РЕШЕНИЕ
№ 209
гр. Пловдив, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. К.
като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Въззивно гражданско
дело № 20215300503246 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от И. А. Л., ЕГН **********, с адрес
гр. А., ул. ***, чрез адвокат Л. В., против решение № 260197/17.05.2021 г.,
постановено по г. д. № 487/ 2020 г. по описа на РС Асеновград, с което е
признато по отношение на жалбоподателя, че А. Х. Д., ЕГН **********, Е. И.
К., ЕГН ********** и Х. И. Д., ЕГН ********** са собственици на поземлен
имот № 99087.238.45 по КККР на гр. А., район Г. В., адрес: Асеновград –
район Г. В., местност “***“, площ 1891 кв.м., трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на
земята: 9, предишен идентификатор: 99087.38.10, номер по предходен план:
22.34, съседи: 99087.238.43, 99087.238.42, 99087.238.79, отменен е нотариален
акт №15, том 7, дело №1145/2019г. по описа на нотариус Светлана
Кожухарова, с район на действие Районен съд Асеновград, вписана в
регистъра на Нотариалната камара с рег. №234, като в полза на ищците са
присъдени разноски в размер на 655,00 лева.
С решение № 260365/15.11.2021 г., постановено по реда на чл. 247 от
ГПК е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното
по г. д. № 487/ 2020 г. на РС Асеновград Решение № 260197/17.05.2021 г.,
като нотариален акт №***, том *, дело №***г. по описа на нотариус Светлана
Кожухарова, с район на действие Районен съд Асеновград, вписана в
регистъра на Нотариалната камара с рег. №234 се отменя само в частта му, с
1
която И. А. Л. от гр. А., ул. *** е признат за собственик на поземлен имот №
99087.238.45 по КККР на гр. А., район Г. В., адрес: Асеновград – район Г. В.,
местност “***“, площ 1891 кв.м., трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 9, предишен
идентификатор: 99087.38.10, номер по предходен план: 22.34, съседи:
99087.238.43, 99087.238.42, 99087.238.79.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост
на атакуваното решение, както и за постановяването му при съществено
нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа се липсата на
идентичност на процесния имот с имота, посочен в записка за вписване на
нотариален акт № 23/1942 г. Излагат се оплаквания и относно липсата на
стабилитет на решението на поземлена комисия, с което е възстановен
процесният имот, както и издадените впоследствие Заповед № А-
1563/30.07.2019 г. на кмета на Община Асеновград и коригиращата я такава.
Поддържа се основателност на заявеното възражение за изтекла в полза на
жалбоподателя придобивна давност, като в тази връзка се сочи, че липсата на
техническо отразяване на границите на реституирания имот или
материалното поставяне на такива на място не прави имота негоден обект на
правото на собственост. Моли се за отмяна на атакуваното решение и за
отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба от А. Х. Д., Е. И. К. и Х. И. Д., чрез адвокат В.Д., с който се оспорва
жалбата като неоснователна и се изразява несъгласие с твърденията на
жалбоподателя за допуснати нарушения на материалния и процесуалния
закон от страна на районния съд. Излагат се подробни съображения в
подкрепа на атакуваното решение и се моли за неговото потвърждаване.
Претендират се разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, против
подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и подлежи на разглеждане.
Окръжен съд Пловдив, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правна квалификация чл.
124, ал. 1 от ГПК, предявен от А. Х. Д., Е. И. К. и Х. И. Д. за признаване за
установено по отношение на И. А. Л., че А. Х. Д., Е. И. К. и Х. И. Д. са
собственици на поземлен имот №99087.238.45 по КККР на гр. Асеновград
район Г. В., адрес: Асеновград – район Г. В., местност “***“, площ 1891 кв.м.,
трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: нива, категория на земята: 9, предишен идентификатор:
99087.38.10, номер по предходен план: 22.34, съседи: 99087.238.43,
99087.238.42, 99087.238.79.
Ищците основават претендираното право на собственост на проведена
реституция по реда на ЗСПЗЗ и наследство от общите наследодатели Х. И. Д.
и Е. А. Д. (първият ищец, като техен син, а другите двама – деца на починалия
2
им син И. Х. Д.).
Ответникът оспорва иска. Противопоставя възражения за липса на
проведена и завършена реституционна процедура по реда на ЗСПЗЗ в полза
на ищците и за придобито право на собственост върху процесния имот в
резултат на давностно владение, установено от 2003 г., удостоверено с
издаден в негова полза констативен нотариален акт №15, том 7, дело
№1145/2019г. по описа на нотариус Светлана Кожухарова, с район на
действие Районен съд Асеновград.
За да постанови обжалваното сега решение, районен съд е приел за
доказано ищците да са придобили правото на собственост върху спорния
недвижими имот на посоченото от тях основание – наследство и реституция,
като е счел за неоснователно предявеното от ответника възражение за изтекла
в негова полза придобивна давност за период от 10 години, считано от 2003
г., като в тази връзка е приел, че следва да бъде отменен издаденият в полза
на ответника констативен нотариален акт №15, том 7, дело №1145/2019г. по
описа на нотариус Светлана Кожухарова, с район на действие Районен съд
Асеновград, в частта му за процесния имот.
При извършена служебна проверка по чл. 269 от ГПК, в рамките на
дадените му правомощия, съдът намира така обжалваното решение за
валидно и допустимо. Не са налице нарушения на императивни
материалноправни норми, които въззивният съд е длъжен да отстрани без да
има изрично направено оплакване в тази насока, съгласно задължителните
указания дадени с ТР № 1/2013 на ОСГТК на ВКС.
По посоченото в жалбата относно правилността на обжалваното
решение:
Няма спор, а и от представените удостоверение за наследници (л. 11 и л.
136 от делото на РС) се установява, че въззиваемите А. Х. Д. (техен син), Е. И.
К. и Х. И. Д. (деца на починалия им син И. Х. Д.) са наследници по закон на Х.
И. Д. и Е. А. Д.
С решение № 1824А/14.12.1993 г. на ПК – гр. Асеновград, община
Асеновград (л. 6 от делото на РС) на наследодателя Х. И. Д. е възстановено
правото на собственост в стари реални граници на имот от 1,891 дка, девета
категория, местност „***“, по картата на землището на Г. В., ЕКАТТЕ 99087,
община Асеновград, съставляващо имот № 238045, при граници: имот №
238042 – нива на С. П. Б.; имот № 238079 – полски път на община Асеновград
и имот № 238043 – параграф 4 ЗСПЗЗ на А. С. М.. Със заповед № А-
1563/30.07.2019 г., допълнена със заповед № А-455/09.03.2020 г. на кмета на
Община Асеновград, същият имот е възстановен като новообразуван имот с
№ 238.45, по плана на новообразуваните имоти, одобрен със заповед № ЗД-
00-185/03.11.2009 г. на Областния управител на Област Пловдив, като е
отразено, че се касае за терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ и е посочено, че съгласно
кадастралната карта, одобрена със заповед № 300-5-52/08.07.2004 г. на
Изпълнителния директор на АК – София, имотът е с кадастрален
идентификатор № 99087.238.45. В заповедта са посочени граници на имота,
съвпадащи с тези по Решение № 1824А/14.12.1993 г. на ПК – гр. Асеновград.
3
За така посочения имот жалбоподателят И. А. Л. се е снабдил с
констативен нотариален акт №*, том 7, дело №1145/2019г. по описа на
нотариус Светлана Кожухарова, с район на действие Районен съд Асеновград.
С оглед на наведените твърдения, възникването на право на собственост
в полза на ищците, е обусловено от установяването на два елемента – влязъл в
сила акт за възстановяване на собствеността върху имота в полза на
наследниците на Х. И. Д., издаден в съответно проведена реституционна
процедура и настъпило универсално наследствено правоприемство.
По отношение на първия посочен елемент - правното действие на
решенията на органа на поземлената реституция са разрешени с ТР № 1/97
год. на ОСГК на ВКС, с което е прието, че решенията на поземлените
комисии, сега ОСЗ за възстановяване собствеността на земеделски земи в
стари (реални) граници имат конститутивно действие. За да се прояви
конститутивното действие на реституционния акт следва обектът на
възстановена собственост да е ясно и точно индивидуализиран по
местонахождение и граници, съобразно действащ план. Преценката за
проявено конститутивно действие на решението за възстановяване
собствеността по ЗСПЗЗ, следва да се извършва с оглед редакцията на закона
към момента на постановяването му. Решенията на ПК/ОСЗ, с които се
възстановяват земи в терени по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, имат конститутивно
действие, ако са издадени преди изменението на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ (ДВ
бр. 68 от 30.07.1999 г.), като в посочения смисъл са решение № 588 от
29.06.2010 г. по гр. д. № 1350/09 г. на ВКС, I ГО.; решение № 106 от 19.05.11
г. по гр. д. № 1326/10 г. на ВКС, II ГО; решение № 809/14.01.11 г. по гр. д. №
1889/09 г. на I ГО. Тези решения възстановяват правото на собственост в
реални граници, които следва да бъдат определени в решението, като
изискването за действащ ПНИ е по аргумент от чл. 28, ал. 4 ППЗСПЗЗ
(ДВ.бр.122/97г.). Едва след посоченото изменение на ЗСПЗЗ от 30.07.1999 г. е
въведена двуетапност на производството по възстановяване на земите в
терени по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, като първо се издава решение на поземлената
комисия за признаване правото на собственост, а след това - заповед на кмета
на общината за възстановяване на собствеността върху новообразуваните
имоти и скица към нея. Посочената процедура обаче се прилага само в
случаите, когато за конкретния имот не е било постановявано конститутивно
решение на поземлената комисия преди 30.07.1999 г.
Решение № 1824А/14.12.1993 г. на ПК – гр. Асеновград, с което в полза
на Х. И. Д. е възстановено правото на собственост върху процесния имот е
издадено преди изменението на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ (ДВ бр. 68 от
30.07.1999 г.) и преди приемане на чл. 28, ал. 4 ППЗСПЗЗ (ДВ.бр.122/97г.). В
това решение възстановеният имот е индивидуализиран достатъчно ясно, чрез
посочване на неговия номер по картата на землището и граници от три
страни. Не е установено към него да е издадена скица, но с оглед
констатираната по – горе ясна индивидуализация на имота, това не е пречка за
настъпване на конститутивния му ефект (в този смисъл решение №
262/13.07.2012 г. по г.д.№ 944/2011 г., I-во г.о. на ВКС и цитираната в него
практика). Изискването за скица, която да бъде приложена към решението
4
(независимо при коя редакция на чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ е издадено) е
предназначено да индивидуализира на място признатия за възстановяване
имот. Ако е възможно имотът да бъде разпознат на място и без скица, а
например посредством текстовата част на решението или чрез удостоверение
по чл. 13 ППЗСПЗЗ, липсата на такава не се отразява на валидността на
административния акт (така – решение № 93/07.06.2013 г. на ВКС по гр. д.
883/2012 г.).
Неоснователни са доводите във въззивната жалба за липса на
стабилитет на Решение № 1824А/14.12.1993 г. на ПК, доколкото същото е
позитивно за молителите и липсва правен интерес от обжалване.
По отношение на вторият посочен елемент - както се посочи по – горе
качеството на въззиваемите на наследници на посоченото в решение №
1824А/14.12.1993 г. на ПК правоимащо лице е безспорно установено от
представените удостоверение за наследници (л. 11 и л. 136 от делото на РС).
Относно възражението за идентичност на притежавания от
наследодателя на въззиваемите имот преди одържавяването и възстановения с
решение № 1824А/14.12.1993 г. на ПК - ответникът по иск за собственост,
основан на земеделска реституция, който не заявява права към момента на
одържавяване на имота, не разполага с възражението, че възстановеният имот
не е бил собственост на ищеца, респективно на негов наследодател, към
момента на образуване на ТКЗС или че не е идентичен на същия, тъй като на
практика с това възражение се повдига спор за материално право по чл. 14, ал.
4 ЗСПЗЗ, страни по който могат да бъдат само лица, които са заявили имота
за възстановяване. Такива права в настоящото производство ответникът не
твърди. В случая последният противопоставя наличието на права възникнали
след момента на образуване на ТКЗС, а именно изтекла в негова полза
придобивна давност, с начало 2003 г. При това положение жалбоподателят не
може да оспорва легитимацията на ищците, произтичаща от влязлото в сила
решение за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ (в този смисъл
тълкувателно решение № 9/07.11.2012 г. по тълк. д. № 9/2012 г. на ОСГК на
ВКС; решение № 183/29.10.2013 г. по г. д. № 2070/2013 г. на ВКС, ІІ г. о.;
решение № 111/21.06.2017 г. по г. д. № 3709/2016 г. на ВКС, І г. о. и решение
№ 206/03.01.2018 г. по г. д. № 380/2017 г. на ВКС, І г. о.).
От посоченото следва извод, че административната процедура по
възстановяване на собствеността е приключила с издаване на решение №
1824А/14.12.1993 г. на ПК. Правата на ищците следва да се считат доказани с
решението на органа на поземлена реституция, като последващото приемане
на ПНИ няма отношение към собствеността (в този смисъл решение №
262/13.07.2012 г. по г. д. № 944/2011 г. на ВКС, І г. о.). Издадената на
30.07.2019 г. заповед на кмета на общината по § 4к ПЗР на ЗСПЗЗ няма
реституционен ефект, тъй като той е настъпил преди това с издаването на
посоченото позитивно решение на поземлената комисия.
По възражението за изтекла в полза на жалбоподателя придобивна
давност:
Ищецът разполага с документ за собственост и доколкото по делото е
5
установено осъществяването на отразеното в него придобивно основание, по
аргумент от тълкувателно решение № 11/21.03.2013 г. по тълк. д. № 11/2012 г.
на ОСГК на ВКС, ответникът носи тежестта да докаже фактическия състав на
удостовереното с нотариален акт № *, том *, дело №***г. по описа на
нотариус Светлана Кожухарова, с район на действие РС Асеновград,
придобивно основание – изтекла в негова полза десетгодишна придобивна
давност.
Правото на собственост на основание чл. 79, ал.1 от ЗС се придобива,
чрез непрекъснато владение в продължение на десет години. Посоченият в
нормата фактически състав включва два елемента – упражняване на
фактическа власт и изтичане на определен период от време.
Относно владението – то се определя като упражняване на фактическа
власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя.
Неговите признаци са два: 1/ обективен – упражняване на фактическа власт,
която включва извършване на фактически действия, недвусмислено
манифестиращи власт върху вещта и 2/ субективен – намерение за своене.
Изисква се кумулативното им наличие, като с чл. 69 от ЗС е установена
оборима законова презумпция - предполага се, че владелецът държи вещта
като своя, освен ако не се установи, че я държи за другиго. За да е налице
владение, фактическата власт, която се упражнява върху чужд имот, трябва да
е постоянна, спокойна, явна и несъмнителна.
Във връзка с упражняваната върху процесния имот фактическа власт в
първоинстанционното производство са събрани показанията на петима
свидетели.
Свидетелите Т. Б. – собственик на съседен имот и Х. Т., разпитани в
съдебно заседание на 14.10.2020 г. твърдят жалбоподателят да е упражнявал
фактическа власт върху неограден имот от около 4 декара, представляващ
ливада. Според двамата имотът е косен. При разпит на 14.10.2020 г.
свидетелят Б. заявява, че имотът е косен от трето лице - Е., което е гледало
кози там, като жалбоподателят му е дал позволение, а при повторен разпит на
14.04.2021 г. твърди, че жалбоподателят сам е косял имота, като посочва това
да се е случвало в периода 2006 г. – 2019 г. Свидетелят Т. първоначално
заявява, че овчар или козар е косил имота, след това, че не знае кое лице е
косило имота, защото когато е ходил имотът е бил вече окосен, а накрая
казва, че е виждал как жалбоподателят е разрешавал на трети лица да косят,
включително и през 2002 г., което е една година преди заявения от
жалбоподателя период на владение, с начален момент 2003 г. Същите двама
свидетели посочват и че през 2005 г. – 2006 г. жалбоподателят поставил
кошери в имота. Свидетелят Т. не конкретизира къде е било
местоположението на кошерите, а свидетелят Б. при повторния разпит на
14.04.2021 г., проведен от съда по време на оглед на процесния имот посочва
кошерите да са били поставени в четириъгълник, образуван между
обръщалото на пътя, храстите и пътя, който води към имота над храстите,
като жалбоподателят ползвал двата съседни имота като едно цяло.
Съдът не кредитира посочените показания на свидетелите Б. и Т.
6
относно това имотът да е бил косен от жалбоподателя или от допуснато от
него в имота трето лице – в тази им част показанията са общи, противоречиви
и непоследователни, както взети по отделно, така и съпоставени помежду си.
От тях на първо място не може да се изведе еднозначен извод за това, че е
бил косен именно процесният имот, доколкото и двамата свидетели твърдят,
че жалбоподателят е владял имот с площ от 4 декара, като установяват, че
всъщност жалбоподателят е владял процесния и съседния на него имот, които
не са били оградени. Липсва еднопосочност и относно твърденията им за
лицето или лицата косили имота, период в който това се е случвало, както и
че съгласие за това е дадено именно от жалбоподателя.
По отношение на кошерите – не се установява по несъмнен начин те да
са били разположени в процесния имот. Свидетелят Б. посочва кошерите да
са били на място зад пътя, ограждащ процесния имот и водещ към съседния,
към който отново няма ограждения. Свидетелят Т. не сочи конкретно къде са
разположени кошерите. Както се посочи по - горе и двамата в показанията си
посочват владяната площ да е по - голяма от процесната. Последното оставя
неяснота относно това, дали твърдените от тях действия на жалбоподателя по
поставяне на кошери, касаят именно процесния имот или съседния, за който
свидетелят Б. твърди също да е владян от жалбоподателя.
От друга страна свидетелят Д. К. – разпитан на 14.04.2021 г., по време
на извършен от съда оглед на процесния имот сочи, че в края на 2020 г. е
трасирал същия. Посочва, че в съседния на процесния имот е имало три
изоставени кошера. Няма постоянни наблюдения върху имота, но всичко
изглеждало изоставено. Посочва, че източната граница между имот 46 към
имот 45 е до завоя на пътя, който тръгва от обръщалото в посока запад, като
ориентирайки се по това съди, че мястото, на което свидетелят Б. е посочил
да са се намирали кошерите, остава в имот 45.
В същото време свидетелите Х. К. и Р. И. – дъщеря на ищеца А.Д.
установяват, че до 2003 г. въззиваемите са ползвали имота и са се грижили за
него, като причината да спрат да го правят е била възникнал по това време
пожар в местността. Посочват, че посещават имота два – три пъти в годината,
като не са забелязали той да се коси или облагородява. Кошери в имота
нямало.
Показанията на свидетелите К. и К. следва да бъдат кредитирани от
съда като логични и последователни, а показанията на свидетеля И., ценени
съобразно правилото на чл. 172 от ГПК, доколкото кореспондират с тези на
свидетелите К. и К.. Свидетелят К. има наблюдения върху състоянието на
имотите в местността, както от периода на одържавяването им, така и след
това. Впечатленията му са преки и постоянни и от тях се установява, че след
2004 г. след възникнали пожари в местността процесният и съседните му
имоти постепенно запустели, били разграбени и за тях не се полагали грижи.
Това се потвърждава и от показанията на свидетеля К., който макар да няма
постоянни наблюдения има спомени, че до 2008 – 2009 г. е имало остатъци от
огради и все още свежа трева, а след това изглеждали пустеещи и изоставени.
Показанията на свидетеля К. се кредитират и в частта им относно липсата на
кошери в процесния имот, доколкото както вече се посочи оградите между
7
имотите са били унищожени и дори и кошери да са били поставени, то това е
било на гранична площ между процесния и съседния му имот, която
възприятийно е отделена от процесния имот от черния път, преминаващ през
него и заобикалящ го (показанията на свидетелите Б., К. и И.) и по никакъв
начин не би могло да се възприеме като осъществяване на своително действие
по отношение на процесния имот.
По този начин по делото не се установи жалбоподателят да е
осъществявал явна и несъмнена фактическа власт върху процесния имот по
начин, че всяко лице да може да възприеме тези му действия. Липсва
демонстриране на действия, който биха могли да бъдат възприети от трети
лица, включително и от въззиваемите, като завладяване и афиширане
намеренията на жалбоподателя да упражнява по отношение на процесния
имот фактическото съдържание на правото на собственост. Поради това не
може да се приеме, че въззиваемите са изгубили владението върху своя имот,
а жалбоподателят е установил свое.
Отсъствието на първия елемент от фактическия състав на придобивната
давност, прави безпредметно изследването на втория – изтичане на
законоустановения период от десет години.
Липсата на владение, годно да породи правните последици на
придобивната давност, налага извод за неоснователност на възражението за
изтекла в полза на жалбоподателя придобивна давност и обосновава
основателност на предявения положителен установителен иск.
Като последица от извода, че И.Л. не е придобил право на собственост
върху процесния имот по давност и на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК
констативният нотариален акт следва да бъде отменен в частта му относно
този имот.
Предвид съвпадане на крайните изводи на въззивната инстанция с тези
на първостепенния съд, въззивната жалба се явява неоснователна, а
обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно.
С оглед крайния изход от спора на въззиваемата страна се дължат
разноски на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. По представен по реда на чл. 80
от ГПК списък те са в размер на 600,00 лв. адвокатско възнаграждение, което
е уговорено и платено в брой, съгласно Договор за правна защита, представен
на л. 22 от в. г. д. № 1706/2021 г. по описа на ОС Пловдив. Същите следва да
бъдат присъдени.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260197/17.05.2021 г., поправено с
решение № 260365/15.11.2021 г., постановено по г. д. № 487/ 2020 г. по описа
на РС Асеновград.
ОСЪЖДА И. А. Л., ЕГН ********** от гр. А., ул. ***, да заплати на А.
Х. Д., ЕГН ********** от гр. А., ул. ***, Е. И. К., ЕГН ********** от гр. П.,
8
ул. *** и Х. И. Д., ЕГН ********** от гр. А., ул. ***, на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК, сумата от 600,00 лева (шестстотин лева), представляваща разноски
за адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от
съобщаването, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред
Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9