Р E
Ш Е Н
И Е
№ ………., 04.12.2019 година, град София,
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско отделение, ІІ-ри брачен въззивен състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и шести септември през 2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Димана Йосифова
ЧЛЕНОВЕ
: Валентина Ангелова
Милен
Евтимов
При
секретаря Марияна Ружина,
след като разгледа докладваното от съдия В. Ангелова,
въззивно гражданско дело № 15339 по описа на съда за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е въззивно - по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
С решение № 307853
от 08.01.2018 г., постановено по гражданско дело № 5918 по описа за 2017 г., на
Софийски районен съд, 139 състав бил изменен размера на издръжката, определена
с влязло в сила на 16.04.2007 г. решение № 93/05.03.2007 г. по описа на СРС,
90-ти състав, като Н.М.П. бил осъден да заплаща на непълнолетното си дете А.Н.П.,
действащо лично и със съгласието на своята майка и законен представител Н.Н.Н.
месечна издръжка в размер на 115,00 лв. /вместо плащаната до този момент
издръжка от 50,00 лв./, считано от датата на предявяване на иска – 30.01.2017
г. до настъпване на обстоятелствата, обуславящи нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано
от дена на забавата до окончателното й изплащане, като отхвърлил иска в
останалата му част за разликата до пълния предявен размер от 250,00 лв. На
основание чл.78, ал.1 ГПК вр.чл.38, ал.1, т.1 ЗА, Н.М.П. бил осъден да заплати на
процесуалния представител на непълнолетния А.П. адвокатско възнаграждение в
размер на 97,50 лв., както и държавна такса върху присъдената издръжка в размер
на 165,60 лева по сметка на СРС. Със същото решение било допуснато
предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка, на
основание чл. 242, ал.1 от ГПК.
С решение № 480513
от 31.08.2018 г. постановено по гр.д. № 5918 по описа за 2017 г., Софийски
районен съд, ІІІ ГО, 139-ти състав, на основание чл. 247 ГПК била допусната поправка на очевидни
фактически грешки в решение № 307853 от 08.01.2018 г. по цитираното гражданско
дело, като навсякъде в решението изразът „А.Н.П., ЕГН **********” да се чете „А.Н.П.,
ЕГН **********”, изразът „Н.Н.Н., ЕГН **********” да се чете „Н.Н.Н., ЕГН **********”
и изразът „Н.М.П., ЕГН **********” да се чете „Н.М.П., ЕГН **********”.
Недоволен от
постановеното решение останал ищецът в първоинстанционното производство и
въззивник в настоящото производство – непълнолетния А.Н.П., действащ лично и
със съгласието на своята майка Н.Н.Н. чрез пълномощника си адв. Н.Т., който
обжалва същото в отхвърлителната му част, с която исковата му претенция била
отхвърлена над уважения месечен размер от 115,00 лева до пълния предявен
месечен размер от 250,00 лева. В жалбата си поддържа, че присъдената сума е
крайно недостатъчна да задоволи потребностите му предвид възрастта, здравословното
му състояние и ниския доход, който получава неговата майка. Счита, че ответника
е в зряла трудоспособна възраст и има възможност да заплаща претендираното
увеличение на издръжката. Моли съда да отмени първоинстанционното решение, в
обжалваната му част и да завиши размера на издръжката му.
В хода на
съдебното дирене, въззивникът редовно призован, не се явява и не се представлява,
като не сочи причини за неявяването си. По делото е представил писмена защита с
вх. № 112611/16.09.2019 г. и допълнение към нея вх. № 113610/18.09.2019 г.
В срока по чл.
263, ал.1 от ГПК, ответникът в първоинстанционното и въззиваема страна в настоящото
производство Н.М.П., чрез назначения му особен представител, е депозирал писмен
отговор, с който оспорва въззивната жалба. Счита решението на
първоинстанционния съд за правилно, законосъобразно и изцяло съобразено с
доказателствата по делото, поради което моли същото да бъде потвърдено в
обжалваната му част.
В хода на
съдебното дирене, въззиваемата страна чрез назначения й особен представител
поддържа писмения си отговор на въззивната жалба и моли същата да бъде
отхвърлена, а решението в обжалваната му част да бъде потвърдено като правилно
и законосъобразно.
Въззивната
жалба е подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт и от лице, имащо интерес от обжалването, като отговаря на
изискванията на чл. 261 от ГПК, поради което същата е процесуално допустима и
следва да бъдат разгледана по същество.
С оглед
предмета на въззивна проверка, очертан с въззивната жалба на А.Н.П., въззивният
съд констатира, че решението на първоинстанционния съд е влязло в сила като
необжалвано в частта, с която е допуснато изменение на размера на месечната
издръжката на непълнолетното дете, определена с решение № 93/05.03.2007 г. по
гр.д.№4474 по описа на СРС, 90 състав, и
същата е увеличена от 50 лева на 115 лева.
При произнасяне по спора, въззивния съд съобрази
следното :
Първоинстанционният
Софийски районен съд бил сезиран с иск, предявен от непълнолетния А.Н.П. ,
действащ лично и със съгласието на своята майка и законен представител Н.Н.Н. срещу Н.М.П., с правна квалификация чл. 150
във вр. с чл.143, ал.2 от СК.
Ищецът
твърдял, че ответникът е негов баща. С влязло в сила решение на № 4474/2006 по
описа на СРС бракът между родителите му бил прекратен и баща му бил осъден да
му заплаща месечна издръжка в размер на 50 лева до настъпване на обстоятелства
налагащи нейното изменение. Излагал, че от присъждането на тази издръжка са
изминали 11 години и този изключително дълъг период е достатъчно основание за
нейното изменение. Нуждите му от първоначално определения й размер до настоящия
момент са нараснали и заплащаната издръжка се явявала крайно недостатъчна, за
да задоволи потребностите му. Поддържал, че страда от „детски аутизъм” със
завишена степен на увреждане и ниските доходи на майка му не били достатъчни,
за да може да се бори срещу заболяването си. Предвид това молел съда
присъдената му до този момент месечна издръжка от 50 лева да бъде увеличена на
250 лева, считано от датата на завеждане на иска до настъпването на
обстоятелствата налагащи нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното изплащане.
В срока по чл.
131, ал.1 от ГПК, ответникът чрез назначения му особен представител е депозирал
писмен отговор на исковата молба, в който оспорвал настъпването на обстоятелства
налагащи нейното изменение, както и претендирания размер.
За да
постанови обжалвания съдебен акт, първоинстанционния съд приел за установена
следната фактическа обстановка:
Непълнолетният
ищец А.Н.П. бил дете на ответника Н.М.П..
С влязло в
сила на 16.04.2007 г. решение № 93/05.03.2007г. по описа на СРС, 90 –ти състав,
ответника бил осъден за заплаща на ищеца месечна издръжка в размер на 50,00
лева, считано от 16.04.2007 г., ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска.
През учебната
2017-2018г. непълнолетния ищец бил записан като редовен ученик в 9 клас в Националната
професионална гимназия по прецизна техника и оптика „М.В. Ломоносов”, гр. София.
От приложено Експертно
решение на ТЕЛК № 2121/169/26.10.2016г., издадено от МБАЛ „Н.К.Б.” ЕАД – гр.
София било видно, че ищеца е с водеща диагноза „детски аутизъм” и определена 70
% степен на увреждане, без чужда помощ, със срок за 2 години, считано от
01.10.2018 г.
От писмо вх. №
5182912/05.12.2017 г. на ТД на НАП – София, офис „Люлин” се установило, че за данъчната
2016 г. в информационната система на НАП нямало данни за декларирани доходи от
ответника Н.П..
При тази
фактическа установеност, Първоинстанционния съд постановил обжалвания съдебен
акт.
Настоящият състав на Софийски градски съд,
Гражданско отделение, след като взе предвид становищата на страните, събраните
в двете съдебни инстанции доказателства, прецени ги по реда на въззивното
производство и съобрази приложимия закон и по свое убеждение, приема за
установено следното
:
Въззивният съд
споделя изцяло установена в първоинстанционното производство фактическа
обстановка, като не счита за необходимо да я преповтаря, а препраща към нея на
основание чл. 272 от ГПК. Същата се установява и от ангажираните в хода на
първоинстанционното производство писмени доказателства, от които въззивния съд
приема за относими към предмета на доказване следните: заверено копие на
удостоверение за раждане № 515448 от 29.01.2002 г., издадено въз основа на Акт
за раждане № 49 от 29.01.2002 г.; решение № 93/05.03.2007г. по описа на СРС, 90
–ти състав; служебна бележка изх. № 012/17.10.2017г. издадена от Националната
професионална гимназия по прецизна техника и оптика „М.В. Ломоносов” - гр.
София; ЕР на ТЕЛК № 2121/169/26.10.2016г., издадено от МБАЛ „Н.К.Б.” ЕАД – гр.
София, писмо вх. № 5182912/05.12.2017 г. на ТД на НАП – София, офис „Люлин”.
Други
доказателства за твърденията на страните не се представени в настоящото
въззивно производство.
При тази фактическа установеност, съдът достигна
до следните изводи от правна страна :
Жалбата е
неоснователна по изложените в нея доводи.
Въззивният съд
изцяло споделя изводите, изложени в мотивите към обжалваната част на
постановения от първоинстанционния съд съдебен акт, като не счита за нужно да
ги преповтаря, а препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.
С оглед
доводите в жалбата, следва да се
отбележи следното:
В конкретният
случай, безспорно се установи по делото наличието на трайно съществено
изменение на нуждите на ищеца - въззивник.
Определената преди 10 години с влязло в сила на 16.04.2007 г. решение № 93/05.03.2007
г. по описа на СРС, 90 –ти състав, издръжка в размер на 50,00 лева, която
ответника – въззиваем е следвало да заплаща ежемесечно на своя низходящ А.П.,
към настоящия момент е под законоустановения в чл.142, ал.2 от СК минимум и
категорично се явява недостатъчна да задоволява битовите и социалните
потребности на детето. Видно е, че от първоначалното определяне размера на
издръжката е изминал продължителен период от време и нуждите на ищеца
съществено са нараснали в резултат на неговия растеж и съпътстващите го
естествени ежедневни потребности, като се има предвид, че към датата на
първоначално определена издръжка той е бил едва на 5 години, а понастоящем е
ученик в 9-ти клас. Предвид изложеното правилно първоинстанционният
съд е приел, че при непълнолетния ищец е налице трайно съществено изменение на
нуждите и това е основание за увеличаване на издръжката.
Спорен момент
в настоящото производството е размера на увеличената издръжка. В тази връзка
следва да се отбележи, че съгласно правилото на чл. 142, ал. 1 от СК размерът
на издръжката се определя от два критерия - потребностите на лицето, което се
нуждае от нея, и възможностите на лицето, за което съществува задължение да я
дава. Едновременно с това, с разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК е определен
минималният размер на издръжката за едно дете, като равняваща се на 1/4 от
минималната работна заплата. Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест, въззивника – ищец в първоинстанционното производство
е следвало посредством пълно и главно доказване да изясни основния факт на
доказване, а именно, че след влизане в сила на решението, с което е определена
издръжката му, е настъпила промяна в обстоятелствата по чл.142, ал.1 от СК –
нарастване на собствените му потребности и/или нарастване на материалните
възможности на родителя /в случая бащата/, от когото се търси издръжката. В
случая не се спори, а и е установено по делото нарастване на обичайните
потребности на ищеца А.П..
В производство
по делото и пред двете съдебни инстанции не бяха ангажирани доказателства, че
ответникът - въззиваем получава доходи, които да му дават възможност да осигури
необходимата за детето му издръжка. От приложеното писмо от ТД на НАП се
установи, че няма данни Н.П. да е реализирал някакви доходи, но това с оглед
разпоредбата на чл.143, ал.2 от СК по никакъв
начин не го освобождава от задължението му да издържа своето ненавършило
пълнолетие дете. Задължението да издържа детето си до навършване на пълнолетие
възниква за родителя с факта на раждането му, като той дължи издръжка
независимо дали е работоспособен и дали може да се издържа от имуществото си.
Въз основа на
така установените обстоятелства, настоящият съдебен състав намира, че в
конкретният случай приложима се явява разпоредбата на чл.162 от ГПК, съгласно
която когато искът е установен по своето основание, но няма достатъчно данни за
неговия размер, съдът определя размера по своя преценка или взема заключението
на вещо лице. С оглед на това и доколкото беше установено по делото, че
въззиваемия е в работоспособна възраст без данни за заболявания, които
обективно да препятстват или ограничават полагането на труд от него, същият
може и е длъжен да реализира доход в размер не по-малко от минималната за
страната работна заплата.
Съобразявайки
този извод първоинстанционния съд е приел, че ответника следва да заплаща
издръжка на непълнолетния ищец в размер на 115 лв. месечно, при отчитане на
законно установения минимум, който не може да бъде по-малък от 1/4 от
минималната работна заплата, която съобразена с постановление на Министерски
съвет № 372/22.12.2016 г., действащо към момента на постановяване на
обжалваното съдебно решение е била 460 лева /т.е. левовата равностойност на 1/4
от нея се равнява именно на 115 лв./. В тази връзка следва да се отбележи, че са
неоснователни изложените във въззивната
жалба доводи относно неправилното изчисляване на размера на издръжката
от първоинстанционния съд, тъй като към момента, когато е предявен иска по
чл.150 във вр. чл. 143, ал. 2 от СК от ищеца /30.01.2017 г./ до момента на приключване
на устните състезания /20.12.2017 г./
минималната работна заплата за страната съгласно цитираното по-горе
постановление на МС е била една и съща, а именно 460 лв. Следователно към
момента на постановяване на решението си
СРС е бил обвързан с определената минимална месечна работна заплата за
2017 г., а не тази за 2018г.
С оглед на
гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че правилно и законосъобразно е
определено увеличението на месечна издръжка в размер на 115 лева, която
ответника – въззиваем следва да заплаща на своя непълнолетен син. Съобразена е материалната възможност на бащата
да престира така определената издръжка, като са отчетени обстоятелствата, че се
касае до негово алиментно задължение да осигури такава издръжка на детето си,
която да осигури оптималното му развитие, съобразно обикновените условия на
живот за него.
С оглед
изложеното жалбата, като неоснователна, следва да се остави без уважение, а
съдебния акт в обжалваната от въззивника част – следва да се потвърди.
В хода на
въззивното производство не се събраха такива доказателства, които да разрушат
убеждението на въззивния съд в правилността на обжалвания съдебен акт. Решението
е валидно, допустимо и мотивирано. Съдът не констатира противоречие на същото с
материалния закон, както и съществени процесуални нарушения, допуснати в
производството пред Първоинстанционния съд.
Съобразно
изложеното и поради съвпадение на крайните изводи на въззивния съд, с тези на
първоинстанционния съд, настоящият въззивен състав намира, че
първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила в обжалваната от
въззвинка част.
По разноските
:
Съдът не е
сезиран с претенция за присъждане на разноски от страните, като не следва
служебно да се произнася служебно по този въпрос.
Мотивиран от
изложеното, Софийски градски съд, Гражданско отделение, IІ-ри брачен
въззивен състав, на основание чл. 271, ал. 1, изречение 1, предложение първо от
ГПК
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 307853 от 08.01.2018
г., поправено с Решение № 480513 от
31.08.2018 г. постановено по гражданско дело № 5918 по описа за 2017 г., на
Софийски районен съд, 139-ти състав, в обжалваната част, за разликата над
присъдения размер на издръжката от 115 лева до претендирания размер от 250 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, съобразно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ……………… ЧЛЕНОВЕ: 1. …………… 2. ……………