№ 1693
гр. София, 01.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мариана Георгиева
Членове:Виолета Йовчева
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова
като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20211100505964 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба от
„Б.Е.Е.“ООД срещу Решение 20041256/ 12.02.2021г., постановено по гр. д. №
24040/2020г. по описа на Софийски районен съд, 61 с-в, с което са уважени, предявени
от М. Ал. и Бр. Д. искове по чл. 7 от Регламент (ЕО) 261/2004г. за сумите от по 400,00
евро - обезщетение за закъснял полет.
Изложени са аргументи, че не е изяснено по делото и не са представени
доказателства, че липсва хипотеза на мултимодално пътуване, при което регламента
бил неприложим и ответника-въззивник не носел отговорност.
Иска се отмяна на решението и отхвърляне на исковете.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищците,
с който се заявява неоснователност на релевираните с въззивната жалба оплаквания.
Моли съда да остави същата без уважение и да потвърди обжалваното решение.
Претендира разноски.
Софийски градски съд, при прове3рка по чл. 269 ГПК намира обжалваното
решение за валидно и допустимо.
Като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства
съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните
изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща
1
към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения в
настоящия съдебен акт. По отношение на релевираните с въззивната жалба оплаквания
относно правилността на решението съдът намира следното:
За да възникне право на обезщетение по чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент
(ЕО) 261/2004, в тежест на ищеца е да докаже съществуването на валидно
правоотношение с ответника по договор за въздушен превоз, за който ищецът има
потвърдена резервация, със закъснение повече от три часа, а ищецът се е явил на
гишето за регистрация не по-късно от 45 минути преди часа на излитане. Също така
Регламент (ЕО) 261/2004 относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ
на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голяма закъснение на полети
урежда правото на парично обезщетение на пътниците за претърпяната вреда от загуба
на време поради неизпълнението на задължението на въздушния превозвач да
осъществи въздушния превоз. Регламентът определя конкретен /твърд/ размер на
дължимото парично обезщетение в зависимост от разстоянието на полета – 400 евро
при полет с разстояние между 1500 км и 3500 км, какъвто е настоящият случай. Според
Решение от 19.11.2009 г. по дело № С–402/07, право на обезщетение имат и пътниците
на закъснели полети със закъснение три часа или повече.
В случая първата предпоставка, а именно - че между ищеца е ответника е налице
правоотношение за осъществяване на въздушен превоз, е установена чрез
представената към исковата молба „бордна карта“. Съгласно чл. 2, б. „е“ и „ж“ от
Регламент (ЕО) 261/2004 „билет“ е валиден документ, даващ право на транспорт, или
нещо, еквивалентно на нехартиен носител, включително електронна форма, издаден
или одобрен от въздушния превозвач или негов упълномощен представител, а според
разпоредбата на б. ж) „резервация“ означава фактът, че пътникът има билет или друго
доказателство, което показва, че резервацията е приета и регистрирана от въздушния
превозвач или туроператор. Настоящият състав на съда приема, че наличието на
издадена бордна карта и електронен билета представлява доказателство за
съществуването на договорно правоотношение поради факта, че такава се издава след
закупуване на билет, а и с оглед цитираните дефиниции съответната бордна карта дава
на ищеца право на въздушен транспорт.
Самият ответник в отговора на исковата молба също посочва, че бордната карта
е документ установяващ договора за превоз.
При съобразяване на горното съдът намира, че претенцията на ищеца за
заплащане на парично обезщетение поради неизпълнение на задължението на
въздушния превозвач да достигне до крайната дестинация по предварително
определено време за пристигане по разписание е основателна.
Неоснователно е възражението, че ответника е освободен от отговорност поради
наличие на мултимодално пътуване. В тежест на ответника превозвач е доказването на
хипотеза на мултимодално пътуване (включващо повече от един вид транспорт. Такива
доказателства не са представени от страна на ответника, а освен това е ясно от
електронния билет и от изложеното в отговора, че се касае за туристическо пътуване с
цел почика. Регламента се прилага в тези случаи което следва от съображение 23 от
преамбюла (труоператора според отговора на исковата молба е регистриран в
Великобритания (казуса е отпреди напускане на общността от страна на
Великобритания). Освен това Директива (ЕС) 2015/2302-(отменяща директива
Директива 90/314/ЕИО) в свое съображение 36 и в чл. 14, параграф 5 изрично посочва,
че нейното прилагане не препяства правото да се предяви иск срещу превозвача. Тоест
потребителя на пакетна услуга има изборно право на ответник. Отделно тълкувателни
2
насоки визират договор за превоз, а в случаите на туристическо пътуване е налице
именно договор за пакетна туристическа услуга, а не договор за превоз. А и след
отмяната на Директива 90/314/ЕИО с Директива (ЕС) 2015/2302 тези насоки вече не са
актуални.
Ето защо жалбата е неоснователна и решението следва да се потвърди.
По разноските:
С оглед неоснователността на въззивната жалба, жалбоподателят няма право на
разноски за въззивната инстанция.
На ответника по жалбата следва да се присъди, на основание чл.78, ал.3 ГПК,
сума от 360,73 лв. общо за двамата въззиваеми - разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция по договор за правна защита от 23.04.2021 г.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение 20041256/ 12.02.2021г., постановено по гр. д. №
24040/2020г. по описа на Софийски районен съд, 61 с-в.
ОСЪЖДА „Б.Е.Е.“ ООД, ЕИК **** да заплати на М. Ал.-гражданка на
Великобритания, родена на ****г. и Бр. Д. гражданин на Великобритания, роден на
****г, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 360,73 лв. разноски за въззивната
инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3