Р Е Ш Е Н И
Е № 1
гр. Сливен, 31.01.2023
год.
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното
заседание на единадесети януари
през две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЛАВ БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
при секретаря Галя Георгиева и с участието на
прокурора Красимир
Маринов
като разгледа докладваното от председателя КАНД № 258 по описа за 2022 година, за да се произнесе
съобрази:
Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Д.М.Г., подадена
чрез пълномощник, против Решение № 396 от 17.10.2022 г., постановено по АНД № 20222230200688/2022
г. по описа на Районен съд - Сливен, с което се потвърждава като правилно и
законосъобразно Наказателно постановление (НП) № 6183о от 11.11.2021 г. на
Директора на ОД на МВР - Сливен, с което на Д.М.Г., с ЕГН **********, на
основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗ) е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 300 лева, за нарушение на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ и
е осъдена Д.М.Г. да заплати на ОД на МВР - Сливен сумата от 80 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
В касационната жалба се твърди, че решението на Районен
съд – Сливен е неправилно, необосновано и неподкрепено от събраните по делото
доказателства. Заявява, че съдът дал вяра на показанията на полицейските
служители, както и на посочените свидетелки, при което обаче не била установена
точната фактическа обстановка. Счита, че
не са спазени сроковете по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Моли съда да постанови
решение, с което отмени решението на Районен съд – Сливен, както и
наказателното постановление. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се
явява, представлява се от адв. С.К. ***, който заявява, че поддържа
касационната жалба, като излага аргументи за нейната основателност. Моли съда
да постанови решение, с което отмени решението на Районен съд - Сливен.
Ответникът по касация - ОД на МВР -
Сливен, редовно призован, не изпраща представител. В постъпило по делото
писмено становище от пълномощник заявява, че оспорва подадената жалба като
неоснователна и излага становището си по същество. Моли съда да постанови
решение, с което да остави в сила решението на Районен съд – Сливен. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура - Сливен дава
заключение, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в
сила.
Касационната жалбата е подадена в срок и е процесуално
допустима.
Съдът,
като провери данните по делото във връзка с оплакванията в касационната жалба,
намира същата за неоснователна по следните съображения:
От
съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът
приема за установена следната фактическа
обстановка:
Въз основа на събраните по делото доказателства,
районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 17.10.2021 г.,
около 01.30 часа, полицейски служители извършили проверка по спазване на Закона
за здравето в к. „Д.“, находящ се на у. „Ц. С.“ № *** в г. С. Проверката била
разпоредена във връзка с увеличената заболеваемост поради „Ковид 19“ и
контролиране спазването на противоепидемичните мерки в страната. В хода на
проверката било установено, че в посочения по – горе к., представляващ п. з., около
01.30 часа се намирали общо *** л., сред които и жалбоподателката. От з. се ч. с.
м., вратата била отворена и достъпът свободен. Сред присъстващите в з. бил и у.
на з. За извършената проверка била съставена Докладна записка с рег. №
1670р-27164 от 17.10.2021 г.
Предвид констатираното, на Д.М.Г. бил съставен акт за
установяване на административно нарушение (АУАН), затова че като п. на к. „Д.“,
находящ се на у. „Ц. С.“ №*** в г. С., не е изпълнила въведената с т. I.15 от
Заповед РД 01–748/02.09.2021 г. на МЗ противоепидемична мярка по чл.63, ал.4 от
Закон за здравето, нарушение на разпоредбата на чл.209а, ал.1 от Закона за
здравето. АУАН е съставен въз основа на Докладна записка с рег. № 1670р-27164
от 17.10.2021 г. по описа на РУ гр.Сливен.
Въз основа на съставения АУАН, директорът на ОД на МВР
- Сливен издал обжалваното пред Районен съд - Сливен наказателно постановление
като приел, че Д.М.Г. е извършила нарушение по чл. 209а,
ал. 1 от Закона за здравето и на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за
здравето ѝ наложил административно наказание „Глоба” в размер на 300 лева.
НП е връчено на касатора на 06.06.2022 г.
За да потвърди НП, Районен съд - Сливен приел, че от
събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установявало,
че жалбоподателката е извършила описаното нарушение; НП било
процесуално и материално законосъобразно; АНО правилно установил състава на
конкретното нарушение, подвел го е под конкретна правна норма, спазвайки
разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН, като е установил единство
между констатираното нарушение, обстоятелствата, при които е извършено и нарушените
законови разпоредби. Приел е, че деянието не може да се квалифицира като
маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Решението на Районен съд - Сливен е валидно, допустимо
и правилно.
Наведените в касационната жалба доводи за неправилност
на решението на районния съд са неоснователни. Съдът е положил необходимите
усилия за изясняване на обективната истина по делото. Обсъдил е всички събрани
по делото доказателства и е изложил мотиви, които кореспондират на установената
по делото фактическа обстановка. Сливенският районен съд е изложил мотиви за
законосъобразността на процедурата по съставянето на НП за констатираните
административни нарушения. Всички наведени с жалбата възражения са обсъдени от
съда и той е изложил мотиви защо ги счита за неоснователни. Тези мотиви се
възприемат изцяло от касационния съд.
Неоснователно в жалбата се поддържа, че въззивното
решение е неправилно. Следва да се посочи, че доводите изложени в жалбата са са
аналогични с тези представени и пред първоинстанционният съд, който
последователно ги е обсъдил. Въззивният съд е събрал всички необходими
доказателства, които са установили извършеното нарушение на разпоредбата на
чл.209а, ал. 1 от ЗЗ. Свидетелите дават ясни и конкретни свидетелски показания,
които установяват фактическата обстановка по делото. Въззивният съд е изложил
точни и обосновани доводи относно фактическата обстановка, която е съпътствала
извършването и установяването на административното нарушение, както и относно
точната правна квалификация на нарушението. Подробно е мотивиран и формираният
от районния съд извод относно спазването на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН,
достигнат при цялостен анализ на приобщените по делото доказателства. Доводите
на въззивния съд изцяло се споделят от настоящия съдебен състав, който не счита
за необходимо отново да ги повтаря в мотивите си, а на основание чл. 221, ал. 2
от АПК препраща към тях, тъй като те мотивират и настоящия съдебен акт.
Следва да се отбележи, че случаят не е маловажен по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като защитата на живота и здравето на гражданите
не дават основание да се предположи, че случаят е незначителен.
Обстоятелството, че касаторът не съобразява поведението си с усложнената в
страната обстановка поради „Ковид 19“ и застрашава собствения си живот и живота
на другите граждани не следва да дава основание да се приеме маловажност на
нарушението, което е надлежно установено.
Маловажен случай на административно нарушение е този,
при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на
задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община,
с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на
задължение от съответния вид. Такива обстоятелства изобщо не са посочени в
жалбата. АНО е съобразил обществената опасност на деянието, като е наложил
административно наказание в минимален размер, с оглед постигане на целите по
чл. 12 от ЗАНН, да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на
установения правен ред и да се въздействува възпитателно и предупредително
върху останалите граждани.
Съдът извърши служебна проверка за валидността,
допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материалния
закон, но не констатира пороци на същото водещи до отмяната му.
По изложените по-горе съображения, Административен съд
- Сливен намира, че решението на Районен съд – Сливен следва да бъде оставено в
сила, като допустимо, обосновано и законосъобразно.
При този изход на делото се явява неоснователно
искането на касатора за присъждане на разноски.
Предвид изложеното и на основание чл.63в от ЗАНН във
вр. с чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд
гр.Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 396
от 17.10.2022 г., постановено по АНД № 20222230200688/2022 г. по описа на
Районен съд - Сливен.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.