№ 92655
гр. София, 04.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВА
като разгледа докладваното от ВА Частно гражданско дело №
20221110137503 по описа за 2022 година
РАЗПОРЕЖДАНЕ
гр. София, 04.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВА
като разгледа докладваното от съдия ВА ч. гр. д. № 37503/2022 г. по описа на СРС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 414а ГПК.
Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „ТС“
ЕАД срещу Е. Л. У..
Съдът е разпоредил, като е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 18.07.2022 г. по ч. гр. д. № 37503/2022 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти
състав.
В срока по чл. 414а, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 414, ал. 2 ГПК е подадено възражение от
длъжника с твърдения за плащане на задължението. Към възражението са представени
писмени доказателства – платежно нареждане.
С разпореждане от 19.09.2022 г., съдът счел, че възражението е такова по чл. 414а
ГПК, като е изпратил препис от възражението с приложените доказателства на заявителя за
становище в тридневен срок от съобщението. На заявителя е указано, че ако не вземе
становище в срок заповедта за изпълнение ще бъде обезсилена.
В срока по чл. 414а, ал. 4 ГПК е подадено становище от заявителя, като се поддържа,
че всички суми по заповедта са изплатени, освен сумата от 12,97 лева – незаплатено
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното:
От Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.07.2022 г. по
ч. гр. д. № 37503/2022 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав се установява, че същата са
1
обективирани следните вземания: сумата от 692,40 лева, представляващи незаплатена цена
на доставена топлинна енергия по договор № 38689/04.06.2018 г. за покупко-продажба на
топлинна енергия за стопански нужди за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.
София,....................., аб.№ 392997 за периода от м.08.2019 г. до м.04.2021 г., ведно със
законната лихва от 11.07.2022 г. до окончателното плащане, както и сумата от 196,96 лева -
мораторна лихва върху главницата за незаплатената топлинна енергия за периода от
01.10.2019 г. до 01.07.2022 г., както и сумата от 16,80 лева, представляващи незаплатена
цена на услугата дялово разпределение за периода от м.08.2019 г. до м.07.2020 г., както и
сумата от 3,86 лева - мораторна лихва върху главницата за дяловото разпределение за
периода от 01.10.2019 г. до 01.07.2022 г., както и деловодни разноски: сумата от 25,00 лева -
дължима държавна такса и сумата от 50,00 лева - юрисконсултско възнаграждение. Или
общо заповедта за изпълнение е издадена за сумата от 985,02 лева.
От приложеното от длъжника платежно нареждане се установява, че е заплатена на
заявителя сумата от 985,05 лева. Тоест, противно на становището на заявителя и предвид
служебно известното обстоятелство на съда, че въпреки съдебни произнасяния „ТС“ ЕАД си
начислява деловодни разноски по свое усмотрение, то следва да се приеме, че всички
вземания обективирани в заповедта за изпълнение са погасени чрез извършеното плащане.
Предметът на настоящото производство е обусловен от правилото на чл. 414а, ал. 4,
изр. 2 ГПК, че ако становището на заявителя е подадено в срок, съдът се произнася по
възражението и постъпилото становище. Доколкото, ако съдът констатира, че заповедта за
изпълнение е влязла в сила, следва да се произнесе и по искането за издаване на
изпълнителен лист, което е инкорпорирано в подаденото заявление за издаване на заповедта
за изпълнение, съдът дължи произнасяне и по този въпрос.
Заповедното производство е строго формално, като основната цел е да се провери
дали претендираното вземане от заявителят-кредитор е спорно. Ако вземането не е спорно,
тоест не бъде подадено възражение в срок, заповедта за изпълнение влиза в сила – арг. чл.
416 ГПК.
Разпоредбата на чл. 414а ГПК е проявление на посочената цел – да се провери дали
вземането е спорно, доколкото с изпълнението на задължението в срока за доброволно
изпълнение, ако длъжникът е изпълнил точно креансата посочена в заповедта за
изпълнение, същият удовлетворява интереса на кредитора да получи изпълнение на
вземането си. В тази хипотеза е безпредметно да се води исков процес, като заповедта за
изпълнение per argumentum a fortiori влиза в сила. За кредитора липсва правен интерес от
предявяването на иск, освен в изрично посочените хипотези на чл. 414а, ал. 5 ГПК,
съответно ако кредиторът в становището си твърди, че не е налице точно изпълнение на
претендираното вземане, което обуславя наличието на правен спор. Другата хипотеза,
когато длъжникът е платил, но производството не приключва веднага касае разрешаването
на материалноправния спор за отговорността за разноските. В случая нито една от
посочените хипотези не е налице, а страните се изразили становище, че всичко
претендирани вземания са погасени чрез плащане, за което по делото са представени
писмени доказателствени средства. Следователно с изтичането на срока за становище на
заявителят, заповедта за изпълнение е влязла в сила, поради което и съдът следва да уважи
подаденото възражение по чл. 414а ГПК.
Необходимо е да се изясни, че доколкото вземанията за главница са удовлетворени
изцяло, макар и заповедта за изпълнение да е влязла в сила и да представлява изпълнително
основание (арг. чл. 404, т. 1 ГПК), в същата не е налице годно изпълняемо право, за което да
бъде издаде изпълнителен лист, поради което искането за издаване на изпълнителен лист,
което е инкорпорирано в подаденото заявление за издаване на заповедта за изпълнение
трябва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, Софийският районен съд
2
РАЗПОРЕДИ:
РАЗПОРЕДИ:
ПРИЕМА възражение по чл. 414а ГПК с вх. № 192023/15.09.2022 г., подадено от Е.
Л. У., ЕГН: ********** срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 18.07.2022 г. по ч. гр. д. № 37503/2022 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „ТС“ ЕАД, ЕИК: ................... за издаване на
изпълнителен лист въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК от 18.07.2022 г. по ч. гр. д. № 37503/2022 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване в частта, с която е оставено без
уважение, съответно е уважено искането за издаване на изпълнителен лист, с частна жалба
пред СГС в двуседмичен срок, който за молителя тече от връчването на разпореждането, а за
ответника – от връчването на поканата за доброволно изпълнение, а в останала си част е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от разпореждането да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3