№ 2167
гр. София, 08.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Галя Митова
Членове:Валентина Ангелова
Милен Евтимов
при участието на секретаря Мариана Д. Ружина
като разгледа докладваното от Галя Митова Въззивно гражданско дело №
20211100506509 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно – по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
С Решение № 20263609 от 30.11.2020 г., постановено по гр. дело № 16064 по описа
-ти
за 2020 г., Софийският районен съд, III ГО, 149 състав, е изменил размера на
издръжката, присъдена с влязло в сила Решение № III – 117 – 165 от 14.05.2015 г. по гр.
-ти
дело № 18837/2015 г. на СРС, ГО, 117 състав, като я е увеличил от 90.00 лева месечно на
по 250.00 лева месечно за всяко от децата. Осъдил е Б. М. АТ. , ЕГН **********, да
заплаща на малолетното си дете З. Б. АТ., ЕГН *******, действаща чрез нейната майка
и законен представител А.А. Б., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 250.00
лева, считано от 21.04.2020 г., до настъпване на законна причина за нейното изменение или
прекратяване. Отхвърлил е иска в останалата му част за разликата над 250.00 лева до
пълния размер от 300.00 лева. Осъдил е Б. М. АТ. , ЕГН **********, да заплаща на детето
М. Б. АТ., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на неговата майка А.А. Б.,
ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 250.00 лева, считано от 21.04.2020 г., до
настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване. Отхвърлил е иска
в останалата му част за разликата над 250.00 лева до пълния размер от 350.00 лева. Осъдил е
Б. М. АТ. да заплати по сметка на Софийския районен съд сумата от 460.00 лева – държавни
такси по чл. 78, ал. 6 ГПК. Осъдил е Б. М. АТ. да заплати на З.А., действаща чрез нейната
майка и законен представител А.Б., и на М.А., действащ лично и със съгласието на неговата
1
майка А.Б., сумата от 272.34 лева – разноски по делото. Допуснал е, на основание чл. 242, л.
1 ГПК, предварително изпълнение на решението в частта относно така присъдените
издръжки.
Ответникът Б. М. АТ. (въззивник в настоящото производство), е останал
недоволен от така постановеното Решение и го е обжалвал с въззивна жалба, вх. №
25185510 от 14.12.2020 г. по описа на СРС, в частите относно така постановените
издръжки на двете деца - за разликата над законоустановения минимум до
определения размер от по 250.00 лева на всяко дете. В жалбата се излагат подробни
оплаквания за неправилност на съдебния акт в атакуваните части, като се поддържа, че е
постановен при нарушение на процесуалните правила, материалния закон и е необоснован.
Изтъква доводи, че нуждите на децата от издръжка в уважения от съда размер не са
доказани по делото и няма данни ищците да имат някакви специални потребности, които да
обосноват издръжка в размер на по 250.00 лева. Сочи, че нуждите от дрехи, обувки,
посещения на извънкласни занимания са част от биологичното израстване на всяко дете и не
налагат увеличение на размерите на издръжките над минимално установения размер,
равняващ се на ¼ от минималната работна заплата за страната. Релевира и оплаквания
досежно неправилна преценка от първостепенния съд на възможностите му да дава
издръжка в присъдените размери. Позовава се на официални статистически данни относно
размера на издръжката, която е необходима месечно на член от обществото, както и на
официалната линия на бедност. Стъпвайки на посочените данни излага аргументи, че след
изплащане на двете издръжки и покриване на сумите, които заплаща и по изтеглен банков
кредит, както и за издръжка на домакинството, в което живее с Е.В. и нейната ненавършила
пълнолетие дъщеря А. В., ще се окаже в състояние да не може да покрива ежедневните си
разходи и да съществува физически. Поддържа, че именно тези обстоятелства не са
преценени правилно от първата инстанция, която погрешно е достигнала до извода, че има
материални възможности да заплаща издръжките от по 250.00 лева за всяко дете. Сочи
също, че в периода 01.01.2015 г. – 20.07.2020 г. е превеждал по банковата сметка на майката
А.Б. за децата значително по – големи суми от тези по определената им издръжка.
Съобразно с изложеното моли въззивния съд да отмени Решението в обжалваните
уважителни части и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли исковете за сумата
над минималния законоустановен размер издръжка на всяко дете. Претендира присъждане
на разноски по делото.
Ищците – малолетната З. Б. АТ. , действаща чрез нейната майка и законен
представител А.А. Б. и пълнолетният понастоящем М. Б. АТ. (въззиваеми страни в
настоящото производство) в срока по чл. 267, ал. 1 ГПК са подали отговор на въззивната
жалба, в който са оспорили същата като неоснователна по изложените в нея оплаквания за
неправилност на съдебния акт в обжалваните части. Не претендират разноски.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
страна в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването, и е
насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим в обжалваните части
2
съдебен акт.
Софийският градски съд, като прецени доказателствената съвкупност и обсъди
доводите на страните по реда на въззивното производство и съотнесени към релевантния
закон, и при така очертания от жалбата предмет на спора, прие следното:
При постановяване на обжалвания съдебен акт Софийският районен съд е приел за
установено, като не е било и спорно в отношенията между страните, че ищците са деца на
ответника от брака му с майката А.Б., прекратен по взаимно съгласие с влязло в сила
-ти
Решение № III – 117 – 165 от 14.05.2015 г. по гр. дело № 18837/2015 г. на СРС, ГО, 117
състав. Със същия съдебен акт е осъден ответникът Б.А. да заплаща на детето З.Б., родена на
25.05.2012 г., и на детето М.А., роден на ******* г., месечна издръжка от по 90.00 лева.
От надлежните писмени доказателства в първата инстанция е доказано, че
ответникът е едноличен собственик на капитала на дружеството “Б.“ЕООД, което е
удостоверило, че бащата декларира само осигурителен доход в минимален за страната
размер. Установено е от служебна бележка, че Б.А. работи на постоянен трудов договор с
“Топлофикация София“ЕАД, като нетните му месечни доходи са възлизали на сумата между
1 415.44 лева и 1 934.11 лева - за периода от м. 01.2020 г. – м. 05.2020 г. Справка от НОИ
установява, че Б.А. за периода м. 11.2019 г. до м. 08.2020 г. е реализирал средномесечен
осигурителен доход от около 2 000.00 лева (доходът варира от 1 644.66 лева до 2 528.60
лева).
Майката А.Б. е едноличен собственик на капитала и управител на търговско
дружество с наименование “Р.Д.“ЕООД, а видно от справка от НОИ за периода м. 12.2019 г.
до м. 08.2020 г. осигурителният й доход е в размер на 1 200.00 лева.
По отношение на детето З.А. първоинстанционният съд е установил, че посещава
курсове по английски език в “Б.Л.“ООД при годишна такса в размер на 580 евро, както и
такса за учебници в размер на 126.00 лева. З. посещава и занималня, за която се заплаща
месечна такса в размер на 300.00 лева.
Приет е от първата инстанция, изготвения по реда на чл. 15, ал. 6 ЗЗДт социален
доклад на компетентната по местоживеене на децата Д“СП“ – “Оборище“. При социалното
-ти
проучване е установено, че детето З.А. е била ученичка в 6 клас на ОУ ******* в град
-ти
София, а М.А. е бил ученик в 11 клас на П.Г.ПО Т. И Е. “Х.Ф.“ в град София. Основни
грижи за децата полага майката.
След обсъждане на доказателствената съвкупност по делото първоинстанционният
съд е обосновал, че и двамата родители са в работоспособна възраст. От първоначалното
присъждане на издръжките от по 90.00 лева месечно до приключването на съдебното дирене
по делото е настъпило съществено изменение на обстоятелствата. През изминалия период от
над пет години ищците са пораснали, с което са се увеличили и потребностите им от
средства за съществуване, образование и социално - културно развитие, които не могат да
бъдат задоволявани с издръжката в досегашните й размери. Ответникът работи и реализира
месечен нетен доход над средната за страната заплата (общо около или над 2 000.00 лева).
3
Липсата на извънкласни занимания за детето З., различни от тези, които се провеждат в
училище, биха я ограничили в нейното развитие. Макар за М.А. по делото да няма данни да
посещава извънкласни занимания, при определяне на размера на издръжката съдът е
съобразил възрастта му – 17 години, което обосновава нужда от по-висока издръжка за
задоволяване на ежедневните му нужди, вкл. образователни потребности и такива за
социално – културно развитие.
Първата инстанция е определила цялостната месечна издръжка, която е в състояние
да осигури нормални условия на развитие на децата и съобразено с доходите на родителите,
в размер на 450.00 лева, определяйки дял на бащата от така определения размер за всяко
дете от по 250.00 лева. Първостепенният съд е намерил за неоснователни исковете в
останалата им част.
Въззивният съд споделя така установената от първоинстанционния съд фактическа
обстановка и направените въз основа на нея обосновани изводи, като не намира основания
за изграждане на различни изводи въз основа на доказателствената съвкупност по делото.
Настоящият съд препраща към тези доказателства и изводи, на основание чл. 272 ГПК. С
оглед доказателствата във въззивната инстанция и оплакванията в жалбата въззивният съд
излага и свои мотиви.
Във хода на съдебното дирене във въззивната инстанция са приети като писмени
доказателства по делото следните документи – Удостоверение за сключен граждански брак
№ **********, издадено въз основа на Акт за граждански брак № 0151 от 13.06.2021 г.,
видно от което въззивникът Б. М. АТ. е сключил брак с Е.О. В.. От удостоверение за
раждане от ******* г., издадено въз основа на Акт за раждане № 727 от ******* г. на
Столична община, Район “Сердика“, се установи, че детето А. Д. В., родена на *******., е с
родители Е.О. В. и Д.А.В.. Според издадената от “Б.Л.“ООД Служебна бележка №
231/01.06.2022 г. въззиваемата З.А. е преминала обучение по английски език в периода м.
09.2019 г. до м. май 2020 г. След м. май 2020 г. детето З. Б. АТ. не посещава обучение по
английски език в “Британика“.
По делото не са приети други допустими и относими доказателства, на които
въззивният съд да основава изводите си.
Съобразно тази фактическа установеност и приложимия закон, по свое убеждение,
въззивният съд достигна до следните изводи:
Въззивната жалба е неоснователна.
Неоснователни са оплакванията за неправилно приложение на материалния закон и в
частност за липса на предпоставките по чл. 150 СК. Съобразно правилата за разпределение
на доказателствената тежест, с оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, въззиваемите -
ищци следва да докажат следните предпоставки на предявения иск по чл. 150 СК – че
въззивникът А. е техен родител, нуждата от получаване на издръжка в претендирания
размер, материалната възможност на ответника да дава издръжка в заявения размер и
наличие на трайно изменение на обстоятелствата, при които е била определена
4
първоначалната издръжка (изразяващо се в нарастване на нуждите на правоимащия от
издръжка в претендирания размер и/или промяна на материалните възможности на
родителя).
В процесния случай, както правилно е прието и от първата инстанция, от
първоначалното определяне на издръжката за всяко едно от децата е изминал
продължителен период от време, през който нуждите им дефинитивно са нараснали. Следва
да се посочи, че при подрастващите и ненавършили пълнолетие лица нуждата от издръжка
се предполага и не подлежи на специално доказване в процеса. С нарастване на възрастта и
навлизане в системата на училищното образование се налагат повече разходи за транспорт,
учебни пособия, извънкласни занимания по интереси; разширява се и кръгът от обществени
отношения, в които подрастващото дете участва. Първоначалното определената издръжка от
по 90.00 лева на всяко дете не отговаря на изискването на чл. 142, ал. 2 СК. За територията
на град София, на която са родени ищците и където те живеят и учат сумата, която е
необходима месечно, за да осигурява правилното физическо, училищно, интелектуално и
социално функциониране е в размер от около 450.00 лева за всяко дете, както обосновано е
прието и от първата инстанция. Правилно е определен и делът на бащата, като се вземат
предвид усилията на другия родител – майката, по непосредственото им отглеждане и
възпитание.
Не кореспондират с данните по делото, установени от обсъдената доказателствена
съвкупност ангажирана и в двете съдебни инстанции, съображенията на въззивника, че
същият при така присъдените размери на издръжките и след приспадане на останалите му
разходи ще попадне под официално определената с ПМС линия на бедност в страната и в
невъзможност да покрива ежедневните му разходи. От една страна, задължението за
издръжка спрямо ненавършилите пълнолетие деца е безусловно. От друга страна,
въззивникът А. е в работоспособна възраст и месечното му трудово възнаграждение
правилно е изчислено от първостепенния съд в размер от около 2 000.00 лева (определено
като средно аритметично за периода м. 11.2019 г. до м.08.2020 г.), тъй като доходът му
варира от 1 644.66 лева до 2 528.60 лева за посочения период. Така установеният доход е
доста над минималната работна заплата, предвид което са неоснователни оплакванията на
въззивника, че с присъдените размери на издръжките се застрашава физически
съществуването му. Въззивният съд счита, че с така получавания доход, както и предвид
активната трудоспособна възраст и квалификация на бащата (които съгласно т. 5 ППВС №
5/1970 г. определят възможностите на лицата, които дължат издръжка), въззивникът –
ответник би могъл да покрие собствената си минимална издръжка и да плаща издръжка на
двете деца от по 250.00 лева месечно. Обстоятелство, което е релевантно за материалните
възможности на въззивника А. е и това, че въззиваемият М.А. вече е навършил пълнолетие
в хода на процеса. При това положение задължението за издръжка към него на основанието,
на което е уважен искът, е отпаднало по силата на закона с навършването на пълнолетие,
поради което и неговата издръжка се дължи само за периода от датата на исковата молба -
21.04.2020 г. до 15.03.2021 г.
5
Възразяващият, че е в обективна невъзможност да плаща издръжка, следва пълно и
главно да докаже причина от обективен характер, която е временна пречка да изпълнява
безусловното си задължение. Такова пълно и главно доказване на пречка от обективен
характер не е проведено от въззивника, включително и във връзка с облигационните му
задължения по сключените договори за банков кредит. Съдът не е длъжен да се съобразява с
интереса и приоритета на родителя, който тегли кредити за свои битови потребности и
заплаща ежемесечно разходи за тяхното погасяване, поради което същите не могат да се
съобразяват при определяне на материалните му възможности. Обратното би било във вреда
на децата и не отговаря на техния най – добър интерес, а водещ при преценката на съда
следва да е именно интереса на децата.
Ирелевантно за така определения размер на издръжките е и обстоятелството, че
въззивникът е сключил граждански брак с Е.О. В., тъй като няма алиментно задължение за
издръжка към детето на съпругата му, доколкото това дете има баща задължен да го
издържа.
За пълнота следва да се обоснове, че определените издръжки не надвишат с много
минималната такава по чл. 142, ал. 2 СК (която предвид актуалната минимална работна
заплата към момента възлиза на 177.50 лева), над който размер се обжалват издръжките.
Такава издръжка обаче се дължи от родител с минимални възможности, какъвто не е
настоящият случай. Освен това, отново следва да се подчертае, че детето М.А. вече е
навършило пълнолетие в хода на процеса – на 15.03.2021 г., поради което дължимата на него
издръжка на основанието, на което е постановена, е само за кратък период – до навършване
на пълнолетие. Така, след този момент въззивникът има още по – голяма възможност без
каквото и да е затруднение да плаща само месечната издръжка от 250.00 лева на по -
малкото дете З.А.. Ето защо правилно първоинстанционният съд е приел, че издръжките на
двете деца следва да бъдат изменени, като ги е увеличил на по 250.00 лева, считано от
датата на исковата молба до настъпване на законна причина, изменяща или прекратяваща
съответната издръжка.
Съобразно изложеното, първоинстанционното Решение, като правилно,
постановено в пълнота със събраните доказателства и при спазване на материалния закон и
процесуалните правила, следва да бъде потвърдено в обжалваните части. С решението
първоинстанционният съд правилно е разпределил отговорността за разноските,
включително правилно е определил държавната такса върху увеличението на издръжките, в
съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК.
По разноските за въззивната инстанция.
При този изход на спора във въззивното производство искането на въззивника за
присъждане на разноски за въззивната инстанция се явява неоснователно и следва да се
остави без уважение.
Въззиваемите не са заявили искане за присъждане на разноски, поради което
въззивният съд не дължи произнасяне.
Така мотивиран, Софийският градски съд
6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20263609 от 30.11.2020 г., постановено по гр. дело №
-ти
16064 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд, III Гражданско отделение, 149
състав, в обжалваните части, вкл. и относно разноските.
ОСТАВЯ без уважение искането на Б. М. АТ. за присъждане на разноски за
въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО, съобразно чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК, е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7