Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 23.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, гражданско
отделение, II „Е” състав, в публично заседание на двадесет и трети октомври през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР
САНТИРОВ
мл. с-я КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретаря Елеонора Георгиева
разгледа докладваното от съдия Сантиров гр. д. № 6517/2019 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С решение от
13.10.2017 г., постановено по гр.д. №3324/2014 г., по описа на СРС, 123 състав,
е уважен иск за реално изпълнение с правно на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, предявен от „Б.“ ЕООД срещу „Ч.Р.Б.“
АД, с който ответникът е осъден в най - кратък възможен технологичен срок да
изгради присъединителни съоръжения, да ги въведе в експлоатация и да присъедини
към електроразпределителната мрежа изградената от „Б.“ ЕООД жилищна сграда на
три етажа с ателиета и подземен гараж, находящ се в
парцел XX-2550 от кв. 99 по плана на гр. Гоце Делчев - предмет на сключения
между „Ч.Р.Б.“ АД и „Б.“ ЕООД на Договор за присъединяване на обекти на
потребители към разпределителната електрическа мрежа на „Ч.Р.Б.“ АД № ДПЕРМ
**********/24.08.2011 г., SAP N2 IB-32-11-40564.
Със същото решение са отхвърлени
предявените от „Б.” ЕООД срещу „Ч.Р.Б.” АД искове с правно основание чл. 79,
ал. 1, предл. първо от 33Д за заплащане на сумата от
1680,00 лв. представляваща пропусната полза от неполучаване на 12 месечни
наемни вноски от по 140,00 лв. всяка, по Договор за наем от 01.07.2013 г.,
сключен между „Б.” ЕООД и „Е.” ЕООД, прекратен на 01.10.2013 г., на основание
чл. 17 от Договора по вина на „Б.” ЕООД, поради невъзможност „Б.” ЕООД да
предаде на наемателя Апартамент №1 от процесната
сграда електрозахранен; иск с правно основание чл.
79, ал. 1, предл. 1 от 33Д за сумата от 280,00 лв. -
претърпяна загуба от възстановяване на „Е.” ЕООД на 07.10.2013 г. на платеното
капаро от 280,00 лв. в двоен размер по Договор за наем от 01.07.2013 г.,
сключен между „Б.” ЕООД и „Е.” ЕООД; иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от З3Д за заплащане на сумата от 2160,00 лв. пропусната
полза от неполучаване на 12 месечни наемни вноски от по 180 лв. всяка, по
Договор за наем от 16.01.2013 г., сключен между „Б.” ЕООД и „Е.” ЕООД,
прекратен на 01.10.2013 г., на основание чл. 17 от Договора по вина на „Б.”
ЕООД, поради невъзможност „Б.” ЕООД да предаде на наемателя Апартамент №6 от процесната сграда електрозахранен;
и иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо
от 33Д за сумата от 360,00 лв. - претърпяна загуба от възстановяване на „Е.”
ЕООД на 07.10.2013 г. на платеното капаро от 360 лв. в двоен размер по Договор
за наем от 16.01.2013 г., сключен между „Б.” ЕООД и „Е.” ЕООД, като
неоснователни.
Съразмерно на уважената част от исковете в производството пред СРС ответното дружество „Ч.Р.Б.“ АД е осъдено да заплати на „Б.“ ЕООД на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 435.40 лв., а „Б.“ ЕООД е осъдено да заплати на „Ч.Р.Б.“ АД на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 940,00 лв.,
представляваща сбора от възнаграждение за юрисконсулт и възнаграждение на вещо
лице.
Първоинстанционното решение е обжалвано от ответника „Ч.Р.Б.“ АД в частта, с
която е осъден да изгради и въведе в експлоатация в най-кратък възможен
технологичен срок процесните присъединителни
съоръжения, посредством които следва да се осъществи присъединяване на
изградената от ищеца жилищна сграда в гр. Гоце Делчев към
електроразпределителната мрежа.В жалбата са изложени оплаквания за неправилност
на решението в обжалваната част поради допуснати от първоинстанционния
съд нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и
необоснованост. Поддържа се, че СРС не е подложил на задълбочен анализ тезата
на въззивника за неоказано от страна на ищеца
съдействие за изграждане на съоръженията, като не е учредил специалните сервитути по чл. 193 ЗУТ, вр. с
чл. 64 от ЗЕ в собствения си урегулиран поземлен имот, през който минава
трасето на кабелите и това е обусловило невъзможност да изпълни задълженията
си. Сочи, че изграждането на съоръжението и учредяването на сервитутите
е уговорено между страните с Договор за присъединяване от 24.08.2011 г., което
е преди приемането на сега действащите разпоредби на чл. 64 от ЗЕ, в сила от
2012 г. Предвид липсата на предвидено обратно действие на нормата, въззивникът счита, че тя не урежда случаите, възникнали
преди приемането ѝ, с което счита, че СРС е нарушил разпоредбата на чл. 14, ал. 1, от ЗНА.
