Р Е Ш Е Н И Е
№ ………….
Гр. София, 22.03.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО,
IV “Д” въззивен състав, в
публичното заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА
КОРДОЛОВСКА
МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Екатерина
Калоянова, като разгледа
докладваното от съдия Кордоловска гр. дело № 797 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
С решение №
251173 от 22.10.2019 г. по гр. д. № 60290/2017 г. по описа на СРС, ГО, 77 състав, съдът е признал за установено по исковете, предявени от „Т.С." ЕАД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***, срещу Л.Ц.М., ЕГН **********, с правно
основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПK във
вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, че Л.Ц.М. дължи на „Т.С." ЕАД
сумата от 3 682,20 лв. - неизплатена главница, представляваща стойност на
консумирана, незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2014 г. - м.04.2016 г.
както и изравнителна сметка, отразена в Обща фактура № **********/31.07.2014 г.
за отоплителен сезон 01.05.2013 г. - 30.04.2014 г. за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ул. ******, ведно със законната лихва върху главницата
от 12.05.2017 г. - датата на депозиране на Заявлението до окончателното
изплащане на сумата, сумата от 600,42 лв. - лихва за забава за периода
15.09.2014 г. - 02.05.2017 г., както и главница за такса за услугата дялово
разпределение в размер на 51,04 лв. за периода м.05.2014 г. - м.04.2016 г.,
като е отхвърлил иска за лихва за забава плащането главницата за дялово
разпределение в размер на 8,15 лв. за периода 15.09.2014 г. - 02.05.2017 г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 19.05.2017 г. по
ч.гр.д. № 30008/2017 г. на СРС, 77 състав.
С решението Л.Ц.М. е осъден на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК да заплати на „Т.С.”
ЕАД сумата от 661,25 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски в исковото
производство и сумата от 86,68 лв. за разноски в заповедното производство,
съразмерно с уважената част от исковете.
Недоволен
от така постановеното решение, в частта, с която са уважени установителните искове
с правно основание 422, ал. 1 ГПК е останал ответника в
производството Л.Ц.М., който го обжалва при твърдения, че решението в
обжалваната част е недопустимо, тенденциозно, злонамерено, опорочено от
процесуална гледна точка, по подробно изложени във въззивната жалба съображения.
Искането му към съда е да обезсили решението, като недопустимо, евентуално да
го отмени и исковете да бъдат изцяло отхвърлени.
Въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД, чрез
процесуалният си представител юрк. А.К.депозира молба от 15.02.2021 г., с която
моли съда да даде ход на делото в тяхно отсъствие, оспорва въззивната жалба, не
прави възражение по доклада. Иска да се потвърди първоинстанционното решение,
претендират се разноски и юрк. възнаграждение, възразява се за прекомерност на
адв. възнаграждение на въззивника.
Третото лице помагач на ищеца „Т.С.“ ЕООД
не взема становище по въззивната жалба и не представя доказателства.
Решението
в отхвърлителната част, като необжалвано от ищеца е влязло в сила.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението; по допустимостта му само в
обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176
от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по
гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на
ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от
12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените
във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на
посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически
констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на
първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а
надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за касиране на
въззивното решение.
Предявените пред първоинстанционният съд искове са установителни,
при правна квалификация чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 във вр. с чл. 124, ал.
1 от ГПK във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, за дължимост на суми
начислени на ответника като стойност на получена и разходвана от него топлинна
енергия на процесния адрес.
Производството се развива след
постъпване на възражение против заповед за изпълнение, издадена в полза на „Т.С.”
ЕАД.
Предвид разпоредбата на чл. 415 ГПК за
ищеца е налице интерес за търсената защита, предвид което производството се
явява процесуално допустимо.
Решаващият въззивен състав приема, че в
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
пораждането и съществуването на правото му да получи плащане на процесната
сума, заявена в ИМ по реда на чл. 415, вр. чл. 422 ГПК по предявените
установителни искове.
Въззивната инстанция намира, че в
правилно приложение на материалния закон, чл. 149, ал. 1, т. 6 от Закона за
енергетиката първостепенният съд приема за установено договорното отношение
между главите страни, досежно процесния топлоснабден обект, намиращ се в сграда
етажна собственост и от това, че в исковия период ищецът подава в нея
топлоенергия за битови нужди.
