О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 291 /09.02.2021 година, град Б.
Административен
съд – Б., в закрито заседание на девети февруари две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
Съдия: Веселин Енчев
при секретар Г. С.,
разгледа адм.д. № 1161/2020 година.
Производството е
по реда на чл. 145 и следващите от Административно- процесуалния кодекс (АПК).
Образувано по жалба, първоначално подадена от
„СК“ ООД – Б. с ЕИК ********* със съдебен адрес ***, чрез адвокат В.Б. (лист 5
– 8 от приложеното адм.д. № 5285/2020 година на ВАС), против твърдян мълчалив
отказ на министъра на културата да се произнесе по заявление вх. № 70 00 –
1931/03.12.2019 година (лист 54 – 55 от адм.д. № 5285/2020 година на ВАС),
подадено от З.Г. С., от името на дружеството, на Д.П. и на Г.П., до министъра
на културата чрез Националния институт за недвижимо културно наследство
(НИНКН).
Със заявлението
е поискано „разглеждането на документация“ на две сгради (с идентификатори 07079.612.214.1
и 07079.612.214.3) в центъра на град Б. - недвижими паметници на културата, собственост
на „СК“ ООД, за които е установено, че се намират в лошо физическо състояния,
по отношение на които е проведено производство по реда на чл. 73 от Закона за
културното наследство (ЗКН) и за които са издадени заповеди на кмета на община Б.
с разрешение за „демонтиране“ и „последваща реконструкция“, както и за
изследване на „възможността на дострояване, пристрояване и промяна на
конструктивната система на сградата“.
Актуалният жалбоподател
„СК Т.“ ЕООД с ЕИК ********* (частен правоприемник на първоначалния
жалбоподател „СК“ ООД), чрез процесуалните си представители, твърди, че
мълчаливият отказ е незаконосъобразен. Легитимира се като собственик на двете
сгради – паметници на културата, и поддържа, че със заявлението от 03.12.2019
година е внесъл за съгласуване задание за изменение на ПУП – ПРЗ и РУП за УПИ I-704 в кв. 124а от централната част на град Б., като е
поискал да бъде съгласувано Мотивирано предложение със скици – предложения за
изменение на действащия ПУП – ПРЗ, с които да бъде регламентирана
„реконструкция чрез преизграждане по автентични данни“ на сградите. Заявява, че
мълчаливият отказ е бездействие на администрацията, въпреки задължението
ѝ да се произнесе по същество, тъй като нормата на чл. 84 ал. 13 от ЗКН
въвежда изричното условие отказът да се мотивира писмено. Изтъква, че след като
е поискал съгласуване на изменение на действащия ПУП, с което да бъде
регламентирана реконструкция, министърът е дължал изричен отговор, а
мълчаливият отказ е незаконосъобразен.
Иска отмяна на
мълчаливия отказ. Претендира присъждане на разноски. В съдебното заседание,
чрез двама процесуални представители, доразвива първоначално изложената теза за
незаконосъобразност на отказа в пледоарии и с писмени бележки.
Ответникът, чрез
писмени становища от процесуален представител, оспорва допустимостта и
основателността на жалбата. Твърди, че не е налице незаконосъобразен мълчалив
отказ, тъй като министърът не е бил надлежно сезиран от дружеството, за да
дължи произнасяне - съгласуване.
След като
съпостави доказателствата по делото, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка.
На 23.08.2019
година, вероятно по искане вх. № 94 – 01 – 26663/09.08.2019 година от „СК“ ООД
и от Д.П., като собственици на сграда с идентификатор 07079.612.214.1 и на сграда
с идентификатор 07079.612.214.3 (и за тяхна финансова сметка – за разходи по
командироване на служители), със заповед № 2350/23.08.2019 година, на основание
чл. 73 ал. 1 от ЗКН, кметът на община Б. е назначил комисия, която след оглед
на място, да даде заключение за състоянието на сградите и необходимостта от
укрепителни, ремонтни и реставрационни работи (лист 57 - 58).
Назначената
комисия е извършила оглед на сградите, представляващи архитектурно – строителна
недвижима културна ценност. При огледа комисията е констатирала, че сградите са
в „крайно лошо техническо състояние“ и е „невъзможно“ да се поправят и
заздравят, затова с изготвените констативни протоколи от 13.09.2019 година е
разрешила „демонтиране и последваща реконструкция по смисъла на ЗКН“, „като се
допуска да се изследва възможността на дострояване, пристрояване и промяна на
конструктивната система…, както и промяна на обемно – пространствените
характеристики…“ във връзка с „…реинтеграция в хармония с новоизградената
архитектурна среда“ (лист 45 - 56).
На 27.11.2019
година кметът на общината, въз основа на съставените констативни протоколи,
удостоверяващи състоянието на сградите, е издал заповед № 3622/27.11.2019
година и заповед № 3630/27.11.2019 година. Със заповедите на собствениците на
сградите - „СК“ ООД, Д.П. и Г.П. – е разпоредено да възложат изготвяне на
графична, текстова и фото – документация, достатъчна за изпълнението на
реконструкция на сградите и запазване на фасадите им, като се „допуска да се изследва възможността за дострояване,
пристрояване и промяна на конструктивната система“, както и „промяна на обемно
пространствените характеристики“. Със същите заповеди е разпоредено изготвената
документация да бъде „представена в Министерство на културата за съгласуване по
реда на чл. 84 от ЗКН“, а след получаване на „положително становище“,
собствениците да го представят, „ведно със съгласуваната проектна документация“
за издаване на разрешение за строеж и издаване на заповед от кмета на общината
за демонтиране на съответната недвижима културна ценност (лист 61 – 65 и 39 -
44).
На 03.12.2019
година, с процесното заявление вх. № 70 – 00 – 1931/03.12.2019 година по описа
на НИНКН, подадено от З.Г. С., от името на „СК“ ООД, на Д.П. и на Г.П., в
Националния институт за недвижимо културно наследство е изразено желанието на
собствениците „да се съхрани архитектурния образ на сградите с преизграждане на
челните им фасади, като фасадите да бъде вградени в нова композиция на
многофункционална смесена сграда с културен център“. За всяка сграда,
поотделно, е направено предложение за промяна на местоположението (преместване)
на фасади, съответно – вграждане „в новия обем и силует“ (лист 71 - 73, също
лист 54 – 55 от адм.д. № 5285/2020 година на ВАС).
На същата дата,
03.12.2019 година, в НИНКН са постъпили и двете заповеди, издадени от кмета на
община Б. – заповед № 3622/27.11.2019 година и заповед № 3630/27.11.2019 година
(лист 67).
На 19.02.2020
година с писмо изх. № 7000 – 1931(1)/19.02.2020 година – в отговор на
подаденото заявление за демонтаж на сградите – недвижима културна ценност,
директорът на НИНКН е пояснила, че мотивираното предложение на собствениците,
придружено от скица – предложение за изработване на ПУП – РУП за УПИ, може да
бъде разгледано след положително становище на министъра на културата или
оправомощено от него длъжностно лице, като се е позовала на чл. 74 ал. 1 във
връзка с чл. 73 ал. 1 от ЗКН. Преписката не е била изпращана служебно от НИНКН
на министъра на културата за произнасяне (лист 12 и 37 – 38 и 23).
На 03.04.2020
година, след като е приел, че по заявлението има мълчалив отказ на министъра на
културата, управителят на „СК“ ООД го е обжалвал пред ВАС, а впоследствие
жалбата е препратена по подсъдност на АдмС – Б. (лист 5 – 8 и 58 от приложеното
адм.д. № 5285/2020 година на ВАС).
По делото е
допусната и приета съдебно – техническа експертиза, изготвена от архитект.
Според вещото лице, сградата с идентификатор 07079.612.214.1 представлява недвижим
архитектурно – строителен паметник на културата, единична недвижима културна
ценност – „читалище „Пробуда“ на площад „Г. Д.“***, декларирана с писмо №
2187/08.05.1989 година, с предварителна категория „за сведение“. За сградата с
идентификатор 07079.612.214.3 експертът е установил, че представлява недвижим
архитектурно – строителен паметник на културата, единична недвижима културна
ценност – „Производствена сграда (бивша „Маринкови хамбари“), декларирана със
същото писмо - № 2187/08.05.1989 година, с предварителна категория „за
сведение“ (лист 289 - 292).
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.
Жалбата е процесуално
недопустима.
Според чл. 72
ал. 1 и ал. 3 от ЗКН, при наличие на обстоятелства, застрашаващи недвижима
културна ценност от увреждане или разрушаване, собственикът, концесионерът или
ползвателят на имота е длъжен да уведоми кмета на общината, директора на
регионалния музей и регионалния инспекторат по опазване на културното
наследство по местонахождението на недвижимата културна ценност и да предприеме
незабавни действия по обезопасяването ѝ. Кметът на общината или
оправомощено от него длъжностно лице и регионалният инспекторат по опазване на
културното наследство дават незабавно съответни указания за аварийно-временно
укрепване и определят срок за изпълнението им.
