№ 43
гр. София, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Десислава Ст. Чернева
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело
№ 20221100503696 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 17, ал. 5 от Закона за защита от
домашното насилие (ЗЗДН).
Образувано е по въззивна жалба на ответника А. А. З., чрез пълномощника си –
адв. В. А. В. от САК, срещу решение № 20010669/04.02.2022г. по гр. дело №
18260/2021 г. по описа на Софийския районен съд, ІІІ ГО, 83 състав. Съдебното
решение се обжалва изцяло. Излагат се доводи в подкрепа на жалбата. Иска се същото
да бъде обезсилено, евентуално отменено и се остави без уважение молбата за защита и
да не се издава заповед за защита. Не се сочат нови доказателства пред въззивната
инстанция. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната
инстанция.
В срока по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН въззиваемата страна Ц. А. Г., чрез
пълномощника си адв. Д. Д. С. от САК, е подала отговор на въззивната жалба, с който
я оспорва, като неоснователна. Иска да бъде потвърдено решението на първата
инстанция. Не сочи нови доказателства.
В открито съдебно заседание въззивникът поддържа въззивната жалба по
изложените в нея съображения и не сочи нови доказателства. В хода на устните
състезания пледира за отмяна на решението по изложените в жалбата съображения и за
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Представя списък по чл. 80 от
ГПК.
В открито съдебно заседание въззиваемата оспорва въззивната жалба. Не сочи
нови доказателства. Пледира за оставяне в сила на решението на районния съд.
1
Претендира разноски пред въззивната съдебна инстанция и представя списък по чл. 80
от ГПК.
Във въззивното производство не са събрани нови доказателства.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от ответника в
първоинстанционното производство, имащ правен интерес от обжалването, и е
насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК, във вр.
с чл. 17 от ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт. По изложените съображения съдът
приема, че въззивната жалба е допустима и редовна, поради което следва да се разгледа
по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, приложима в настоящото производство
по препращащата разпоредба на § 1 от Заключителните разпоредби на ЗЗДН,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е
постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в
законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението е и
допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали
отрицателните за предявяване на молбата за защита, а съдът се е произнесъл именно по
молбата с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.
Делото пред първата съдебна инстанция е образувано по молба на Ц. А. Г.
срещу А. А. З. – за защита от домашно насилие, извършено на 07.03. срещу
08.03.2021г. в обитавания от страните апартамент, описано в молбата за защита.
Ответникът е оспорил твърдението, че е извършил процесното насилие.
С обжалваното решение, постановено по гр. дело № 18260/2021 г. на СРС, ІІІ
ГО, 83 състав, съдът е издал заповед за защита на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН, като
е задължил А. А. З. да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение
на Ц. А. Г.. Забранил е на ответника да приближава на по-малко от 100 метра
молителката, освен в съдебни сгради или сгради на органите на полицията, както и
нейното жилище с адрес гр. София, ж.к. „Люлин“, бл. ****, за срок от 18 месеца,
считано от 04.02.2022г.. Първоинстанционният съд е предупредил ответника за
последиците по чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН и му е наложил глоба в размер на 200 лева.
Осъдил е ответника да заплати държавна такса по сметка на СРС в размер на 25 лева.
Настоящият въззивен състав, като прецени приетите относими доказателства по
делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство, прие
следното:
Въззивната жалба е основателна.
Първоинстанционният съд неправилно е приел, че молбата за защита по ЗЗДН
следва да бъде уважена.
Районният съд е изключил от доказателствената съвкупност декларацията по
чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, която макар и да съдържа данни за извършителя на насилието,
както и за мястото, времето и начина на извършване на последното, не представлява
годно доказателствено средство за установяване на твърдения от молителя
2
насилнически акт, тъй като е установено, че подписът за „декларатор“ не е положен от
Ц. А. Г..
Изявлението за съществуването на определен кръг от факти, което е предмет на
декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН има характера на лично волеизявление на лицето,
което твърди да е пострадало от акт на домашно насилие. Това волеизявление на
пострадалото лице не може да бъде заместено от волеизявление на негов представител,
доколкото наказателната отговорност, която следва при деклариране на неверни
обстоятелства е лична. Именно предвидената наказателна отговорност за деклариране
на неверни факти пред съд, е предпоставката, която дава на декларацията съответната
доказателствена стойност в производствата по ЗЗДН. От тълкуването на разпоредбите
уреждащи този вид писмено доказателство се налага и извод, че след като
декларацията не е подписана от търсещия защита по ЗЗДН, то тя не установява
релевантни за спора факти и следва да се изключи от доказателствената съвкупност,
както правилно е приел и първостепенния съд.
Следва да се отрази, че същността на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е, че
тя представлява доказателствено средство, което е изрично предвидено със закон и
може да служи за установяване на факти свързани с осъщественото домашно насилие,
но в хипотезата, ако не са налице други доказателства. Пред първата съдебна
инстанция са събрани други писмени и гласни доказателства, които следва да бъдат
преценени в тяхната съвкупност. Т.е. дори и да бе подписана от молителката, то
нормата на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН е неприложима и съдът не следва да издава заповед за
защита само въз основа на декларацията, тъй като в съдебното производство са
събрани и други доказателства.