По изложените съображения моли
обжалваното решение да бъде отменено в обжалваната част, предявеният иск да се отхвърли.
Претендира разноски за настоящето производство.
Ищецът не е обжалвал първоинстанционното
решение в частта, с която са отхвърлени исковете срещу ответника, касаещи претенцията
за имуществени вреди и в тази си част същото е влязло в законна сила – арг. чл. 296, ал. 2 ГПК.
Въззиваемият ищец „Б.“ ЕООД в срока по чл.
263, ал. 1 ГПК не е изразил становище по депозираната въззивна
жалба.
Съгласно чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на
правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с
основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на въззивника и
събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира въззивната жалба за неоснователна.
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните
изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл.
272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от
правните съждения в настоящия съдебен акт. По конкретно наведени доводи във въззивните жалби, съдът намира следното:
Единственото оплакване, въведено от страна на ответника с въззивната жалба, определящо и обхват на въззивната проверка относно правилността на обжалваното
решение, касае изводите на СРС относно приложението на чл. 64, ал. 1 ЗЕ и
произтичащото по силата на самия закон възникване на право на сервитут в полза на електроразпределителното дружество, а
оттук и отпадане необходимостта от учредяване на сервитут
от страна на ищеца съгласно уговореното в чл. 23 от процесния
Договор за присъединяване на обекти на потребители към разпределителната
електрическа мрежа на „Ч.Р.Б.“ АД № ДПЕРМ **********/24.08.2011 г., SAP N2
IB-32-11-40564.
Оплакването на въззивника за неправилно
приложение от страна на СРС на чл. 64 от ЗЕ в редакция ѝ към 2012 г., с доводи,
че договорът между страните бил подписан през 2011 г. и приложима била разпоредбата със съдържанието
съществувало към момента на договаряне, съдът намира за неоснователно.
Разпоредбите на чл. 64, ал. 1 – 9 от ЗЕ и в двете ѝ редакции - тази към момента на
сключване на договора (ДВ. бр. №82 от 16.10.2009 г.) и след изменението ѝ през 2012 г. (ДВ.
бр. №54 от 17.07.2012г.) не съдържат изменение в частта, касаеща
характера на сервитутите и начините за тяхното
учредяване. Съдържанието на нормите и в двете им редакции сочи, че предвидените сервитути, какъвто се е изисквало да
учреди и ищеца според уговореното в чл. 23 от процесния
договор, са законни, тъй като възникват
по силата на закона и независимо от волята на страните, без да е необходимо
съдействие от собственика на имота в полза на дружеството. В изменението от
2012 г. е добавена нова ал. 10, но видно същата е неотносима
към настоящия казус, доколкото регулира отношения, възникнали по повод публична
общинска собственост. Допълнението на чл. 64, ал. 1 ЗЕ от 2012 г. чрез
създаване на второ изречение, според което сервитутите
по този закон се отразяват в кадастъра и се вписват при условията и по реда на
Закона за кадастъра и имотния регистър, няма пряко отношение към възникването и
характера на самия сервитут, доколкото предвидените
вписвания имат единствено оповестителен, а не конститутивен характер (в този смисъл и определение № 415
от 06.07.2017 г. по т. д. № 1109/2017 г., І т. о. на ВКС). Ето защо и
изменението на чл. 64 от ЗЕ, настъпило след сключване на договора, не
рефлектира върху създаденото по силата на закона право „Ч.Р.Б.“ АД да изпълни
поетите към ищеца задължения за изграждане на присъединителни съоръжения и
присъединяване към електроразпределителната мрежа.
Следва да се отбележи, че поддържаното в отговора на исковата молба
възражение, че сервитутът е следвало да се учреди
чрез сключен между страните договор в писмена форма, не съответства, както на
уредбата на чл. 64 ЗЕ (и в двете ѝ редакции към
2011 г. и последващата такава през 2012 г.), така и на
съдебната практика, според която законният сервитут,
възникващ в полза на оператор на услуги, какъв несъмнено е ответника, изключва
възможността този оператор да бъде страна по договора по чл. 193, ал. 1 ЗУТ, а ако
такъв е сключен, той би имал само облигационно действие (в този смисъл са и
задължителните за органите на съдебната власт указания дадени в т. 4 от ТР №
7/25.04.2013 г., по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГТК на
ВКС).
Съществуващата идентичност на правната уредба, касаеща
възникване на сервитутното право в полза на ответника
като енергиен оператор, както към момента на сключване на процесния
договор, така и след изменението на чл. 64 ЗЕ, изключва възможността СРС да е
нарушил чл. 14, ал. 1 от ЗНА, придавайки обратно действие на закона, поради
което и оплакванията в тази насока въззивният съд
намира за неоснователни.
Доколкото други оплаквания по отношение правилността на решението в
обжалваната част не са изложени във въззивната жалба
и поради съвпадане на крайните правни изводи на двете инстанции, решението на
СРС в обжалваната част следва да бъде потвърдено, а въззивната
жалба оставена без уважение.
Разноски от въззиваемия не са претендирани, поради което такива не следва да се присъждат
в производството пред СРС.
С оглед цената на иска /чл. 31, ал. 2 от договора от 24.08.2011 г./ и по
аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК въззивното
решение по настоящето търговско дело не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 13.10.2017 г., постановено по гр.д. №3324/2014
г., по описа на СРС, 123 състав, в обжалваната част, с която е уважен иск за реално
изпълнение с правно на основание чл. 79, ал. 1, предл.
първо от ЗЗД, предявен от „Б.“ ЕООД срещу „Ч.Р.Б.“ АД, с който ответникът е
осъден в най - кратък възможен технологичен срок да изгради присъединителни
съоръжения, да ги въведе в експлоатация и да присъедини към
електроразпределителната мрежа изградената от „Б.“ ЕООД жилищна сграда на три
етажа с ателиета и подземен гараж, находящ се в
парцел XX-2550 от кв. 99 по плана на гр. Гоце Делчев - предмет на сключения
между „Ч.Р.Б.“ АД и „Б.“ ЕООД на Договор за присъединяване на обекти на
потребители към разпределителната електрическа мрежа на „Ч.Р.Б.“ АД № ДПЕРМ
**********/24.08.2011 г., SAP N2 IB-32-11-40564.
РЕШЕНИЕТО, в частта, с която са отхвърлени предявените от „Б.”
ЕООД срещу „Ч.Р.Б.” АД искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от 33Д за сумата от 1680 лв. - пропусната
полза от неполучаване на 12 месечни наемни вноски от по 140 лв. всяка, по
Договор за наем от 01.07.2013 г., сключен между „Б.” ЕООД и „Е.” ЕООД,
прекратен на 01.10.2013 г., на основание чл. 17 от Договора по вина на „Б.”
ЕООД, поради невъзможност „Б.” ЕООД да предаде на наемателя Апартамент №1 от процесната сграда електрозахранен;
иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от 33Д
за сумата от 280 лв. - претърпяна загуба от възстановяване на „Е.” ЕООД на
07.10.2013 г. на платеното капаро от 280 лв. в двоен размер по Договор за наем
от 01.07.2013 г., сключен между „Б.” ЕООД и „Е.” ЕООД; иск с правно основание
чл. 79, ал. 1, предл. първо от З3Д за сумата от 2160
лв. пропусната полза от неполучаване на 12 месечни наемни вноски от по 180 лв.
всяка, по Договор за наем от 16.01.2013 г., сключен между „Б.” ЕООД и „Е.”
ЕООД, прекратен на 01.10.2013 г., на основание чл. 17 от Договора по вина на „Б.”
ЕООД, поради невъзможност „Б.” ЕООД да предаде на наемателя Апартамент №6 от процесната сграда електрозахранен;
и иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо
от 33Д за сумата от 360 лв. - претърпяна загуба от възстановяване на „Е.” ЕООД
на 07.10.2013 г. на платеното капаро от 360 лв. в двоен размер по Договор за
наем от 16.01.2013 г., сключен между „Б.” ЕООД и „Е.” ЕООД е влязло в сила в необжалваната
част.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: