РЕШЕНИЕ
№ 16242
гр. София, 28.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:.....
при участието на секретаря ......
като разгледа докладваното от ..... Гражданско дело № 20201110143605 по
описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба на А. Ч. Д. срещу Н. Т. Б..
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника
да заплати на ищеца, сумата в размер на 10000 лева – главница, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в обиди и обидни
твърдения, а именно думите: „путенцет“, „мишка“, „грабител“, „боклук мръсен“ и
„пияница“, в резултат на които е уронен авторитета на ищеца в обществото, създадени са
негативни представи, накърнено е доброто му име, честта и достойнството му, които вреди
ищецът е претърпял след публикувано от ответника изявление на 18.03.2020 г. на
страница/профил във Фейсбук – личен профил на Н. Б. - с наименование ....., ведно със
законната лихва от 18.03.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че на 18.03.2020 г. на личната страница/профил във Фейсбук –на
ответника Н. Б., с наименование ....., било публикувано изявление от същия със следния
текст:...........
Счита, че горецитираното изявление е обидно, респективно унизително за честта и
достойнството на ищеца. Твърди, че използвайки думите „путенцет“, „мишка“, „грабител“,
„боклук мръсен“ и „пияница“, ответникът е отправил обидни изказвания, представляващи
задочна обида към ищеца, като в тази връзка твърди, че било накърнено личното му
достойнство и доброто му име.
Поради изложеното предявява настоящия иск. Претендира разноски по делото.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор. Твърди искът да е неоснователен,
доколкото ответникът не е отправял твърдените изрази, нямало представени доказателства
той да е собственик на профила, не са противоправни изказвания, доколкото били в израз на
свободното изразяване на мнение, не били и противоправни, имало доказателства, че
ищецът бил шофирал в нетрезво състояние, думата „путенцет“ не фигурирала в българския
тълковен речник, думите „Мишке, върни се в Родината и дарявай заграбеното!“ не
съдържали унизително значение, останалите думи обхващали мененето на един политик за
1
друг политик - апел за връщане в Родината.
Претендира разноски по делото.
В съдебно заседание, проведено на 28.03.2024 г., страните се представляват от
пълномощници, които поддържат направените с исковата молба и отговора към нея,
съответно искания и възражения.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл.
235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Исковата молба е депозирана от надлежно процесуално легитимирано за това лице
при наличие на правен интерес, поради което предявеният с нея иск е допустим и следва да
бъде разгледан по същество.
По същество съдът намира иска за неоснователен, по следните съображения:
С протоколно определение от 28.03.2024 г. съдът е отделил за безспорно установено и
ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните обстоятелството, че именно
ответникът Н. Б., чрез своя фейсбук профил е автор на посочените от ищеца в исковата
молба статии. Последното се установява и от представения по делото констативен протокол
№ .........по описа на нотариус .........., вписана в РНК под № .........(л. 11-15 от делото).
Не съществува спор между страните и по отношение на факта, че същите са публични
личности, добре известни в обществото в политическата и журналистическа дейности, а и
тези обстоятелства са служебно известни на съда.
Спорно по делото е обстоятелството дали с описаните изказвания ответникът е
реализирал фактическия състав на деликтно поведение, респективно дали ищецът е
претърпял неимуществени вреди в причинна връзка с него.
За изясняване на правния спор са събрани и устни доказателства чрез разпит на
свидетеля Владислав Лалов – приятел на ищеца. Свидетелят разказва пред съда, че ищецът
по принцип е човек с хумор, весел, шегаджия, а след процесната публикация същият се е
променил, ограничил е социалните си контакти, станал е унил, потиснат и тъжен. Споделя
пред съда, че тези изказвания са се отразили негативно на ищеца, причинили са му
психически дискомфорт.
Съдът кредитира в тази част показанията на свидетеля Лалов като достоверни,
съобразявайки, че същият не е заинтересован пряко от изхода на делото в полза на някоя от
страните, възпроизвежда ясно и последователно непосредствено възприети от ищеца
обстоятелства, като в останалата част съдът не кредитира показанията на свидетеля, тъй
като една част от тях са противоречиви, а друга са ирелевантни към предмета на доказване
на правния спор.
Останалите представени по делото писмени доказателства не изясняват
обстоятелства, релевантни за предмета на правния спор, поради което като неотносими,
съдът не ги обсъжда.
При така събраните по делото доказателства и за да прецени доколко авторството на
процесните изказвания е противоправно, съдът намира за нужно да отбележи следното:
Съдът е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца, сумата в размер на 10000 лева – главница, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в обиди и обидни
твърдения, в резултат на които бил уронен на авторитета на ищеца в обществото, създадени
са негативни представи, накърнено е доброто му име, честта и достойнството, които вреди е
претърпял след публикувано на 18.03.2020 г. на страница/профил във Фейсбук – личен
профил на Н. Б. - с наименование ......
Съгласно разпоредбата на чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, виновно
причинени другиму.
2
Основателността на сезиращия съда иск за ангажиране деликтната отговорност на
ответника се предпоставя от установяване на всички елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане, както следва: деяние (волеви акт, извършен чрез действие или
бездействие), противоправност (несъответствие между предписаното от уредените
нормативни или общоприети правила поведение и фактическо осъщественото от дееца),
настъпили неимуществени вреди, причинно-следствена връзка между противоправното
деяние и възникналия вредоносен резултат, и вина. В приложение разпоредбата на чл. 154,
ал. 1 ГПК ищецът носи тежестта за пълно и главно доказване наличието на визираните
обективни елементи от правопораждащия фактически състав, а субективният елемент –
вината, се презумира по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Свободата на печата и средствата за масова информация, както и правото на мнение
и на търсене и разпространяване на информация са защитени от чл. 40, ал. 1, чл. 39, ал.
1 и чл. 41, ал. 1 от Конституцията на Република България. Според чл. 39, ал. 1 от
Конституцията всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово -
писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин. Пределите на
законосъобразно упражняване на това право са определени в разпоредбата на чл. 39, ал. 2,
според която същото не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на
другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към
извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността. В
същия смисъл е и нормата на чл. 10, ал. 1 от Европейската конвенция за правата на човека и
основните свободи, според която „всеки има право на свобода на изразяването на мнения.
Това право включва свободата да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява
информация и идеи без намеса на държавните власти и независимо от държавните граници“.
Според чл. 10, ал. 2 „ползването на тези свободи, доколкото е съпроводено със задължения и
отговорности, може да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции,
които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на
националната и обществената сигурност, териториалната цялост, за предотвратяване на
безредици или на престъпления, за защитата на здравето и морала, както и на репутацията
или на правата на другите, за предотвратяване на изтичането на секретна информация или за
поддържане на авторитета и безпристрастността на правосъдието“.
В контекста на изложеното, предмет на преценка при правомерността на процесните
изрази следва да бъде съпоставката между правото на защита на честта и доброто име на
ищеца по чл. 32 КРБ и правото на мнение, гарантирано от чл. 39, ал. 1 КРБ. Едно изявление
е противоправно, само доколкото накърнява доброто име на адресата му в обществото и
доколкото това изявление не е вярно.
Разгласяването на несъществуващо позорно обстоятелство или приписването на
неизвършено престъпление е противоправно деяние.
С това деяние се накърнява правото на чест и достойнство на лицето и
положителната обществена оценка за личността му, неговата самооценка. Деянието може да
се осъществи както чрез разгласяване на неистинско позорно обстоятелство за пострадалия,
така и чрез приписването му на неизвършено от него престъпление. Разгласяването е
довеждане до знанието на трето лице на определено несъществуващо позорно
обстоятелство, което деецът свързва с личността на пострадалия. Позорното обстоятелство е
твърдение за съществуването на определен факт, свързан от дееца с личността на
пострадалия, който е от естество да накърни неговото добро име в обществото. Твърдението
трябва да е ясно и да съдържа информация, която да бъде поднесена от разгласяващия като
сигурно, несъмнено знание за съдържащите се в нея факти, т. е. необходимо е
разгласяващото лице да съобщи свои твърдения, такива, които изхождат лично от него и зад
които застава с думите си, претендирайки, че знае, че тези обстоятелства са безспорен факт.
Освен това обстоятелствата трябва обективно да бъдат съобщени, а не да се извеждат чрез
предположения, асоциации, интерпретации или други форми на субективна психическа
дейност.
В този смисъл, противоправно деяние е обидата, като тя ще е налице, ако се каже или
3
извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие (чл.
146, ал. 1 НК). Унизителният характер на казаното следва да се преценява на основата на
приетите в обществото морални норми за нормално човешко общуване, като без значение е
обстоятелството дали казаното отговаря на действителността, дали направената от дееца
оценка е основателна. Обидата може да се осъществи както устно, така и писмено, като е
необходимо обидните думи да се възприемат от пострадалия. Само по себе си, обаче,
мнението, ако не е неприлично, непристойно отнасяне срещу някого, не осъществява
престъпния състав на обидата. В този смисъл следва да бъде направено разграничението
между обидата и отрицателното мнение, което по същество представлява критика към
някого. За да е налице обида, следва да бъдат казани думи, обективно годни да накърнят
достойнството на пострадалия, които според господстващия морал са неприлични, вулгарни
и цинични. Следователно обидата е лично унизяващо отнасяне към някого, докато мнението
представлява лично становище, с което се изразява позиция или оценка на личности и
събития.
Разграничителният критерий между двата вида деяние е изяснен от теорията и
практиката и това е характерът на информацията, отнасяща се до пострадалия. При обидата
деецът дава своя негативна оценка за личността на пострадалия под формата на епитети,
квалификации, сравнения и пр., които по своето съдържание засягат честта и достойнството
на адресата на тази информация и се обективират с такава цел.
От изложеното следва, че при преценка основателността на предявения иск на
проверка за истинност подлежат фактическите твърдения. В случай че същите позорят
адресата, това може да послужи като основание за ангажиране отговорността на ответника.
Мненията и оценките от своя страна не подлежат на проверка за вярност, тъй като не
представляват конкретни факти от обективната действителност, поради което те могат да
ангажират отговорността на дееца, само ако представляват обида. В този смисъл са
задължителните разяснения, дадени с постановени по реда на чл. 290 ГПК съдебни решения
(решение № 85 от 23.03.2012 г. по гр. д. № 1486/2011 г., ІV ГО, ВКС; решение № 86 от
29.01.2010 г. по гр. д. № 92/2009 г. на ВКС, ІІ ГО; решение № 62 от 06.03.2012 г. по гр. д. №
1376/2011 г., ІV ГО на ВКС и др.).
С оглед всичко изложено по-горе, настоящият съдебен състав намира, че процесните
изказвания на ответника не са обидни. По същество изказванията не съдържат обективно
унизителни за честта или достойнството на ищеца обиди, същите са твърде общи, като някои
от тях дори не съществуват в българския тълковен речник, не съдържат накърняващи честта
или достойнството конкретни твърдения. В случая, макар и негативна от страна на
ответника, се касае за лична и професионална оценка на ищеца, касае се до отрицателно
мнение за ищеца. За пълнота следва да се отбележи, че негативните оценки за определена
личност, открояваща се по една или друга причина в обществения живот, каквато по делото
се установи, че е ищецът, не пораждат отговорност, освен ако не засягат достойнството на
личността, когато разгласените думи и изрази са персонални нападки и нямат отношение
към професионалната дейност на пострадалия. Публичните личности претендират да
извършват активна общественополезна дейност и негативната критика към тях е очаквана и
допустима. Не е противоправно поведението при изказани мнения с негативна оценка, пряко
или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага във
връзка с обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие. Свободата на
изразяване на мнение е изключена само в случаите, визирани в чл. 39, ал. 2 от
Конституцията, като тя е приложима не само по отношение на информация или идеи, които
се възприемат благоприятно, но и за изявления, които се възприемат като оскърбителни,
шокиращи или смущаващи (в този смисъл: решение по гр. д. № 1376/2011 г. на IV г. о. на
ВКС, решение по гр. д. № 92/2009 г., III г. о. на ВКС, решение по гр. д. № 2161/2013 г., III г.
о., решение по гр. д. № 2808/2016 г., ІV г. о. на ВКС, решение по гр. д. № 970/2020 г., ІV г. о.
на ВКС и др.).
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че цитираните в исковата
молба изказвания на ответника по адрес на ищеца в посочената страница/профил във
4
Фейсбук не са обидни твърдения, като същите не могат да се квалифицират по принцип като
противоправни. Общото внушение, което се създава от изказванията поотделно и в тяхната
съвкупност, съставлява субективна преценка на действията и качествата на ищеца, която,
макар и негативна, е позволена от закона.
Доколкото поведението на ответника не е противоправно, ищецът няма право на
обезщетение дори и обективно да е претърпял неимуществени вреди, поради което и
предвид липсата на елемент от фактическия състав на спорното право по чл. 45, ал. 1
ЗЗД (противоправност на извършените действия), предявеният иск е неоснователен и следва
да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на правния спор на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца е
да заплати сторените от ответника разноски, които последният е претендирал своевременно
и доказал такива в размер на 1400 лева за адвокатско възнаграждение, платени в брой,
съгласно договор за правна защита и съдействие от 03.12.2020 г. (л. 43 от делото), чийто
размер ответникът заявява, че е прекомерен.
Съдът, след като взе предвид фактическа и правна сложност на делото и съобрази
разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, действащата към подаване на исковата молба – 10.09.2020 г.,
намира че уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1400 лева, при
интерес 10000 лева, е прекомерно, поради което на ищеца следва да се присъди такова в
размер на 1300 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Ч. Д., ЕГН:**********, с адрес за призоваване: ..........
срещу Н. Т. Б., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ............ иск с правно основание чл. 45
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца, сумата в размер на 10000 лева –
главница, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в
обиди и обидни твърдения, а именно думите: „путенцет“, „мишка“, „грабител“, „боклук
мръсен“ и „пияница“, в резултат на които е уронен авторитета на ищеца в обществото,
създадени са негативни представи, накърнено е доброто му име, честта и достойнството му,
които вреди ищецът е претърпял след публикувано от ответника изявление на 18.03.2020 г.
на страница/профил във Фейсбук – личен профил на Н. Б. - с наименование ....., ведно със
законната лихва от 18.03.2020 г. до окончателното изплащане на задължението, като
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК А. Ч. Д., ЕГН:**********, с адрес за
призоваване: ....... да заплати на Н. Т. Б., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ........ сумата
от 1300 лева, представляваща сторените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5