Ответникът Л.Ц.М. е конституиран като
ответник по делото от първостепенния съд в качеството му на наследник на Ц.Е.М..
По делото не е било спорно, че ответникът Ц.М. е бил собственик на процесния
имот, а това се установява и от представените пред СРС доказателства, поради
което и след неговата смърт отговорността за задълженията му е преминала върху
единствения му наследник по закон – ответника Л.М.. По делото е установено, а и
не е било спорно между страните, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата - етажна собственост /в която се намира процесният имот/ е била
присъединена към топлопреносната мрежа. Поради това и съобразявайки анализът на
събраните по делото доказателства, обоснован се явява извода на първостепенния
съд, че ответникът Л.М. е придобил по наследство собствеността на процесния
топлоснобден имот и има качеството на потребител на топлинна енергия по смисъла
на §1, т. 42 от ЗЕ (отм. 2012 г.), който предвижда, че потребител на топлинна
енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот,
което ползва топлинна енергия. Действително с изменението на посочената
дефиниция на § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ през 2006 г. е изменена първоначалната
дефиниция от приемането на закона, която гласи, че потребителят на топлинна
енергия за битови нужди е физическо лице, което е собственик или титуляр на
вещното право на ползване за топлоснабдения имот. Замяната на изискването
лицето да е титуляр на вещно право на ползване с по-широкото понятие ползвател,
не променя смисъла, който следва да се влага в понятието ползвател, т.е. само
лице, което е титуляр на вещно право на ползване, именно поради липсата на
промяна в дефиницията, дадена в чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Тази разпоредба е променена
едва през 2012 г. и то само с оглед промяната на използвания в закона термин от
потребител на клиент. При все това и досега под клиент на топлопреносното
предприятие по отношение на имотите в сграда в режим на етажна собственост се
разбира собственикът на имота или лицето, притежаващо вещно право на ползване.
Следователно от приемането на ЗЕЕЕ
(отм.) през 1999 г. и досега със ЗЕ под потребители на топлинна енергия за
битови нужди се разбират само собствениците и лицата с вещно право на ползване
(ползватели в този смисъл) на топлоснабдените имоти в сградите в режим на
етажна собственост.
Договорът за възлагане на услугата
топлинно счетоводство сключен между етажната собственост от една страна и
помагача на ищеца от друга има действие и по отношение на ответника Л.М..
Валидната представителна власт на лицето, което го е подписало за всички етажни
собственици, е последица от решението на Общото събрание на ЕС за избор на
търговец, който да извършва дяловото разпределение – дружеството помагач.
На основание чл. 150, ал. 1 от Закона за
енергетиката, в сила от 09.12.2003 г., ДВ, бр. 107/2003, отношенията по повод
продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие и потребителят на
същата се уреждат от публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Предвид липсата на данни по
делото за възражение от ответника по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ съдът намира, че
приетите от „Т.С.“ ЕАД и одобрени от Комисията общи условия за процесния
период, публикувани най-малко в един местен и един централен всекидневник са
обвързващи между ищеца и ответника. Следователно решението е обосновано в
частта, с която СРС приема за доказано основанието (източниците на вземанията,
предмет на установителните искове).
Решението е обосновано и правилно в
частта, в която районният съд приема за доказан размера на задължението за цена
на топлинна енергия по отношение на ответника Л.М. за сума в размер на 3 682,20
лв. за периода от м.05.2014 г. до м.04.2016 г.
Претендираните вземания не са установени
единствено от счетоводните записвания на ищцовото дружество и представените
едностранно съставени частни документи. Изводът на СРС е направен при съвкупна
преценка на събраните по делото писмени доказателства и изслушаните експертизи.
От заключението на изслушаната и
неоспорена пред първоинстанционния съд КСТСчЕ се установява, че ТЕ в АС се
измерва с общ топломер, който се отчита по електронен път в началото на всеки
месец чрез уред с четяща глава в 00.00 часа на първо число от съответния месец.
Разликата между тези показания и старите показания е количеството топлинна
енергия, постъпило в АС. От нея се изваждат технологичните разходи от работата
на АС, които са за сметка на топлопреносното предприятие, а разликата е
количеството ТЕ, потребена от абонатите. Вещото лице по СТЕ установява, че
технологичните разходи са изчислявани съгласно Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г.
за топлоснабдяването и са отчислявани ежемесечно от отчетената от общия
топломер ТЕ. В процесния имот са извършени отчети от „Т.С.” ЕООД на 26.05.2014 г.,
11.05.2015 г. и 16.04.2016 г., като отчетите са подписани от абоната. Сумите за
отопление на имота са начислени по показанията на три топлинни разпределители,
които са с дистанционен радиоотчет, както и за щранг-лира в банята, на която
няма техническа възможност да се монтира уред за дялово разпределение.
Радиоотчета е показал консумация и на трите радиатора, за която са начислени
съответните суми. Начислени са и такива за отдадената от щранг-лирата топлинна
енергия, като вещото лице посочва, че това е извършено съобразно действащата
нормативна уредба. Сумите за топла вода са начислени по данни за консумирана
гореща вода, снети от два топли водомера. За имота са начислени суми за ТЕ,
отдадена от сградна инсталация. Сочи се в заключението, че сумите за ТЕ,
отдадена от сградната инсталация са изчислени на основание чл. 143 ал. 1 от ЗЕ
от 2006 г., в съответствие с Методика за дялово разпределение на ТЕ в СЕС - т.6.1.1
от Методиката към Наредба № 16-334/2007 г. и съобразно пълния отопляем обем на
имота, с включени общи части - енергията за сградна инсталация е начислена на
абоната за обем 211 куб.м., при пълен отопляем обем, съгласно Акт за
разпределение на кубатурата в жилищната сграда от 210,78 куб.м.
Вещите лица заключават, че на база
доставена ТЕ в СЕС и дялово разпределение, потреблението на топлинна енергия,
дължима от абонатен № 036060 за исковия период - м.05.2013 г. - м.04.2016 г.,
изчислено по текущи цени, определени от КЕВР за съответния период възлиза на
сумата от 3 814,38 лв., без включена такса на фирмата за топлинно
счетоводство. Последната е в размер на 51,04 лв. по фактури за периода
м.05.2015 г. - м.04.2016 г.
Доколкото купувачът дължи цената на
реално потребената енергия, то при определяне дължимата цена следва да се
вземат предвид не стойностите на прогнозния дял, а тези, които се формират в
резултат от изравняване, т.е сумите по изравнителните сметки. Според вещото
лице по КСТСчЕ стойността на доставената топлинна енергия за периода м.05.2013
г. - м.04.2016 г. е общо в размер на 3 814,38 лева. Ищецът претендира сума
в размер на 3 682,20 лв., като с оглед диспозитивното начало в гражданския
процес правилно първостепенния съд е уважил иска в пълният му предявен размер.
Основателна е и претенцията на ищеца за
заплащане на дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово
разпределение в общ размер от 51,04 лв. по фактури за периода м.05.2015 г. - м.04.2016
г., чийто размер не е оспорен.
По отношение на претенциите с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД настоящият съдебен състав намира
следното:
Основателността на иска за мораторна
лихва предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на
забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните.
Съгласно Общите условия, действали за
процесния период купувачът е длъжен да заплаща месечната сума за топлинна
енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. При
забава в плащането потребителят дължи обезщетение в размер на законната лихва. Поради
това ответникът дължи обезщетение за забава плащането на главницата за
потребена енергия за периода 15.09.2014 г. -02.05.2017 г. Съгласно заключението
на ССчЕ обезщетението за забава възлиза на 634,41 лв., но с оглед
диспозитивното начало в процеса искът правилно е бил уважен в предявения му от
ищеца размер – 600,42 лв.
По отношение на цената за услугата
дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя
на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана - арг.
чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена и
получена от ответника покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
поради което акцесорните претенции в тази част за сумата от 8,15 лв. правилно
са били отхвърлени като неоснователни.
В заключение, съдът приема, че
задължението на ответника е определено според отчетното количество и подадената
топлоенергия съобразно законовите изисквания.
В упражнение на правомощията си по чл.
271 от ГПК въззивната инстанция е длъжна да потвърди решението в обжалваните му
части.
С оглед изхода на делото, разноски
следва да бъдат присъдени на въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД на основание чл.
78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП в размер на 100 лв.
При тези мотиви, Софийски градски съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 251173 от 22.10.2019 г. по
гр. дело № 60290/2017 г. по описа на СРС, ГО, 77 състав, вкл. в частта за
разноските.
ОСЪЖДА Л.Ц.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Т.С.”
ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 100 лв.,
представляваща сторените в производството разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца „Т.с.“ ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл. 280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.