Събраните в първата инстанция гласни доказателствени средства не
установяват по безспорен начин извършен акт на домашно насилие от въззивника А. А.
З. по отношение на въззиваемата Ц. А. Г.. Показанията на разпитаните свидетели не
следва да бъдат кредитирани, тъй като те преразказват наученото от страните, а не
пресъздават пред съда свои лични възприятия за процесния инцидент на 07.03. срещу
08.03.2021г. в обитавания от страните апартамент. Твърденията на страните (за
настъпването на изгодни за тях факти) подлежат на доказване с доказателствените
средства по ЗЗДН и ГПК, но не са доказателствено средство и не обвързват съда да
приеме за установени релевантните за спора факти.
От приетите писмени доказателства – докладна записка и разпореждане от
09.03.2021г., съставени от длъжностни лица при 9-то РУ на СДВР, не се установява акт
на домашно насилие, който да е извършен от ответника по описания в молбата за
защита начин (с вербално отправяне на обиди и заплахи, както и с агресивни
физически действия насочени срещу молителката), което да е било извършено именно
на релевантното място и дата - 07.03. срещу 08.03.2021г., в посочения от молителката
апартамент.
В доказателствена тежест на молителката, по арг. от чл. 154, ал. 1 от ГПК, е да
установи твърдения акт на насилие, а от съвкупната преценка на доказателства по
делото не може да се обоснове извод, че на 07.03. срещу 08.03.2021г. А. А. З. е
осъществил акт на домашно насилие спрямо Ц. А. Г.. Недоказаните факти са
неосъществени за съда факти, поради което и страната, която твърди фактите следва да
понесе неблагоприятните последици – оставяне без уважение на молбата за защита по
ЗЗДН.
По изложените съображения настоящият въззивен състав приема, че въззивната
жалба на ответника А. А. З. е основателна.
Поради несъвпадане на приетите от двете инстанции правни изводи,
3
въззивният съд изцяло отменя обжалваното решение, като неправилно, постановено в
нарушение на материалния закон, а молбата за защита по ЗЗДН - оставя без уважение.
Съгласно нормата на чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН настоящият съдебен акт е
окончателен и не подлежи на касационно обжалване.
По разноските:
Разноски във въззивното производство са претендирани своевременно от
страните, поради което съдът дължи произнасяне.
На основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН, вр. с чл. 18 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК Ц. А. Г., следва да бъде осъдена да
заплати на въззивника направените по делото разноски. Въззивникът е направил
разноски за въззивното производство в общ размер от 2512.50 лв., която сума включва
2500 лв. за адвокатско възнаграждение платени в брой (видно от договора за правна
защита и съдействие - лист 5 от делото) и 12.50 лв. – платена държавна такса.
Въззивният състав приема за основателно възражението на представителя на
въззиваемата страна за прекомерност на платеното от въззивника адвокатско
възнаграждение. Настоящото производство не се отличава с действителна фактическа
и правна сложност, а спорът между страните пред въззивната инстанция е приключил в
едно съдебно заседание, като не са събрани нови доказателства. Адвокатското
възнаграждение на представителя на въззивника следва да е в минималния размер
посочен в чл. 22 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, което е 600 лв. По изложените съображения съдът
осъжда Ц. А. Г. да заплати на А. А. З. разноски за въззивното производство в размер от
612.50 лв.
С оглед изхода на делото на въззиваемата страна Ц. А. Г. не се дължат разноски
за въззивното производство и съдът оставя без уважение това искане, като
неоснователно.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен
брачен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло съдебно решение № 20010669 от 04.02.2022г.,
постановено по гр. дело № 18260/2021 г. по описа на Софийския районен съд,
ІІІ Гражданско отделение, 83 състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Ц. А. Г. с ЕГН **********, за
издаване на заповед за съдебна защита срещу А. А. З., ЕГН ********** и
ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА на Ц. А.
Г., ЕГН **********, с която на ответника А. А. З., ЕГН ********** да бъдат
наложени мерките по чл. 5, ал. 1 от Закона за защита от домашното насилие,
за деяние от 07.03. срещу 08.03.2021г.
ОСЪЖДА Ц. А. Г. с ЕГН **********, на основание чл. 11, ал. 3 от
4
ЗЗДН, да заплати на А. А. З. с ЕГН **********, сумата от 612.50 (шестстотин
и дванадесет лева и петдесет стотинки) лева – разноски по въззивно гр. дело
№ 3696/2022г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ
въззивен брачен състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Ц. А. Г., ЕГН **********, за
присъждане на разноски по въззивно гр. дело № 3696/2022г. по описа на
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав,
като неоснователно.
Препис от решението да се изпрати на 05 РУ и 09 РУ на СДВР, за
сведение.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5