О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
Гр. София 30.09.2020 г.
Софийски
градски съд първо гражданско отделение в закрито заседание на тридесети
септември две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
като се запозна с гр. дело №
4772/2020 г., съобрази следното:
Делото е образувано по предявен от П.Н.К. срещу Б.н.б.частичен
осъдителен иск, квалифициран от ищеца с правно основание чл. 49 във вр. с чл.
45 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение в размер на 26 000 лева, част от
претенция в размер на 725 106,08 лева имуществени вреди, с твърдение за
тяхното причиняване от ответника поради неизпълнение на депозирано платежно
нареждане с банково бордеро от 18.06.2014 г., заверено от КТБ АД (в
несъстоятелност).
В законоустановения срок е постъпил отговор от
ответника Българска народна банка. В отговора се правят възражения за
нередовност на исковата молба, поради липса на конкретизацията на действията, с
които е бил увреден и за които следва да отговора ответникът.
Възраженията са неоснователни. В обстоятелствената
част на исковата молба са изложени фактическите основания на исковата претенция
– неизпълнение на преводно нареждане за превод от „КТБ“ АД в „УниКредит
Булбанк“ АД на 18.06.2014 г., с твърдение за неизпълнение от страна на платежна
система RINGS, която е структурно звено към БНБ на задълженията,
свързани с депозираното платежно нареждане, което наложило неговото сторниране.
Тези твърдения конкретизират в достатъчна степен обстоятелствата, на които се
основава исковата претенция, а доводите на ответника за по-голяма конкретизация
от страна на ищеца на действията и задълженията, са относими към спора по
същество.
С отговора на исковата молба е направено възражение за
неподсъдност на спора на гражданските съдилища. Излагат се доводи, че ако
ищецът твърди причиняване на вреди във връзка с упражняване на властнически
правомощия на БНБ, то компетентни са административните съдилища. В тази връзка
отново се прави възражение за нередовност на исковата молба и искане да се
укаже ищецът да уточни дали твърдените вреди са въвъвръзка с властнически
правомощия на ответника.
Съдът намира, че ищецът не е задължен да дава
квалификация на правомощията, в рамките на които твърди, че са извършени
действията или допуснати бездействията на БНБ. Характерът на тези правомощия
следва да се определи от съда, според урлеждащата ги нормативна уредба и
изложеното в исковата молба.
В исковата молба ищецът П.Н.К. излага, че на 18.06.2014
г. в качеството си на вложител в „К.т.б.“ АД (сега в несъстоятелност) наредил
превод на 412 858 щатски долара от своя лична сметка в тази банка, по своя
лична сметка в „УниКредит Булбанк“ АД. Извършеният превод бил осчетоводен от „КТБ“
АД на дата 18.04.2014 г. и предоставен за изпълнение на оператора на БНБ в
реално време. На 20.06.2014 г. в „КТБ“ АД била извършена коригираща счетоводна
операция, с която било сторнирано бордеро № 111349/18.06.2014 г., с което е бил
нареден преводът.
С решение № 73 от 20.06.2014 г. на Управителния съвет
на БНБ, „КТБ“ АД била поставена под специален надзор, като било спряно
изпълнението на всички задължения на поднадзорната банка и било забранено
извършването на всички дейности, съгласно банковия лиценз.
За да обоснове претенциите
си към ответника БНБ, ищецът се позовава задълженията на ответника по
създаването и поддържането на платежна система за брутен сетълмент в реално
време, наречена RINGS, съгласно нормите на Закона за платежните услуги и
платежните системи.
За да се определи
подсъдността на конкретния правен спор, съобразно изложеното в исковата молба,
следва да се определи характерът на функциите на Б.н.б.по изграждането на
платежната система за брутен сетълмент RINGS. Създаването и управлението на тази
платежна система към датата, на която се твърди, че е причинен деликтът, е
предмет на уредба в глава шеста раздел ІV от Закона за платежните услуги и
платежните системи от 2009 г. (отм. ДВ бр. 20 от 06.03.2018 г.). Съгласно чл. 103
ал. 1 и 4 от ЗПУПС (отм.), БНБ изгражда и
оперира платежна система за брутен сетълмент в реално време, наречена RINGS, и
определя правилата и процедурите за функционирането на RINGS и изискванията за
участие в нея. Според чл. 104 ал. 1 т. 1 от отменения закон, БНБ е един от
участниците в платежната система за брутен сетълмент RINGS. Според ал. 4 на същия член, останалите участници в RINGS са длъжни да отговарят на изискванията за участие в
системата, които се определят от БНБ, съгласно ч. 103 ал. 4 от закона, а според
чл. 104 ал. 5 от същия закон БНБ има правомощия да ограничи участието или да
изключи друг участник от платежната система. БНБ е агент по сетълмента в
платежната система RINGS, нейни са задълженията за
осигуряване на надеждни и ефективни административни и счетоводни процедури.
Конкретните правила за функционирането на системата за брутен сетълмент в
реално време RINGS към датата на твърдяния
деликт са били предмет на уредба в глава пета от Наредба № 3 от 16.07.2009 г. на
БНБ за условията и реда за изпълнение на платежни операции и използване на платежни
инструменти (отм. ДВ бр.- 37 от 04.05.2018 г.).
Независимо, че отношенията между БНБ като участник в RINGS и останалите участници се уреждат с договор (чл. 36
ал. 3 от Наредбата), БНБ като агент по сетълмента има правомощия за едностранни
решения и действия по отношение на останалите участници в системата, изброени в
чл. 41 от отменената Наредба: определя и задава минимална наличност по сметките
за сетълмент на участниците; създава механизми за осигуряване на достатъчна
наличност по сметките за сетълмент, включително чрез създаване на гаранционни
схеми със средства от сметките за сетълмент на участниците в RINGS.
Тези правомощия дават основание
дейността на БНБ като оператор и агент по сетълмента на системата RINGS да се определи като административна
дейност. Тъй като предявеният иск се основава на твърдения за неизпълнение от
страна на БНБ на задължения, свързани с функционирането на системата за брутен
сетълмент RINGS, искът е за вреди, причинени при и по повод неизпълнение на задължения, свързани
с административна дейност. Като такъв искът следва да се квалифицира с правно
основание чл. 1 ал. 1 предл. 1 от ЗОДОВ. Компетентен да разгледа дело,
образувано по такъв иск, е съответният административен съд според правилата за
местна подсъдност по чл. 7 ал. 1 от ЗОДОВ, който в случая е Административен съд
София град. Поради това, следва производството пред СГС да се прекрати и делото
да се изпрати на АССГ по подсъдност.
Мотивиран от горното, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И:
Прекратява производството по гр.
дело № 4772/2020 г. на СГС и изпраща делото на Административен съд София град
по
компетентност.
Определението подлежи на обжалване
пред Софийския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: