№ 3674
гр. Варна, 15.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на
петнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Красимир Т. Василев
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20213100502492 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на АСП. Н. АСП. срещу Решение № 262397 от
30.07.2021г. постановено по гр.д. № 15478/2020г. по описа на ВРС, XVI-ти състав, с което
на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД са отхвърлени предявените от въззивника срещу М.Н. Н.
с ЕГН ********** и Б. К. Д. с ЕГН ********** искове за разваляне договор за прехвърляне
на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, сключен с НА № 147 от
27.12.1994г. до 1/12 ид.ч. от апартамент № 23, находящ се в гр. Варна, ул. „Братя
Миладинови" № 63, бл. А, вх. Б, ет. 5, с площ 85.61 кв.м., представляващ самостоятелен
обект с ид. 10135.1505.10.2.23 съгласно КККР, одобрени със Заповед РД-18-98 /10.11.2008г.
на ИД на АГКК, ведно с избено помещение № 9 с площ 11.41 кв.м. и таванско помещение №
12 с площ 5.78 кв.м., ведно с 1.2165 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж
върху поземления имот и до 1/6 ид.ч. от гараж № 16, находящ се в сградата в гр. Варна, ул.
„Братя Миладинови" № 63, вх. Б, представляващ самостоятелен обект за търговска дейност с
ид. № 10135.1505.10.2.31 по КККР на гр. Варна, с площ от 21.60 кв.м., ведно с 0.2179 % ид.ч.
от общите части на сградата и правото на строеж върху поземления имот, поради пълно
неизпълнение на задълженията на приобретателите за полагане на грижи и предоставяне на
издръжка на прехвърлителите.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност, поради допуснати
нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила
и необоснованост. Необоснован е изводът на първоинстанционния съд, че искът е погесн по
1
давност с изтичане на 5 години от смъртта на наследодателя Н. А.. Съдът не е съобразил
обстоятелството, че е предявен иск за разваляне на алеаторния договор поради неизпълнение
на задълженията на приобретателите към Н.Н до 07.10.2004г. и към Д. Н. до 18.08.2020г. По
давност може да се погаси искова претенция, която се позовава на неизпълнение
осъществено преди повече от 5 години преди датата на предявяване на иска с оглед
характера на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и
издръжка като договор с продължително изпълнение. Изпълнение по него се дължи всеки
ден, следващ деня на сключване на договора и погасяването по давност на правото на иск за
неизпълнение от преди 5 години не означава, че се е погасило задължението на
приобретателя на недвижим имот да се грижи за прехвърлителя след това през последните
пет години. В конкретния случай по отношение на Д. Н. е установено системно
неизпълнение на договора с решение по гр.д. № 2018/2018г. по описа на ВОС, с което е
формирана СПН по отношение на ответниците за целия период на действие на договора до
постановяването му на 09.07.2020г. Ето защо не може да се приеме за погасен по давност
иска за разваляне на договора, предявен от ищеца по отношение на частта от недвижимите
имоти, съответстваща на дела му от наследството на Н.Н. В тази връзка ВРС не е съобразил
хронологията на събитията, установена по делото: договорът е сключен през 1994г. През
2004г. здравословното състояние на Н.Н се влошило – установено е злокачествено туморно
образование на черния дроб с метастази в костите. Въпреки проведеното лечение,
наследодателят починал през същата година. През 2008г. започнало влошаване на
здравословното състояние и на Д. Н. – страда от сърдечни заболявания, остеопороза, диабет,
дихателни инфекции, оперирана е за туморно образование по кожата, през 2019г. чупи
последователно двата си крака, има нужда от прием на редица медикаменти. Основни грижи
за нея е полагал ищецът, който живее в същото жилище, който покривал и основните й
разходи. Т.е. установена е нуждата от грижи и издръжка, както и неизпълнението по
алеаторния договор от преди 2004г. спрямо двамата прехвърлители, а след смъртта на Н.Н
след 2004г. – спрямо преживялата съпруга Д. Н.. Налице е пълно неизпълнение и за периода
01.12.2015г. до 18.08.2020г., както и до датата на предявяване на исковата молба и за този
период не е изтекъл 5 годишният давностен срок. Д. Н. е починала след постановяване на
решението на обжалваното решение на 08.08.2021г., като наследници по закон на същата са
ищецът и ответницата по делото. Отправил искане в тази връзка за отмяна на решението и
уважаване на предявените искове.
В отговор на жалбата М. и Б.Д.и изразяват становище за неоснователност на доводите
в жалбата. Поддържат такива, с които обосновава правилност и законосъобразност на извода
за неоснователност на предявените искове за разваляне на договора за прехвърляне на
недвижими имоти срещу гледане и издръжка до размера на получената по наследство от
бащата на ищеца част – 1/12 за апартамента и 1/6 за гаража, поради погасяването му по
давност. По делото е направено своевременно правопогасяващо възражение за давност
срещу упражнено от наследник право да иска разваляне на договор, в упражняване правото
2
на своя наследодател. Съгласно чл. 87, ал. 5 от ЗЗД правото да се развали договорът се
погасява с изтичане на петгодишна давност, считано от всеки ден на неизпълнение.
Сключеният на 27.12.1994г. договор е прекратен по отношение на прехвърлителя Н.Н със
смъртта му, настъпила на 07.10.2004г. От този момент се прекратява и поетото задължение
за гледане и издръжка по отношение на починалия и от този момент възниква правото за
всеки от преживелите кредитори и наследници да поиска разваляне на договора поради
неизпълнение, допуснато докато прехвърлителят е бил жив, в обема на притежаваните от
наследника права. Това право се погасява с изтичане на 5 години от последния ден на
неизпълнението, в случая от деня на откриване на наследството, т.е. правото е могло да бъде
упражнено до 07.10.2009г. и този извод на съда е съобразен със съдебната практика. Искът е
предявен на 01.12.2020г. Неизпълнението на задължението за гледане към преживялата
съпруга има отношение по предявения от нея иск за разваляне, тъй като ищецът може да
упражни само свои наследствени права от наследството на баща си. Наследимо е
единствено правото на прехвърлителя да иска разваляне на договора, което в случая не е
било упражнено от него и е възникнало в патримониума му приживе, като то следва да бъде
упражнено от правоприемниците му в рамките на давностния срок. Неделимостта на
задължението за гледане и издръжка се прекратява със смъртта на прехвърлителя /т. 3 от ТР
№ 30/1981г./. Отправили в тази връзка искане решението да се потвърди с извод за
правилност.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната жалба е допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна по делото,
имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на
съществените изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 22.11.2021г. от 09:00 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация или
към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4