Съгласно чл. 73
ал. 1 – 3 от ЗКН, в 14-дневен срок от даване на съответното указание по чл. 72,
ал. 3 за недвижими културни ценности, с изключение на археологическите, кметът
на общината назначава комисия, която включваща определен кръг експерти. Комисията установява с констативен протокол състоянието
на недвижимата културна ценност, както и вида и обема на необходимите
укрепителни, консервационно-реставрационни и ремонтни работи, а към протокола
се прилагат подробно описание на културната ценност според данните за нейната
идентификация и регистрация и данни за собственика. Въз основа на констативния
протокол кметът на общината в 14-дневен срок издава заповед, с която задължава
лицата по чл. 71 ал. 1 за тяхна сметка да извършат в определен срок
необходимите укрепителни, консервационни, реставрационни и ремонтни дейности по
проектна документация, съгласувана по реда на чл. 84 ал. 1 и 2 от ЗКН.
Производството
по чл. 72 - 73 от ЗКН има за задача извършването на неотложни действия за
временно укрепване на недвижими културни ценности, застрашени от увреждане или
разрушаване, както и извършването на
последващи укрепителни, ремонтни и реставрационни дейности, реализирани за
сметка на собствениците на сградите по проекти, които трябва да съгласувани по реда на чл. 84 ал. 1 – 2 от ЗКН.
Съгласно чл. 74
ал. 1 от ЗКН, когато комисията по чл. 73, ал. 1 предлага демонтиране и
последваща реконструкция по автентични данни на недвижимата културна ценност,
нейният собственик изготвя и представя в Министерството на културата графична,
текстова и фотодокументация, достатъчна за изпълнението на реконструкцията.
След положително становище на министъра на културата или оправомощени от него
длъжностни лица кметът на общината издава заповед за демонтиране на недвижимата
културна ценност. Това становище, обаче,
следва да бъде дадено по реда на чл.
84 ал. 1 – 2 от ЗКН.
По начало, самото
производство по чл. 84 от ЗКН има съвършено различно предназначение - териториално устройствена защита на
недвижимите културни ценности и съгласуване от министъра на културата на
инвестиционни проекти и искания за намеси в защитени територии за опазване на
културното наследство, преди одобряването на строежи по реда на Закона за
устройство на територията (ЗУТ), без да е налице аварийна ситуация с конкретна
недвижима културна ценност.
Съгласуването по
чл. 84 ал. 2 от ЗКН от министъра е обвързано от вида на недвижимата културна
ценност. Нормата на чл. 84 ал. 1 от ЗКН предвижда, че съгласуването се извършва
с писмено становище и заверка с печат върху графичните материали в срок до 4
месеца от датата на постъпване на съответната документация в НИНКН или в
общината, определена по чл. 17 ал. 3. Инвестиционните проекти и искания за
намеси в защитени територии за опазване на културното наследство се внасят:
1. за недвижими
културни ценности с категории "световно значение" и "национално
значение" в техните граници и охранителни зони – в НИНКН;
2. за недвижими
културни ценности с категории "местно значение", "ансамблово
значение" и "за сведение" в техните граници и охранителни зони –
в съответното звено по чл. 17 ал. 3 (т.е. в специализирано звено в Община Б. за
т. нар. Югоизточен район).
Процесните
сгради – недвижими културни ценности в центъра на град Б., собственост на „СК“
ООД, Д.П. и Г.П., са с предварителна категория „за сведение“.
От
административното производство, развило се в Община Б. и приключило със заповед
№ 3622/27.11.2019 година и заповед № 3630/27.11.2019 година на кмета на
общината, съдът прави извод, че според собствениците на сградите, комисията,
назначена от кмета, а и според самият кмет, двете сгради – паметници на
културата, са опасни и по отношение на тях е необходимо спешното провеждане на
укрепителни и ремонтни дейности, на основание чл. 73 ал. 3 от ЗКН.
В този смисъл е
и заявлението от 03.12.2019 година, подадено от „СК“ ООД и семейство Панайотови
– до министъра, чрез НИНКН (юридическо лице, второстепенен разпределител на
бюджетни средства), в рамките на същото министерство. В него е посочено, че
сградите са в „лошо физическо състояние“ и е предложено фасадите им да бъдат
преместени с благородното намерение за „по – добро обслужване и възприемане на
архитектурния образ“, както и като „символ на проявено уважение към традицията
и ценностните характеристики на недвижимата културна ценност“.
На основание чл.
73 ал. 3 от ЗКН и по реда на чл. 84
ал. 1 – 2 от ЗКН (и по – специално чл. 84 ал. 2 т. 2 във връзка с чл. 84 ал. 1
от ЗКН), обаче, това заявление е следвало да бъде депозирано не в НИНКН с краен
адресат министъра на културата, а в съответното звено на Община Б. (по чл. 17
ал. 3 от ЗКН) с краен адресат министъра на културата, защото и двете процесни сгради
са единични недвижими културни ценности с категория "за сведение". Редът за получаване на търсеното от
дружеството положително становище на министъра в производството по чл. 73 ал. 3
от ЗКН не е чрез сезирането му през НИНКН, а чрез подаване на „съответната
документация“ (чл. 84 ал. 1 от закона) в общината, чиято администрация - след „писмено
становище на съответното общинско звено“ (чл. 84 ал. 2 т. 2 от закона) следва
да я препрати към министъра, а той, от своя страна, на основание чл. 74 ал. 1
от ЗКН и по реда на чл. 84 ал. 1 от
ЗКН, дължи произнасяне в срок до 4 (четири) месеца от датата на внасяне на
заявлението в общинската администрация.
Тезата на
процесуалните представители на жалбоподателя, че заявлението от 03.12.2019
година е било свързано единствено с инвестиционно намерение на търговеца за
изменение на ПУП, подлежащо на съгласуване по чл. 84 от ЗКН, няма
доказателствена основа в представената административна преписка и в
доказателствата, приложени от самия търговец. Инициативата за издаването на
заповедите на кмета на общината е на самите собственици на сградите, между
които е и първоначалния жалбоподател. Изводите на помощния орган и на кмета за
опасността, която представляват сградите, са еднозначни. Именно в
производството по чл. 73 от ЗКН са издадени и двете заповеди на кмета, а с
оглед защитения статус на недвижимите културни ценности, сезирането на
министъра чрез НИНКН със заявление вх. № 70 00 – 1931/03.12.2019 година е било
безпредметно, защото редът (т.е.
процедурата) по чл. 84 ал. 2 т. 2 от ЗКН, към който препращат чл. 73 ал. 3 и
чл. 74 ал. 1 от ЗКН, е друг.
Именно
в тази насока са и указанията за реда на
съгласуване, съдържащи се в писмото – отговор, изпратено на 19.02.2020
година от директора на НИНКН до семейство Панайотови и управителя на „СК“ ООД.
Правомощието
за издаване на административен акт е право и едновременно с това задължение на
административния орган да упражни предоставената му власт по определен въпрос.
Правомощието е правна възможност, разглеждано като право на административния
орган да постъпи по определен, предписан от закона, начин, но разглеждано като
задължение за упражняване на предоставената власт, правомощието не е правна
възможност. Административните органи обаче са свободни да решат дали да издадат
искан от тях правен акт или да откажат (изрично или мълчаливо) неговото издаване.
Техните откази подлежат на съдебен контрол за законосъобразност, освен ако със
закон е изключено съдебното обжалване на съответния вид административни актове.
Министърът на културата, съгласно ЗКН, осъществява контрол – чрез съгласуване –
на всички действия и инвестиционни намерения, засягащи недвижими културни
ценности на територията на страната. За да е налице мълчалив отказ, е
необходимо наличието на искане за издаване на административен акт, задължен от
закона да се произнесе по искането административен орган и непроизнасяне в
съответния законоустановен срок, посочен от АПК или в специална норма.
В случая
тези предпоставки не са налице. Искането (заявлението) не е подадено до
надлежната административна структура (общинското звено по чл. 17 ал. 3 от ЗКН),
която, след произнасяне с писмено становище, е длъжна да го препрати на
министъра за съгласуване, а е подадено до друга администрация (НИНКН), която не
е компетентна – с оглед вида („за сведение“) на недвижимите културни ценности,
в които се иска намеса. Съответно - министърът на културата не дължи
съгласуване по подаденото заявление, чрез НИНКН, така както и самият институт
не дължи изготвяне на писмено становище по предвидения за него ред в чл. 84 ал.
1 т. 1 от ЗКН.
Затова,
твърдението на жалбоподателя за съществуване на нематериализиран отказ е недопустимо
и съдът не дължи произнасяне по съществото на жалбата. Липсва административен
акт, чиято законосъобразност да бъде контролирана, а недопустимостта на
обжалването би довела до недопустимост и на съдебното решение, с което спорът е
разгледан по същество. Оспорването е недопустимо поради липса на предмет, а
жалбоподателят няма правен интерес от него.
По изложените
съображения, на основание чл. 159 т. 4 от АПК, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „СК Т.“ ЕООД с ЕИК ********* против твърдян мълчалив
отказ на министъра на културата да се произнесе по заявление вх. № 70 00 –
1931/03.12.2019 година, подадено от З.Г. С., от името на „СК“ ООД, на Д.П. и на
Г.П., до министъра на културата чрез Националния институт за недвижимо културно
наследство.
ПРЕКРАТЯВА
адм.д. № 1161/2020 година.
Определението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от уведомяване
на страните за неговото изготвяне.
СЪДИЯ: