифата се дължи за събрани суми, а не за начислени като дължими, поради което доводът на ЧСИ, че тя била 91 лв. и се дължала върху посочените в поканата суми, независимо от намаляването на адвокатското възнаграждение не може да бъде споделен. Същевременно следва да се има предвид и разпоредбата на чл.73а от ГПК, която е приета с ДВ бр. 86/2017г., с която се регламентира максималният сбор от всички такси по изпълнението за сметка на длъжника по едно изпълнително производство, поради което и като съобрази последващата след плащането сметка на ЧСИ от 25.11.2019г., видно от което е приета такса по т.26 от Тарифата в размер на 50 лв. и разпоредбата на чл. 73а от ГПК, намира, че общо по изпълнителното дело се дължат такси в размер на 66 лв. по първата сметка и 90 лв. по втората сметка или общо 156 лв. предвид посочения ограничителен размез. Предвид горното съдът намира, че по жалбата следва да бъде отменено  и постановеното относно таксата по т.26 от Тарифата като разноски за разликата над 156 лв. до общо посочената сума като такси в поканата до 182,40 лв. или за сумата от 26,40лв.

Воден от горните съображения съдът

 

                                               Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба, подадена от длъжника по изпълнителното дело „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, отказа на ЧСИ С.Х., обективиран в съобщение от 31.11.2019г. по изп. дело  №20198510402370, относно разноските, с който е отказано намаляването на таксите, като вместо това постановява: НАМАЛЯВА посоченото относно дължимите таксите по изпълнението в поканата за доброволно изпълнение за разликата над сумата от 156 лв. до пълния посочен размер от 182,40лв. по поканата за доброволно изпълнение или за сумата от 26,40 лв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата в останалата част, а именно относно намаляване на адвокатското възнаграждение допълнително под сумата от 260 лв. като неоснователна.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Да се изпрати препис от същото на ЧСИ Мариян Петков.                  

 

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

            ЧЛЕНОВЕ: 1/                                                          2/