О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№...
Врачанският окръжен съд, наказателно отделение, в съдебно заседание
на четвърти септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:
Веселка Иванова
с участието на секретаря Лилия Горчева и прокурора Цветелин Радойнов, като разгледа докладваното от съдията Иванова ЧНД № 377 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.437, ал.2 НПК и е образувано по молба на М.Й.В., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр.Враца, с искане да бъде освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от наложеното му наказание лишаване от свобода. Осъденото лице бланкетно заявява, че е придобил това право, поради което иска молбата му да бъде уважена.
Към молбата са приложени писмени доказателства – становище от началника на Затвора гр.Враца със справка за изтърпяната част от наложеното наказание и неизтърпения остатък, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС, доклад за пробационен надзор, план на присъдата и личното затворническо досие на осъдения В..
В съдебно заседание осъденият поддържа молбата и прави искане да бъде
освободен условно предсрочно от изтърпяване на остатъка от наложеното му
наказание.
Представителят на Затвора гр.Враца, упълномощен по чл.15, ал.2 ЗИНЗС,
изразява становище за основателност на молбата по съображения, че осъденият е
изтърпял повече от 2/3 от наложеното му наказание и с поведението си е дал
доказателства за своето поправяне. Представя актуална справка за изтърпяното до
момента наказание лишаване от свобода и размера на неизтърпяната част. Поддържа
становището през изпитателния срок съдът да постанови прилагането на
пробационна мярка „задължителна регистрация по настоящ адрес“.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП гр.Враца дава становище за неоснователност на молбата по съображения, че към настоящия момент е налице само една от предпоставките за условно предсрочно освобождаване по чл.70 НК – изтърпяната част от наложеното наказание, но не са налице достатъчно доказателства за поправянето на осъдения, с оглед на което прави искане за оставянето й без уважение.
Окръжният съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените по делото писмени доказателства, намира следното:
Молбата е неоснователна по следните съображения:
М.Й.В. е осъден с присъда № 384/16.05.2013 г. по НОХД № 252/2013 г. на РС-Видин на наказание в размер на 6 години лишаване от свобода, определено като едно общо за извършени две престъпления по чл.170, ал.2 НК-незаконно проникване в чуждо жилище нощем, при употреба на сила и по чл.152, ал.3, т.5, вр. ал.1, т.2, пр.1, вр.чл.29, ал.1 б.“а“ и „б“ НК – изнасилване на 78 годишна жена, извършено в условията на опасен рецидив. Постановен е първоначален строг режим на изтърпяване.
Осъденият В. е започнал да търпи така определеното му общо наказание от 6 години лишаване от свобода, считано от 07.10.2012 г.
С протоколно определение № 154/19.08.2016 г. по НОХД № 929/2016г. по описа на РС-Враца е одобрено споразумение за решаване на делото, по силата на което на М.Й.В. е наложено наказание в размер на 3 години лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване, за деяние по чл.131а, вр.чл.129, ал.2, вр. ал.1, вр.чл.29, ал.1, б.“а“ и „б“ НК, извършено на 22.01.2016 г. - причиняване на средна телесна повреда, изразяваща се в двустранно счупване на долна челюст на друг затворник, при условията на опасен рецидив.
С определение № 428/14.09.2016 г. по ЧНД № 965/2016 г. по описа на РС-Враца, в сила на 30.09.2016 г., на основание чл.27, ал.2, вр. ал.1 НК на М.В. е определено едно общо наказание в размер на 5 години, 4 месеца и 20 дни, като изцяло е присъединено наказанието от 3 години лишаване от свобода по НОХД № 929/2016 г. по описа на РС-Враца към неизтърпяната към 22.01.2016 г. част от общото наказание по НОХД № 252/2013 г. по описа на РС-Видин в размер на 2 години, 4 месеца и 20 дни, и е постановено същото да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
За начало на така определеното при условията на чл.27, ал.2 НК общо наказание от 5 години, 4 месеца и 20 дни правилно е приета датата 22.01.2016 г., тъй като съгласно П № 2/70 г. на ПВС размерът на неизтърпяното наказание по чл.27 НК се определя към момента на извършване на второто престъпление и именно той се счита за начало на изтърпяване на определеното по реда на чл.27, ал.2 НК общо наказание. Осъденият е изтърпял фактически 3 години, 7 месеца и 12 дни, от работа му се зачитат 6 месеца и 6 дни, или общо 4 години, 1 месец и 18 дни. Неизтърпяната част от наказанието е в размер на 1 година, 3 месеца и 2 дни.
При преценка на предпоставките за приложение института на условното предсрочно освобождаване по реда на чл.70, ал.1 НК, съдът съблюдава няколко обстоятелства:
Първото от тях е размерът на изтърпяната част от наказанието, което е наложено на осъдения. В. е изтърпял фактически повече от две трети от наложеното му наказание така, както изисква разпоредбата на чл.70, ал.1, т.2 НК по отношение на него, тъй като се касае до деяния, при условията на опасен рецидив, което обуславя наличието на тази първа предпоставка.
На следващо място, на преценка подлежи обстоятелството дали осъденият е дал достатъчно доказателства за своето поправяне. В тази насока по делото има приложени писмени доказателства, от които може да се установи наличието или не на тази предпоставка, а именно доклад за оценката на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС, доклад за пробационен надзор по чл.70, ал.6 НК, план на присъдата и материалите от затворническото досие на М.В..
От приложения доклад за оценка на риска от рецидив и вреди е видно, че първоначалната обща оценка на риска от рецидив е с високи стойности – 93 точки, рискът от вреди за служителите на затвора и другите лишени от свобода е среден и се определя от агресивността и липсата на самоконтрол от страна на осъдения. Рискът от вреди за обществото след освобождаването му също е висок и се обуславя от криминалните му деяния. При тази оценка са констатирани дефицити в зоните: настоящо правонарушение (в условията на опасен рецидив се съвкупил с лице от женски пол на 78 г., като е използвал сила и заплаха); криминално минало (осъждан за кражби, грабежи и причиняване на телесна повреда); отношение към правонарушението (не осъзнава последиците от действията си и не проявява емпатия към жертвата); управление на финансите (липсват умения за разпределение на средствата); начин на живот и обкръжение (интегриран в криминалните среди и податлив на влияние от тяхна страна); злоупотреба с алкохол (детерминиращ фактор за извършване на криминалните деяния); междуличностни проблеми (осъденият е агресивен, с нисък праг на самоконтрол); умения за мислене (импулсивен, неспособен да разпознава проблемите си и да осъзнава последствията от действията си). Въз основа на тези констатации в първоначалния план за изпълнение на присъдата са поставени задачи, целящи попълване на дефицита в рисковите зони, а именно формиране на трудови навици и овладяване на нови професионални умения, участие в колективни и спортни мероприятия и в специализирани корекционни програми за сексуални правонарушители.
При направените последващи ревизии на оценката е установено, че рискът от рецидив е снижен от 94 точки на 89 точки, респективно на 78 точки, преминавайки в горната граница на средните стойности, рискът от вреди за обществото също е спаднал в границите на средните стойности и се обуславя от криминалното деяние на осъдения. Рискът от вреди за служителите на затвора и за останалите лишени от свобода е среден. При тези междинни оценки все още са констатирани налични дефицитни зони.
При последната оценка, изготвена за целите на настоящото производство на 27.08.2019 г., рискът от рецидив е непроменен, като остава в горните граници на среден-78 точки, рискът от вреди за служителите на затвора и за останалите лишени от свобода, както и рискът от вреди за обществото след освобождаване също са със запазени средни стойности от междинната оценка, като последният риск продължава да е насочен към определена уязвима група-възрастни жени и случайни познати.
В доклада са отбелязани и положителни резултати в индивидуалната и групова работа с осъдения. Посочено е, че в последните години от проследяване на поведението му няма отключени деструктивни прояви и грубо отношение спрямо останалите лишени от свобода, но преди това (през 2016 г. и 2017 г.) са регистрирани случаи на проявена от негова страна агресия (физическо и сексуално малтретиране) спрямо друг лишен от свобода. За тези дисциплинарни прояви режимът му е бил заменен с по-тежък-от общ на строг, с решение на Комисията по чл.73 ЗИНЗС от 27.01.2016 г. В резултат на демонстрираното през последните години цялостно законосъобразно поведение, режимът му повторно е сменен от строг на общ със заповед от 14.09.2018 г. Освен това, осъденият е избран за групов отговорник и член на съвета на общността. Редовно е посещавал учебните занятия през 2018/2019 г., като успешно е завършил средното си образование. Преди това, от началото на 2014 г. е бил трудово ангажиран по чл.80 ЗИНЗС в мебелен цех, но поради намален обем на работа не е упражнявал редовно тези си трудови задължения, видно от приложените в затворническото досие текущи доклади. Награждаван е за участие в различни конкурси, последно с грамота за участие в литературен ученически конкурс през 2019 г. През 2018 г. е награждаван 3 пъти и не е наказван, тъй като предходните му наказания са били заличени. Положително е оценено и успешното завършване на програма „Превенция на сексуалното насилие“ през м.ноември 2014 г. и участието му през 2015г. в тренинг за развиване на комуникативни умения и за решаване на конфликти (л.95, л.97 и л.98 от затворническото досие.)
Шансовете са реинтеграция в обществото са отчетени като добри, с оглед съхранените социални контакти, подкрепата, която В. получава от близките си и желанието му да продължи образованието си, като се яви на кандидатстудентски изпити.
В доклада за пробационен надзор по чл.70, ал.6 НК, изготвен въз основа
на доклада на ИСДВР Петкова, също положителен, е посочено, че осъденият демонстрира
примерно поведение без деструктивни прояви и грубо отношение към останалите
лишени от свобода в последните години от престоя му в затвора. Участва в
образователния процес, награждаван, със съхранени социални контакти, подкрепян
от близките си, което според социалния работник, увеличава шансовете за
реинтеграция в обществото. От друга страна е посочено, че на този етап от
изпълнението на присъдата рискът от вреди за обществото продължава да бъде със
средни стойности, обусловен от характера и спецификата на извършените
престъпления и обремененото съдебно минало и е насочен към същата уязвима
група-възрастни жени и случайни непознати.
В обобщение на горното следва да се посочи, че от представените писмени доказателства се установява, че през последните две години (2018г. и 2019г.) от престоя в затвора, е налице положителна насока в превъзпитателната и поправителна социална работа с лишения от свобода, като безспорно са налице формалните изисквания на закона за условно предсрочно освобождаване. Това обаче не е достатъчно, за да се приеме, че са налице предпоставките на чл.439а НПК.
На първо място, както рискът от рецидив, така и рискът от вреди за обществото след освобождаване на осъденото лице към момента са в рамките на средните стойности. При това положение, не може да се приеме, че за изминалия период от време, през което осъденият търпи наказание лишаване от свобода в Затвора Враца, е налице значителна положителна промяна. Напротив, занижаването на риска от рецидив е сравнително незначително (от 94 точки на 78 точки), оставащ в горната граница на средните стойности на фона на престоя в затвора. Отчетен е риск от вреди за обществото все още в средни стойности и отново насочен към уязвима група-възрастни жени и случайни непознати. Това е показателно, че корекционната работа с осъдения не е осъществена и следва да продължи с цел снижаване на стойностите по констатираните дефицитни зони към плана на присъдата и на целите по чл.36 НК. В тази връзка, изхождайки от разбирането, че целите на наказанието, индивидуализацията му и съответно правилата за условно предсрочно освобождаване са единен комплекс, следва да бъдат положени допълнителни усилия в корекционен план за максимално снижаване на риска от бъдещо противоправно поведение. Участието в образователния процес и в специализирани корекционни програми, наградите и демонстрираното през последните две години добро поведение в затвора не елиминират констатацията, че рискът от сериозни вреди за обществото след освобождаването му е със средни стойности и се обуславя от характера и спецификата на извършените тежки умишлени престъпления и склонността от предприемане на агресивни и импулсивни действия.
На следващо място, при произнасяне по искане за условно предсрочно освобождаване, съдът подлага на преценка не само формалните основания, залегнали в закона, а също така данните за личността на осъдения и действителните доказателства за неговото поправяне и личностово развитие. Това предполага цялостно изследване на поведението му по време на престоя му в затворническото заведение, най-вече нагласата за спазване на утвърдените правила за поведение. От данните в представеното затворническо досие се установява, че по време на настоящия престой в затвора (постъпил на 31.01.2013 г.) осъденият В. проявява добро поведение, спазвайки установените правила едва през последните две години. Преди това, наред с участието си в образователния процес и в различни корекционни мероприятия и въпреки наградите, системно е нарушавал реда, като е наказван за нанесен побой над друг лишен от свобода и за държане на неразрешени предмети. През м.септември 2015 г. е регистриран и случай на сексуално малтретиране на друг лишен от свобода. За тези му дисциплинарни прояви режимът му е бил сменен от общ на строг през 2016 г. и е бил преместен от ЗООТ „Керамична фабрика“ в корпуса на затвора. Независимо, че тези дисциплинарни наказания са заличени, те недвусмислено сочат, че през една голяма част от изтърпяване на наказанието (до м.януари 2017 г.) осъденият системно не е спазвал правилата за вътрешния ред в затвора и режимните изисквания. Т.е. последният двугодишен период не може да се приеме като достатъчен, за да се мотивира извод, че се касае за трайна, продължителна, сигурна и дългосрочна промяна и че в условията на неконтролирана и неструктурирана среда-сред обществото, личностовите особености на осъденото лице няма да се проявят по неблагоприятен за останалите членове на обществото начин. Факт е, че изготвените текущи доклади в периода 2013 г.-2017 г., включително и справките за помилване, са неблагоприятни за осъдения-отразено е в тях, че В. няма критично отношение към поведението си и не изразява съжаление за причинените вреди, с неблагоприятна прогноза за успешна ресоциализация, като съществува голяма вероятност при попадане в криминални среди да продължи с престъпната си дейност. Първият положителен доклад за В. датира от 13.04.2018 г. Именно в него за първи път се посочва, че има спад и понижаване на риска от рецидив на 78 точки, но със среден риск от сериозни вреди по отношение на обществото. Наред с наличните дефицитни зони, безспорно индивидуално-корекционната работа с него следва да продължи за затвърждаване на положителната линия на добро поведение.
В съчетание с данните за тежките престъпни деяния, които е реализирал и за които търпи наказанието, незначителното занижаване на риска от рецидив и от вреди за обществото след освобождаване, които се формират в границите на средния, с отчитане, че вторият риск би могъл да ескалира при неблагоприятно външно влияние и под въздействието на алкохол, съдът намира, че представените по делото доказателства за поправянето на осъдения В. не са достатъчно убедителни и реалистични. Необходимо е още време, в което осъденият да покаже действително, че трайно и категорично е променил начина си на мислене и поведение, че е овладял гневните и импулсивните си реакции и склонността си да разрешава конфликтите по агресивен начин, че рискът от рецидив и от вреди за обществото са занижени до ниски стойности.
Предвид така направената комплексна оценка е видно, че е налице само една от двете законови предпоставки за условно предсрочно освобождаване, а именно осъденият В. е изтърпял фактически повече от две трети от наложеното му наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй като на този етап не отговаря на изискванията по чл.439а НПК. Това е основание да бъде постановен отказ на молбата му за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наложеното му наказание. Необходимо е по отношение на него да продължи корекционната работа в условията на затвора за трайна положителна промяна и постигане на целите по чл.36 от НК.
Съобразно разпоредбата на чл.441 НПК, осъденият М.Й.В. не може да подава нова молба за условно предсрочно освобождаване в 6-месечен срок от влизане в сила на настоящото определение.
При горните съображения и на основание чл.441 НПК, вр. чл.70, ал.1 НК, Врачанският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения М.Й.В., роден на *** г. в гр.Видин, понастоящем в Затвора гр.Враца, български гражданин, с ЕГН **********, да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната част от определеното му по реда на чл.27, ал.2 НК общо наказание по ЧНД № 965/2016 г. по описа на РС гр.Враца в размер на 5 години, 4 месеца и 20 дни лишаване от свобода, с остатък 1 година, 3 месеца и 2 дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис от определението, след влизане в сила, да се изпрати на Затвора гр.Враца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: