О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№105
гр. Пазарджик, 12.03.2020г.
ОКРЪЖЕН
СЪД-ПАЗАРДЖИК, гражданско отделение, въззивен състав, в закрито заседание на дванадесети
март две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Минка Трънджиева
ЧЛЕНОВЕ: Венцислав Маратилов
Росица Василева
като
разгледа докладваното от младши съдия Росица Василева в.ч.гр.д. дело № 157 по
описа на Окръжен съд-Пазарджик за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 413, ал. 1 във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 3638/14.11.2019г.
по описа на Районен съд-Панагюрище, подадена от Д.Н.Н., ЕГН **********, с
адрес: ***, срещу Заповед № 499 от 23.10.2019г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК, постановена по ч.гр.д. № 777/2019г. по описа на Районен
съд-Панагюрище.
В частната жалба се излагат подробни
съображения за невалидност и нищожност, а при условията на евентуалност - за
незаконосъобразност и необоснованост на постановената заповед за изпълнение.
Прави се искане съдът да отмени изцяло обжалваната заповед за изпълнение, а не
само в частта за разноските и да прекрати производството по делото. Частният
жалбоподател твърди, че със заповедта за изпълнение районният съд
незаконосъобразно е присъдил юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. Сочи,
че не съществува правно основание за заплащане на юрисконсултско възнаграждение
в полза на търговците-участници в гражданския процес, когато се представляват
от юрисконсулти. Заявява, че възнаграждения не могат да се присъждат на
процесуалните представители на страните, ако те не са адвокати. Счита, че съдът
следва да откаже присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като извърши
систематично тълкуване и констатира противоречие между разпоредбата на чл. 78,
ал. 8 от ГПК и основните принципи на гражданския процес.
Препис от частната жалба е изпратен на
насрещната страна – „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, която не е депозирала
отговор.
При
извършената проверка на допустимостта на частната жалба, настоящият съдебен
състав констатира следното:
По силата на изричната
разпоредба на чл. 413, ал. 1 от ГПК заповедта за изпълнение не подлежи на
обжалване, освен в частта за разноските. Обжалваем е само отказът за издаване на заповед за изпълнение – арг. чл. 413,
ал. 2 от ГПК.
В случая е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по заявление на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД срещу Д.Н.Н., като посоченото физическо лице е подало възражение срещу заповедта в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК. С Определение
№ 109/20.02.2020г. съдът е указал на заявителя - търговското дружество, че в едномесечен срок може да предяви установителни искове с предмет вземанията по
заповедта за изпълнение.
Частният жалбоподател Д.Н. атакува
изцяло заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
постановена по ч.гр.д. № 777/2019г. по описа на Районен съд-Панагюрище.
Съобразявайки нормата на чл. 413, ал. 1 от ГПК въззивният съд намира, че частната
жалба е процесуално недопустима в частта, различна от частта за разноските,
доколкото в тази част, по силата на закона, тя представлява необжалваем съдебен
акт.
В конкретния казус страната е осъществила предвидената в закона защита,
като е подала възражение срещу издадената заповед за изпълнение на 12.11.2019г.(видно
от пощенското клеймо-л.45 от първоинстанционното производство). Действително, съдът може да преценява валидността на заповедта за
изпълнение и наличието на процесуалните предпоставки за издаването й, съответно
допустимостта й, но според трайната и непротиворечива съдебна практика тази
проверка се осъществява при преценката за допустимостта на предявения иск по
чл. 415, ал. 1 от ГПК, съответно по чл. 422 от ГПК. Ето защо възраженията на жалбоподателката във връзка с валидността и
допустимостта на издадената срещу нея заповед за изпълнение следва
да бъдат релевирани в производството по предявените срещу нея установителни искове
на доставчика на топлинна енергия.
Изложените
в частната жалба твърдения за нищожност на
заповедта за изпълнение могат да бъдат релевирани безсрочно на основание разпоредбата на чл.
270, ал. 2 от
ГПК, в предметният обхват на която попадат и
заповедите за изпълнение, издавани в заповедното производство (в този смисъл Определение № 64/23.01.2015г. по
ч.гр.д. № 141/2015г. на ВКС, IV г.о.), но не по реда
на Глава двадесет и първа от ГПК, а по исков ред пред съответния родово и местно компетентен
първоинстанционен съд, поради което възраженията в
тази насока са неоснователни.
Частната жалба в частта срещу заповедта
за изпълнение в частта за разноските е подадена от лице с правен интерес и
срещу обжалваем съдебен акт по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 413,
ал.1 от ГПК, която предвижда възможността издадената заповед за изпълнение да
се обжалва от страните с частна жалба единствено в частта за разноските.
Частните жалби се подават в едноседмичен
срок от съобщаването на съдебния акт – арг. чл. 275, ал. 1 от ГПК. Видно от
данните по делото, заповедта за изпълнение е връчена лично на 29.10.2019г. на
длъжника Д.Н., а частната жалба е подадена по пощата на 12.11.2019г., т.е след
изтичането на срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК. В заповедта за изпълнение обаче
първоинстанционният съд е определил двуседмичен срок за обжалване на заповедта
за изпълнение в частта за разноските. Следователно, налице е хипотезата на чл.
62, ал. 3 от ГПК, поради което предвид определеният от съда по-дълъг от законоустановения
срок за обжалване и спазването на този срок от частния жалбоподател, частната
жалба следва да се приеме за подадена в срок.
Независимо
от гореизложеното на настоящия етап от развитието на
производството частната
жалба в частта срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските също се
явява процесуално недопустима. Съображенията на въззивния съд за това са
следните:
Съгласно разясненията, дадени в т. 12 от
ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК, ако пред съда в заповедното производство е подадена
частна жалба по реда на чл. 413 от ГПК срещу заповедта за изпълнение в частта
за разноските, същата не се администрира до изтичане на срока за възражение по
чл. 414, ал. 2 от ГПК. При подадено възражение и образувано исково производство
по реда на чл. 415, ал. 1, респ. чл. 422 от ГПК, администрирането и
разглеждането на частната жалба е обусловено от решението по установителния
иск. Ако производството по установителния иск приключи с влязло в сила решение,
частната жалба е без предмет и следва да се върне поради произнасянето от съда
в исковото производство по разноските, направени по издаване на заповедта за
изпълнение. Ако производството по установителния иск приключи с определение за
прекратяване на делото и за обезсилване на заповедта за изпълнение и на
изпълнителния лист, частната жалба по чл. 413 ГПК следва да се върне. Частната
жалба се администрира, както и се разглежда от въззивния съд, ако
производството по установителния иск приключи с определение за прекратяване на
производството по установителния иск, но в хипотези, при които заповедта за
изпълнение влиза в сила, като например: ако съдът в исковото производство
приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в сила и при одобрена съдебна
спогодба, ако страните не са уредили със спогодбата отговорността за
разноските. Частната жалба се администрира, както и се разглежда от въззивния
съд и ако в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК не е подадено възражение и при
оттегляне на възражението по чл. 414, ал. 1 от ГПК.
В конкретния случай от
наличните по делото материали се установява, че частната жалбоподателка е
подала възражение по чл. 414 от ГПК и с Определение № 109/20.02.2020г. районният
съд е указал на заявителя – „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, че в едномесечен срок може да предяви установителни искове с предмет вземанията по
заповедта за изпълнение.
Следователно съобразявайки т. 12 от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г.
на ВКС, частната жалба по чл. 413, ал. 1 от ГПК срещу заповедта за изпълнение
в частта за разноските следва да се администрира и да се разгледа от въззивния съд, ако подаденото от частната жалбоподателка
Д.Н. възражение по чл. 414 от ГПК бъде оттеглено, както
и ако производството е продължило с предявяване на установителен иск по чл. 422
от ГПК, производството по който е приключило с определение за неговото
прекратяване в хипотези, при които заповедта за изпълнение влиза в сила - при
одобрена съдебна спогодба, в която страните не са уредили отговорността за
разноските, както и ако съдът приеме установителния иск за недопустим, тъй
като заповедта е влязла в сила. До настоящия момент тези предпоставки за разглеждане на частната
жалба в частта срещу
заповедта за изпълнение в частта за разноските не са настъпили.
По
изложените по-горе съображения производството пред
въззивния съд по частната жалба на длъжника по чл. 413, ал. 1 от
ГПК в частта
срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските също следва да се прекрати и делото да се върне на първоинстанционния съд
за администрирането на частната жалба и изпращането й за разглеждане на
въззивния съд при настъпване на някоя от горепосочените
предпоставки.
Мотивиран от гореизложеното, Окръжен съд
– Пазарджик
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна
жалба с вх. № 3638/14.11.2019 г. по описа на Районен съд-Панагюрище, подадена
от Д.Н.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Заповед № 499 от 23.10.2019г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, постановена по ч.гр.д. №
777/2019г. по описа на Районен съд-Панагюрище, в частта, различна от частта за
разноските, и прекратява производството по делото в тази част.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д. № 157/2020 г.
по описа на Окръжен съд – Пазарджик относно частна жалба с вх. №
3638/14.11.2019г. по описа на Районен съд-Панагюрище, подадена от Д.Н.Н., ЕГН **********,
с адрес: ***, в частта срещу Заповед № 499 от 23.10.2019г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, постановена по ч.гр.д. № 777/2019г. по
описа на Районен съд-Панагюрище, в частта за разноските и в тази част ВРЪЩА делото на Районен съд- Панагюрище за администриране на частната жалба срещу заповедта за изпълнение в
частта за разноските и изпращането й за
разглеждане на въззивния съд при настъпване на изложените в мотивите на настоящото
определение предпоставки за допустимостта й, съгласно т. 12 от ТР №
4/18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК.
Определението в частта, с
която се оставя без разглеждане частна жалба с вх. № 3638/14.11.2019г. по описа на Районен съд-Панагюрище, подадена от
Д.Н.Н., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Заповед № 499 от 23.10.2019г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, постановена по ч.гр.д. №
777/2019г. по описа на Районен съд-Панагюрище, в частта, различна от частта за
разноските, и се прекратява производството по делото в тази му част подлежи на
обжалване с частна жалба пред Апелативен съд - Пловдив в едноседмичен срок от
връчване на препис от същото на страната.
В останалата част
определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.