Р Е Ш Е Н И Е
№ 22
гр. Свищов, 02.02.2017г.
СВИЩОВСКИЯТ районен съд в публично заседание на 19.01.2017 година
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТЕЛА БЪЧВАРОВА
при
участието на секретаря В.Л., като разгледа докладваното от съдията Гр.д.
№ 603 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХV "Бързо
производство" от ГПК.
Предявен е иск с правно основание чл. 150 вр. чл.143, ал.2 от СК от Е.А.Ч., понастоящем в
Кралство Великобритания, като майка и законен представител на малолетната М. Р.
Е., и двете с постоянен адрес ***5 против Р.Б.Е. *** за увеличаване размера на
заплащаната от ответника издръжка на роденото от съвместното им съжителство
дете. Ищцата твърди, че детето М. Р. Е. е родено на ***г. С влязло в сила
съдебно решение по гр.д. № 1230 /2011 г. на РС Свищов ответникът бил осъден да
й заплаща като законен представител на детето ежемесечна издръжка в размер на
80 лева , считано от 01.04.2011г. Твърди, че са налице трайни и съществени
промени на обстоятелствата, при което е постановено съдебното решение.
Определеният от съда размер на издръжката понастоящем е под законовия минимум.
Заявява, че от тогава бил изминал значителен период от време, като същевременно
нуждите от издръжка за малолетното дете са се увеличи. Детето вече учи в
общообразователно училище в гр.***** , Кралство Великобритания. Там то живее от
м.август 2015г. със своята майка, която получава трудово възнаграждение в тази
страна. Заявява, че възможностите на бащата също нараснали, предвид
обстоятелството, че същият живее и работи също в Кралство Великобритания. Моли
съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплаща в качеството
на майка и законен представител на
малолетното дете М. Р. Е. увеличен
размер на издръжката от 80 лева месечно на 250 лева месечно, считано от датата
на завеждане на делото до настъпване на законоустановени причини за изменение
или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за забава, от датата
на изпадане на забава на длъжника, за която и да е месечна издръжка до датата на изплащането й. Претендира
предварително изпълнение на решението. Претендира разноски.
В срока и по реда на чл. 131 ГПК, ответникът Р.Б.Е.
оспорва иска по размер като твърди, че не е във възможностите му дава
поисканата издръжка. Оспорва факта, че майката не разполага с доходи, с които
да издържа детето. Ответникът оспорва и твърдението, че майката плаща месечен
наем в размер на 495 паунда. Оспорва факта, че нуждите на детето от издръжка са
в поискания размер. Оспорва факта, че живее и работи в същата държава. Заявява,
че действително е работил във Великобритания, но поради заболяване и
невъзможност да изпълнява работата си е останал без работа и съответно пари да
покрива разходите си в чуждата държава. Това наложило да се върне в България.
Твърди, че възможностите на майката са значителни, т.к. тя получава големи
доходи. Твърди, че получаваният от нея месечен доход е равняващ се на десет
минимални работни заплати за страната. Твърди, че училището на детето е
безплатно, както и всички ползвани там учебници и учебни помагала, безплатна е
и училищната храна и ползването на училищен транспорт. Заявява, че посоченият
от ищцата размер на месечния наем не е в този размер. Счита, че нужните
средства за издръжка на детето са в размер на 240лв., от които по-голяма част
следва да се поемат от майката, която получава по-високи доходи.
Съдът, след като обсъди направените доводи и
доказателствата по делото по реда на чл. 235 ГПК,
намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно по делото, а и от представеното
Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане
№********* от Община Плевен се установява, че М. Р. Е. е родена на ***г.
и е дете на ищцата Е.А.Ч. и ответника Р.Б.Е..
С решение №34 от 13.03.2012г., постановено по гр.д. №1230/2011г. на
РС–Свищов, ответникът Р.Б.Е. е осъден като баща да заплаща на детето си М. Р. Е.,
родена на ***г. месечна издръжка в размер на 80 лева, считано от 27.12.2011г.
От уверение от 16.10.2016г., издадено от Начално
училище и предучилищна група Н. е видно, че детето М. Р. Е. посещава
училището от 16.11.2015г.
От представения Договор за наем от 03.08.2015г. се
установява, че ищцата е наела жилище в Н., ***** с наемна цена в размер на
495 паунда лева месечно. Видно от представената сметка за общински данък за
наетото жилище ищцата дължи местен данък в размер на 103 паунда месечно за
2016г.
Видно от удостоверение 23.09.2016г. от *********** ищцата Е.Ч. работи на безсрочен трудов договор от
27.02.2014г. с годишно трудово възнаграждение в размер на 16 293 паунда. Видно
от удостоверение 03.10.2016г. от ***********
ищцата Е.Ч. работи на трудов договор от 16.06.2016г. за 17,5 часа седмично с трудово възнаграждение в размер на 7,20
паунда на час.
Видно от регистрационна карта от Дирекция „Бюро по
труда“ гр.Свищов ответника се е регистрирал като безработен на 23 август 2016г.
Видно от справка за приети, върнати и липсващи документи с вх.
№044-778-1/28.08.2016г. на ТП на НОИ – Велико Търново на ответника Р.Е. са
приети заявление за парично обезщетение, както и заявление за удостоверяване на
осигурителни доходи от друга държава -членка на ЕС. С разпореждане
№044-778-1/28.08.2016г. на ТП на НОИ – Велико Търново е спряно производството
по отпускане на парично обезщетение при безработица на ответника Е..
В потвърждение на обстоятелствата, касаещи трудовата
ангажираност на ищцата, и на ответника, както
и други по предмета на делото са ангажирани и гласни доказателства, чрез разпит
на св. Е. М..
Св.Е. М., приятелка на ищцата и ответника, заяви, че
ищцата и детето живеят в гр.*****, Великобритания от около година и половина.
Ищцата живеела в чуждата държава преди това от около три години. Във
Великобритания живеел и ответника. Ищцата и детето живеели в къща, за която
ищцата заплащала наем около 495 паунда. Тя работела във ферма, а през почивните
дни отскоро започнала да работи и като фризьорка, т.к. доходите които
получавала не й стигали за високите стандарти в тази държава. За ответника
посочва, че преди да се прибере в България също работел първо във ферма, а след
това и в месокомбинат. Знае, че получавал около 8 паунда на час, а през
почивните дни също ходел да работи и получавал двойно заплащане. Свидетелката
посочи, че след завръщането си в България ответникът закупил кон и каруца, с които
извършвал дребни услуги на хората от квартала. Имал намерение да отглежда и
крави. В допълнителен разпит свидетелката заяви, че в началото на 2017г. тя и
съпруга ѝ се чули с ответника и от него разбрали, че той отново е във
Великобритания, в близост до *****. От него свидетелката научила, че ответникът
е започнал работа в този град като „касапин“ и заплащането му е добро.
От изготвения по делото социален доклад от ДСП
гр.Свищов се установява, че малолетното
дете М. Е. и нейната майката живеят във Великобритания. Адресът на бащата също бил
посетен при извършваната проверка на 18.11.2016г. от социалните работници.
Установено било, че ответникът по данни на неговата майка също е заминал за
Великобритания на бригада.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи: Искът е процесуално допустим. По същество
е основателен.
Според чл. 143, ал.
2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си, като размерът на издръжката се определя в зависимост от нуждите
на децата и от възможностите на родителя - чл. 142, ал.1
от СК, като ал. 2 предвижда, че минималната издръжка на едно дете е
равна на ¼ от минималната работна заплата за страната. Съгласно чл. 150 от СК
при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавка може да бъде
изменена или прекратена. Изискванията на чл. 142 от СК
следва да се прилагат, както при първоначално определяне на издръжка, така и
когато по реда на чл. 150 от СК
се иска промяна на нейния размер, поради промяна на обстоятелствата, въз основа
на които е била определена преди това .
В производството по чл. 150 СК значение има дали след влизане в сила на
съдебното решение, с което е определена издръжката е настъпила някаква промяна
в обстоятелствата по чл. 142, ал.
1 СК. -нуждите на детето и възможностите на родителя, като възможно
да е настъпило изменение само досежно нуждите на този, който търси издръжка, и
това да се дължи на различни причини, или само изменение досежно възможностите
на онзи, който дължи издръжката. Освен това, за да възникне правото да бъде
увеличен размерът на дължимата издръжка, съгласно разпоредбата на чл. 150 СК,
е достатъчно да настъпи само едно обстоятелство, което да е съществено и
трайно, и да обосновава обективното увеличаване на нуждите на детето.
Съдът намира, че в настоящия случай са налице
условията за промяна размера на присъдената издръжка. От постановяване на
решение №34 от 13.03.2012г., постановено по гр.д.
№1230/2011г. на
РС–Свищов, са изминали около пет години, през които са се променили, както
възрастта, така и нуждите на детето. През този период не само, че детето е
пораснало, но същото вече живее в чужда държава. Съдът намира, че по-голямата
му възраст предпоставя по-висок размер на средствата за неговата издръжка, като
на детето следва да се осигурят такива битови условия и средства, каквито би
имало, ако родителите живеят в едно семейство. Освен това предвид
обстоятелството, че към момента детето живее във Великобритания и съгласно
учебните стандарти в тази държава вече е започнало училище. Това предполага необходимост
от закупуване на учебни пособия, дрехи и обувки, съобразени с изискванията в
съответното училище, като тези средства следва да се съобразяват с паричната им
равностойност във Великобритания. Следва да се има предвид и факта, че през изтеклия период от време се е увеличил
размерът на МРЗ в България. От
представените договори за наем се установява, че ищцата и детето нямат
собствено жилище и живеят под наем, като месечния наем в размер на 495 паунда.
Ищцата дължи всеки месец и местен данък в размер на 103 паунда. От събраните
доказателства не се установява детето да има специфични потребности с оглед
здравословното му състояние или необходимост от заплащане на други негови
извънкласни занимания, поради което разходи във връзка с такива потребности не
са налице и не следва да се прибавят към месечната издръжка. Независимо от това,
месечната издръжка следва да бъде съобразена със стандартите на държавата, в
която детето и неговите родители пребивават. Ноторно известно е, че
Великобритания има висок стандарт на живот, значително превишаващ този в
България. Предвид на това съдът прие, че определената издръжка за детето М. Е.
следва да бъде изменена.
По отношение на размера на издръжката съдът съобрази
следното: Видно от събраните доказателства – показанията на св.М. бащата получавал
доход от 8 паунда на час, както и допълнителен доход от двойно заплатено
възнаграждение през почивните дни преди завеждане на иска. След завръщането си
в България също реализирал доходи, като извършвал услуги с кон и каруца. След
това отново заминал за Великбритания ,където започнал добре платена работа в
близост до *****. Действително
ответникът се е регистрирал в края на м. август 2016г. като безработен, но
видно от извършената проверка на социалните работници през м. ноември 2016г.
ответника е заминал в чужбина, по данни на неговата майка на „бригада“. В
съдебно заседание ищецът поиска ответникът да отговори на въпросите оспорва ли,
че през период повече от една година преди завеждане на иска е бил трудово
ангажиран на британския трудов пазар и получавал ли е дневно възнаграждение в
размер на 8 паунда на час при работна
петдневна седмица, оспорва ли, че е полагал извънреден труд, както в
празничните дни, така и след осемчасовия му работен ден, както и какъв е
размера на получаваното от него възнаграждение, както оспорва ли, че реализира
доходи след завръщането си в България. Ответникът бил уведомен за задължението
му да се яви в съдебното заседание и да отговори на въпросите по чл. 176 ГПК,
както и за последиците от неявяването му. Ответникът не се яви да даде отговор
на въпросите. С оглед това бездействие съдът, на основание чл. 176, ал. 3 от ГПК, приема за доказано обстоятелството, че бащата е реализирал доходи от 8 паунда на час и
допълнитени с неустановен размер от работа през по във Великобритания преди
завеждане на иска, а след завеждането му е реализирал доход от извършване на
услуги в България, а от началото на 2017г. отново реализира трудови доходи във
Великобритания. Това кореспондира и се подкрепя от останалите доказателства по
делото. Същевременно съдът съобрази, че бащата е в трудоспособна възраст и е
длъжен да осигурява средства за издръжка на непълнолетното си дете. Според
задължителна съдебна практика на ВКС (Решение № 534 от 28.06.2010 г. на ВКС по
гр. д. № 1800/2009г., III г. о., ГК), щом е установено, че бащата на детето
упражнява професионално труд в страната по своето местопребивавеване за исковия
период, следва да се приеме, че същият има и доход съобразно регламентираните
условия за заплащане на труд в тази страна.
С оглед на изложеното
и съобразявайки факта, че жизнените потребности на М. Е. обективно са се
завишили, предвид възрастта й, а съответно на това и необходимите за
задоволяването им средства с оглед правилното й отглеждане, възпитание и
хармонично развитие, съдът прие, че за задоволяване на месечните нужди на
малолетното дете е необходима месечна издръжка в размер на 600 лева, в която
бащата да участва със сумата от 250 лева, приблизително равняваща се на 106
паунда. Разликата следва да бъде поета от майката, която се грижи и за неговото
отглеждане и възпитание.
Издръжката следва да се присъди от датата на подаване
на исковата молба - 16.09.2016г. до
навършване на пълнолетие на малолетното дете или до настъпване на друга
законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответника следва да
бъде осъден да заплати държавна такса върху увеличения размер на издръжката в
размер на 244,8 лева, определена съобразно
Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК -4% върху тригодишните
платежи, по сметка на СвРС, както и 5
лева такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК
ответника следва да заплати разноските направени от ищцата възлизащи на 150
лева адвокатско възнаграждение.
На
основание чл.242 от ГПК следва да се допусне прително изпълнение на решението в
частта относно издръжката.
Водим
от изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ размера
на определената издръжка, която Р.Б.Е., с ЕГН ********** е осъден да заплаща с
влязло в законна сила съдебно решение № 34/13.03.2012г. по гр.д. № 1230/2011г.
по описа на РС–Свищов за детето си М. Р. Е. чрез неговата майка и законен представител Е.А.Ч. с ЕГН **********,
като УВЕЛИЧАВА същата от 80лв. на 250 /двеста и петдесет/ лева, считано от дата
на подаване на исковата молба -16.09.2016г. до настъпване на законоустановени
причини за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва
за забава, от датата на изпадане в забава на длъжника за която и да е месечна
издръжка до датата на заплащането ѝ.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта
на присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Р.Б.Е., с ЕГН ********** *** да заплати по
сметка на Районен съд Свищов държавна такса в размер на 244,80 лева /двеста и
четиридесет и четири лева и 80ст/ , както и 5 лева такса за служебно издаване на
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Р.Б.Е., с ЕГН ********** *** да заплати
на Е.А.Ч., с ЕГН ********** ***
направените по делото разноски в размер на 150 /сто и петдесет/ лева адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен
срок от датата на обявяване на решението -02.02.2017г. пред Великотърновския Окръжен
съд, чрез Районен съд Свищов.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: